Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2014 09:49 - Защо теорията за вкаменелостите/слоевете е измама (2)
Автор: django Категория: Други   
Прочетен: 1294 Коментари: 0 Гласове:
0



 6 – НИКАКВИ ПРЕХОДНИ ВИДОВЕ

ПРОБЛЕМЪТ С ПРАЗНИНИТЕ – (*#8/55 No Transitions, Only Gaps*) В този раздел ще се занимаем с четири конкретни проблема, но често ще ги смесваме в дискусията:

(1) Няма преходни видове предхождащи или водещи към първите многоклетъчни създания, които се появяват в камбрия, най-долното ниво.

(2) Никъде другаде сред вкаменелостите няма преходни видове.

(3) Видовете, които са представени сред вкаменелостите, често се намират в много различни слоеве.

(4) Голямото мнозинство от видовете намерени сред вкаменелостите съществуват и днес.

НИКАКВИ ПРЕХОДНИ ФОРМИ – Камбрийският взрив е първият основен проблем при вкаменелостите. Липсата на преходни форми е вторият. Но от всички проблеми, тази липса на преходни същества – по средата между различни видове – за еволюциониста е вероятно най-голямата криза в геологичната колона. Всъщност, това е една от най-големите от многото кризи в еволюционната теория!

“Еволюцията изисква междинни форми между видовете, а палеонтологията не може да ѝ ги осигури.”—*D. B. Kitts, Paleontology and Evolutionary Theory (1974), p. 467.

Във всички вкаменелости не намираме никакви преходни форми от един вид създание в друг. Вместо това откриваме само индивидуални, ясно разграничени растителни или животински видове.

“Характеристика на известните данни от вкаменелости е, че повечето категории се появяват внезапно. Като правило, към тях не води последователност от почти незабелязано променящи се прародители, каквито Дарвин е смятал за обичайни при еволюцията.”—*G. G. Simpson, in The Evolution of Life, p. 149.

Още по-зле, във вкаменелостите откриваме точно същите създания, които имаме и днес, заедно с няколко изчезнали видове, които са измрели преди наши дни! Нито сега, нито по-рано е имало преходни форми, по средата между истинските видове.

“Когато изследваме съвкупност от вкаменелости от която и да е епоха, можем да изберем една и да кажем уверено, ‘Това е ракообразно’ – или морска звезда, или раменоного, или прешленест червей, или каквото и да е друго създание.”—*A. H. Clark, The New Evolution: Zoogenesis, p. 100.

В скалните слоеве намираме коне, тигри, риби, насекоми, но никакви преходни форми. Например, намираме големи коне и малки коне, но нищо, което е отчасти кон и отчасти нещо друго.

След като отдава години на внимателно изучаване на вкаменелостите, сравнявайки ги с видове, които съществуват и днес, един известен биолог от екипа на Смитсониан пише следните думи:

“Всички главни групи животни поддържат същото съотношение една с друга от самото начало [от най-долното ниво на геологичната колона]. Ракообразните винаги са били ракообразни, бодлокожите винаги са били бодлокожи, и мекотелите винаги са били мекотели. Няма дори най-малкото свидетелство, което да поддържа каква да е друга гледна точка.”—*A. H. Clark, The New Evolution: Zoogenesis (1930), p. 114.

“От конкретните данни, които сме успели да открием, сме принудени да стигнем до извода, че всички основни групи животни от самото начало са имали точно същото съотношение една спрямо друга както и днес.”—*Op. cit., p. 211.

ПРАЗНИНИ ВЪВ ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ – Този ярък факт е опровержение на еволюционната теория. Еволюционистите дори имат название на проблема: Наричат го “празнини във вкаменелостите.” Не могат да се намерят никакви създания, които са наполовина риба и наполовина птица, или наполовина свиня и наполовина крава – само ясно разграничени животински и растителни видове като тези, които познаваме днес.

Свързан с това проблем е фактът, че голям брой вкаменелости са пръснати из много слоеве, предполагаемо покриващи милиони години. Това означава, че тези видове не са имали никакви промени през тези “милиони години.”

ОКТОПОДЪТ – Ето един превъзходен пример за онова, за което говорим: Сепията и октоподът са най-сложните от безгръбначните (животни без гръбначен стълб). Окото на октопода е изключително сложно и равностойно на човешкото око! Но ако прегледате внимателно вкаменелостите, ще намерите само сепии и октоподи, нищо друго. Няма никаква еволюция при тях; те винаги са били сепии и октоподи. (Също ще намерите един изчезнал вид, наречен наутилоиди. Но те изглежда са били дори по-сложни!)

Ако изследвате това дори още по-внимателно, ще откриете, че октоподите се появяват за първи път доста рано в слоевете с вкаменелости. Причината за това е достатъчно проста: когато октоподът е изплашен, той се свива в някой пещера или ъгъл, или се стрелка бързо, като изхвърля реактивна струя вода. По тази причина някои октоподи са били погребани по-рано, докато други се намират в по-горните слоеве.

Ако продължите да изследвате, ще откриете, че октоподът се намира в почти всеки слой, от основата до върха! Много октоподи са продължили да се придвижват до най-горните слоеве с покачването на водите.

(По-късно, когато Потопът е свършил, природното равновесие е било неблагоприятно за наутилусите и те са били унищожени от враговете си. Днес няма никакви наутилуси. Дарвиновото “оцеляване на най-пригодените” [най-пригодените оцеляват по-добре от другите] очевидно не важи за наутилусите, които са били доста различни от октоподите и сепиите, но явно са били доста по-способни от тях.)

Ако продължите да изследвате, ще откриете, че октоподите и сепиите във всеки слой са точно същите като октоподите и сепиите днес.

ЛИПСВАЩИ ЗВЕНА – (*#11/133 Searching for Transitions [над сто цитата!]*) [Тук трябва да се спомене, че Приложение 11 в края на главата Fossils and Strata на нашия уеб-сайт (evolution-facts.org) е най-голямото приложение с цитати. Има 25 категории и 133 цитати. Има достатъчно цитати за да съставят основата за голяма дисертация.]

Звената липсват. Почти всички вкамнелости са просто съвременни съществуващи животни, и връзките между тях липсват. Не много учени днес все още търсят звена във вкаменелостите между главните гръбначни или безгръбначни групи. Те са се предали! Звената просто не съществуват и никога не са съществували.

