Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2014 08:11 - Защо няма свидетелство хората да са еволюирали от нещо (2)
Автор: django Категория: Други   
Прочетен: 2281 Коментари: 0 Гласове:
0



 Самият *Йохансон в края на краищата решава, че Луси е просто маймуна.

“Самият Йохансон първоначално описва вкаменелостите като Homo, човешки вид, но скоро след това променя мнението на основата на оценката на своя колега Тим Уайт. Сега те описват костите като твърде маймуноподобни в челюстите, зъбите и черепа за да бъдат смятани за Homo, но също достатъчно разграничими от други, по-късни австралопитеци, за да могат да се обособят в свой собствен вид.”—*Ibid.

Мелърт обобщава.

“Данните . . . правят много вероятно Луси да не е нищо повече от шимпанзе пигмей, и е вървяла точно като шимпанзе (тромаво изправена от време на време, но предимно на четири крака). ‘Доказателствата’ за въображаем преход от маймуна към човек са изключително неубедителни.”—A. W. Mehlert, news note, Craetion Research Society Quarterly, December 1985, p. 145.

ЛЕШНИКОТРОШАЧЪТ – Лешникотрошачът е намерен през 1959 от *Луис Лийки в клисурата Олдувай в Източна Африка, и е един от австралопитеците споменати по-горе.

Тъй като семейство Лийки често биват споменавани в статии относно кости на прародители на човека, тук ще споменем, че *Луис Лийки е роден в Африка, син на мисионер. Той и неговата съпруга *Мери имат докторски степени. След неговата смърт неговият син *Ричард, който никога не получава докторска степен, продължава да търси кости заедно с майка си. Клисурата Олдувай е разположена в Източна Африка, около 160 километра западно от планината Килиманджаро. Това е клисура с дълбочина 100 метра, която просича пет главни хоризонтални слоя.

*Луис Лийки нарича своята находка Zinjanthropus boisei, но пресата я нарича “Лешникотрошача,” тъй като челюстта е много по-голяма от черепа. Това вероятно е друг случай на сглобени части от различни същества. Черепът е бил доста маймуноподобен; но наблизо е имало няколко оръдия за работа, затова *Лийки решава, че находката трябва да е получовек. Доста неубедително свидетелство, но така се прави история в еволюционната наука.

Когато първоначално съобщава за находката, *Лийки заявява, че тя е най-ранният човек и е на 600,000 години! Макар че възрастта е само догадка, тя идва точно когато финансовите средства дошли от *Чарлс Бойз се изчерпват. Необходим е бил нов спонсор, и *National Geographic Society се намесва и оттогава досега финансира семейство Лийки.

През 1961 черепът на Лешникотрошача бива датират чрез забележително неточния калиево-аргонов метод (виж глава 6, Неточни методи за датиране) на 1.75 милиона години. Това наистина става сензация във вестниците! През 1968 същият материал бива датиран с въглерод-14, който макар и доста неточен, е далеч по-надежден от калиево-аргонния. Датирането на Лешникотрошача с С-14 дава възраст само 10,100 години.

Но има и още: През 1913 немският антрополог *Ханс Рек открива цял напълно човешки скелет точно над мястото на по-късната находка на Лешникотрошача.

По тези останки е имало много дискусии, и лично *Луис Лийки ги изследва през 30-те години. Но в своето изявление пред вестниците през 1959 той не ги споменава. Това би било бедствие за неговата находка. През 1974 са направени тестове с С-14 върху черепа, който Рек намира (останалата част от скелета изчезва от музея в Мюнхен), и те дават дата 16,920 години. Макар радиовъглеродните дати да имат широк обхват на грешка, 16,920 е доста различно от 1.75 милиона! В края на краищата *Лийки признава, че Лешникотрошачът е просто поредният маймунски череп, както таунгския човек на *Дарт.

През 1964 е намерен друг череп – този път човешки – близо до същите оръдия, които Лийки намира през 1959. По-късно бива открито, че една от “костите от ръката” на Лешникотрошача е всъщност парче от човешко ребро.

ЧЕРЕП 1470 – През 1972 *Ричард Лийки съобщава за нещо, което според него е вкаменелост на човекоподобен скелет, и му дава удивителната възраст от 2.8 милиона години. Официалното название на тази находка е KNM-ER 1470, но тя става общоизвестна като “Череп 1470.” Ако това е човешки череп, то той би бил по-стар от всички човекомаймунски кости, смятани за негови прародители.

И Лийки, и други експерти по хоминиди смятат, че той изглежда по същество като съвременен човек с малък мозък. Черепът е сглобен от няколко фрагмента.

“През 1972 Бърнард Нгенео от ‘хоминидската банда’ на Ричард Лийки намира подобен, но много по-цялостен череп в Източен Туркана. Той е известен като череп ‘1470,’ по неговия инвентарен номер в Националния музей на Кения.

Череп 1470 е сглобен от съпругата на Ричард Лийки, Мийв, и няколко анатоми от десетки фрагменти – пъзел, чието подреждане отнема шест седмици. Датиран на възраст 1.89 милиона години, с черепен обем 750 cm3, според Лийки той е най-старата вкаменелост на истински прародител на човека. Според неговите възгледи, австралопитеците и другите хоминидни вкаменелости са само странични разклонения.

 

Лийки воюва упорито да спечели признание за своя 1470 (заедно с предишните фрагменти от habilis намерени в Олдувай), тъй като повечето антрополози смятат, че черепът просто е с ‘твърде съвременен вид’ за да е толкова древен, както той първоначално твърди.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 217.

Ето първоначалното изявление на *Лийки относно този череп:

“Или изхвърляме този череп, или изхвърляме нашите теории относно ранните хора. . . . той разрушава идеята, че всички ранни вкаменелости могат да се поставят в подредена последователност на еволюционна промяна.”—*Richard E. Leakey, “Skull 1470,” National Geographic, June 1973, p. 819.

Но трябва да осъзнаваме, че и днес съществуват съвременни живи човешки същества с малък мозък (750 cm3), така че намирането на череп 1470 с обем 750 cm3 не е причина да се смята, че той е “прародител” на човечеството.

“Човешките качества на ума, твърди Кийт, могат да се появят само когато размерът на мозъка е поне 750 кубични сантиметра, граница наречена ‘рубиконът на Кийт’ . . . Как е достигнал до ‘магическото’ число 750 cm3? Това е бил обемът на най-малкия функциониращ съвременен човешки мозък, който анатомите са виждали по онова време [когато е живял *сър Артър Кийт, един от съучастниците в измамата с пилтдаунския човек, в началото на двадесети век].”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 249.

