Какво е станало? Станала е някаква ужасна катастрофа, която внезапно е покрила цялата земя! Вкаменелости от миди са намерени на най-високите планини на планетата, включително на най-високия хребет от всички, Хималаите, които образуват през централна Азия.

РИБА ПОГЪЛНАЛА РИБА – Учени от Принстънския университет работели при Фосил Лейк в Уайоминг, когато намират вкаменена риба, която поглъща друга риба. Тъй като и двете риби са били сплескани от внезапното затрупване, палеонтолозите са можели да видят едната риба вътре в другата, като от устата на по-голямата е стърчала само опашката. Било е костур, който поглъща херинга.

Очевидно, било е нужно много внезапно събитие, за да може да хване риба в момента на поглъщане на друга риба! Днес не се случва нищо такова.

В Залата на палеонтологията в Канзаския щатски университет може да се види 4-метрова риба, която е погълнала двуметрова риба. Погълнатата риба не е била смляна – двете са били внезапно погребани.

ВКАМЕНЕНИ СЛЕДИ – Ленърд Бранд и Джейм Флорънс са направили превъзходни изследвания! Те са събрали на едно място сведенията за голямото мнозинство от вкаменени следи, както и данни от петте най-големи палеонтологични музеи. След това тези сведения са сравнени със сведенията за погребването на самите животни.

Като сравняват всичко, те стигат до някои изненадващи изводи:

(1) Птиците и бозайниците са били погребани на приблизително същите нива както и намерените следи от техните видове. Това е в кватернера и терциера, на края на Потопа.

(2) Но под тези горни слоеве, следите от земноводни, нединозавърски влечуги и динозаври са оставени доста под нивата, където се намират мнозинството погребани тела от тези видове!

Това второто откритие е доста изумително. Ако всеки слой е отнел дълги епохи, тогава следите и телата трябва да бъдат намирани на едни и същи нива. Но ако всички слоеве са направени от един единствен световен Потоп, тогава трябва да очакваме да намерим голям брой земноводни, влечуги и динозаври, които са вървели в първите етапи на Потопа, но са погребани по-късно в него!

За повече сведения и диаграми относно това, вижте препратката по-долу:

“По време на ранните и средните етапи от Потопа голям брой земноводни и влечуги все още са се движели насам натам, което е произвело следите. По-късно, с напредване на Потопа (горна юра и креда), е имало много малко живи земноводни или влечуги за да направят следи, освен големите динозаври. По време на креда, когато единствените запазени следи са следи от големи динозаври, е имало погребани много тела на земноводни и влечуги, което дава изобилните вкаменелости от тях през креда. През ценозоя не са запазени почти никакви следи от земноводни или влечуги.

. . . По време на Потопа птиците и бозайниците са били по високите места, далеч от низините, което се дължи на екологични разлики или по-висока приспособеност на реакциите към необикновената биологична катастрофа причинена от потопа.”—Leonard Brand and James Florence, “Stratigraphic Distribution of Vertebrate Fossil Footprints Compared with Body Fossils,” in Origins, Vol. 9, no. 2 (1982), p. 71.

РАСТЕНИЯТА И ЖИВОТНИТЕ НЕ СА НА ЕДНО МЯСТО – Според теорията, в продължение на милиони години растенията и животните са умирали, падали са на земята и са се превръщали във вкаменелости (макар че такова вкаменяване не се случва днес). Постепенно са се покривали с пръст, тъй като през вековете падащите листа са се превръщали в пръст.

Но в действителност много рядко намираме заедно растения и животни в находищата с вкаменелости! Ето защо кариерата “Миниъмс Дед Кау” в Канзас е толкова ценна за палеонтолозите: Тя е изключение от правилото и съдържа растения, семена от растения и животни в едни и същи скали (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 307).

Защо обикновено не могат да се намерят растения и животни заедно в слоевете с вкаменелости? Причината е достатъчно проста. Те всички са били завлечени от световния Потоп. Водата ги е сортирала, като огромни салове от растителност първоначално са плавали преди да се отложат, което става днешните въглищни находища, а други падини в слоевете са се изпълнили с “гробища на вкаменелости,” тъй като в тях са потънали животни.

В КАКВА ФОРМА СА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ? – Има много милиони вкаменелости. Може би се питате как изглеждат. Ето седемте главни вида вкаменелости:

(1) Запазени са твърдите части (кости и черупки) на някои растения и животни.

(2) Запазен е само въглеродът. От него идват въглищните залежи.

(3) Първоначалната форма е запазена само във форми и отливки. Първоначалният материал се е разложил и е запазена отливка от неговата форма. Това също изисква внезапно погребване.

(4) Понякога се наблюдава вкаменяване на дърво. Превъзходен пример за това е Вкаменената гора в Аризона, където намираме цели дървесни стволове превърнати в камък. След внезапното затрупване, всяка клетка в дървото постепенно е била заменена от минерали от подземни водни потоци.

(5) Има отпечатъци от животински следи. Намерени са хиляди животински следи запазени в камъка, и отпечатъците винаги показват бягство от нещо. В Глен Роуз, Тексас и други няколко места са намерени отпечатъци от гигантски хора. В същия слой заедно с човешките отпечатъци са намерени и следи от динозаври! Това показва, че динозаврите са живели по същото време като хората, а не милиони години преди това, както твърдят еволюционистите. (Много повече информация за това може да се намери в глава 13, Древният човек.)

(6) Следи от вълнички и дъждовни капки. Не са намерени следи от градушка (които са доста различни от дъждовните капки). Климатът трябва да е бил постоянно топъл, когато е започнал Потопът (*W. H. Twenhofel, Principles of Sedimentation, 1950, p. 621).

(6) Чрез внезапно погребване са запазени следи от червеи, екскременти, пера, химически съединения и дори миризма на риба!