Еволюционистите знаят точно как трябва да изгледат тези преходни форми, но не могат да ги намерят сред вкаменелостите! Не могат да ги намерят, въпреки че хиляди хора са ги търсели още от началото на 19 век! Навсякъде, където гледат, палеонтолозите (търсачите на вкаменелости) намират същите обикновени, ясно разграничени видове, които съществуват днес, заедно с някои, които са изчезнали. Изчезналите очевидно не са преходни форми между обичайните видове. Например, големите динозаври не са преходни форми, а са просто отделни видове, които са изчезнали в древни времена – вероятно във водите на Потопа.

(Противно на ярките картинки на динозаври, които еволюционистите обичат да показват като доказателство за своята теория, изчезването на цели видове не е еволюция, и не дава никакво доказателство за нея.)

Стремежът да се намерят липсващите звена и да се запълнят празнините между отделните видове е довел до огромен сбор от намерени вкаменелости. Припомнете си по-ранните твърдения на Съндерланд и *Киър, че палеонтолозите по света са изследвали 100 милиона вкаменелости.

“Вече няма причина да се оправдаваме с недостатъчността на данните от вкаменелости. В известен смисъл те са станали неуправляемо изобилни, и намирането им изпреварва способността ни да ги изследваме. . . . И въпреки това данните от вкаменелости продължават да показват само празнини.”—*T. Neville George, “Fossils in Evolutionary Perspective,” in Science Progress, January 1960, pp. 1, 3.

Ако в данните от вкаменелости няма преходни форми, нямало е и еволюция!

7 – ВНЕЗАПНО ПОЯВЯВАНЕ

ВНЕЗАПНО ПОЯВЯВАНЕ НА ВИСШИТЕ КАТЕГОРИИ – (*#9/22 Abrupt Appearance*) Малките, по-бавно движещи се същества се появяват внезапно в камбрия. Над камбрия, по-големите, по-бързи създания се появяват също толкова внезапно! И когато тези форми на живот се появяват, те се появяват с милиони! Тигри, сьомга, лъвове, борове, къртици, ястреби, катерици, коне, и т.н., и т.н.!

Еволюцията не може да обясни това внезапно появяване и компетентните учени признават този факт:

“Внезапното появяване на висшите категории във вкаменелостите е загадка от много време. Не само че се появяват характерни и ясно разграничени останки от различни разреди без известни прародители, но често няколко класа в един разред, редове в един клас, и така нататък, се появяват едновременно, без никакви известни междинни форми.”—*James W. Valentine and *Cathryn A. Campbell, “Genetic Regulation and the Fossil Record,” in American Scientist, November-December, 1975, p. 673.

“Въпреки тези примери, остава фактът, както всеки палеонтолог знае, че повечето нови видове, родове и семейства, и че почти всички категории по-горе от семейства се появяват внезапно и към тях не водят никакви известни постепенни, напълно непрекъснати преходни последователности.”—*G. G. Simpson, The Major Features of Evolution (1953), p. 360.

 

“Внезапната поява на основните приспособени категории както се вижда при рязката поява при вкаменелостите на семейства и разреди продължава да е проблем. Явлението се намира в областта на невъзможността за генетични изследвания, отвъд границите на експериментите. Дори и днес някои палеонтолози все още се придържат към идеята, че тези празнини ще се запълнят с повече събиране . . . но повечето смятат наблюдаваните липси за реални и търсят обяснение.”—*D. Dwight Davis, “Comparative Anatomy and the Evolution of Vertebrates,” in Genetics, Paleontology, and Evolution (1949), p. 74.

8 – СТАЗА

НЕПРОМЕНЯЩИ СЕ ВИДОВЕ – (*#13/17 Stasis*) Един важен принцип отбелязан от всички палеонтолози, които работят с вкаменелости, е известен като стаза. Стаза означава поддържане на определена форма, запазване на непроменено състояние; с други думи, липса на промяна от един вид в друг! Проблемът за еволюционистите е във факта, че според данните от вкаменелостите животните не се променят. Всяко създание се появява за първи път във вкаменелостите в определена форма и устройство. След това продължава непроменено в продължение на “милиони години”; и е или идентично на съществуващите днес създания, или измира и изчезва. Но за времето, през което живее, в него няма промяна; няма еволюция. Няма никакви следи от това, което палеонтолозите наричат градуализъм, тоест постепенни промени от един вид в друг. Има само стаза. Проблемът с празнините (никакви преходни форми между видовете) и проблемът със стазата (видовете не се променят) съсипват еволюционните теории.

“Историята на повечето видове представени във вкаменелостите включва две характеристики, които сериозно противоречат на градуализма:

Стаза: Повечето видове не показват никаква целенасочена промяна по време на съществуването си на земята. Те се появяват във вкаменелостите в същия вид, в който и изчезват; морфологичните промени обикновено са ограничени и ненасочени.

 

Внезапно появяване: Във всяка местна област видовете не се появяват постепенно чрез постепенно преобразяване на своите прародители; те се появяват изведнъж и ‘напълно формирани.’”—*Steven Jay Gould, “Evolution’s Eratic Pace,” in Natural History, May 1977, p. 14.

9 – НИКАКВА ПРОМЯНА ОТ МИНАЛОТО ДОСЕГА

ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ СА СЪЩИТЕ КАТО СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДНЕС ВИДОВЕ – Всички вкаменелости могат да се категоризират в две групи: (1) растения и животни, които са изчезнали, и (2) растения и животни, които са същите като съществуващите днес. Никоя категория не дава никакво доказателство за еволюция, защото няма преходни форми водещи към някои от тях, нито произхождащи от някои от тях. Всички са само ясно разграничени видове.

Някои създания са изчезнали по време на Потопа или малко след това. Но всички създания, които не са изчезнали, са точно същите – както във формата на вкаменелости, така и в живите си форми днес! Това е важен въпрос. Нямало е никаква еволюция на видовете! Вкаменелостите не дават никакво доказателство за еволюция на видовете!