Ето някои ранни коментари върху Череп 1470:

“Намирането на ‘Череп 1470,’ който според Ричард Лийки е на възраст почти три милиона години и е истински човек, ще разтърси цялата еволюционна приказка изградена върху така наречените хоминоиди, ако антрополозите приемат преценката на Лийки. Един художник за списание National Geographic много съвестно е нарисувал реконструкция, която наистина изглежда съвсем като човек. Единственото неестествено нещо е прекомерно плоския нос – формата на носа не може да се определи само от формата на черепа.”—News note, Creation Research Society Quarterly, September 1974, p. 131.

“Последните съобщения на Ричард Лийки са изненадващи, и ако бъдат потвърдени, ще разрушат предишните схеми на еволюционистите относно произхода на човека.”—Duane T. Gish, Evolution: The Fossils Say No! (1973), p. 105.

След размисъл върху последствията от тази ситуация, възрастта на черепа е била внимателно коригирана, за да не би някой да си помисли, че човешки същества са живели преди 2.8 милиона години. Експертите не са искали съществото да е живяло преди своите прародители!

“Череп 1470 открит от Ричард Лийки през 1972 е ‘датиран’ първоначално на 2.6 милиона години. Но много антрополози възразяват, защото в такъв случай по-съвременният Череп 1470 би се оказал по-стар от всичките си предполагаеми прародители. Затова 1470 бива ‘предатиран,’ докато се възприема по-’приемлива’ преценка от 1.8 милиона години.”—John N. Moore, “Teaching About Origin Questions: Origin of Human Beings,” in Creation Research Society Quarterly, March 1986, p. 185.

Черепът може да е принадлежал на микроцефално човешко същество, на юноша, или на маймуна.

Той няма изпъкналите надочни арки характерни за Homo erectus (явански човек и др.), много неандерталци и австралопитеци. Някои вкаменелости на маймуни имат изпъкнали надочни арки; други нямат.

Надочните арки са наклонени рязко назад както при маймуните, но са доста по-заоблени.

Размерът на мозъчната кутия е като юноша или на микроцефален човек, и е доста по-голям отколкото на маймуна: 775 cm3. Горилата има среден обем 500 cm3, а австралопитекът само 422 cm3 до 530 cm3. Средният размер на мозъка за съвременен човек е 1450 cm3. Но има изключения от това:

Микроцефалите са човешки същества, чийто мозък може да бъде много малък, например 775 cm3. Това състояние е родилен дефект, който за нещастие се случва от време на време.

“Хората с микроцефалия са с доста под нормалната интелигентност, но те все пак показват изразени човешки характеристики на поведението.”—Marvin Lubenow, “Evolutionary Reversals: The Latest Problem Facing Stratigraphy and Evolutionary Phylogeny,” in Bible-Science Newsletter, 14(11):1-4 (1976).

“Никой от тези ранни хоминиди няма размери на мозъка доближаващи размерите на съвременния човек. Енцефаличните показатели демонстрират, че австралопитеците са били само малко над човекоподобните маймуни по относителен размер на мозъка и дори най-големият череп [Череп 1470] е толкова близо до маймуните, колкото и до хората.”—*Henry M. McHenry, “Fossils and the Mosaic Nature of Human Evolution,” in Science 190(4213):425-431.

Забележително е, че не е намерена долната челюст. Тя би ни разкрила много. Лицевата част на черепа под очите изпъква напред като при маймуните. Челюстта и кътните зъби са доста по-големи от средните при съвременните хора, но не по-големи от тези на някои хора. Под ноздрите като че ли липсва костна опора, както е при горилите. При маймуните лицевият скелет е относително по-голям от мозъчната кутия. Череп 1470 е приблизително по средата в тази категория, и следователно не е като при хората. Той също има по-дълга устна, както е при маймуните.

При изследване на три черепа отзад (на възрастен човек, Череп 1470 и австралопитек) откриваме, че Череп 1470 има прилики с черепа на австралопитека.

В доклад от 4 страници с два чертежа и седем снимки (Creation Research Society Quarterly, December 1977, pp. 173-176), Джон Куозо дава интересни доказателства за своето твърдение, че Череп 1470 може да е на младо човешко същество, и че маймуноподобните характеристики в носната кухина и други са причинени от повреди в черепа след смъртта.

Честно казано, няма налични достатъчно данни за да се каже много повече. Няма съмнение, че един череп няма да разкрие специалните човешки способности като реч и т.н.

Също е факт, че еволюционистите ревностно търсят доказателства, че човекът е произлязъл от маймуноподобен прародител. Но повече от сто години на търсене не са разкрили такива доказателства, макар че, както научихме в главата за Вкаменелости и слоеве, милиони вкаменелости са били изровени от земята и изследвани. Ако човекът наистина е произлязъл от друго създание, трябва да има достатъчно доказателства във вкаменелостите. Но ги няма.

КАТАЛОГ НА КОСТИТЕ – (*#12 Major Hominid Discoveries*) Повечето от тези кости на предполагаеми прародители на човека са описани в книга на *Time-Life, The Missing Link, Volume 2 in the “Emergence of Man Series,” издадена през 1972. Тя съдържа пълен каталог на всички находки на австралопитеци до края на 1971.

Макар че са описани над 1400 екземпляра, повечето от тях не са нищо повече от парченца кости или отделни зъби. Не съществува нито един цял скелет. Всичко, което антрополозите имат в своя каталог за прародители, са малки парченца.

“Вкаменелостите, които украсяват нашето родословно дърво, са толкова оскъдни, че все още има повече учени отколкото находки. Забележителният факт е, че всичките физически доказателства, които имаме за човешката еволюция, могат да се съберат в един единствен ковчег, и дори да остане място!”—*Science Digest 90, May 1982, p. 44.

Както сме показали в приложението към главата за Първобитния човек на нашия уебсайт (*#12*), броят на парченцата кости намерени по целия свят, е невероятно малък! Може би ще искате да погледнете приложението и сами да видите списъка. Не е чудно, че всяко ново парченце кост предизвиква толкова много статии по вестниците!

