Чрез датиране с въглерод-14 (който обикновено дава твърде висока възраст) най-ранното отглеждане на пшеница е започнало в Палестина или Турция около 7000 пр. Хр. Много скоро след това в Централна Америка и Перу са започнали да отглеждат царевица и други растения (включително бобови растения). Най-ранният ечемик е в Близкия Изток около 7000 пр. Хр. Най-старата царевица датира от 5200 пр. Хр. в Мексико.
Първите известни домашни кучета и овце са от приблизително едно и също време в Близкия Изток. Овцете са били одомашнени много рано, и са намерени в Иран от 6700 пр. Хр. От приблизително същото време в Ерихон се появяват кози. Първите одомашнени кучета се появяват в Близкия Изток през около 6000 пр. Хр. Между другото, не е намерено никакво свидетелство за еволюция на кучета или на кои да е други животни в този списък. Най-ранните свине са отглеждани в Иран през 7000 пр. Хр. Първите котки са били отглеждани както днес, като защита против гризачи, и датират от 3000 пр. Хр. в Египет и 2000 пр. Хр. в Индия.
Най-ранните останки от крави идват от Гърция и датират от 6500 пр. Хр. Най-ранните крави в Месопотамия датират от 4500 пр. Хр. Гърбавите крави в Индия се появяват за първи път в Месопотамия през 3000 пр. Хр. Домашни крави е имало в Египет през 3700 пр. Хр. Индийски водни биволи са съществували в Ур преди 2500 пр. Хр., и малко след това в северозападна Индия.
Магарето е било опитомено в Египет през 3000 пр. Хр. Конят се смята за опитомен за първи път в Месопотамия около 3000 пр. Хр. Дивото азиатско магаре е теглело колесници в Ур през 2500 пр. Хр. Обикновеното магаре е било използвано като товарно животно в Египет около 3000 пр. Хр. Най-ранните камили изглежда датират от 2000 пр. Хр. за едногърбия дромедар, и 1500 пр. Хр. за двугърбата бактрийска камила.
Един експерт (убеден еволюционист) казва, че най-ранното споменаване на магаре се намира в Битие 24 (F. E. Zeuner, A History of Domestic Animals, 1963). Най-ранното използване на слона като товарно животно идва от Индия около 2500 пр. Хр.
Гълъбът и гъската са одомашнени през 7000 пр. Хр., и патицата приблизително по същото време; и трите се появяват за първи път в Месопотамия. До 2000 пр. Хр. вече се срещат в Индия. Пеликани са били отглеждани заради яйцата им в Египет през 1400 пр. Хр. Египтяните също са отглеждали корморани за риболов, и първите пъдпъдъци също са в Египет.
Най-ранните одомашнени животни в Америка идват по-късно. Алпака и лама датират от 2550 пр. Хр. в Перу.
“Дати като 7000 пр. Хр. давани от Харланд и други за този близкоизточен възход на земеделието вероятно се свеждат до приблизително 3400 пр. Хр. когато се вземат предвид неточностите на датирането с въглерод-14.”—George Howe and Walter Almmerts, “Biogeography from a Creationist Perspective: II. The Origin and Distribution of Cultivated Plants,” in Creation Research Society Quarterly, p. 8. [Препратката към Харланд е както следва: J. R. Harland, “The Plants and Animals that Nourish Man,” in Scientific American, 235(3):89-97; конкретно note pp. 94-95.]
Ето цялата картина от всичко по-горе: (1) Без никакво изключение, първите одомашнени растения и животни – или дори всички техни видове, одомашнени или неодомашнени, се появяват за първи път в Близкия Изток. (2) Най-ранните дати за тези растения и животни, които са необходими за оцеляване на човечеството, датират от най-рано 7000 пр. Хр. Когато тези дати от въглерод-14 бъдат коригирани, те стават дати от около 3000 пр. Хр. (За повече информация за въглерод-14 и радиодатирането, виж глава 6, Неточни методи за датиране.)
Какво става с милионите години преди това, когато човекът предполагаемо е живеел на планетата Земя? Никакви сведения, никаква история, нищо.
СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ДРЕВНА БРИТАНИЯ – Един професор по инженерни науки от Оксфордския университет пише необикновена книга през 1967, в която описва развития интелект, познание и умения на древните народи живели на територията на съвременна Англия и Шотландия. Поради големите каменни постройки, които те са строили, той ги нарича “мегалитни народи.”
В продължение на 40 години са изследвани около 600 мегалитни паметника, които той датира на 2000-1600 пр. Хр.; и от тях решава, че мегалитният човек е бил експерт по инженерство, измервания, астрономия, геометрия и корабостроене.
“Забележително е, че 1000 години преди най-ранните математици на класическа Гърция хората на тези [Британски] острови не само са имали практическо познание по геометрия и са били способни да съставят сложни геометрични планове, но също са можели да чертаят елипси на основата на питагорови триъгълници.
Не трябва да се изненадваме да открием, че техният календар е бил високо развита система включваща точно познание за дължината на годината, или че са построили много обсерватории за наблюдаване на осемнадесет-годишния цикъл на повтаряне на лунните фази.”—*A. Thom, Megalithic Sites in Britain (1967), p. 3.
Цивилизация, която може да пренесе мерна единица за дължина от единия край на Британия до другия . . . с точност до 0.1 процента, и да успее да издигне 5,000 до 10,000 мегалита, трябва да е имала сериозни изисквания към своите инженери . . . и методите за измерване на времето по звездите трябва да са били много добре разбирани. За да се измерва времето по звездите, трябва да е известна датата, а тя е била получавана от слънцето от календарните обсерватории.”—*Op. cit., p. 2.
“Мегалитният човек е бил компетентен инженер. Вижте как е можел да гради големи постройки с точност доближаваща 1 на 100, и как е можел да пренася и издига каменни блокове тежащи 45 тона. Използвал е постоянно правилото 3-4-5 за прав ъгъл. Познавал е също правоъгълните триъгълници 5-12-13, 8-15-17 и 12-35-37. . . . Тези триъгълници са били използвани в особена геометрия, в която той е строил пръстени от каменни блокове с различни форми: кръгови, яйцевидни, елипсовидни и т.н.”—*Op. cit., p. 9.
Тези древни жители на Британия са имали познание за лостове, опорни точки, основи, подемни кранове, товароподемни примки и въжета. Знаели са как да правят и използват високо точни мерни еталони. Точно както съвременните земемери те са правели само хоризонтални измервания дори при наклонен терен. Можели са да “построят” права линия между две невидими една за друга точки.
Строили са и са използвали превъзходни плавателни съдове. Разбирали са теченията, приливите и движенията на луната. Били са способни да предскажат след кое пълнолуние или новолуние ще има лунно или слънчево затъмнение.
Става ясно, че подобно техническо познание е било широко разпространено в древния свят, и може да се намери сред гърци, египтяни, индийци, китайци, инки и ацтеки. Много е вероятно това да е било познанието наследено чрез Ной от хората живели преди Потопа.
Имайте предвид, че тези британци вече са използвали високотехнологично познание през 2000 пр. Хр. Потопът е бил само 350 години преди това време.
КОЛКОТО И НАЗАД ДА ОТИДЕМ – (*#15/9*) Колкото и назад да отидем в миналото, човечеството винаги е било също толкова интелигентно – или дори повече – колкото са и хората днес.
“Противно на популярното мнение, човекът е престанал да еволюира от дълго време. Съвременният човек, човешките същества, които сме, не се различава съществено от човешките същества живели преди 10,000 години. . . .
Ако по някакво чудо беше възможно да вземем новородено дете от онази минала епоха в нашето време и да го отгледаме като наше дете, то ще стане човек точно като нас.”—*Science World, February 1, 1961, p. 5.
“Повечето от това, което общоприето се смята за еволюция на човека, е обществена, не биологична еволюция. Почти нищо от еволюцията на човека не е било биологична еволюция.”—*Encyclopedia Americana, 1956 edition, Vol. 10, pp. 613.
“Около 2000 пр. Хр. учениците в малкия шумерски окръг Шадипур са имали ‘учебник’ с решението на класическата евклидова задача за триъгълника, седемнадесет века преди Евклид. . . .