10 – НЯМА ДОСТАТЪЧНО ВИДОВЕ

ТРЯБВА ДА ИМА ПОВЕЧЕ ВИДОВЕ – Според еволюционната теория в древни времена е трябвало да има огромен брой видови промени, но в скалите не намираме данни за това. За да може един вид да се промени в друг, трябва да можем да намерим голям брой преходни видове, по средата между един и друг вид. Но не ги намираме. Един водещ палеонтолог обяснява:

“Има известни около 250,000 различни видове на растения и животни сред вкаменелостите. . . . Въпреки това голямо количество информация, то е само незначителна част от разнообразието, което [според теорията] действително е живяло в миналото. Днсе съществуват доста над един милион вида, и . . . е възможно да се предскаже колко видове трябва да има в данните от вкаменелости. Това число е поне 100 пъти повече от броя, който сме намерили.”—*David M. Raup, “Conflicts Between Darwinism and Paleontology,” in Field Museum of Natural History Bulletin, January 1979, p. 22.

(1) Данните от вкаменелости не съдържат достатъчно различни видове, и (2) не разкриват последователно еволюиращи видове в древни времена.

Но в допълнение, експертите по вкаменелости признават, че на намерените вкаменелости са дадени твърде много названия на “нови видове.” Вижте това:

ОБЪРКВАНЕ НА ИМЕНАТА – Сега ще споменем един технически въпрос, който само прибавя към объркването, когато палеонтолозите се опитват да търсят истината сред вкаменелостите. Той също създава впечатлението, че има далеч повече изчезнали видове сред вкаменелостите отколкото има в действителност.

Търсачите на вкаменелости имат навика да дават различни названия на един и същи вид, ако го намерят в скали от различни периоди! *Д-р Рауп, водещ палеонтолог в музея за естествена история Фийлд в Чикаго, казва, че цели 70 процента от всички “нови” видове сред вкаменелостите са наименувани погрешно.

“Д-р Елдридж [Американски музей за естествена история, Ню Йорк] беше попитан, ‘Наистина ли палеонтолозите наименуват едни и същи създания различно, когато ги намерят в различни геологични периоди?’ Той отговори, че това става, но това са грешки. На същия въпрос д-р Патърсън [Британския музей, Лондон] отговори, ‘О, да, това се прави навсякъде.’ След това той беше попитан, ‘Това не изглежда много честно. Вие не бихте направили това, нали?’ Той каза, че се надява да не го прави. . . .

Дали тази практика няма да произвежда много повече видове? Д-р Рауп [Чикагския музей] казва, че ще ги произвежда; вероятно 70 процента от дадените имена на нови видове не е трябвало да бъдат давани, било поради незнание или поради общоприетите правила използвани от таксономите.”—L. D. Sunderland, Darwin’s Enigma (1988), pp. 130-131.

Очевидно такава практика прави проблема на експертите още по-тежък. В тази глава ще се занимаваме с основополагащи факти и принципи, но все пак удвояването и утрояването на имената за едни и същи видове сред вкаменелостите само затруднява излизането на експертите от тяхното дарвинистко тресавище.

“Един помощник на д-р Елдридж, който изучава трилобитите в Американския музей, обясни на автора как взема решението да наименува нов вид: ‘Разглеждам вкаменелостта в продължение на две седмици, и ако смятам, че тя изглежда достатъчно различна, ѝ давам ново наименование.’ И така, това е просто въпрос на преценка без никакви твърди основни правила.”—Op. cit., p. 131.

Експертите ни казват, че има “милиони видове,” а всъщност няма толкова много. Таксономи са хората, които класифицират и дават наименования на растения и животни. Сред тези хора, “делители” са които смятат за по-лесно да измислят нови имена, отколкото да се занимават да наименуват правилно дадена мостра.

“Всички знаем, че много привидни еволюционни скокове не са нищо друго освен измислици на дадени палеонтолози. Един ‘делител’ в библиотеката може да постигне далеч повече от милиони години на генетични мутации.”—*V. Ager, “The Nature of the Fossil Record,” Proceedings of the Geological Association, Vol. 87, No. 2, 1976, p. 132 [декан на геологическия факултет в университета Суонси].

(Виж глава 11, Растителни и животински видове, за повече информация.) Сред експертите е добре известно, че има далеч повече делители отколкото събиратели – просто защото даването на ново наименование на вкаменелост е по-лесно и носи повече слава отколкото трудната работа да се изследва кой я е наименувал по-рано.

*Едуард Коуп и *Отниил Марш са били двама важни събирачи на вкаменелости в западните Съединени Щати. Двамата яростно са се мразели един друг, и в продължение на десетилетия постоянно са давали различни имена на еднакви мостри – за видове, които са били наименувани по-рано. (За повече информация, виж глава 11, Растителни и животински видове.)

“За съжаление, в яростното съперничество между Коуп и Марш е бил напълно забравен Лайди [по-ранен събирач на вкаменелости]. Палеонтологът Хенри Феърфийлд Осбърн, директор на Американския музей за естествена история, си спомня, че много от животните от еоцена и олигоцена са имали по три наименования в научната литература: първоначалното наименования дадено от Лайди, и наименованията от Коуп и Марш.”—*Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), pp. 272-273.

11 – ПО-ГОЛЕМИ В ДРЕВНОСТТА ОТКОЛКОТО ДНЕС

ПО-ГОЛЕМИ ВКАМЕНЕЛОСТИ В ДРЕВНОСТТА – Интересен е фактът, че ако данните от вкаменелостите подкрепяха някаква промяна, тя би била деволюция – а не еволюция. Древните растения и животни често са били много по-големи от съществуващите сега. Не само не намираме никакво преминаване между видовете при вкаменелостите, но също откриваме, че видовете не еволюират, а се израждат с течение на времето.

Главен принцип на еволюционната теория е, че създанията трябва да еволюират към повече сложност, както и към по-големи размери. Но данните от вкаменелости не подкрепят нито една от тези теории. Има ясно доказателство за сложността, която се наблюдава при безгръбначните, предполагаемо “най-нисшата” форма на живот. Но има и значителна разлика в размерите:

“[Едуард Дринкър] Коуп е известен на много изследователи единствено със ‘Закона на Коуп,’ който приблизително твърди, че всичко става по-голямо. . . . Уви, това не е вярно като цяло. Съвременният тигър е по-малък от саблезъбия тигър от последната ледникова епоха. . . . Хвощовите растения край пътищата днес са миниатюрни в сравнение с 18-метровите хвощове от карбона. И къде са гигантските охлюви от ранния камбрий, или гигантските миди от терциера?”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 122.