“Цялата колекция от хоминиди известни днес едва ли би покрила и маса за билярд. . . . Колекцията е толкова мъчително непълна, и самите мостри често са толкова фрагментирани и двусмислени, че повече може да се каже за това, което липсва, отколкото за това, което е налице.”—*John Reader, New Scientist 89, March 26, 1981, p. 802.

“Не искам да изсипвам твърде много подигравки върху палеонтолозите, но ако вие прекарвахте живота си в търсене на кости и намиране на малки парченца от глава и малки парченца от челюст, бихте имали много силното желание да преувеличавате важността на тези парченца.”—*Greg Kirby, address at meeting of Biology Teachers’ Association, South Australia, 1976 [професор в университета Флиндърс].

 

“Проблемът с много антрополози е, че толкова много искат да намерят хоминид, че всято парченце кост бива превръщано в кост на хоминид.”—*Timothy White, quoted in New Scientist 98, April 28, 1983, p. 199 [антрополог от Калифорнийския университет].

КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА – Всички данни от кости и вкаменелости дават само една информация: Човечеството не е еволюирало от никаква по-нисша форма на живот. Еволюционистите не намират никаква подкрепа никъде за своята теория, че човекът е произлязъл от човекоподобни маймуни, малки маймуни, мекотели, микроби или каквото и да е друго.

Ето пет особени причини защо човекът не е произлязъл от маймуни. Всяка от тях е разгледана подробно в други глави:

“1. Внезапна поява на форми на живот сред вкаменелостите, разделени от систематични празноти между формите на живот. 2. Ясно разграничения в ДНК, химични съставки и в схемата (устройството) на морфологичните прилики. 3. Закони на Мендел: комбинацията и рекомбинацията винаги водят до лесно разпознаваеми растителни и животински форми; пълни данни за непроменена схема (устройство) на възпроизводство. 4. Ясно разграничение на човешкото самосъзнание, и на метафизичните интереси на човека. 5. Ясно разграничение на човешката личност по отношение на морални и етични интереси; рефлективно, символично, абстрактно, концептуално мислене.”—John N. Moore, “Teaching about Origin Questions: Origin of Human Beings,” in Creation Research Society Quarterly, March 1986, p. 184 (курсивът в оригинал).

Антрополозите твърдят, че човекът е произлязъл от неизвестен прародител, а *Дарвин казва, че е от маймуна. Ако сме произлезли от маймуна, защо имаме различен брой прешлени от маймуните? Защо обемът на черепа ни е напълно различен? И най-важно, защо е нашата ДНК отчетливо различна от ДНК на маймуните и на всички други видове живот?

Те казват, че са намерили костите на нашите хоминидни прародители. Тогава защо са намерени кости само колкото да покрият една маса? Трябваше да има милиони кости, ако тези хора са живели в продължение на стотици хиляди години в миналото. И защо всички тези кости изглеждат или само като маймунски, или само като човешки – и никога като двете?

Те казват, че съвременната еволюционна антропология е основана върху първооткривателския труд на шест човека: *Йожен Дюбоа и неговият явански човек, пилтдаунският човек на *Чарлс Досън, родезийския човек от 1921, човекът от Небраска от 1922, таунгският африкански човек на *Реймънд Дарт и пекинският човек на *Дейвидсън Блак. Но находките на *Дюбоа и *Досън по-късно биват разобличени като фалшификати, родезийският и таунгският човек се оказват маймуни. Човекът от Небраска се оказва зъб от свиня, а пекинският човек е бил просто човешки кости.

Дори *Ричард Лийки, най-изтъкнатият търсач на хоминидни кости през последните 20 години започва да се съмнява в цялата работа. Когато е попитан в телевизионно предаване да наименува нашия прародител, той отива до черната дъска и начертава голяма въпросителна.

“През 1989 [Ричард] Лийки вече се стреми да се разграничи от своята първоначална теория, като настоява, че всякакви опити за точна реконструкция на родословието на човека са били прибързани.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 218.

Размерите на мозъка водят до извода, че повечето от черепите са маймунски, като само някои са човешки.

“Британският анатом сър Артър Кийт отказва да приеме вкаменелостите от африкански австралопитеци за човешки прародители, защото мозъците им са твърде малки. Умът може да развие човешки качества, твърди Кийт, когато обемът на мозъка е поне 750 кубични сантиметра, граница наречена ‘рубикон на Кийт.’ С обем 450 cm3 Australopithecus africanus не отговаря на изискванията. . . .

По времето на Кийт черепите на Homo erectus с размери 950 cm3 са можели спокойно да минат за човешки, тъй като техният обхват съвпада с обхвата на нашия вид (1,000-2,000 cm3). Но черепите на Homo habilis намерени по-късно имат размери около 640 cm3, малко под рубикона. Черепите на възрастни австралопитеци са около 500 cm3, което е повече от шимпанзета, но по-малко от Homo habilis.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 249.

МАЛКИ ЧОВЕКОПОДОБНИ МАЙМУНИ И ГИГАНТСКИ НЕЧОВЕКОПОДОБНИ МАЙМУНИ – Но има и друг проблем – и то много значителен – свързан с факта, че младите човекоподобни маймуни имат черепи, които приличат на човешки черепи.

“Възрастните шимпанзета и горили, например, имат удължени лица, дебели надочни арки, силни челюсти, малка мозъчна кутия в сравнение с цялостния мозък, и други характерни пропорции. Малките човекоподобни маймуни имат плоски лица, закръглена мозъчна кутия, тънки надочни арки, пропорционално по-малки челюсти, и много други телесни характеристики удивително подобни на човешките същества.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 325.

Пълните следствия от този проблем са от голямо значение, но само малко еволюционни антрополози са готови да го признаят. Разгледайте следните три факта:

(1) Добре известно е, че много изчезнали животни са били с гигантски размери. (За повече информация относно това, виж глави 12 и 14, Вкаменелости и слоеве и Последствията от Потопа.) (2) Младите маймуни имат черепи, които имат форма подобна на човешките черепи. (3) Намерени са останки от удивително голяма маймуна (виж цитата по-долу).

Поставете заедно тези факти, и какво получавате? Възможността антрополозите днес да намерят черепи, които са с форма като на човешки същества, но с малки мозъчни кутии (между 400 и 900 cm3), които всъщност са млади гигантски маймуни!