Глинените ‘учебници’ на учениците в Шадипур съдържат енциклопедично обобщение на научното познание за тяхното време, и това трябва да ни доведе до цялостна ревизия на историята на развитието на науката, и съответно на историята на развитието на човешкия ум. . . .
Това ни казва, че около 2000 пр. Хр. математиката е била достигнала ниво на развитие, което археолозите и историците на науката никога не са смятали за възможно.”—*New York Times, January 8, 1950, pp. 1, 28.
Обемът на мозъка и интелигентността на човека не са увеличили през вековете. Древните гърци, египтяни, и обитателите на долините на Месопотамия и Инд преди 5,000 години са били точно толкова интелигентни колкото и нашето поколение. Всъщност, определени факти споменати по-рано показват, че те определено са били по-интелигентни! Спомнете си, че те са били лишени от нашите предимства, тъй като са нямали хартия и печатане.
“Данните показват, че Homo sapiens не се е променил забележимо в продължение на стотици хиляди години.”—*Scientific American, November 1950.
Никъде няма данни за еволюцията на човешкия мозък.
ЕГИПЕТСКО ДАТИРАНЕ – Египетското датиране се смята от археолозите за ключ към датирането на останки от хора в древни времена.
Тази тема е от такова голямо значение, че заслужава специално внимание. Въпреки нейната значимост, повечето от нас никога не са чували много за нея, още по-малко за погрешните презумпции, на които е основана.
(Ние планирахме да я разгледаме накратко в Глава 21, Археологическо датиране. Но поради липса на място трябваше да пропуснем почти цялата глава. Но цялата информация е на нашия уебсайт.)
Следващите няколко абзаца ще разкрият важността на тази глава:
Ето три интересни факта: (1) Еволюционистите заявяват, че на нашата планета са живели хора в продължение на повече от един милион години. (2) Най-ранните исторически събития датират само от няколко хиляди години. Те идват от действителни исторически записи. (3) Най-древните исторически дати известни на човечеството идват от древен Египет.
Очевидно има целенасочени усилия тези дати да бъдат изпратени възможно най-назад в миналото за да може изкуствено да се удължи историческият период на съществуване на човечеството. Като основа на системата за египетско датиране се правят допускания, които са силно съмнителни.
Макар че следващото от това преместване на най-ранните египетски дати до по-ранна точка в историята обхваща само няколко века, последствията от него са, че отрича мнозинството от хронологиите дадени в най-точната от древните книги: Библията.
Тези погрешни археологически дати водят до отричане на стойността на важни археологически открития свързани с библейски събития.
БЕЗПОЛЕЗНО ТЪРСЕНЕ – (*#17/2 How to Identify Human Bones*) На процеса срещу Скоупс през 1925 като свидетелство за еволюцията е било представено внушително звучащото название Hesperopithecus haroldcookii. Това е бил Яванският човек; и докато светът е наблюдавал със затаен дъх, в малката съдебна зала в Дейтън Тенеси Кларънс Дароу тържествено прогласява намирането на две-три от неговите кости като велико доказателство за еволюцията. По-рано в тази глава научихме, че по-късно се оказва, че Яванският човек е просто поредната фалшификация. (На нашия уебсайт, глава 30, Процесът срещу Скоупс, ще намерите много повече информация за този съдебен процес, който така силно повлиява на бъдещите законодателни действия по цяла Америка.)
Наскоро беше открит друг “древен човек.” През 1983 той беше изобличен като измама от *Тим Уайт, както беше съобщено за това от негов сътрудник (*I. Anderson, “Hominid Collarbone Exposed as Dolphin’s Rib,” in New Scientist, April 28, 1983, p. 199.)
Ребро от делфин е било представено за “човешка ключица”! В последствие, смеейки се на очевидната глупост на всичко това, някой каза, че нещото трябва да бъде наречено Flipperpithecus (“плавникопитек”)!