Библията показва, че в древни времена хората са живели по-дълго и са били много по-големи. Затова не трябва да е изненада, че измрелите същества често са по-големи от живите днес. Те вероятно и са живели по-дълго. Сред вкаменелостите намираме следното:

Растения: (1) Едно време са съществували огромни растения, далеч по-големи от всичко, което съществува днес. (2) 15-метрови папрати с листа дълги до 2 метра. (3) Хвощовете са израствали до 30 сантиметра в диаметър. (4) Единствено във вкаменен вид са намерени 30-метрови лепидодендрони, със стволове от 2 метра в диаметър. Днес няма останали живи представители.

 

Малки морски животни: (5) Гигантски трилобити до 45 сантиметра дължина, от които не са останали живи представители днес, но създанията, които днес са подобни на тях, са доста малки. (6) В древността са живели черупкови главоноги (Enkiceras proteiforme) дълги по 450 сантиметра и морски скорпиони (Eurypterida) дълги по 2.5 метра. Днес в тези класове не може да се намери нищо с такива размери. Намерените сред вкаменелостите Eurypterida са най-големите членестоноги живели някога.

Насекоми: (7) Някои насекоми са имали дължини 10-20 сантиметра. Водните кончета са имали размах на крилата 74 сантиметра, а някои стоножки са били дълги по 30 сантиметра.

Земноводни: (8) Днешните земноводни са малки саламандри или жаби. Но в миналото са съществували гигантите от Stegocephalia, от които само Onychopus gigas е тежал 220 килограма.

Големи морски животни: (9) Как бихте се чувствали да срещнете акула с челюсти широки 180 сантиметра? Такива са били акулите в древни времена. (10) Базилозавърът е бил морско животно с глава широка 120 сантиметра, тяло с дължина 3 метра и опашка дълга 12 метра.

Птици: (11) Диатримата е изглеждала като щраус, но е била висока 2.1 метра и е имала глава с размерите на конска глава. (12) Фороракосът е бил почти 2.5 метра висок, с череп широк 58 сантиметра. (13) Динорнисът е стигал височина 3 метра, и е бил най-голямата птица живяла някога.

Големи бозайници: (14) Монголският андрезарх е имал дължина на черепа 76 сантиметра и е бил едно от най-големите месоядни живели някога. (15) Представете си да срещнете дългорогия носорог висок 4.3 метра. Друг носорог, Baluchitherium, е бил висок 4 метра и дълъг 7.6 метра. (16) Имало е огромни вълнисти мамути, гигантски космати мастодонти и високи 4.3 метра императорски мамути. (17) Едно време са живели гигантски броненосци и земни ленивци големи като слонове. (18) Свинете са били високи 1.8 метра. (19) Един вид бизони е имал размах на рогата 1.8 метра.

Влечуги: (20) Подобните на крокодили фитозаври са били дълги 7.6 метра, и подобните на делфини ихтиозаври са били дълги 9 метра. (21) Имало е морски влечуги, мозазаври, дълги 17 метра, и морски костенурки с диаметър 3.4 метра. (22) Птеранодонът е имал размах на крилете 7.6 метра. (23) А също са съществували гигантските земни влечуги, включително 14-метровият тиранозавър, 19-метровият бронтозавър, 10-тонният стегозавър и 25-метровият диплодок. Брахиозавърът е бил висок 15 метра, дълъг 30 метра, и е тежал 80 тона. Това го прави приблизително три пъти по-голям от най-големия известен сега динозавър, и го прави също толкова голям колкото и синия кит – наречен най-голямото същество на земята днес.

През 1971 *Дъглас Лосън намира в Тексас три екземпляра от най-голямата птица на земята. Птерозавърът е имал приблизителен размах на крилата 15.5 метра, два пъти повече от кое да е открито преди летящо влечуго. За сравнение, птицата с най-голям размах на крилата, скитащият албатрос, има размах 3.3 метра; е реактивният изтребител F-15 на Макдонъл Дъглас има размах на крилата 13.1 метра.

12 – ПРЕГЛЕД НА ОСНОВНИТЕ ДАННИ ОТ ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ

ЛИПСВАЩОТО ДЪРВО – Данните от вкаменелости не представят “родословно дърво”; защото няма ствол и няма клони; само вейки! Ако премахнете свързващите звена на дървото – ствола и клоните – какво ще остане? Само вейки разпилени по земята! Това е картината, която намираме в растителните и животинските видове съществуващи днес. Същата картина откриваме в геологичната колона. Никакъв ствол, никакви клони – само отделни вейки, всяка различна от другите.

“Доколкото можем да съдим то геологичните данни, големите промени изглежда обикновено са ставали внезапно от гледна точка на геологичното време. Рядко могат да се видят вкаменени междинни форми между класификационните подкатегории като разреди и класове.”—*Paul A. Moody, Introduction to Evolution (1962), p. 503.

СВЕТОВНИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ НА УУДМОРЪП – От ранно детство сме били запознавани с тези диаграми на скални слоеве и вкаменелости, с впечатляващи данни съпътстващи всяка от тях. Това се нарича диаграма на “геологичната колона.”

В броя на Creation Research Society Quarterly от декември 1983 беше публикуван сравнителен научен анализ, забележителен със своята задълбоченост в подробностите и световен обхват на данните. Автор на анализа е Джон Уудморъп; статията от 53 страници съдържа 807 препратки, 17 много подробни диаграми и графики, 35 карти на света и две карти на региони.

В тази дълга статия Уудморъп доказва няколко интересни точки, сред които са следните:

(1) Вкаменелостите обикновено не лежат един върху друг в последователни слоеве; те са размесени в различните слоеве. Една трета от тях могат да се намерят в три или повече слоеве.

(2) Няма подредена градация на слоевете, от долу до горе. “По-висиште” индексни вкаменелости не се намират в “по-висши” слоеве, както трябва да бъдат. Индексните вкаменелости не са подредени един над друг в последователни слоеве; те като цяло са пръснати тук или там в подредба, която като цяло е напълно случайна! Такива вкаменелости често са намирани на голямо хоризонтално разстояние от други индексни вкаменелости, над които би трябвало да се намират. За да се анализират случаите на вертикално разположение, на 34 карти на света са отбелязани 9500 големи световни находища на индексни вкаменелости. Внимателно се е следило данните на тези карти да бъдат колкото е възможно най-точни. След като подготвя картите за всеки вид индексна вкаменелост, Уудморъп ги разполага една върху друга на светлинно табло за да ги сравни и да отбележи случаите, в които индексните вкаменелости са един над друг в съгласие с класическата еволюционна теория за скалните слоеве.