КАМБРИЙСКИ ВКАМЕНЕЛОСТИ В ГОЛЕМИ ПОДРОБНОСТИ – Преди да завършим този раздел относно какво се включва във “вкаменелостите,” трябва да споменем, че понякога в скалите ясно се проследяват меки части от растения и животни. Един превъзходен пример са вкаменелостите от прохода Бърджес.

През 1910 керван с провизии се катери по планинска пътека високо в Скалистите планини на Британска Колумбия, близо до прохода Бърджес, когато един кон се спъва в тъмна скала. Един от хората разглежда скалата и открива, че тя съдържа много изящни, изключително подробни следи от вкаменелости. По-късно институтът Смитсониън изпраща палеонтолози и работници, които разбиват тонове скали по тази и друга планини в околността и изпращат 35,000 вкаменелости за да бъдат анализирани и съхранени в нашия национален музей във Вашингтон.

Тези мостри са предимно на обитаващи дъната животни от древните морета като червеи, трилобити, главоноги, мекотели и други. Тук, в тези много високи планини, меките части на тези създания от камбрийски депозити (най-ниския от всички слоеве) са ясно видими. На камъка могат да се проследят дори деликатните вътрешни органи. Би трябвало да бъдат намерени и преходните видове водещи до тези обичайни камбрийски видове, но не са. Но в края на краищата проходът Бърджес и околните разкопки (като Маунт Стивън) дават изобилни количества вкаменелости от почти всеки основен вид форми на живот.

“Те включват много повече [от просто вкаменени кости] – с очертания на тялото, и дори меките вътрешни части често могат да се проследят като миниатюрни рентгенови снимки. Сред многото вкаменелости има огромен обхват от основни видове. Вече споменах три основни вида – главоноги, червеи и членестоноги (трилобитите). Намерен е почти всеки основен вид животни, с изключение на гръбначни.”—Harold O. Coffin, “Famous Fossils from a Mountaintop,” in Origins, January 1, 1974, p. 46.

ПОГРЕБАНИ ГОРИ – Друго драматично свидетелство за катастрофичен потоп с масивни размери – като причина за седиментните слоеве, са погребаните гори.

Разбира се, въглищните залежи са един такъв пример за погребани гори. Те ще бъдат разгледани по-подробно по-долу в тази глава.

Едно от най-добрите места да се видят погребани гори е хребетът Спесимен Ридж в парка Йелоустоун в Монтана. Там ще намерите последователност от слоеве от вкаменени дървета. Униформитарианските еволюционисти твърдят, че дърветата са растели там, умирали са и постепенно са били покривани с отлагания на почва в продължение на векове. Постепенно, след десетки хиляди години, нови дървета са умирали и са били покривани с нови хилядолетия от почвени отлагания!

Но внимателният анализ на целия хребет разкрива единство на възрастта, условията на погребване и на околните депозити. Седиментните слоеве са били завлечени на това място от последователност от силни течения, примесени с потоци от лава и вулканични изригвания от други посоки.

(И по-късно в тази глава, и в глава 14, и по-рано в глава 6 обръщаме повече внимание на следствията от вкаменените изправени дървета, наречени също полистратни дървета.)

Спрете и помислете за минута: Възможно ли е вертикално дърво да умре и да остане изправено половин милион години, докато бъде покривано постепенно от скални слоеве? Но в слоевете и дори във въглищните залежи откриваме полистратни дървета.

ВКАМЕНЕЛОСТИ НА НЕИЗЧЕЗНАЛИ ЖИВОТНИ – Голямото мнозинство от животни и растения живели преди време са точно същите като живите днес, с изключение на няколко изчезнали видове. Ето извадка на онова, което ще намерите в пълните слоеве на “геологичната колона” – но помнете, че тези “пълни слоеве” не могат да бъдат намерени в пълнота никъде по света. Започвайки от основата и продължавайки до върха, ето какво намираме:

Докамбрий	водорасли, бактерии, гъби
Камбрий	сюнгери, охлюви, медузи
Ордовик	миди, морски звезди, червеи
Силур	скорпиони, корали
Девон	акули, двойнодишащи риби
Карбон	папрати, хлебарки
Перм	бръмбари, водни кончета
Триас	борове, палми
Юра	крокодили, костенурки
Креда	патици, пеликани
Палеоцен	плъхове, таралежи
Еоцен	лемури, носорози
Олигоцен	бобри, катерици, мравки
Миоцен	камили, птици
Плиоцен	коне, слонове
Плеистоцен	човек

(По-късно в тази глава в раздела “Размесени вкаменелости” ще научим, че вкаменелостите не са подредени в определени слоеве; те са често далеч над или далеч под своя определен слой.)

От горния лист е очевидно, че днес имаме видовете, които са съществували и преди. Тези вкаменелости са точно като своите аналози живеещи и днес. Да, има някои изчезнали видове, които са измрели. Но е интересно, че голяма част от изчезналите в древността видове са открити живи и днес!

Ето някои от хилядите създания живи и днес, които са напълно идентични на онова, което са били преди предполагаемо милиони години: Хлебарка (250 милиона години); морска звезда (500 милиона години); акула (181 милиона години); морски таралеж (100 милиона години); дървото гинкго (200 милиона години); водно конче (170 милиона години); бактерии (600 милиона години).

Да разгледаме прилепа: всички вкаменелости на прилепи изглеждат точно като онези, които и днес летят наоколо. Беше съобщено, че *Джепсън е открил най-старата вкаменелост на прилеп) (*G. L. Jepsen in Science, December 9, 1966). В статия са показани снимка на скелета и скица на тялото. Най-старият прилеп е предполагаемо на 50 милиона години, и въпреки това скелетът му е точно като на съвременен прилеп. А какво има под него? Никъде нито една преходна вкаменелост, която ни води от “по-нисши форми на живот” към прилепа. Когато прилепът се е появил, той е бил изцяло прилеп и нищо друго освен прилеп!