“През средния плеистоцен, преди около 300,000 години, е живяла гигантска маймуна. Масивният примат вероятно е бил висок около 2.7 метра и е тежал 330 килограма, ако останалата част от съществото е била съразмерна с неговите зъби и челюсти. Наречена е Gigantopithecus (гигантска маймуна), защото нейната долна челюст и зъбите са петкратно по-големи от челюстта и зъбите на съвременен човек.

През 1935 холандският палеонтолог фон Кьонигсвалд открива по случайност останки от гигантопитек в аптека в Хонг Конг. Китайските аптекари винаги имали на склад необикновени вкаменелости, които наричали ‘драконови зъби,’ които стривали на прах за правене на лекарства. Фон Кьонигсвалд редовно претърсвал тези аптеки за странни предмети и е бил удивен да намери огромен зъб с маймуноподобна (Y-5) форма. Когато намерил и повече зъби, той започнал търсения на място, които в последствие му намират стотици зъби и челюсти от гигантопитек от различни места в Китай и Пакистан; но други части от скелета все още не били намерени.

 

Има дразнещи интереса съобщения, че кости на двата вида [гигантска маймуна и човешки същества] са смесени на едно и също място [в северен Виетнам, където изследователите сега намират кости от гигантопитек].”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 192.

Търсенето на хоминидни черепи обикновено става в области, в които е възможно да се запазят черепи на маймуни и хора в продължение на хиляди години. Но са намерени относително малко, просто защото историята не се простира на повече от няколко хиляди години назад.

Но някои от тези черепи могат да са на млади гигантски маймуни. Те биха изглеждали като същества с малък мозък, които са доста подобни на хора, но имат доста разлики с тях.

В допълнение има и друга възможност: гигантски нечовекоподобни маймуни. Точно както могат да се намерят гигантски човекоподобни маймуни, така може да са съществували гигантски нечовекоподобни маймуни. Черепът на гигантска нечовекоподобна маймуна също би изглеждал човекоподобен, с малък мозък, но с някои различни характеристики.

ОТКРИВАНЕТО НА МАСОВИЯ СПЕКТРОМЕТЪР – Едно открито наскоро устройство, масовият спектрометър, дава датиране, което е по-точно от другите методи за датиране.

Следното твърдение на Браун е от голямо значение. То ни казва следното: (1) Много скъпата машина масов спектрометър всъщност брои отделните атоми на С-14 и дава по-точни крайни числа. (2) Всяка органична мостра съдържа някакъв брой радиовъглеродни атоми, следователно никоя от мострите не е на повече от няколко хиляди години. (3) Най-ранните скелетни останки в Западното полукълбо са датирани по този метод и е открито, че възрастта им е само около 5,000 години.

“Няколко лаборатории в света сега са оборудвани да извършват много по-подобрената процедура за радиовъглеродно датиране. Като се използват атомни ускорители, сега могат действително да се броят отделни атоми С-14 в дадена мостра. Това дава много точни радиовъглеродни дати дори за по-малките мостри. Стандартната, но по-малко точна техника за радиовъглеродно датиране се опитва да брои само редките разпадания на атоми на въглерод-14, които понякога биват обърквани с други видове разпадания. Тази нова техника за ускоряване на атоми винаги засича поне малки количества Въглерод-14 във всяка органична мостра – дори материали, за които еволюционистите твърдят, че са на възраст милиони години, като въглищата. Минималното количество въглерод-14 е толкова постоянно навсякъде, че замърсяването вероятно може да бъде изключено като фактор. Ако мострите бяха на възраст милиони години, в тях не би имало останал никакъв въглерод-14.

Единадесет човешки скелета, най-ранните известни човешки останки в Западното полукълбо, наскоро са били датирани с тази нова техника с ускорител – масов спектрометър. Всички единадесет са датирани на възраст около 5,000 радиовъглеродни години или по-малко! Ако повече от предполагаемите еволюционни прародители на човека бъдат тествани и също бъде открито, че съдържат въглерод-14, ще настъпи сериозна научна революция и хиляди учебници ще трябва да излязат от употреба.”—Walter T. Brown, In the Beginning (1989), p. 95.

Проблемът е, че когато ортодоксалната наука открие, че някоя нова процедура заплашва да унищожи основите на еволюцията, нещата се прикриват. Вероятно на техниката на масовия спектрометър никога няма да бъде позволено да се използва върху главните археологични или предархеологични материали, като древни хоминидни кости. Това би разкрило тяхната млада възраст. (За повече информация относно това, виж раздела относно прикриването на радиовъглеродни данни в глава 21, Археологично датиране. [Поради липса на място трябваше да пропуснем тази глава, но тя е на нашия уебсайт.])

3 – РАННИЯТ ЧОВЕК

САМО ЕДИН ВИД – (*#13/4 Evolutionary Ancestor of Man*) Интересно е, че след повече от един век прекаран в опити да измислят хората, експертите продължават да са единодушни, че всички хора навсякъде по земята са членове само на един вид.

“Съвременният човек, Homo sapiens, е единственият хоминид на земята днес; всички живи човешки същества принадлежат на този един вид.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 215.

Названието Homo sapiens означава на латински “разумен човек.”

ЧАСОВНИЦИ И КАЛЕНДАРИ – Еволюционистите гледат на цялото време от появата на първия живот на планетата Земя до наши дни като огромен часовник, като всеки “час” представлява 50 милиона години, а цялото време от “12 часа” е 600 милиона години. На този въображаем часовник безгръбначните са се появили в 3 часа, земноводните в 5 часа, а влечугите в 6 часа. Бозайниците са се появили в 9 – а човекът няколко минути преди 12.

Ако съпоставим това време с календар от 365 дни, с произхода на земята на 1 януари, най-старите изобилни вкаменелости биха били от 21 ноември – а появата на човека би била в 23:50 часа на 31 декември.

Тази дата, “31 декември, 23:50,” предполагаемо съответства на време преди 3 милиона години, а човекът предполагаемо е престанал да еволюира преди повече от 100,000 години.

Но ако еволюцията е случайна, постоянна, присъща, прогресивна, непрекъсната и без край – тогава защо е спряла преди 100,000 години?

В допълнение, ако човекът предполагаемо е живял тук в продължение на един милион години, тогава защо историческите дати на човечеството не се простират до повече от 5,000 години в миналото?

ЕВОЛЮЦИОННА ВРЕМЕВА ДИАГРАМА – Първо, ето действителните факти, които еволюционистите пренебрегват: (1) Като използваме исторически, археологически и астрономически данни, датите за ранните хора се простират най-много до 2250 пр. Хр. (Масовият спектрометър датира хората до 3000 пр. Хр., но радиовъглеродното датиране е ненадеждно, поради причините обяснени в глава 6, Неточни методи за датиране).