Така бива съставена Таблица 3 за да сравни 34-те карти на света с нанесени находища на индексни вкаменелости. От нея можете да направите копия на тези карти и да направите ваш сравнителен анализ на светлинно табло. Или можете да направите прозрачни копия за шрайфпроектор и да ги показвате на студенти и други слушатели.

“Таблица 3 е съставена за да покаже резултатите от налагане на карти 1-34 една върху друга. Има 479 сравнения на карти една с друга; всяка вкаменелост е съпоставена с всяка друга, която принадлежи на различен геологичен период. Може да се види, че съвсем малък процент от всички находки на коя да е вкаменелост лежат пряко над или под вкаменелост от друг геологичен период. Така вкаменелости от различни геологични периоди неизменно се разминават географски, и това само по себе си може да се приеме като първостепенно доказателство, че всички вкаменелости са екологични или биологични еквиваленти една на друга – което отрича всякакви схващания за еволюция, геологични периоди и геологично време. За дилувиолога [учен, който приема Потопа в Битие за историческо събитие—Б.М.] тази склонност на коя да е двойка от вкаменелости от различна ‘епоха’ да се разминават географски позволява разбиране за вкаменелостите в контекста на универсален потоп [Потопа от Битие].”—John Woodmorappe, “A Diluviological Treatise on the Stratigraphic Separation of Fossils,” in Creation Research Society Quarterly, December 1983, p. 150 [черният текст е мой].

Таблица 4 е съставена за да покаже възможни съвпадения на много вкаменелости, а не само на две, както е Таблица 3. Резултатите от това представяне са бедствени за еволюционната теория:

“Не се вижда никаква тенденция за индивидуални вкаменелости конкретно да съвпадат или да не съвпадат с други вкаменелости.”—Op. cit., p. 151.

Както обяснихме по-горе, именно “индексните вкаменелости” са тези, на които се разчита като доказателство за еволюционната теория за разполагането и датирането на вкаменелостите в слоевете. Ето изводът на Ууморъп относно тези така наречени “индексни вкаменелости”:

“Отбелязани са общо над 9500 световни находища на индексни вкаменелости върху 34 карти с цел да се определят тенденциите за съвпадение. 479 съвпадения показват, че съвсем малък процент от индексни вкаменелости съвпадат една с друга. Много рядко повече от една трета (и никога повече от половината) от всички 34 индексни вкаменелости присъстват едновременно къде да е на земята на разстояние по-малко от 320 километра една от друга.”Op. cit., p. 133 [черният текст е мой].

(3) Започвайки от страница 151 на своята статия, той разглежда възможните причини и механизми на Потопа тези вкаменелости да се намират в такова объркано подреждане.

(4) На страници 167-171 Уудморъп завършва с подробно разглеждане защо са намерени толкова малко вкаменелости от бозайници, птици и хора.

Би било добре да намерите копие от неговата статия за да я прочетете и да направите прозрачни карти, които да показвате и на другите. Creation Research Society Quarterly е едно от най-добрите издания в тази област.

ДА ПОПИТАМЕ ЕКСПЕРТИТЕ – Нека за кратко да поспрем в нашето изследване на слоевете и вкаменелостите и какво разкриват те. Сега ще се поразходим до три от най-големите музейни палеонтологични колекции в света:

Първо ще посетим Британския музей по естествена история. *Д-р Колин Патърсън е отговорник на неговата огромна палеонтологична (от вкаменелости) колекция.

След като издава през 1978 своята книга, Evolution, *д-р Колин Патърсън то Британския музей по естествена история е попитан защо не е включил нито една снимка на вкаменелост на преходен вид. В отговор д-р Патърсън казва следното:

“Напълно съм съгласен с вашата забележка за липсата на пряка илюстрация на еволюционни преходни форми в моята книга. Ако знаех такава форма, вкаменелост или жива, определено бих я включил. Вашият намек е, че трябва да се използва художник за да изобрази такива преобразувания, но откъде би взел такава информация? Честно казано, аз не бих могъл да му я намеря.

Трудно е да се противоречи на [Стивън] Гулд [от Харвард] и на хората от Американския музей, когато казват, че няма вкаменелости на преходни форми. Като палеонтолог, самият аз съм притеснен много от философските проблеми за намиране на древни форми в данните от вкаменелости. Казвате, че поне е трябвало да ‘покажа снимка на вкаменелостта, от която всеки организъм е произлязъл.’ Ще го кажа направо – няма нито една такава вкаменелост, за която да мога да направя такова категорично твърдение. Причината е, че въпросите на прародители и потомства не са приложими за данните от вкаменелости. Доста лесно е да се измислят разкази как една форма е довела до друга и да се намират причини защо отделните етапи са били облагодетелствани от естествения отбор. Но такива разкази не са част от науката, защото няма начин да бъдат подложени на проверка.”—*Dr. Colin Patterson, letter dated April 10, 1979 to Luther Sunderland, quoted in L. D. Sunderland, Darwin’s Enigma, p. 89.

Нека сега оставим *д-р Колин Патърсън в Лондон и посетим музея Фийлд по естествена история в Чикаго. Това е един от най-големите и най-стари музеи по естествена история в Америка – и вероятно в света – и той съдържа 20 процента от всички известни вкаменелости в света. След като е имал възможността да изследва тази колекция в продължение на години, водещият палеонтолог в този музей *д-р Дейвид Рауп е в положение на говори като авторитет. Той започва ключова статия обобщаваща какво разкриват данните от вкаменелости като казва:

“Повечето хора предполагат, че вкаменелостите ни дават много важна част от общия аргумент в полза на дарвинисткото тълкуване за историята на живота. За съжаление, това не е съвсем вярно.”—*David Raup, “Conflicts between Darwin and Paleontology,” in Field Museum of Natural History Bulletin, January 1979.