ЖИВИ ВКАМЕНЕЛОСТИ – (*#17 Living Fossils [coelacanth and plesiosaur]*) [Приложение 17 на нашия уебсайт има разкази, четири снимки и още много неща, но не и цитати.]

Има видове намерени само в скалните слоеве, предполагаемо на възраст милиони години, които са обявени за “изчезнали преди милиони години.” Това се смята за “доказателство” за еволюцията, макар че изчезването на видове не е доказателство за еволюцията; еволюцията в нови форми на живот е.

Но в последните десетилетия множество от тези “изчезнали от милиони години” видове се оказаха неизчезнали в края на краищата!

ГОЛЕМИЯТ въпрос е този: Къде са били през всичките тези “милиони години,” през които са липсвали от горните скални слоеве?

“Дълго преди да започна да изследвам въпроса подробно съм разсъждавал относно множество странни явления – неща, които не съответстват на [еволюционните] аргументи – които учебниците като цяло пропускат да отбележат.

Например, фактът, че някои създания не еволюират, а продължават да съществуват напълно успешно като ‘живи вкаменелости.’ Пчелите запазени в кехлибар от терциера са почти идентични на живите пчели. И всеки е чул за целаканта, който предполагаемо е изчезнал в началото на креда. Растителният свят също ни предлага живи вкаменелости, като гинкго, което има листа напълно различни от листата на кое да е съвременно дърво.”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), pp. 25-26.

Намерени са толкова много от тези “живи вкаменелости,” че учените са дали название на изучаването им: криптозоология, изучаване на скритите животни. Според еволюционната теория те са живели преди време, след това са се скрили за милиони години, и продължават да живеят и днес. Ето някои от тези “живи вкаменелости,” всички които са живи и днес:

(1) Риба целакант: Риба от семейство ръкоперки – “изчезнала” през креда. Не е намерена в слоевете от последните “50 милиона години” – и все пак живее и днес.

(2) Метасеквоя: “Утринна секвоя” – “изчезнала” през миоцена; не се намира в слоевете от последните “60 милиона години” – но живее и днес.

(3) Туатара: Влечуго с клюн – “изчезнало” през креда; не се намира в слоевете през последните “130 милиона години” – но живее и днес.

(4) Неопилина: дълбоководно мекотело с членесто тяло – “изчезнало” през девон. Макар да липсва в слоевете от последните “500 милиона години,” живее и днес.

(5) Лингула: Главоного – “изчезнало” през ордовик; не се намира в слоевете от последните “500 милиона години,” но щастливо си живее и днес.

Известният целакант е голяма риба известна само от своите вкаменелости и предполагаемо изчезнала преди 50 милиона години. Изчезнала, докато в океана не бяха намерени няколко екземпляра! Първият беше хванат в рибарска мрежа близо до брега на Мадагаскар на 24 декември 1938. От тогава са намерени още осем живи екземпляра.

Нужен е само миг размисъл за да се стигне до удивителното умозаключение: Как е могъл целакантът да изчезне преди 50 милиона години, и да бъде намерен и днес? За да бъде обявено за “изчезнало” преди толкова много време, създанието очевидно трябва да е било намерено от палеонтолозите в по-старите слоеве – и да не е намерено в по-новите слоеве. Защо целакантът не се намира в тези по-нови слоеве? Да не би да е решил да изпадни в зимен сън в продължение на 50 милиона години?

Това е ясно доказателство, че седиментните слоеве са следствие от бързо отлагане на седименти по време на Потопа – а не от мъчително бавно отлагане “стотици години на сантиметър,” теоретизирано от еволюционистите.

Много интересно, някои от тези “живи вкаменелости” са били използвани преди от еволюционистите като “индексни вкаменелости” за да докажат древната възраст на определени скални слоеве! Както ще си спомните, повечето индексни вкаменелости са дребни морски организми. Те живеят толкова дълбоко в океана, че много от тях (трилобити, граптолити, амонити и т.н.) може все още да имат живи представители и днес, тъй като ние все още не сме изследвали океанските дъна.

Има учени, които вярват, че много скоро ще открият живи трилобити (виж “Start Search for Living Trilobites,” Science Digest, September 1959); и вече е е открита една “жива вкаменелост,” много близка до трилобитите (виж “Living Fossil Resembles Long-extinct Trilobite,” Science Digest, December 1957).

Могат да се цитират много други примери. Ето два от тях:

“През 19 век ловци съобщават за приказки сред местните племена в Конго за голямо чифтокопитно животно с подобна на жираф глава и черти като на зебра по задницата и краката. Повечето зоолози отхвърлят това като местна легенда, но сър Хари Джонстън е бил въодушевен, когато прочел за този неизвестен звяр от дълбоките гори. Години по-късно той организира експедиция в търсене на създанието, което местните наричали окапи.

След почти катастрофална поредица от несполуки, той в края на краищата успява да хване окапи през 1906. един от малкото големи бозайници открити през 20 век, окапи се оказва жив представител на род (Palaeofragus) известен от вкаменелости и обявен от зоолозите за изчезнал преди 30 милиона години.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 102.

 

“Според Science News (June 9, 1990, p. 359) един вид на дряна, Diplopanax stachyanthus, е смятан от ботаниците за измрял преди около 4 милиона години. Предполагаемо от това дърво са останали само вкаменелости.

Но сега един ботаник от университета на щата Вашингтон изследва вкаменелите плодове на дървета, за които се смята, че са на 15 милиона години, и открива, че са по същество същите като плодовете на дрян открит в Китай през 1928.