Уайт обвинява свой колега антрополог в измама равна на измамите на Яванския и Пилтдаунския човеци. Неговото решаващо доказателство: Въпросната кост не е правилно извита и хранителният форамен, малък отвор, сочи в погрешна посока. Уайт, антрополог от Калифорнийския университет, казва следното: “Проблемът с много антрополози е, че толкова много искат да намерят хоминид, че всяко парченце кост става хоминидна кост” (*Timothy White, quoted in New Scientist, April 28, 1983, p. 199). Алън Уокър, цитиран в същата статия, казва, че опитни антрополози са определяли погрешно бедрена кост на алигатор и копитна кост на кон като човешки ключици!
Както вече отбелязахме, “хоминид” е названието за митичен получовек-полумаймуна, който еволюционистите търсят от десетилетия – но без никакъв успех. Нещата са наистина трагични, когато единственото доказателство, че нещо е съществувало, е теорията, която говори за него.
ХУДОЖНИЦИ В ПОМОЩ НА ЕВОЛЮЦИЯТА – (*#11/7 Artists to the Aid of Evolution*) Но не са ли картините рисувани от художници на получовешки-полумаймунски същества достатъчно доказателство, че произхождаме от маймуните? Със сигурност те трябва да знаят, защото трябва да могат да определят от костите.
В продължение на десетилетия множество изтъкнати художници са предлагали своите умения в услуга на доказване на еволюционната теория. Като вземат само няколко стари кости, те си въобразяват как трябва да са изглеждали динозаврите и много други измрели същества. Техните картини са представяни на обществеността като че ли са “научен факт.” По отношение на древния човек тези художници са се специализирали в рисуване на портрети на въображаеми полумаймуни-получовеци, които никога не са съществували.
В действителност нито учените, нито художници могат да кажат от наблюдения на малкото пръснати и частични кости как трябва да са изглеждали техните собственици. Дори ако костите съществуваха, експертите не биха могли да кажат как са изглеждали очите, ушите, носът и устните. Всякакви неща като цвят на кожата, цвят на косата, общ вид на кожата, наличието на брада – всички тези неща и дори повече не биха могли да бъдат открити.
Но сега ще оставим експертите да говорят:
“Костите не казват нищо относно месестите части на носа, устните или ушите. Художниците могат да създадат нещо между маймуна и човешко същество; колкото по-стара е предполагаемо мострата, толкова по-маймунска я правят да изглежда.”—*B. Rensberger, “Ancestors: A Family Album,” Science Digest, 89:34-43 (1981).
*Хутън ни казва, че антрополозите не би трябвало да правят такива неща:
“Никой антрополог няма правото да възстановява целия скелет на непознат вид вкаменелост от части от черепа, един-два зъба и вероятно няколко парченца челюстна кост и дълги кости. . . . Предположенията относно липсващите части са много рисковани, освен ако няма по-пълни скелети от други индивиди от същия вид в помощ на възстановяването.”—*Earnest Albert Hooton, Apes, Men and Morons (1970), p. 115.
Всъщност няма достатъчно данни за да дадат основания за художествени изводи. Обществото трябва да бъде предупредено за тези усилия на доброволни поддръжници да създадат доказателства – които не са доказателства – в подкрепа на своята теория:
“Не вярвайте на възстановявания. Някои анатоми моделират възстановявания на древни черепи като изграждат меките части на главата и лицето върху отливка от череп, и така създават бюст, който предполагаемо представлява изгледа на древния човек в реалността. Но когато си припомним фрагментираното състояние на повечето от черепите, където обикновено лицата липсват, лесно можем да видим, че дори възстановяването на скелета на лицето дава основания доста съмнения относно подробностите. Опитът да се възстановяват меките части е дори по-рисковано начинание. Устните, очите, ушите и върхът на носа не оставят никакви следи върху лежащите под тях кости. Върху неандерталски череп можете еднакво лесно да моделирате чертите на шимпанзе или профила на философ. Тези претенции за възстановявания на изгледа на древния човек имат много малка научна стойност, ако въобще някаква, и най-много само да заблудят обществеността.”—*Earnest Albert Hooton, Up from the Apes (1946), p. 329.
Въображението замества действителните черти.
“При такива възстановявания плътта и кожата трябва да се запълват чрез прибягване към въображението. Цвят на кожата; цвят, форма и разпределение на косата; черти на лицето; и формата на лицето – относно тези характеристики не знаем абсолютно нищо за предисторическите хора.”—*James C. King, The Biology of Race (1971), pp. 135, 151.