След това д-р Рауп цитира едно много известно твърдение от *Чарлс Дарвин, че е бил “притеснен” от липсата на данни при вкаменелостите за произхода (камбрийски проблем) и преходните форми (проблем с липсващите звена) по негово време. След това *Рауп заявява, че положението днес е още по-зле – защото днес имаме много повече вкаменелости, които ни казват същото, което и тогава на *Дарвин! Отбелязвайки, че *Дарвин е писал, че се надява бъдещите открития да открият вкаменелости, които ще запълнят празнините и ще дадат липсващите звена, *Рауп казва:

“Сега живеем около 120 години след Дарвин и познанието за вкаменелостите е нараснало много. Имаме четвърт милион видове сред вкаменелостите, но положението не се е променило много. Доказателствата за еволюцията все още са изненадващо несигурни, и по ирония на съдбата, днес имаме дори по-малко примери за еволюционни преходи от времето на Дарвин! Имам предвид, че някои от класическите примери за дарвинистка промяна в данните от вкаменелости, като еволюцията на коня в Северна Америка, трябваше да бъдат изоставени или променени като следствие от по-подробна информация.”—*Dr. David Raup, in op. cit.

Сега ще напуснем Чикаго и ще се поразходим до един от най-големите музеи в нашата страна, Американския музей по естествена история в Ню Йорк, където *д-р Найлс Елдридж е отговорник на неговата масивна колекция от вкаменелости.

По време на конференция на научни автори през ноември 1978 в Гатлинг, Тенеси *д-р Елдридж е попитан от журналист да даде доказателство от вкаменелостите за преходни промени от един вид в друг. Малко след това в Los Angeles Times е отпечатана дописка с неговия отговор:

“Никой никога не е намирал такива междинни създания. Това отдавна се отбелязва като ‘празнини’ в данните от вкаменелости, празнини, за които защитниците на градуализма [постепенна еволюционна промяна от един вид в друг] уверено очакваха един ден да се запълнят, когато в края на краищата се намерят скалните слоеве на съответната възраст. Но всички данни от вкаменелости досега не са показали такива липсващи звена.

Сред мнозина учени има нарастващо убеждение, че тези преходни форми никога не са съществували.”—*Niles Eldredge, quoted in “Alternate Theory of Evolution Considered,” in Los Angeles Times, November 19, 1978.

*Патърсън, *Рауп и *Елдридж са прекарали целия си живот в анализиране на вкаменелости преди да отправят горните твърдения. Тримата заедно са отговорници на поне 50 процента от обема на всички колекции от вкаменелости в света. Те имат данните, те познават данните, те работят с тях всеки ден.

Преобразно казано, те седят върху най-големия куп от вкаменени кости в света! Те знаят за какво говорят. Техният извод: “Няма преходни форми.”

Но БЕЗ преходни форми не може да има никаква еволюция – защото ИМЕННО това е същността на еволюцията! Еволюцията не е промяна от мед в сяра, не е промяна от въздух в слънчева светлина, нито е промяна от вълци в немски овчарки. Еволюцията е истинска промяна от един вид в друг.

Еволюцията промяна на един основен вид растение или животно в друг основен вид растение или животно (ябълкови дървета в орехови дървета или кози в крави). Трябва да има доказателство сред вкаменелостите за такива промени. Доказателството би било “преходни форми” запълващи “празнините” между основните видове. Но такива преходни форми не могат да се намерят никъде.

РИБАТА, КОЯТО Е СТАНАЛА НАШ ПРАРОДИТЕЛ – (*#10 From Fish to Amphibian*) Според една от легендите на еволюционната теория критичната точка в нашия произход е когато един ден една риба решила да изпълзи от водата и да започне да върви. Рибата намерила вървенето за толкова вълнуващо, че се превърнала в земно животно. Останалото е еволюционна история: земноводни, влечуги, птици, бозайници и накрая човек. Така че имате доста, за което да благодарите на рибата.

През 80-те Лутър Съндърланд интервюира водещите палеонтолози на пет от най-големите музеи по естествена история в Съединените Щати, надзорници на поне 60 процента от всички вкаменелости в света. Един от въпросите, които им задава, е относно тази риба, която излязла от водата и започнала да ходи. Друг въпрос е бил дали знаят за някакви преходни видове. Отговорът и на двата въпроса от страна на петимата е бил или упорито мълчание, или притеснено заобикаляне на въпроса. За разказ за тези интервюта посетете нашия уебсайт, evolution-facts.org; идете на Appendix 10 в края на тази глава (Fossils and Strata). За повече информация относно тази чудна приказка, прочетете глава 22, Еволюционна научна фантастика.

ГОЛЯМАТА ГРИЖА НА ДАРВИН – Преди повече от сто години *Чарлс Дарвин осъзнава важността на проблема за празнините сред вкаменелостите (липса на преходни междинни видове) в слоевете. Празнините са били вече добре известни по негово време. Осъзнавайки, че тези празнини до голяма степен отслабват неговата теория, той пише следното:

“Това вероятно е най-очевидното и сериозно възражение, което може да се повдигне против теорията. Обяснението е, както вярвам, в крайното несъвършенство на геологичните данни.”—*Charles Darwin, Origin of the Species, 6th edition (1956), pp. 292-293.

Но *Дарвин изразява надежда, че по-късно, след неговата смърт, празнините ще се запълнят.

Оттогава насам (*Дарвин умира през 1882), в продължение на повече от век тече сериозна кампания за запълване на тези “несъвършенства.” Но стотиците хиляди намерени и изследвани вкаменелости само разкриват с още по-голяма яснота и точност само видовете, които имаме днес, заедно с някои изчезнали видове.

ПО-ЗЛЕ ОТ ПРЕДИ – *Чарлс Дарвин размишлява, че в нашия съвременен свят естественият отбор променя видовете в нови видове. Но ние откриваме, че *Дарвин греши (виж глави 9, 10 и 11, Естествен отбор, Мутации и Растителни и животински видове).

*Дарвин също казва, че данните от вкаменелости трябва да показват, че естественият отбор е правил същото в миналото, че по-късни находки на вкаменелости ще покажат, че неговата идея е вярна. Но вкаменелостите показват, че *Дарвин греши. *Рауп казва, че положението с вкаменелостите сега е дори по-зле отколкото по времето на *Дарвин. Други експерти се съгласяват с него.

Безнадеждното положение на еволюционистите е причинено от техния бесен стремеж да докажат верността на еволюцията! Той само излага на показ огромно богатство от данни от вкаменелости, които са в състояние да погребат теорията. И наистина биха я погребали, АКО всички знаехме истината за нея. Но учебниците и популярните списания продължават да повтарят твърдението, “еволюцията е доказан факт,” и след това защитават това твърдение като се позовават на пъстрия молец и на рекапитулацията като доказателства за еволюцията! (За пъстрия молец виж глава 9, Естествен отбор, а за рекапитулацията виж глава 16. Също виж глава 17, Примери за еволюцията. Тази глава е удивителна.)