Второ, ето данните, които еволюционистите използват: (2) На основата на резултати от забележително неточния въглерод-14, най-ранните дати за човечеството са отместени на около 15,000 години в миналото. (3) Към това се добавят данни от вкаменелостите – и тези данни се датират според неверните възрасти измислени през 19 век. Това отнася датите на 3 милиона години в миналото.

На тази основа, вече трябва да ви е по-лесно да разбирате следната еволюционна времева диаграма на вашите предполагаеми прародители:

На основата на датиране на слоеве с вкаменелости, пещерни артифакти и рисунки:

Еолит (древна каменна епоха) – “животинско общество, най-прости хранителни навици, и т.н., използване на необработени камъни.” Възраст: 3 милиона години.

Палеолит (старокаменна епоха) – “дивашко общество, събиране на храна и т.н., употреба на грубо обработени камъни.” Възраст: 1 милион години.

На основата на въглерод-14 от органични материали намерени близо до артифакти:

Мезолит (среднокаменна епоха) – “варварско общество, начални форми на земеделие, използване на съставни оръдия от дърво и камък.” Възраст: 15,000 години.

Неолит (новокаменна епоха) – “цивилизация, селско стопанство, използване на фино обработен камък.” Възраст: 9,000 години.

Медна епоха – “градове, организирани държави, използване на фино обработен камък.” Възраст: 7,500 години.

Бронзова епоха – “градове, организирани държави, използване на метали.” Възраст: 7,000 години.

Желязна епоха – “градове, организирани държави, използване на метали.” Възраст: 5,000 години.

Интересно е, че и днес могат да се намерят всички тези начини на живот. В Нова Гвинея, южните Филипини и други области могат да се намерят много групи използващи методи и материали от “началната, средната или новокаменната епоха.”

Сега ще разгледаме данни за ранния човек, които противоречат на еволюционната теория:

Като начало, нека разгледаме две находки на скелети на ИСТИНСКИ “древни хора”! И двете са сензация, но никоя не би била спомената в учебниците по причините, които ще изложим по-долу.

ЖЕНАТА ОТ ГВАДЕЛУПА – Ами, ще кажете, никога не съм чувал за нея. Не сте, защото еволюционистите никога не говорят за нея.

Това е добре документирана находка, която е била в Британския музей в продължение на повече от половин век. През 1812 на брега на френския карибски остров Гваделупа е намерен напълно запазен човешки скелет, цялостен във всяко отношение, освен че липсват главата и ходилата. Скелетът е принадлежал на жена висока около 155 сантиметра.

Това, което го прави толкова значим, е фактът, че този скелет е намерен вътре в изключително твърд, много стар варовик, част от образувание дълго повече от 1.6 километра! Съвременното геологично датиране определя възрастта на това образувание на 28 милиона години – което е 25 милиона години преди предполагаемата първа поява на съвременния човек на земята.

Тъй като такава възраст за нормален човек не съвпада с еволюционната теория, няма да намерите “жената от Гваделупа” спомената в учебниците за хоминиди. Това би било опровергало еволюционното датиране на скалните образувания.

Когато двутонният варовиков блок съдържащ жената от Гваделупа е бил изложен за първи път в Британския музей през 1812, той е бил представен за доказателство за Потопа от Битие. Но това е било 20 години преди Лайел и 50 години преди Дарвин. През 1881 експонатът е бил свален без много шум и скрит в подземния етаж на музея.

ЧЕРЕПЪТ ОТ КАЛАВЕРАС – През 1876, в златоносен чакъл на 40 метра под земята в планините Сиера Невада в Калифорния е открит “черепът от Калаверас.” Черепът е бил напълно минерализиран и е бил определен от лекар като съответстващ на съвременен човек, е било удостоверено от еволюционист (*Дж. Д. Уитни, ръководител на Геологичната служба на Калифорния), че е намерен в слой от плиоцена. Това би означавало, че този човек е живял “преди повече от 2 милиона години,” – което опровергава еволюционните теории относно скалните слоеве и датите за древния човек. Близо до този череп са намерени буквално десетки каменни съдове и други направени от човек предмети.

*Д-р Холмс, който изследва черепа от Калаверас, представя своите резултати пред Института Смитсониън през 1899:

“Да предполагаме, че човекът би могъл да остане непроменен физически, умствено, социално, индустриално и естетически в продължение на милиони години, грубо казано (и всичко това следва от представените данни), изглежда за настоящето състояние на нашето познание истинско чудо! Но също толкова трудно е да повярваме, че толкова много хора са сбъркали относно това, което са видели и намерили.”—*W. H. Holmes, quoted in H. Enoch, Evolution or Creation (1966), pp. 124-125.

ЧЕРЕПЪТ ОТ КАСТИНЕДОЛО – В продължение на много години най-старите известни човешки черепи са намереният в Калаверас, Калифорния, и съвършено човешкият череп в Кастинедоло, Италия. *Артър Кийт, един от групата, която съобщава на света за пилтдаунския човек, казва следното:

“Когато изследователят на предисторическия човек чете и изследва записките относно находките от Кастинедоло, в него се надига усещане на недоверие. Той не може да отхвърли откритието като фалшиво без да нарани своето усещане за истината, но не може да го приеме като факт без да промени своите възприети вярвания (т.е. своята вяра в еволюцията на човека). Очевидно е, че не можем да подминем Кастинедоло с мълчание: всички проблеми свързани с произхода и древността на човека се съсредоточават върху него.”—*Sir Arthur Keith, The Antiquity of Man.

СКЕЛЕТИТЕ ОТ МОАБ – В скали от креда, които предполагаемо са на възраст 100 милиона години, са намерени два скелета.

Моаб, Юта, е разположен в източен Юта на брега на река Колорадо, близо до границата с щата Колорадо. В продължение на няколко години медната мина Биг Индиън е копаела скалата, докато качеството на рудата става твърде лошо за да си заслужава дейността. Работата спира на около 4.5 метра под повърхността на хълма. Лин Отинджър, приятел на главния инженер на мината, получава разрешение на копае за артефакти и азурит. Придружен от приятели от Охайо, той започва да копае и намира зъб и парчета кости, всички очевидно от човешки същества. Проследявайки ги до техния източник, той открива един цял скелет. Тук той спира и уведомява У. Ли Стоукс, началник на факултета по геология на Университета на Юта, който изпраща антрополога на университета Дж. П. Маруит да изследва находката.