Въображението замества действителните данни.
“Огромното мнозинство от схващанията на художниците са основани повече върху въображение отколкото върху данни. На тях им се плаща да произведат нещо средно между маймуна и човешко същество.”—*“AnthroArt”, Science Digest, April, 1981, p. 41.
*Йохансон, водещ експерт в опитите за намиране на древни хоминиди в Африка, заявява, че никой всъщност не знае как са изглеждали.
“Никой не може да бъде сигурен точно как е изглеждал кой да е изчезнал хоминид.”—*Donald C. Johanson and *Maitland A. Edey, Lucy: The Beginnings of Humankind (1981), p. 286.
Всичко е фантазия.
“Няма достатъчно данни от вкаменелости, които да извадят нашето теоретизиране от областта на фантазията.”—*New Scientist, August 3, 1972, p. 259 [литературен преглед на Bjorn Kurten, Not from the Apes: Man’s Origins and Evolution].
ПИЛБИЙМ И ЛИЙКИ – *Дейвид Пилбийм от Бостънския музей е експерт работил цял живот в областта на палеоантропологията (изучаване на вкаменелостите). В статия писана за списание Human Nature през юни 1978 озаглавена “Пренареждане на родословното дърво” (“Rearranging our Family Tree”) той съобщава, че откритията след 1976 са променили коренно неговия възглед за произхода на човека и за ранните прародители на човека. Пилбийм е с такъв авторитет в тази област, че е бил консултант на правителството на Кения относно създаването на международен институт за изследване на произхода на човека. В продължение на десетилетия Кения е била център на хоминидните изследвания поради усилията на *Ричард Лийки и неговата майка, д-р Мери Лийки, да копаят кости от древни получовеци-полумаймуни. Главната квартира на семейство Лийки се намира в Найроби.
В по-късни статии, като тази в Annual Review of Anthropology, *Пилбийм подчертава своите променени възгледи. През 70-те години, докато работи в Кения и лично изследва откъслечните парченца кости от “древен човек,” *Пилбийм е принуден да стигне до извода, че няма никакви истински данни за каквито и да е – и където и да е – предполагаеми маймунски предци на човека!
В продължение на години *Ричард Лийки се опитва да докаже, че полумаймунските предшественици на човека са австралопитеците в Източна Африка. Но от тези кости, казва *Пилбийм, “Няма начин да знаем дали те въобще са прародители на нещо.”
Малко след това самият *Ричард Лийки обобщава проблема в програмата Universe на Уолтър Кронкайт, когато казва, че ако трябва да начертае родословното дърво на човека, просто ще начертае една голяма въпросителна. И след това добавя, че не само че данните от вкаменелости са твърде оскъдни за каквато и да било истинска увереност относно нещата свързани с произхода на човека, но също има много малка вероятност някога да научим нещо за тях. Това е удивително признание, като се има предвид, че то идва от водещия търсач на хоминиди от втората половина на 20 век. По същото време *Лийки се отказва от търсенето на стари кости и започва кампания за запазването на животните в Кения.
ДАТИРАНЕ ЧРЕЗ КАЛИЙ-АРГОН – Трябва да споменем, че използването на забележително неточната техника за датиране с калий-аргон дава основание на Лийки и други да стигнат до тези изключително древни дати за кости, които вероятно са само на няколко стотин години. Виж глава 6, Неточни методи за датиране.
“Употребата в началото на техниката калий-аргон през 1961 за датиране на най-долното ниво в пролома Олдувай в Танзания е това, което радикално удължи приетото дотогава време за еволюцията на на хоминидите, и рязко увеличи познанията ни относно ранния човек.”—*F. Weaver, “The Search for Our Ancestors,” in National Geographic Magazine, November 1985, p. 589.
НИКАКВИ ХОМИНИДИ – Няма никакви полумаймунски предци на човека! Не са намерени никакви. Не съществуват никакви вкаменелости. Няма стари кости!