Било във вкаменелостите от миналото или в природата около нас днес, единствените промени са вътре в рамките на видовете, никога от един вид в друг. Можем да развъждаме нови разновидности рози, гълъби или кучета, но те си остават рози, гълъби и кучета. Генетичните изследвания ясно показват, че мутациите и естественият отбор – било заедно или поотделно – не могат да произведат еволюционни промени. Данните от вкаменелостите потвърждават това.

КАКВО Е НУЖНО ЗА ДА СЕ ОЦЕЛЕЕ – Нека да говорим за “оцеляване на пригодените”! Дългото оцеляване на еволюционната теория опровергава израза! То е пример за оцеляване на най-слабото, най-глупавото и най-лесно опровержимо “научно” схващане.

Еволюцията като теория оцелява, защото (1) обществото не знае какво става, (2) повечето учени работят в много тесни области и не виждат цялата картина, за която научавате в тази книга, и (3) мнозина съвестни изследователи не смеят да говорят, за да не бъдат лишени от своите позиции и заплати.

Да, учените работят в тесни области:

  • Биолозите и генетиците се оплакват от липсата на свидетелства за еволюцията в своите области (живи видове и генетични изследвания), но след това се утешават, че вероятно данните от вкаменелости я доказват.

  • Палеонтолозите и стратиграфите се оплакват от липсата на свидетелства за еволюцията в слоевете с вкаменелости (видове, които по-рано са живели на земята), но заключават, че със сигурност изумителният напредък в откриване на нови видове и в генетичните изследвания подкрепят еволюцията.

Учените и изследователите се събират на своите тесни научни събрания и рядко имат време да проверят своите данни с другите области на изследвания. Експертите във всяка научна специалност си въобразяват, че други експерти на други места твърдо са доказали еволюцията, макар и в тяхната собствена област тя да е напълно опровергана.

Днес в природните науки се знае толкова много за толкова дребни неща, че малко експерти могат да видят ГОЛЯМАТА картина. А на обществеността се дава НЕВЯРНА картина. Еволюцията е мъртва като птицата додо на Маскаренските острови, която е измряла преди около двеста години, и повечето хора в съвременния свят не го осъзнават.

НЯКОИ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ – Ето някои от ключовите проблеми с вкаменелостите в слоевете. Тези проблеми са достатъчно сериозни, за да може кой да е от тях поотделно да опровергае еволюционната теория по отношение на палеонтологията и стратиграфията:

(1) Животът се появява внезапно в най-долното ниво на вкаменелости, камбрия, без никакви предишни следи.

(2) Когато се появяват тези най-нисши форми на живот (малки, бавни, плитководни създания), те са в изключително изобилие, наброяват милиарди, и са доста сложни.

(3) В основата на слоевете, камбрия, не могат да се намерят никакви преходни видове.

(4) Точно под камбрия, в докамбрия, няма вкаменелости.

(5) В докамбрия, под най-долния слой с вкаменелости, не могат да се намерят никакви преходни видове.

(6) Над най-долния слой с вкаменелости, от ордовик до върха, не могат да се намерят никакви преходни видове.

(7) По-висшите категории (форми на живот) се появяват също така внезапно в по-горните слоеве. Тези по-висши видове (като бобри, жирафи и т.н.) се появяват внезапно без дори следа от преходни форми на живот водещи до тях.

(8) След като се появяват тези по-висши форми, има огромно количество от тях.

13 – ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ

ОГРОМЕН БРОЙ ВКАМЕНЕЛОСТИ – Един от най-изненадващите факти относно седиментните слоеве по света са огромните количества вкаменелости намиращи се в тях. Без световен Потоп, би било невъзможно да бъдат бързо погребани такива огромни количества растения и животни. А без бързо погребване те не биха се вкаменили.

И все пак, количествата бързо погребани вкаменелости са огромни; прочетете следното:

Около една седма от повърхността на земята е тундра – замръзнала кал – съдържаща вкаменените останки от милиони мамути и други големи и малки животни. Освен това, на много места по света са намерени купища кости от динозаври. Само от едно място в Юта са изровени над 300 различни видове динозаври. На различни места съществуват огромни находища на вкаменелости от растения. Днес ги наричаме въглищни находища. В Гайзелтал, Германия са намерени останки от 6,000 гръбначни. В пермски слоеве в Тексас са намерени огромни количества земноводни. На друго място в Тексас са изкопани огромни маси от вкаменени миди – но днес никъде не намираме живи миди така нагъсто натрупани на едно място. Като ги изследваме, откриваме миди, които са затворени! Когато мидата умре, черупката се отваря – освен ако преди смъртта си не бъде затрупана бързо под налягането на много метри от почва и камъни. Само на едно място в Южна Африка има около 800 милиарда вкаменелости на земноводни и влечуги в област с площ 518,000 квадратни километра.

Древният червен пясъчник в Англия съдържа много милиарди риби, пръснати на територия 26,000 квадратни километра, като на някои места има около хиляда вкаменелости от риби на квадратен метър. Трилобитите са сред най-малките от вкаменелостите. Те се намират на дъното на слоевете, в камбрия. А камбрият с неговите трилобити също може да се намери на височини над 2,000 метра в планините. А трилобитите са малки плитководни създания! Какво водно течение ги е отнесло на такава височина?

Тези огромни находища от седиментни слоеве съдържащи вкаменелости покриват три четвърти от повърхността на земята, и са дебели до 12,000 метра.

СЪБРАНИ КУПОВЕ – В колекциите на палеонтолозите и музеите има много купища вкаменелости.

От началото на 19 век хората търсят вкаменелости, и фактите вече са налице: Във вкаменелостите няма данни за еволюция.

Преди четири хиляди и триста години голямо бедствие, Потопът, покрива света.

В наши дни голямо бедствие погребва еволюционната теория. Дори такъв висш авторитет като палеонтолог от Смитсониън описва основата на проблема:

“В музеите по света има описани и идентифицирани сто милиона вкаменелости.”—*Porter Kier, quoted in New Scientist, January 15, 1981, p. 129 [учен в музея Смитсониън].