Почакайте малко. Ако еволюцията е движена от оцеляването на пригодените, тогава бихме очаквали по-старите и нисши видове за измрат и да бъдат заменени от по-нови и по-добре еволюирали видове. Ако това е вярно, как така днес се намира дърво, което е на 15 милиона години? Трябва да е изчезнало преди много време. Или числото 15 милиона години е чудовищно погрешно. И в двата случая нещо очевидно не е наред с теорията на еволюцията.”—Bob Vun Kannon, “A Living Fossil,” The Adventure, September 1990.

Съществуването на “живи вкаменелости” е сериозен проблем за еволюциониста. Еволюционната теория е основана върху няколко схващания, и две от тях са нарушени: (1) Ако един вид изчезне, той не може да се върне към живот. (2) Видовете еволюират само във възходяща посока и никога не могат да се върнат към по-ранна форма. Ако този конкретен вид не е съществувал през последните 15 милиона години, как би могъл да съществува днес?

ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДИНОЗАВРИ – Още от времето на *Чарлс Лайел изчезналите динозаври са смятани за превъзходен пример за еволюцията. Но всичко, което те доказват, е, че животните могат да измират; няма нито един факт свързан с динозаврите, който доказва еволюцията (промяната на вида) при формите на живот. Това, което изчезналите динозаври наистина доказват, е, че униформитаристката теория (която е в основата на еволюцията) е невярна. Някаква масивна катастрофа е дошла и е унищожила динозаврите.

За да могат динозаврите да докажат еволюцията, трябва да има преходни форми, които водят към тях. Но динозаврите са като всичко друго: отделни разграничими видове.

ЖИВИ ДИНОЗАВРИ – Еволюционистите усилено настояват да се вярва, че днес няма живи динозаври. Според тяхната теория динозаврите са живели през мезозойската ера – от преди около 225 милиона години до около 65 милиона години. Ако някои от тях бъдат намерени живи днес, еволюционистите смятат, че това ще отслаби тяхната теория. Но в действителност това нито ще докаже, нито ще отслаби тяхната теория, тъй като динозаврите – в миналото или днес – не представят никакво свидетелство за еволюционни процеси.

В музеи по целия свят са изложени експонати от кости на динозаври като доказателство за еволюцията. Предполага се, че самото изчезване на динозаврите доказва еволюцията. Но знаехте ли, че е намиран жив динозавър?

През април 1977 близо до брега на Нова Зеландия японски риболовен кораб хваща в своите мрежи 1800-килограмово мъртво същество. То бива снимано, скицирано, внимателно измерено, и биват запазени мостри от плавниците за анализ на тъканите. Приличало е напълно на плезиозавър, или морски динозавър – който преди 1977 е намиран само като вкаменелост! Японските учени са убедени, че това наистина е било плезиозавър. Япония дори пуска пощенска марка със съществото, в чест на находката. (На страница 107 в превъзходната книга на Йън Тейлър, In the Minds of Men, е показана снимка на съществото и скица на плезиозавър.)

Но има и други живи създания, които отговарят на описанието за “динозавър.” Какво е динозавър? Много просто, той е голямо влечуго. Крокодили, алигатори и каймани са големи влечуги.

“Макар сега да е намалял на 99 процента от популациите в миналото и рядко да достига повече от четири метра дължина, американският алигатор е достигал дължини от почти седем метра в началото на века (виж National Geographic Magazine, January 1967, p. 137). Само преди 500 години епиорнисът, подобен на птица динозавър висок 3 метра и тежащ половин тон, все още е живял на остров Мадагаскар (виж National Geographic Magazine, October 1967, p. 493).”—John C. Whticomb, World that Perished (1988), p. 30.

“Тъй като големите скелети, възстановени от вкаменени останки, са били очевидно на влечуги, те са били наречени от зоолога от 19 век сър Ричард Оуен ‘ужасни гущери,’ което на гръцки е dinosauria. Но древните гигантски влечуги са по-близки до алигаторите вместо до гущерите, и е трябвало да бъдат наречени dinocrocodilia.”—*Asimov’s Book of Facts (1979), p. 136.

Днес съществуват и малки, и големи същества подобни на алигатори. Някои изчезнали динозаври са с големината на кокошки, но някои съвременни подобни на алигатори създания са доста големи. Някои съвременни крокодили (Crocodylus porosus) могат да достигнат дължина 10 метра; и всички те са големи, тежки, опасни влечуги.

Комодският дракон (Varanus komodoensis) е друго голямо влечуго и изглежда напълно като динозавър. Открит е през 1912; и макар еволюционистите да се опитват да го пренебрегват наричайки го “гущер,” той определено е повече от просто гущер! Вижте следното описание:

“Тялото е покрито с малки люспи; вратът е дебел и главата е широка и удължена. Огромната уста съдържа зъби дълги по 1 сантиметър и дълбоко раздвоен език с дължина 30-40 сантиметра. Краката са много добре развити и на пръстите има дълги нокти. Мускулестата опашка няма звена на прегъване и е странично сплесната.

Комодският дракон е най-големият хищник на островите [в Индонезия], където живее. Той ловува глигани, елени, диви прасета, макаки и плъхове, и изравя яйцата на птиците, които гнездят на земята. . . . На кратки разстояния може да тича с бързината на човек. По-малките екземпляри се крият по дърветата над пътеките използвани от дивеча и се хвърлят на гърбовете на минаващите елени или прасета.”—*Great Book of the Animal Kingdom (1988), p. 152.

Комодският дракон, който е наистина гигантско влечуго, напада и убива големи глигани, живее до 25 години, дълъг е над три метра и тежи до 160 килограма! Той определено е по-голям от някои от измрелите влечуги наричани “динозаври.” (Има голямо разнообразие от изчезнали динозаври: Някои от тях са били доста малки; някои са бягали бързо като щрауси и са хващали птици с предните си лапи, а други са летели като птици.)