Наскоро *Уилиям Фикс, друг експерт в областта на древния човек, написа унищожителна книга, Амбулантните търговци на кости (*William Fix, The Bone Peddlers), в която изследва в подробности предмета на палеоантропологията. Той показва, че не само самите антрополози се съмняват във валидността на свидетелствата от “кости,” но изследванията и новите открития напълно са премахнали всеки от предполагаемите му маймуноподобни предшественици от неговото родословно дърво.
“Данните от вкаменелости по отношение на човека са все още толкова оскъдни, че онези, които настояват да отправят позитивни изявления не могат да направят нищо друго освен да скачат от едно рисковано предположение на друго и да се надяват, че следващото драматично откритие няма да ги изобличи като крайни глупци. . . . Очевидно някои хора отказват да се учат от това. Както видяхме, днес има множество учени и популяризатори, които имат безочието да ни казват, че ‘няма съмнение’ как се е появил човекът. Остава да имаха и доказателствата. . . .
Положих усилия да покажа, че има непреодолими възражения срещу всички субчовешки и почти-човешки видове предполагани за предци на човека.”—*William R. Fix, The Bone Peddlers (1984), pp. 150-153.
ЧОВЕКЪТ ОТ ОРСЕ – На 14 май 1984 австралийският вестник Daily Telegraph публикува статия за последната измама: “МАГАРЕ ВЗЕТО ЗА ЧОВЕК,” е било заглавието на статията.
Череп намерен в Испания и представян за най-старата останка на човек в Евразия, бива идентифициран като череп на младо магаре!
Костта е била намерена в Андалусия в Испания; бил е насрочен тридневен научен симпозиум така че експертите да могат да изследват и обсъждат костта, която вече е била наименувана Човекът от Орсе по името на града в южна Испания, където е била намерена. Но французите създали проблеми. Учени от Париж показали, че човекът от Орсе е част от череп на четиримесечно магаре. Засрамените испански длъжностни лица е трябвало да изпратят 500 писма за да отменят симпозиума.
СТРЕМЕЖ КЪМ СЛАВА – Слава и дългосрочна финансова подкрепа очакват човека, който намери няколко парченца кости и обяви, че те принадлежат на нашите полумаймунски предци. В тази глава видяхме, че това се е случвало многократно. Но във всеки от случаите или по-късно се оказва, че находката е фалшива, или самият откривател по-късно отрича своите усилия като безполезни.
“Според много палеоантрополози историята на човешката еволюция е подправена за да задоволи нужди различни от стремежа към научна точност.”—*B. Rensberger, “Facing the Past,” in science, October 1981, Vol. 81, pp. 41, 49.
“В сравнение с други науки, в палеоантропологията митичният елемент е най-силен. Често се развиват хипотези и разкази за човешката еволюция неподкрепени от данните, съдържащи голяма мяра от неясни предварителни допускания, и съществуващите данни често са недостатъчни за да ги опровергаят или дори потвърдят. Възможни са множество тълкувания. Всички тези книги дават нови алтернативи, някои допълват предмета с нова информация; всички в различна степен само заместват стари митове с нови.”—*W. Hill, “Book Review,” in American Scientist (1984), Vol. 72, pp. 188-189.
“Ненаучният и доктринерски характер на цялата тази област на изследвания е описан добре. Темата за липсващото звено и за връзката на човека с животинския свят все още е свързана с толкова много светска слава, че може да остане завинаги трудно да премахнем от сравнителното изследване на приматите, живи и древни, онези митове, които простото око можем да извади от извора с пожелателно мислене.”—*S. Zuckerman, Beyond the Ivory Tower (1970), p. 64.
ИСТОРИЯТА НА ПИЛТДАУНСКИЯ ЧОВЕК – (*#6/7 Piltdown Man / #10 The Story of Piltdown Man [по-пълна история от тук]*) Независимо дали това се харесва на някои или не, историята на пилтдаунската измама ще остане като голямо събитие в историята на еволюционните представления. И други еволюционни измами непрекъснато биват извършвани и по-късно изобличавани. Но пилтдаунската измама е най-скандалното изобличение поради факта, че в продължение на десетилетия пилтдаунският човек е бил прогласяван за велико доказателство, че човекът е еволюирал от маймуните.