Работейки с Отинджър, Маруит намира втори скелет. Костите са били на мястото, където първоначално са били погребани, непокътнати и все още артикулирани (свързани естествено) – което показва, че е нямало значително движение на земната маса. Те също са били били позеленели от малахита (меден карбонат) в околния пясъчник.

Тези два скелета определено са били Homo sapiens, и определено са били древни. Намерени са в слой от креда (на предполагаема възраст 70-135 милиона години). Телата очевидно са били погребани в момента на образуването на пясъчника, който е останал напълно неподвижен до откриването на скелетите.

“На мястото [върху скелетите когато са намерени] все още има черни парченца халокоцит, първичен тип медна руда. Чрез химически преобразувания той се променя в син азурит или зелне малахит, карбонатни минерали образуващи се близо до повърхността или в окислените части от земната кора. Тази диагенеза отнема време.”—Clifford L. Burdick, “Discovery of Human Skeletons in Cretacеous Formation” in Creation Research Society Quarterly, September 1973, p. 110.

Костите, очевидно древни, са били тествани за възраст, и е открито, че са само на няколко хиляди години:

“Екипът на Аризонския университет прилага върху костите Micro K Jell Dahl, или тест за задържане на азот, и открива, че са сравнително младо по произход, тоест в рамките на библейската история.”—Ibid.

Допълнителни подробности относно тази находка могат да се намерят в статията на Бърдик цитирана по-горе.

Нека сега да разгледаме допълнителни данни относно древните хора:

ЧОВЕШКИ СЛЕДИ – В главата за Вкаменелостите разгледахме вкаменени животински следи; но също са намерени и човешки следи.

В предполагаемо древни скални слоеве са намерени човешки следи. Еволюцията казва, че човекът не е еволюирал преди края на терциера и следователно не може да е на възраст повече от един до три милиона години. Но човешки следи са намерени в скали дори от карбона, който е на възраст “250 милиона години.”

“На места от Вирджиния и Пенсилвания, през Кентъки, Илинойс, Мисури и на запад до Скалистите планини, върху скали на повърхността са намерени човешки следи с размери 12 до 25 сантиметра, и с годините биват намирани и още.”—*Albert C. Ingalls, “The Carboniferous Mystery,” in Scientific America, January 1940, p. 14.

Свидетелствата ясно сочат, че тези следи са оставени когато скалите са били мека кал. Или съвременният човек е живял в много ранните еволюционни епохи в предисторията, или цялото датиране на скалите трябва да се смали до много по-къса времева рамка – през която е живял човекът.

“Ако човекът, или дори неговият маймунски прародител, или дори древният млекопитаещ прародител на този маймунски прародител са съществували в каквато и да е форма още в карбона, тогава цялата геологична наука греши толкова много, че всички геолози трябва да напуснат работата си и да станат шофьори на камиони. Следователно поне засега науката отхвърля атрактивното обяснение, че тези тайнствени следи в калта от карбона са оставени от краката на човек.”—*Ibid.

Това са следи от човек, не от маймуна. Маймуните и хората имат доста различни следи. Маймуните по същество имат четири ръце с противостоящ палец на краката. Те също имат различна походка, и имат склонността да застават на четири крака и да вървят “на кокалчета.”

СЛЕДИТЕ ОТ ЛАЕТОЛИ – Човешките следи от Лаетоли в Източна Африка са описани в броя на National Geographic от април 1979 и броя на Science News от 9 февруари 1980. Следите изглеждат точно като вашите или моите следи. Еволюционистите признават, че те изглеждат точно като човешки следи, и казват, че са оставени в скала на възраст “3.5 милиона години” – но отказват да ги приемат за човешки, защото това би унищожило всичките им теории за датиране на слоевете. В отчаянието си един учен нае дресирана мечка и я накара да се разиграе в мокра кал, надявайки се, че следите ѝ ще изглеждат точно като човешките следи намерени в твърдите шисти. Неговото заключение беше, че следите от Лаетоли са същите като следи от обикновен човек.

Тези напълно човешки следи в скала, която предполагаемо е на възраст 4 милиона години, са намерени от *Мери Лийки, съпруга на известния антрополог *Луис Лийки и майка на *Ричард Лийки.

“В Лаетоли, Африка Мери Лийки намери следи, които се датират на възраст 4 милиона години и са същите като следи на съвременни хора, освен че са доста по-малки [Mary O. Leakey, “Footprints Frozen in Time,” National Geographic, 155(4):446-457(1979)]. Те всъщност могат да се сравнят със следите на съвременна жена на юношеска възраст. Нещо повече, Мери Лийки и д-р Йохансон са намерили зъби и долни челюстни кости, които са почти еднакви с тези на съвременни хора, освен че също са малко по-малки. Тези останки намерени в Лаетоли и Хадар са на възраст 3.75 милиона години. В Хадар Йохансон също намира кости от длан ‘мистериозно подобна нашите ръце,’ на възраст около 3.5 милиона години.”—A. W. Mehlert, “The Australopithecines and (Alleged) Early Man,” in Creation Research Society Quarterly, June 1980, p. 24.

“[През 1982 Ричард Лийки] също бива убеден от известните следи в Лаетоли, че видът Homo е съществувал 3.75 милиона години пр. Хр. (700,000 години преди Луси).”—A. W. Mehlert, News note, Creation Research Society Quarterly, December 1985, p. 145.

 

“През 1976-1978 в местност на име Лаетоли в Кения, на 48 километра южно от пролома Олдувай, Мери Лийки прави най-вълнуващото откритие на своята кариера, според самата нея: запазени следи от три хоминидни индивида, които са оставили следите си в мека вулканична пепел преди повече от три милиона години. Това е забележително свидетелство за ‘вкаменелост’ на поведение, доказващо, че най-древните човекоподобни същества са вървели точно като нас.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 270.