Комодският дракон е най-големият от мониторите, от които днес съществуват 31 вида. Някои са доста големи. Повечето живеят по островите на север от Австралия. Един от тях, папуанският монитор (Varanus salvadori) е по-дълъг от комодския дракон – над 4 метра на дължина – макар и да не е толкова масивен като него.

Много изтъкнати учени, включително *Майер, смятат крокодилите и алигаторите за “живи вкаменелости.”

“Нилските крокодили и американските алигатори принадлежат към група влечуги наречени широконоси крокодили. В топлите райони на света широконосите крокодили са най-големите земни хищници. Те са живи вкаменелости в смисъл, че наподобяват древни древни форми в грубостта на своите глави и тела.”—*Ernst Myer, “Crocodilians as Living Fossils,” in Living Fossils (1984), p. 105.

ВКАМЕНЕЛОСТИ НА ИЗЧЕЗНАЛИ ЖИВОТНИ – А какво да кажем за вкаменелостите на създания, които са измрели? Всичко, което вкаменелостите на изчезнали животни – като динозаврите – доказват, е, че животните могат да измират. Измирането не е еволюция, и не дава никакво доказателство за еволюцията.

Освен динозаврите има множество от други животински и растителни видове, които са измрели. Интересно е, че изчезналите видове са като цяло по-сложно устроени от съществуващите днес растения и животни!

НИКОИ ОТ ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ ИЛИ СЛОЕВЕТЕ НЕ СА ДРЕВНИ – Вкаменелости от всички нива на седиментните слоеве са анализирани чрез датиране на аминокиселини (виж глава 6, Неточни методи за датиране).

Учените са изненадани да открият, че както “най-младите,” така и “най-старите” вкаменелости (дори тези от камбрия!) разкриват следи от аминокиселини! Това е удивителна новина и тя противоречи на еволюционната теория. Това означава, че вместо да са разделени от стотици милиони години, ВСИЧКИ слоеве съдържащи вкаменелости са положени доста наскоро, приблизително по едно и също време! За да бъдат “спасени вкаменелостите” като доказателство за еволюцията, се предполага, че аминокиселините в “най-старите” вкаменелости са само замърсявания, които някак си са промъкнали в тях по-късно.

В миди намерени в юрски слоеве, за които се предполага, че са на възраст 135-180 милиона години, са намерени аминокиселини все още затворени в белтъчни структури. Аминокиселинитеидват от самите миди – така че мидите не могат да бъдат на възраст повече от няколко хиляди години!

Изследванията на аминокиселините в седиментите съдържащи вкаменелости разкриват, че не съществуват древни слоеве с вкаменелости!

ОСТАНКИ ОТ ХОРА В ДРЕВНИ ЗАЛЕЖИ – Към края на глава 13, Древният човек, ще опишем множество случаи, в които са намерени свидетелства за човешки същества в това, което еволюционистите смятат за изключително древни скали и въглища. Тези сведения очевидно опровергават датиращите теории на геологичната колона, така че тук ще обобщим част от тези сведения. За по-подробна информация ви насочваме към главата относно Древния човек.

Предполага се, че съвременните хора са съществували на тази земя само през последните 2 милиона години, докато голямото мнозинство от седиментните слоеве предполагаемо се простират от 25 милиона до 570 милиона години в миналото. Но има свидетелства, че хората са живели по времето, когато тези слоеве са били отлагани. Това ще означава или че хората са съществували в продължение на милиарди години, или че слоевете са доста млади.

Сведенията от глава 4, Възрастта на земята, и последната част на глава 13, Древният човек, разкриват, че и планетата, и човечеството са доста млади – и не са съществували повече от 6,000-10,000 години.

Ето обобщение на някои от данните дадени към края на главата за Древния човек:

(1) Жената от Гуадалупе: Почти напълно запазеният женски скелет е намерен във варовик, за който се предполага, че е на възраст 28 милиона години. Варовиковият слой, в който е бил погребан скелетът, е бил твърд, дебел, и дълъг повече от километър и половина.

(2) Черепът от Калаверас: В слой от плиоцена, датиран на повече от 2 милиона години, е намерен напълно минерализиран човешки череп.

(3) Човешки следи: На различни места в Съединените щати, както и в Лаетоли, Африка са намерени човешки следи. Тези места включват:

[1] Следите от Глен Роуз: Следи от деца и възрастни с дължини 38-54 сантиметра редовно биват намирани в скали от ранна креда през по-голямата част от двадесети век в старото речно корито на река Палъкси в Тексас. Следите от деца винаги са до следите от възрастни, и следите пресичат следи от много големи динозаври и дори съвпадат с тях, и всички следи са от бягащи същества. Тези следи са намерени в образувания от ранна креда, които са датирани на възраст 120 милиона години.

[2] Следите от Антилопи Спрингс: Уилиям Майстър и други са намерили в Юта следи от човешки крака обути в сандали настъпили трилобити в камбрийския слой (на възраст 570 милиона години).

(4) Свидетелства във въглищата: Намерени са човешки останки и различни предмети във въглища датирани на възраст милиони години. Това включва човешки череп, два гигантски човешки зъба, златна верижка, златна нишка, стоманен гвоздей, метален винт, клиновиден предмет и железен чайник.

ПОЛИСТРАТНИ ДЪРВЕТА — Ето два изгледа на изправени вкаменени дървета в седиментни слоеве. Единият е рисунка; другият е снимка. Полистратните дървета не биха могли да съществуват, ако слоевете са се отлагали бавно в продължение на милиони години, както твърдят еволюционистите.

14 – ВЪГЛИЩА

ЗАЩО НЕ СЕ ОБРАЗУВАТ И ДНЕС? – (*#20-21/13 Considering Coal / Making Petroleum and Coal*)

Свързана с това загадка е огромното количество нефт и въглища в нашия свят. Като цяло експертите признават, че нефтът идва от древни животни, а въглищата от древни растения. Внезапно погребан растителен и животински живот в по-ранни епохи в земната история е произвел и нефта, и въглищата. Но нито едното от тях не се образува днес. Това е голяма загадка за учените.

