Матей 24:37. И както бяха Ноевите дни, така ще бъде Пришествието на Човешкия Син.
В света има различни религии и всяка от тях има свои подразделения. Може би най-много разклонения има в християнството Странно е  близо 2 милиарда души да носят Христовото име, а да имат помежду си толкова различия помежду си.  Някои от тях имат дори абсолютно несъвместими с християнството доктрини. По-лесно биха могли да минат за будисти, спиритисти, дори за атеисти, отколкото за последователи на Христос. Едни се покланят на икони, други на статуи. Някои вярват в задгробен живот, други в прераждане. Едни се спасяват чрез дела, други разчитат на застъпничеството на светии и на Дева Мария, трети считат, че при следващия живот ще получат възможност да се поправят. Някои деноминации кръщават бебета, други поливат кръщаваните, трети пръскат желаещите да сключат завет с Бога. И т.н. Странно на пръв поглед е всичко това. Всеки вярва, че е прав и държи на своето. Често дебатите между представители на две деноминации така се нажежават, че спорът е почти на прага да се превърне в юмручно доказателство за истинността на вярванията. Това не е нещо, което се случва само в наши дни. Още в зората на човечеството се появиха подобни конфликти. Може би е трудно да бъде забелязан първият спор, но малко по-задълбочено изследване ясно го показва:

---

     1 Тимотей 2:14 И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление.

   Битие 3:6. И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.

  Защо се случи това? Каква беше причината за стореното от първата човешка двойка? Всичко започна съвсем неочаквано. Едно същество, най-съвършеното творение на Бога, отхвърли Божията любов и тръгна на бунт срещу своя Създател. Каква беше причината за действията на тази личност? Може би беше оскърбена? Или обидена? А може би беше лишена от нещо, което другите имаха? Не. Луцифер имаше всичко. Беше най-красив, най-умен, най-високопоставен. Но не беше разбрал в какво царство живееше и какъв беше неговият ред. Бог даваше нещо, за да се раздава на другите и всеки, който беше по-горен, служеше на тези, които са по-долу. Луцифер обаче не разбра какъв е този ред. Що за оправия? Има власт, има мъдрост, има всичко необходимо, а да служи на по-малките!? В очите му това беше нещо повече от подигравка. Не е възможно той, най-съвършеното същество, да превие гръб и да стане слуга на слугите си! Не. Той знае как да сложи всичко на мястото му и другите трябва да го разберат. Има си ред и съвсем естествено по-низшите трябва да служат на по-висшите. И понеже той е пръв между ангелите, редно е да получи поклонение от тях! Дали разбираше, че е само творение и ако иска да е наред с разума си, трябва да не се поставя на мястото на Бога? Вероятно не. Или поне не предположи какво ще се случи, ако продължи в тази насока. Но всичко, което последва, го доведе да умопомрачение.  Чрез описанието, което апостол Павел даде на отхвърлилите Бога хора, може да се разбере какво е станало в ума на падналия ангел:

   Римляни 1:21. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

   Луцифер промени не само желанията и разсъжденията си. От носител на светлина стана носител на тъмнина. От излъчващ доброта и загриженост за другите, се превърна в зло същество, търсещо гибелта на всичко и на всички. Отдели се от Дарителя на живота и започна да сее смърт. Може би изглежда странно твърдението, че в ума на Луцифер е станало нещо, но това е факт. Когато започна своя бунт срещу Бога, той престана да разсъждава. Само Създателят дава живот. Никое сътворено същество няма живот в себе си. Ако Сатана можеше да мисли нормално, щеше да проумее, че дори по някакъв начин да успее да унищожи Бога (като предположение, не че това изобщо е възможно!), нямаше как да продължи да съществува, защото нямаше кой да го поддържа жив. И понеже беше прекратил своята духовна връзка с Животодателя, започна да убива духовно. Повлече след себе си в бунт голяма част от ангелите, а след това се насочи към първата човешка двойка. Той успя да издебне отделянето на Ева от Адам и като я измами, включи я в атаката си срещу Бога. Какво толкова й каза? На пръв поглед нищо особено. Но зад думите му “Ще бъдете като Бога” се криеше една примамлива идея: “Защо да сте зависими от Бога? Защо Той да поддържа живота ви? Ако ме послушате и ядете от това дърво, от което сте лишени, ще станете като Него и няма да умрете, защото вече ще сте богове и животът ще е във вас. Ще сте безсмъртни и никой повече няма да ви заплашва с умиране!” Представена по този начин, трапезата на виртуалното безсмъртие допадна на Ева и тя реши да провери какъв е вкусът на непослушанието. Но само няколко минути по-късно се оказа, че резултатът търсенето на богоподобието изобщо не е толкова добър. В Едем избухна първият семеен конфликт. Човекът не беше ял от отровната храна на бунта и разбра какво се  е случило още щом видя Ева да се задава към него в доста неподходящо облекло. Тя идваше към него изгубила дрехата на своята чистота, абсолютно гола и държаща в ръка един непознат за Адам плод. Моментът беше потресаващ. Адам видя за първи път в съзнанието си как това прелестно създание, което беше “кръв от кръвта му и плът от плътта му”, се превръща в пръст. Той не познаваше смъртта, но сега тя ясно показа озъбената си физиономия и той не можа да понесе тази мисъл. Тогава се предаде. Предпочете сам да се върне в пръстта, отколкото да види как съпругата му се превръща в част от нищото. 
   Четири хилядолетия по-късно Господ Исус Христос описа врага на Бога и човека с думите: 

   Йоан 8:44. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

    Сатана беше вкарал отрова в истината. Тази полуистина беше по-отровна от чистата лъжа.
    Господ заяви: 

Матей 24:37. И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

 38. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега,

39. и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.      Повечето вярващи считат, че Исус говори за едно състояние на безгрижен живот и незаинтересованост за Бога и делото Му. Но Исус не каза, че ще бъде така, както е било винаги, а посочи точно определено време. Бог бе казал на човека как да поддържа живота си: трябваше да се храни. Но за Ноевите съвременници  пише, че в сърцата си имат само зло. Зло ли е храната и поддържането на телата? Вярно, че преяждането е вредно и мисълта само за храна отделя от Бога. Но Създателят едва ли би казал, че сърцето на тогавашните хора мисли само зло, ако имаше предвид само физическата храна. Тези хора бяха прекъснали всяка връзка със Създателя. Не се интересуваха от Него и не желаеха да им се бърка в живота. Освен това храната не влиза в сърцето, а Бог каза, че в сърцата им има само зло. Те се наслаждаваха на “своята храна и своето питие” – фалшиви учения, с които се залъгваха и по този начин затъваха все повече и повече. Тези заблуди бяха толкова отровни, че Бог реши да премахне нечестието от земята. То бе нараснало извънредно много. От цялото земно население един единствен човек не се беше покварил:

  Битие 6: 9. Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.

  Прекрасна характеристика за Ной, дадена от Божието слово. Но и ужасно описание на всички останали жители на света. Ной беше непорочен. Единствен! Всички останали бяха порочни! Те бяха яли и пили отровна духовна храна и питиета и бяха станали неправедни. Точно това имаше предвид Господ Исус Христос, когато каза “както беше в Ноевите дни...когато ядяха и пиеха...”.Той не каза “Както е било винаги, така ще бъде и накрая”. Не. Господ изрично посочи  Ноевото време. Сатана през цялата 6000-годишна история е мамел хората и е внасял сред тях всевъзможни заблуди, но това, което ще стори накрая, ще бъде съизмеримо само с предпотопните дни: 

Откровение 16:14. защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

 Да допуснем обаче, че Господ говори за буквална храна, а не за духовна. Би ли унищожил хората за това, че се хранят? Не. Явно става въпрос за “консумиране” на заблуди.
   Нека разгледаме и другия пример: “И както бяха Лотовите дни...”  И те ли бяха унищожени, защото се хранеха?  Всъщност, ето какво стана, когато Господ реши да унищожи Содом и Гомор.
   Господ Се яви на Авраам при дъбравата на Мамре. Божият слуга посрещна Него и двамата ангели и когато Господ си тръгваше, му каза колко са пропаднали жителите на Содом:

    Битие 18:20. И Господ каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък.     Толкова голямо зло, че чак вика! На физическа храна и питиета ли се дължеше това? Не.  Населението на тези места се бе предало на сатанински учения и удоволствия! За доказателство можем да погледнем и записаното от апостол Юда:

  Юда 7. както и Содом, Гомор и околните им градове, които подобно на тях се отдадоха на блудство и бяха обзети от противоестествена страст, са ни дадени за пример, като носят наказанието на вечния огън.

10. Тези обаче хулят всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животните без разум, в това развращават себе си.

   Какво правят? Хулят. Не признават Бога. Отделят се от Разума и живота и стават като животни. Стават духовни прелюбодейци. И по този начин се развращават. Същото пише апостол Павел:

   Римляни 1:21. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.

  А сега да видим дали случайно в онези времена е имало съвпадение между предположението, че храната и питиетата са духовни или наистина Исус говори за това, а не за обикновено ядене и пиене? През годините в умовете на хората са се зараждали различни идеи. Но от около два века насам фалшивите учения рязко нараснаха. Атеизъм, еволюция, прераждане, връщане в минали животи, “грабване”, говорене с мъртви и какво ли не още.Случайност? Не мисля. Съвпаденията биха били много. Защото Господ направи нещо, което е изключително: Той не само посочи белезите за времето преди Идването Си, но и сравни онези дни с последните години на земната история. Ако в думите Му “ядяха и пиеха” категорично може да се разбере, че визира духовно преяждане и препиване с фалшива вяра.
   Явно думите “ядяха и пиеха”, с които Господ Исус Христос описа времето на Своето пришествие, сочат едно преяждане и препиване с фалшиви учения. И въобще не намеква за живеене с пълни трапези. Още един факт може да ни докаже това. Винаги е имало бедни и богати. И ако може да се предполага, че преди Потопа и по времето на Лот всички са били богати, то как би могло да се твърди, че в последните дни всички ще преяждат и препиват, като се знае, че поне една пета част от земното население гладува? При това положение сравнението “както беше, така ще бъде”, изглежда нелогично. Или в двата посочени отрязъка от време всички са били богати и са се чудели как да станат от масата  и в подобно време живеем сега, или Господ говори за консумиране на духовни заблуди, както и сега се постъпва. Защото невъзможността на поне един милиард души да се хранят нормално днес, веднага опровергава твърдението, че онова време ще прилича на сегашното. Така думите “както в Ноевите дни ядяха и пиеха... така ще бъде преди Пришествието”, единствено могат да се изпълнят само при условие, че изпълнението им е в духовен смисъл.       Навлизането на невероятно голямо количество фалшиви учения, атеизъм, спиритизъм, “НЛО”, връщане в минал живот, левитация, ходене по водата, говорене “ангелски” езици, чукане по стените от духове на починали, появяването на “Кики-та” и т.н., е едно невероятно потвърждение, че думите на Месия трябва да се разбират само и единствено в духовен смисъл. Но това доказва и още нещо: никога до този момент на земята не е имало подобни времена, ако се изключат  посочените от Исус. Но същевременно тези думи трябва да ни накарат да се замислим. Щом никое друго време в миналото не отговаря на Ноевите и Лотовите дни, а чак сега се вижда възможност за сравнение с  тях, то ние живеем точно преди Второто пришествие! Дано никой от нас не лежи на вярването, че има още много време и до идването на Месия може да си прекара в спане. Бог ни е дал благодатно време и последните му секунди изтичат. Дано изследваме по-задълбочено думите на Господ Исус Христос и да се водим от тях, а не от повърхностното четене на пророчествата, защото от нашето отношение ще зависи не само вечната ни участ, но и дали наистина живеем за Бога, а не за себе си!