Еволюционистите първоначално са били удивени, но не са могли да повярват на свидетелството пред очите им: че хората са живеели когато са се образували такива “древни слоеве” и когато още са съществували саблезъби тигри. На същото ниво с човешките следи е имало оставени следи от изчезнали същества като саблезъба голяма котка. Ето по-нататъшните коментари в статията от National Geographic:

“ ‘Те изглеждат толкова човешки, толкова съвременни, за да бъдат намерени в толкова стари скали,’ казва експертът по следи д-р Луиз Робинс от Севернокаролинския университет в Грийнсбъро. Най-добре запазеният отпечатък показва извита арка, заоблена пета, ясно изразена предна част и насочен напред палец необходим за изправен вървеж. Натискът по продължение на петата свидетелства за бърз вървеж. В областта на палеца има белези от одраскване, и зад следата е останала вкаменена бразда.” [p. 452] “Следите идват от юг и продължават на север по права линия.” [p. 453] “Яснотата на следите и острите очертания ме убеждават, че са били оставени на мокра повърхност, която е запазила формата на ходилото.” [p. 453] “Формата на ходилото е точно като нашата.” [p. 453] “[На същото ниво както следите и много близо до тях] изследователите са открили следи от газели и други същества, почти неразличими от съвременните обитатели, освен че с тях са бродели и саблезъбата голяма котка и халикотера, които сега са изчезнали.” [p. 454] “Д-р Луиз Робинс от Севернокаролинския университет в Грийнсбъро, антрополог, който специализира в анализ на следи, посети Лаетоли и заключи: ‘Схемата на разпределение на тежестта в следите прилича на човешката’ [p. 456].”—*Mary D. Leakey, “Footprints in the Ashes of Time,” National Geographic, April 1979, pp. 452-456.

СЛЕДАТА ОТ ГЕДИЗ – Научното списание Nature (254(5501):553 [1975]) публикува снимка на следа намерена във вулканична пепел близо до Демиркьопрю, Турция през 1970. Следата сега се намира в Стокхолмския музей по естествена история. Следата е на човек, който тича към река Гедиз, и учените изчисляват възрастта на стратиграфското разположение на 250,000 години. Но тази следа не е така ясна както следите от Глен Роуз.

СЛЕДИТЕ ОТ ГЛЕН РОУЗ – Във варовиково образувание от креда (датирано на 70-135 милиона години) близо до Глен Роуз, Тексас могат да се намерят интересни следи от гигантски хора. Можете да отидете и да ги видите сами. (Но когато пристигнете, питайте някой от местните възрастни хора да ви каже къде да търсите. Веднага след като бъдат изложени на въздуха и водата, следите постепенно започват да ерозират.)

Глен Роуз е разположен в централната част на северен Тексас, около 40 мили югозападно от Форт Уърт-Далас. Областта има ниско ниво на годишни валежи, и в продължение на на няколко месеца всяка година река Палъкси е напълно суха. От време на време реката променя коритото си. Това става по време когато иначе тихата река е бурен порой. Тъй като реката има много стръмен наклон (320 сантиметра на километър), тя е втората по бързина река в Тексас и е доста опасна по време на проливни дъждове.

Следите започват да се забелязват след ужасния порой през 1908, когато нивото на реката се е било надигнало с 8 метра. Новото речно корито отмива почвата и излага на показ плоска скална основа с животински и човешки следи в камък, който преди е бил мокра кал.

Клифърд Л. Бърдик, минен геолог, и *Роланд Т. Бърд, палеонтолог от Американския музей по естествена история, внимателно изследват и съобщават за следите.

Авторът на тази книга е висок над 1.80 метра и има ходило с дължина около 27 сантиметра. Следите от Глен Роуз са дълги 38 сантиметра и вероятно са направени от хора високи 2.50 метра.

“Да, те очевидно са напълно реални. Реални като самата скала . . . най-странните следи, които някога съм виждал. На повърхността всяка от тях има почти пълно подобие на човешки крак, съвършен във всяко отношение. Но всяка следа е с дължина 38 сантиметра.”—*Roland T. Bird, “Thunder in His Footsteps,” in Natural History, May 1939, p. 255.

(Както ще споменем по-късно в тази книга, някои от човешките следи намерени в Глен Роуз са дълги 54 сантиметра – и следователно биха били оставени от хора високи около 3.60 метра.)

По време на своите изследвания в коритото на река Палъкси близо до Глен Роуз д-р Бърд открива не само човешки следи, но също до тях следи от големи трипръсти хищни динозаври, и следи от гигантски завропод. Всяка следа е с размери 60 на 96 сантиметра, разстоянието между следите е 3.60 метра, и те са потънали дълбоко в калта! Очевидно и човекът, и динозаврите са бягали.

През 1038, под надзора на Бърд, последователност от следи на бронтозавър е изрязана от речното корито и отнесена в Американския музей по естествена история в Ню Йорк. Находките на Бърдик биват публикувани в броя на The Naturalist от пролетта на 1957.

Динозаврите предполагаемо са живели единствено през така наречения “период креда.” Твърди се, че той е продължил 65 милиона години, датирайки от 135 милиона до 70 милиона години в миналото. Човекът предполагаемо не се е появил по-рано от преди 3 милиона години в миналото. “Образуванието Глен Роуз,” както е известно сред гелозите, е датирано в “ранна креда,” или преди 120 милиона години.

Това образувание е описано като варовик редуващ се с глина, мергел и пясък, и е оцветен в различни нюанси на кафяво-жълто и сиво. Дебелината на слоя е 12 до 60 метра. Запазването на такива следи във варовик ни дава категорично доказателство за бързо втвърдяване. Веднага след като следите са били направени, вътре в тях е бил довлечен слой от глина, пясък и чакъл, който ги е изпълнил и е предотвратил тяхната ерозия. Също, ако следите не са били покрити бързо, те биха ерозирали. Тук няма място за стотици милиони години. В наши дни, веднага след като следите бъдат изложени на открито, те бързо ерозират.

Отпечатъците са били направени и покрити бързо, и така са се запазили! Възможно е да са били покрити от надигащото се ниво на бурна вода, която след като ги е покрила с наноси, се е оттеглила за известно време поради движението на земната кора. Било е време на геологична катастрофа с масивни мащаби.

Следите биват намирани в няколко слоя варовик, последователно, с отмиването на слоевете от ерозията на реката. Човешки следи са намерени в слоеве ПОД слоевете със следи от динозаври! На същото място са намерени вкаменелости от същества от сушата, крайбрежните води и дълбокия океан. Човешки следи биват намирани над, на същото ниво и под отпечатъци от мечки, саблезъби тигри, мамути и динозаври.