Въглищата съставляват по-малко от един процент от седиментните скални слоеве, но са от особено значение за хората, които се опитват да разберат геологичните сведения.

Скалните слоеве известни като карбон съдържат най-големите количества от въглища, но въглища се намират и в други слоеве. Въглищата се образуват, когато останки от растения бъдат подложени на висока температура от тежестта на лежащите над тях седименти. По краищата на въглищните жили често могат да се различат растенията, от които са се образували. За да се образуват въглищата, огромни гори трябва да са били погребани внезапно.

Униформитарианската теория (наричана също автохтонна теория), поддържана от еволюционистите, учи, че въглищата са се образували всекидневно в продължение на милиони години (макар да се признава, че днес не се образуват). Според тази теория източникът на огромните въглищни залежи, които имаме днес, са торфените блата. Казва се, че растенията, които съставляват въглищата, са се натрупвали в големи сладководни басейни или торфени блата в продължение на много хиляди години.

Но тази теория не съответства на фактите: (1) Голяма част от въглищата очевидно се е образувала от растения и дървета (например борове), които не растат в блатисти местности. (2) Днес в блатата не се образуват никакви въглища. (3) Не е известна никаква местност никъде в света, където дъната на торфени блата образуват типични въглищни залежи. (4) Някои въглищни залежи са дълбоки 9 -12 метра, което представлява над 120 метра растителни останки за един залеж, следователно са били необходими удивителни условия за да се образуват всичките тези въглища!

“Макар че торфеното блато може да послужи да покаже как растителна материя се натрупва в значителни количества, то по никакъв начин не се сравнява по размери с огромните количества растителност, които са произвели въглищните залежи . . . . Никое значително блато или мочурище днес не може да произведе достатъчно торф за да направи въглищна жила.”—*E. S. Moore, “Coal: Its Properties, Analysis, Classification, Geology, Extraction, Uses and Distribution” (1940), p. 146.

Втората теория се нарича алохтонна теория, и твърди, че въглищните пластове са натрупани от растения, които бързо са били пренесени и положени от масивен потоп, който е потопил цели континенти и внезапно е завлякъл дърветата.

Ето някои свидетелства в подкрепа на този възглед: (1) Огромното количество растителност погребана за да произведе всичките въглища. (2) Начинът, по който растителността е била положена и погребана толкова внезапно. (3) Фактът, че във въглищата редовно биват намирани морски вкаменелости като риби, мекотели и главоноги.

“Малкият морски червей Spirobis често се намира до растения в карбоновите въглищни залежи в Европа и Северна Америка. Тъй като няма анатомични данни предполагащи растенията образували въглищата да са били пригодени за живот в морски блата, намирането на морски животни заедно с неморски растения предполага смесване по време на пренасяне, което подкрепя алохтонния модел.”—Stuart E. Nevins, “The Origin of Coal,” in Up With Creation (1978), p. 241.

Една докторска дисертация описва подробно как е възможно въглищата да са се образували бързо, като при условията на световен потоп плаващи острови от дървета и растителност са потънали, образувайки съвременните въглищни залежи (S. A. Austin, “Depositional Environment of the Kentucky No. 12 Coal Bed, et al.,” Geology Ph.D. Dissertation, Pennsylvania State University, 1979).

(4) В слоевете свързани с въглища или в самите въглища често биват намирани изправени дървесни стволове (полистратни дървета) високи 3 до 9 метра. Седиментите образували въглищата трябва да са се образували внезапно, за да могат да се втвърдят преди дървесните стволове да могат да изгният и паднат.

“Фигура 24 показва дърво, което е било погребано до дълбочина 4.6 метра. Тъй като дървото е положение на растеж и не показва възстановяване на корените, то вероятно е било погребано много бързо, определено преди да може да изгние.”—*R. C. Milici, et al., “The Mississippian and Pennsylvanian [Carboniferous] Systems in the United States: Tennessee,” United States Geological Survey Professional Paper 111O-G32-4.

(5) Понякога тези изправени дървета са обърнати с долния край на горе, а понякога водите на потопа са натрупали толкова много растителност, че дървесни стволове могат да се намерят пръснати на различни нива един спрямо друг. (Веднага след големия вулканичен взрив на връх Сейнт Хелънс през май 1980 анализ на близкото езеро Спирит Лейк разкри големи количества растителност с множество плаващи дънери в отвесно положение. Тежестта на корените и дебелината на долната част на дънерите ги прави да плават в отвесно или почти отвесно положение. Но дори така условията в Спирит Лейк все още не могат да се сравнят с условията на световния Потоп, защото няма внезапно погребване – така че няма образуване на вкаменелости и въглища.)

(6) Кухите дънери на дърветата във въглищните залежи са запълнени с материал, който не е присъщ на въглищата – което показва, че или дърветата, или въглищата са донесени там от друго място.

(7) Stigmaria е названието на корените на тези дървета. Изследвания извършени от Рупке през 1969 показват, че тези корени са били довлечени от някое друго място (N. A. Rupke, “Sedimentary Evidence for the Allochthonous Origin of Stigmaria,” in Geological Society of America Bulletin, Vol. 80, 1969, pp. 2109-2114.)

(8) Въглищата се намират на пластове наречени циклотем. Между всеки два пласта въглища има донесе от водата материал: пясъчник, шисти, варовик, глина и т.н.