*Дейвид Рауп, главен палеонтолог на музея Фийлд по естествена история в Чикаго, описва същината на проблема:

“Така че геологичната времева схема и основните факти на биологичните промени с течение на времето са напълно независими от еволюционната теория. В годините след Дарвин неговите защитници се надяваха да намерят предсказуеми данни за постепенно развитие. Като цяло такива не са намерени – и въпреки това оптимизмът отказва да умре, и в учебниците се промъква чиста фантазия.”—*David M. Raup, “Evolution and the Fossil Record,” in Science, July 17, 1981, p. 289.

СЕГА НЕ СЕ ОБРАЗУВАТ – Преди няколко години двама учени се опитаха да направят вкаменелости. Според учебниците, не би трябвало да е трудно. *Райнер Цангерл и *Юджийн Ричардсън поставят мъртва риба в телени клетки и ги спускат в няколко лагуни и рекички в Луизиана. Когато се връщат след шест дни, откриват, че всички меки части на рибите са изядени от бактерии и мършоядни животни, и че костите са пръснати из клетките.

Седиментните слоеве са пълни с вкаменелости на риби, но когато рибата умира днес, тя никога не се вкаменява; тя се надува, изплува на повърхността, и след това бива изядена от мършоядни животни и други малки създания.

“Когато рибата умре, нейното тяло изплува на повърхността или пада на дъното, и бива изядено доста бързо, всъщност за няколко часа, от други риби. Но вкаменените риби намерени в седиментните скали често са запазени с непокътнати кости. Цели брегове от риба на огромни площи, с милиарди индивидуални риби, са намерени в състояние на агония, но без никакъв белег от намеса на мършоядни животни.”—*Immanuel Velikovsky, Earth in Upheaval (1955), p. 222.

Слоевете съдържат множества животни, но днес когато едно животно умре, то никога не се вкаменява; само изгнива, ако преди това не го открият лешоядите. Мъртвите животни обикновено не образуват вкаменелости.

“Безбройните милиони тела на бизоните избити и пръснати из равнините преди две поколения въобще не са оставили и следа. Месата им са били изядени от вълци или лешояди за няколко часа или дена след смъртта, и дори скелетите до голяма степен са изчезнали, като костите се разграждат и превръщат в прах под действието на природните стихии.”—*Carl O. Dunbar, Historical Geology (1949), p. 39.

В слоевете има изобилие от вкаменени растения; но когато днес някоя трева, храст или дърво умре, то се превръща на прах. Не се превръща във вкаменелост.

Нужни са някои много особени условия за да се направят вкаменелости. Тези условия са съществували само веднъж в историята. Данните са ясни, че това е било световно събитие, и че е станало много, много бързо.

БЪРЗО ПОГРЕБВАНЕ – Един удивителен факт относно вкаменелостите е, че те очевидно са били отложени едновременно – и то много, много бързо!

Къде са днес бизоните? Както току-що прочетохме, повечето са били избити от ловците в равнините на Америка преди повече от сто години. Но къде са техните вкаменелости? Не се намират никакви. Милиони бизони са измрели, но няма никакви вкаменени останки. Изгнили са, били са изядени от лешояди, разпаднали са се и бавно са се върнали в земята.

Истината е, че в настоящето не се образуват никакви вкаменелости, но в седиментните слоеве намираме буквално милиарди от тях! Изучаването на слоевете, които ги съдържат, разкрива, че те очевидно са били отложени от масивен воден потоп.

Размерите на тези гробища на вкаменелости са фантастични. И като си помислим, че днес не се образуват вкаменелости! Говорейки относно седиментните отлагания, които е намерил в Гайзелтал в централна Германия, *Нюъл казва:

“В тези отлагания бяха намерени повече от шест хиляди останки от гръбначни животни и огромен брой насекоми, мекотели и растения. Сгъстените то налягането останки от меки тъкани на много от тези животни показват подробности от клетъчна структура с добре запазени парчета от козина, пера и люспи. . . . Съдържанието на стомасите на бръмбари, земноводни, риби, птици и бозайници ни дават преки данни за техните хранителни навици.”—*N. O. Newell, “Adequacy of the Fossil Record,” in Journal of Paleontology, May 1959, p. 496.

При нормални обстоятелства би било невъзможно да бъдат погребани огромен брой растения и животни. Но откриваме, че вкаменелостите са били погребани толкова бързо, че в стомасите на много от тях може да се види храна. Дори деликатните меки части на техните тела се виждат, толкова бързо е станало погребването. Бързото увеличаване на налягането допълва доказателството, че е имало изключително бързо погребване. Всички форми на живот са били сплескани внезапно. Намерени са акули сплескани до дебелина 0.6 сантиметра, като опашката им все пак е останала вертикална, което показва внезапно катастрофично погребване. Нужно е било много бързо събитие, за да стане това.

“Робърт Брум, палеонтолог от Южна Африка, изчислява, че във формацията Каро има осемстотин милиарда скелети на гръбначни животни.”—*Op. cit., p. 492.

Като описва вкаменелости на херинга в шисти от миоцена в Калифорния, един експерт на Геологичната служба на САЩ ни казва следното:

“На територия от 10 квадратни километра на дъното на залива са измрели повече от един милиард риби със средни размери 15-20 сантиметра.”—*Harry S. Ladd, “Ecology, Paleontology, and Stratigraphy,” in Science, January 9, 1959, p. 72.

Какво е станало? Станала е някаква ужасна катастрофа, която внезапно е покрила цялата земя! Вкаменелости от миди са намерени на най-високите планини на планетата, включително на най-високия хребет от всички, Хималаите, които образуват през централна Азия.

РИБА ПОГЪЛНАЛА РИБА – Учени от Принстънския университет работели при Фосил Лейк в Уайоминг, когато намират вкаменена риба, която поглъща друга риба. Тъй като и двете риби са били сплескани от внезапното затрупване, палеонтолозите са можели да видят едната риба вътре в другата, като от устата на по-голямата е стърчала само опашката. Било е костур, който поглъща херинга.

Очевидно, било е нужно много внезапно събитие, за да може да хване риба в момента на поглъщане на друга риба! Днес не се случва нищо такова.

В Залата на палеонтологията в Канзаския щатски университет може да се види 4-метрова риба, която е погълнала двуме




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: django
Категория: Други
Прочетен: 223385
Постинги: 86
Коментари: 35
Гласове: 70
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031