Друго удивително доказателство за автентичността на тези следи се нарича “избутване на калта.” Тези следи показват “избутване на калта” от всички страни на мястото, където палецът на крака е натискал калта. Това не би станало, ако те бяха просто случайни “белези на ерозия,” както твърдят някои еволюционисти. Също, при много от човешките и животинските следи могат да се видят следи от ламинация, тоест кракът е упражнявал натиск върху няколко различно оцветени слоя глина под себе си.

В областта на река Палъкси са изследвани над сто последователности от човешки следи. Повечето от следите са от боси крака, но някои изглежда имат някаква подметка. Някои следи са от детски крака, но винаги вървят заедно с възрастни. Някои са от гиганти. Всяка има дължи на крачката съответстваща на размера на стъпалото. Доста от следите са с размер на ходилото 40 сантиметра, но някои от следите са на човек с дължина на крачката 2.10 метра и стъпало с размери 54 сантиметра.

Съвременната преценка е, че следите с размер 40 сантиметра трябва да са били оставени от хора високи 2.70 метра, а следите с размер 54 сантиметра трябва да са оставени от човек висок 3.60 метра.

“Правило в антропологията е, че дължината на стъпалото представлява около 15 процента от височината на човека.”—*Mary D. Leakey, “Footprints in the Ashes of Time,” National Geographic, April 1979, p. 453.

През 1967 К. Н. Доърти, местен специалист по гръбначни и ставни изкривявания в областта на Глен Роуз, написва книга, Долината на гигантите. Той открива, описва и снима много от човешките следи.

КЛОНЪТ ОТ ПАЛЪКСИ – Това може да се окаже решителното доказателство: През август 1978, придружаван от двама приятели, Фред Байърли решава да прекара следобеда търсейки следи. Тогава той открива в коритото на Палъкси нещо необичайно: овъглен клон, частично вграден в кредната скала.

“Търсех нови следи около това, което обикновено се нарича ‘брод номер две,’ част от реката прилежаща до фермата на Робърт Мак, където има много следи от динозаври. В същото образувание със следите от динозаври, на около 200 метра надолу от тях, открихме овъглен клон от дърво, вграден в кредната скала. Клонът беше с диаметър 5 сантиметра и дълъг 2 метра. Очевидно е бил паднал в меката кал, която по-късно се е втвърдила във варовик; клонът е паднал докато още е горял. Бързо е бил погребан, но е продължил да тлее още известно време, превръщайки се във въглен, и е останал докато калта се е втвърдявала във варовик.”—Fredrick P. Beierle, “A New Kind of Evidence from the Paluxy,” in Creation Research Society Quarterly, September 1979, p. 87.

Тримата мъже решават, че клонът е паднал от дърво ударено от светкавица. В продължение на векове този клон е бил напълно затворен в кредна скала, предполагаемо идваща от мезозойската ера (преди 135 до 170 милиона години), когато динозаврите са вървели по земята. Фактът, че дървото е било на въглен, а не на пепел, показва, че клонът е горял когато е паднал, и след това е бил покрит докато още е горял.

Дървото ясно показва пукнатините често виждани в полуизгоряло дърво. Разположението му е изток-запад, почти на прав ъгъл спрямо реката. Клонът е бил дълъг 2.26 метра. Източният край не се е виждал, и само горният край е бил открит; останалата част е била затворена в скалата. Диаметърът на по-дебелия източен край е бил около 5 сантиметра, докато повечето от останалата част е била с диаметър 2.5 сантиметра.

Байърли изпраща мостра от дървото на *Райснър Берг от Калифорнийския университет в Лос Анджелис за да я радиодатира. Тестът с въглерод-14 дава възраст за изгорялото дърво от приблизително 12,800 години.

С необходимите корекции, това е в съгласие с хронологията на Потопа. (Виж глава 6, Неточни методи за датиране, за проблемите при датирането с радиовъглерод.) Следователно следите от динозаври открити в тази местност в същата кредна скала трябва да са не по-стари от 12,000 години.

“Тестовете показват, че дървото е на възраст около 12,000 години. Калта трябва да се е втвърдила на скала след като клонът е паднал в нея. Но следите в скалата трябва да са били направени много малко време преди да се е втвърдила, иначе въобще не биха останали. Така че следите в скалата трябва да са на възраст не повече от около 12,000 години.

Доколкото аз знам, никой не оспорва автентичността на следите от динозаври намерени при реката. Следователно динозаври трябва да са живели преди 12,000 години. Трябва да се отбележи, че този извод следва независимо дали намерените човешки следи, от които са намерени много, са автентични. От друга страна, когато се докаже, че следите от динозаври са сравнително отскоро, няма причина да се съмняваме, че на същото място могат да се намерят и човешки следи.”—*Op. cit., pp. 88, 131.

СЛЕДИТЕ ОТ АНТИЛОУП СПРИНГС – Трилобитите са малки морски същества, които сега са изчезнали. Еволюционистите ни казват, че трилобитите са едни от най-древните същества, които някога са живели на планетата Земя, и че са съществували милиони години преди да е имало човешки същества.

Уилиам Дж. Майстър, чертожник по професия (и между другото нехристиянин) имал за свое хоби да търси вкаменелости от трилобити в планините на Юта. На 1 юни 1968 той намира човешка следа, и в същата скала намира и трилобити! Местността е Антилоуп Спрингс, около 70 километра северозападно от Делта, Юта.

Като отчупва голямо парче скала с дебелина 5 сантиметра, той го удря с чук по ръба и то се разделя на две. За свое голямо удивление, от едната страна той намира отпечатък на човешки крак, и точно в самия отпечатък има трилобити! Другата половина на скалната плоча показва почти съвършен калъп на следа и вкаменелости. Удивително, човекът е бил обут в сандал!

Следата има размери 26 сантиметра дължина на 8.9 сантиметра ширина на ходилото, с ширина 7.6 сантиметра при петата. Отпечатъкът на петата е вдълбан в скалата с около 1.7 сантиметра повече от предната част на ходилото. Очевидно отпечатъкът е от десен крак, тъй като сандалът е износен от дясната страна на петата. В следата ясно се виждат няколко трилобита. Човекът ги е настъпил, смазвайки ги с тежестта си.

Тук няма вероятност за човешко дялане на скалата, както еволюционистите твърдят относно Глен Роуз. Следата е разположена на средата на 600-метров планински склон, и Майстъ




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: django
Категория: Други
Прочетен: 223348
Постинги: 86
Коментари: 35
Гласове: 70
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031