Всеки от тези пластове въглища може да е тънък – но може да е удивително обширен по площ. Съвременните стратиграфски проучвания показват, че само една от тези въглищни жили обхваща Оклахома, Мисури и Айова, на изток през Индиана до Охайо и Пенсилвания, и на юг до Кентъки. Само тази една единствена въглищна жила обхваща 260,000 км² в централните и източните Съединени Щати. Днес няма условия, които да могат да повторят такова образуване на въглища, и въпреки това еволюционните геолози продължават да ни убеждават, че “настоящето е ключът към миналото,” т.е. нещата са се случвали по същия начин в миналите епохи, както и днес.

(9) Под и над въглищните залежи често се намират глинести почви, които не са естествена почва за блата или гори. В допълнение, има отсъствие на необходимата почва за изобилната растителност, която се е превърнала във въглища. Очевидно е, че от друго място е била довлечена глина, след това растителност, и след това още глина.

(10) В продължение на повече от сто години по целия свят във въглищните залежи биват намирани големи камъни, които не произхождат от съответната местност. Тяхното средно тегло е 5 килограма, като най-големият е 73 килограма. (Виж * P. H. Price, “Erratic Boulders in Sewell Coal of West Virginia,” in Journal of Geology, Vol. 40, 1932, pp. 62-73.)

(11) И накрая, анализът на структурата на самите въглища разкрива ориентация на частиците, наслоена тъкан и микроламинация – всички които показват пренос до мястото, а не образуване на самото място.

Въглищата и нефтът се намират единствено в седиментни слоеве. Вкаменелостите се намират единствено в седиментни слоеве. Всички свидетелства от внимателното изучаване на въглищата сочат към световен Потоп като събитието, което е положило тези слоеве!

(12) И нефтът, и въглищата могат да се образуват за сравнително кратко време. Изследователите откриват, че не е е трудно те да бъдат направени, и могат също така бързо да бъдат произведени и от природата. Ключът е огромно налягане.

15 – ПРОБЛЕМИ С ФИЗИЧЕСКИТЕ СЛОЕВЕ

Седиментните скални слоеве често не са подредени – както би трябвало да са, ако са били полагани милиони години.

Пет основни проблема са (1) вкаменелости на неправилните места, (2) липсващи слоеве, (3) геосинклинали, (4) мегабрекчи и (5) обратни разседи. В този последен раздел ще разгледаме всички тях.

ПРОДЪЛЖАВАЩИ СПОРОВЕ ОТНОСНО СЛОЕВЕТЕ – Диаграмите със слоеве в учебниците и популярните списания изглеждат толкова завършени и организирани. Но действителността не е такава. Проблемите са толкова сериозни, че в продължение на години е имало спорове между враждуващите експерти по слоевете. Тъй като данните са толкова объркани, никой не е знаел кой е прав. Накрая те произволно са се съгласили на схемите, които са на диаграмите за слоевете, които виждаме днес.

Един пример е спорът Седжуик-Мърчисън-ла Беш, който се е водил относно слоевете камбрий, силур и девон:

“Седжуик първи описва вкаменелостите от долния слой грейуек, който той наименува камбрийска система, по древното име на Уелс. В последствие техните изследвания ги водят да разграничат различни нива в грейуек, където изобретателният и ревнив Мърчисън обявява голяма част от откритото от Седжуик за новооткрита от него самия система на силур.

Неизбежно почти всички членове на Геологичното общество са въвлечени в спора и когато друг геолог от онова време, сър Хенри Томас дьо ла Беш, обявява част от слоя грейуек за своя период девон, фронтовите линии са очертани. Така нареченият Велик девонов спор се води почти десетилетие в научните списания. Политическите машинации зад сцената са били също толкова сложни и объркани както и самия слой грейуек.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 401.

На друго място *Милнър обяснява как Мърчисън разрешава спора.

“Хората са били напълно неспособни да се съгласят относно естествените граници между слоевете. Но Мърчисън намира начин да разреши спора. Той успява да уреди да бъде назначен за директор на Националната агенция за геологични изследвания и просто нарежда названието ‘камбрий’ да бъде изтрито от всички държавни учебници и геологични карти.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 69.

По-късно, след като и двамата са починали, част от силура на Мърчисън бива преименуван отново на “камбрий.”

РАЗМЕСЕНИ ВКАМЕНЕЛОСТИ – (*#14/27*) Някога забелязвали ли сте, че на стандартните диаграми за слоевете определени вкаменелости винаги биват поставяни в определени слоеве? Това е друго обобщение в еволюционната теория, което не се оказва вярно. В действителност вкаменелостите често биват намирани на неправилното място – особено далеч под слоевете, където предполагаемо са се появили за първи път чрез еволюция.

Има три начина, по които експертите се справят с този проблем: (1) Пренебрегват данните. (2) Когато в твърда скала бъде намерен голям брой вкаменелости под техния правилен слой, за тях се казва, че са били “отмити” през твърдата скала в по-долни слоеве. (3) Когато бъдат намерени над своя теоретичен слой, за тях се казва, че са се “преработили” в по-горен слой. Тоест, те са се процедили, приплъзнали или са изпаднали през твърдата скала в по-горни нива.

ПРЕРАБОТВАНЕ И ОТМИВАНЕ – Както отбелязахме в по-горния параграф, “преработване” и “отмиване” са понятията използвани за да обяснят вкаменелости, които чрез своето местонахождение опровергават теорията. (“Разседите,” които ще разгледаме по-долу, биват използвани за да обяснят много по-големи количества такива вкаменелости.)

“Вкаменелостите често се появяват където ‘не трябва.’ Тогава се твърди, че или фауната [животните] и флората [растенията] са живели по-дълго отколкото се е знаело преди (просто разширяване на стратиграфския обхват), или че вкаменелостта е била преработена.

‘Преработване’ означава, че вкаменелостта е еродирала от много по-стара скала и се е вградила в по-млада скала.

 

Обратната ситуация е ‘отмиване,’ при което се твърди, че организмът е бил отмит в скала много по-стара от времето, в което е живял, и там се е вкаменил.”—John Woodmorappe, “An Anthology of Matters Significant to Creationism and Diluviology: Report 2,” in Creation Research Society Quarterly, March 1982, p. 209.

ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ И СПОРИ В КАМБРИЯ – (*#15/4*) Свързан с това проблем е фактът, че в камбрийска и дори на повърхността на докамбрийска скала е намерен прашец от цъфтящи растения! Разбира се, това е в пълно несъгласие с еволюционната теория, която твърди, че цъфтящите растения са се появили много милиони години по-късно. Това би означавало, че “камбрийският взрив” е включвал и цъфтящи растения!

(За списък с повече от 200 вкаменелости, които не са на местата си, виж John Woodmorappe, “An Anthology of Matters Significant to Creationism and Diluviology: Report 2,” in Creation Research Quarterly, March 1982, pp. 210-214.)

ПРЕСКАЧАНЕ – (*#16/7 Problems with Skipping*) Друг проблем при вкаменелостите е назован “прескачане.” Даден вид се намира в някой слой, след това напълно липсва от следващите един-два слоя, и след това се появява отново. Както споменахме по-горе, в някои случаи видът изчезва без да се появява въобще отново до наши дни, когато – внезапно – се появява жив и здрав на планетата земя!

РАЗМЕСЕНИ СЛОЕВЕ – (*#19/34 Mixed Strata and Overthrusts*) Проблемите с “геологичната колона” от слоеве и вкаменелости стават все по-лоши! Обсъждахме проблема с вкаменелостите – но сега ще обърнем вниманието си към самите слоеве, и научаваме, че положението става напълно неуправляемо! Еволюционната теория се оказва напълно безпомощна в опитите си да примири тези непреодолими препятствия пред своя успех.

ЛИПСВАЩИ СЛОЕВЕ – Колкото и да изглежда изненадващо, единственото доказателство за геологичната последователно на живота се намира на диаграмите на геолозите и в тяхното въображение.

Никъде в геологичната колона не можем да намерим (1) всички слоеве поред, (2) всички слоеве – дори да не са поред, (3) повечето от слоевете, поред или не поред. Вместо това намираме само малки парченца тук или там, и често разбъркани (не според своята теоретична последователност).

Слоевете в теоретичната “геологична колона” не могат никога да се намерят заедно в една цялостна последователност – никъде по света! В повечето случаи могат да се намерят само два до осем от всичките 21 теоретични слоеве. Дори класическият пример за скални слоеве, Големият каньон, съдържа само половината от тях. Но липсващите слоеве трябва да са там някъде!

Как е възможно да липсват слоеве? Но именно това е положението навсякъде по земята. За да намерите палеозойски слоеве в югозападните Съединени Щати, трябва да отидете до Големия каньон. За да намерите мезозой, трябва да пътувате до източна Аризона. За да намерите терциер, тръгвайте към Ню Мексико. Никъде, никъде не може да се намери цялата геологична колона на еволюционистите, тъй като тя е въображаема колона.

“Човек не може да намери така наречената ‘геологична колона’ практически никъде по земята. Всъщност, на повечето места по континентите повече от половината ‘геологични периоди’ липсват! Само 15-20 процента от сушата на земята съдържа дори само една трета от тези периоди в правилния ред. Дори в Големия каньон липсват над 150 милиона години от тази въображаема колона. Използването на предполагаемата геологична колона за датиране на вкаменелости и скали е заблуда.”—Walter T. Brown, In the Beginning (1989), p. 15.

“Данните от континентите и дъната на океаните показват, че десетте системи [от слоеве] са доста слабо представени в глобален мащаб: при приблизително 77% от земната повърхност на сушата и под морето липсват седем или повече (70% или повече) от системите от слоеве; при 94% от земната повърхност липсват три или или повече системи; и при около 99.6% липсва поне една система. Само няколко места по земята (около 0.4% от повърхността) са описани с последователност от всички десет системи (западен Непал, западна Боливия и централна Полша). . . . Цялата геологична колона, съставена от цялостни системи от слоеве, съществува само на диаграмите начертани от геолозите!”—S. A. Austin, Impact 137, November 1984, p. 2 [курсивът в оригинал].

Следващите няколко цитата съдържат изненадващи признания. Би било добре да размислим внимателно какво ни казват те:

“Ако направим куп с най-голямата дебелина на седиментните основи на всяка геологична епоха, той ще трябва да бъде висок поне поне 160 километра. . . . Разбира се, невъзможно е да имаме дори значителна част от такова нещо на едно място.”—*O. von Englen and K. Caster, Geology (1952), pp. 417-418.

“Какъвто и да е метод на подход да използва, геологът трябва да осъзнае следните факти: На земята няма място, на което да има пълни сведения от скалите. . . . За да възстанови историята на земята, трябва да се съберат на едно място пръснати парченца информация от хиляди места по целия свят. Резултатите ще бъдат много непълни сведения, в най-добрия случай.

 

Ако пълната история на земята се сравни с енциклопедия от тридесет тома, тогава рядко можем да се надяваме да намерим дори един пълен том на кое да е място. Понякога някой регион ще допринесе само няколко глави, вероятно само един-два абзаца; всъщност често сме принудени да изследваме пръснати парченца информация сравними с няколко думи или букви.”—*H. Brown, *V. Monnett, and *J. Stovall, Introduction to Geology (1958), p. 11.

“Само се заблуждаваме, ако си мислим, че имаме каквото и да нещо като пълна последователност за коя да е част от стратиграфската колона на кое да е място.”—*Derek V. Ager, Nature of the Stratigraphical Record (1981), p. 32.

Еволюционистите обясняват, че правилната дума за това е “несъответствия”: не е правилно учените да използват израза “липсващи слоеве&rdq