Ето историята на майсторското “черепоизкопаване,” историята на пилтдаунския човек:
*Чарлс Досън, адвокат от Съсекс, вървял един ден по селски път близо до Пилтдаун Комън в Речинг (Съсекс), когато “забелязал, че пътят бил поправян с особен кремъчен чакъл, необичаен за местността.” Когато се заинтересувал относно произхода, той казал, че е бил “удивен” да научи, че чакълът бил изкопан от яма в една ферма. Той решил, че трябва да намери откъде е дошъл този “странен чакъл,” макар че никой друг в околността не смятал чакъла за странен.
Разказвайки за случката по-късно през декември 1912, *Досън казва, че разходката по пътя е била станала “преди няколко години.” Това означава, че е била през 1909 или 1910. Смята се, че не кой да е, а именно *сър Артър Конан Дойл, изпълненият с въображение създател на детективските разкази за Шерлок Холмс, е съучастник на *Досън в измислянето на историята за това измамно поставяне и после “откриване” на костите.
“Малко след това” Чарлс Досън посещава ямата (разположена по средата между Ъкфийлд и Хейуърдс Хийт, интересно, само на няколко мили от къщата, където Чарлс Дарвин е живял през повечето от живота си) и открил двама мъже да товарят чакъл. Попитал ги дали са намерили “кости или други вкаменелости,” и те му казали “не.” Той казва, че след това ги помолил да гледат за такива неща, защото може да намерят в бъдеще.
Не много след това той “просто случайно” минал покрай ямата една сутрин – и бил посрещнат от въодушевен работник, който казал, че е намерил част от череп в чакъла точно след като пристигнал на работа! Описвайки находката по-късно, Досън казва, че “беше малко парче от необикновено дебела теменна кост, която изглеждаше като че ли може да е човешка и на възраст 300,000 години.” Това е доста информация за отгатване от само пръв поглед.
Г-н Досън незабавно започнал да търси още, но не могъл да намери нищо друго в ямата. Едва “няколко години по-късно,” през есента на 1911, при друго посещение на мястото, Досън намира друго, по-голямо парче кост. Този път то било част от предната част на черепа, и включвало част от арката над лявата вежда. Просто случайно отишъл до ямата него ден – и то било там, подаващо се отчасти на повърхността!
Малко след това просто случайно с него бил *д-р Артър Смит Уудуърд, началник на Геологичния отдел в Британския музей по естествена история, в деня, когато намира в ямата изключително важната челюстна кост. Докато Уудуърд наблюдавал – Досън започнал да копае, и тя била там!
Това “величествено откритие” дошло точно навреме. *Чарлс Дарвин и *Томас Хъксли били починали; и макар че на различни места в далечни страни били изкопавани “вкаменелости от човешки кости,” като неандерталеца, никоя от тях не била от голяма полза за каузата. Всички били очевидно човешки.
Това, което било необходимо, били череп и челюстна кост на възраст половин милион години, изглеждащи полумаймунски-получовешки. И къде има по-добро място да се намерят такива кости от вечно влажната Англия, където дори кости на възраст половин век нормално се превръщат на прах?
Уудуърд е бил запален палеонтолог и е бил написал множество статии върху вкаменелости от риби. Досън и Уудуърд са имали множество дълги разговори относно тези кости.
След това бива извикан анатомът *Артър Кийт. Кийт е бил един от най-високо уважаваните учени в Англия. Автор на няколко класически трудове, той е имал всякакви препоръки: докторат по медицина, член на Кралския колеж на хирурзите, член на Кралското общество, президент на Кралския институт по антропология, членство в Анатомичното общество и Британската асоциация за развитие на науката.
Следват и още разговори. След това в кръга е привлечен *Графтън Елиът Смит, известен мозъчен специалист. Така бива събран екип от учени от сред най-уважаваните на Британските острови. И предметът на техните задълбочени разговори: липсват някои кости.
Долната челюст е била твърде голяма за човешки череп, но от значение е, че горната челюст е липсвала напълно, и заедно с нея част от долната челюст – и важните долни кучешки зъби. Липсвали са също свръзките за ставата на челюстта. Това, което е липсвало, е било точно което би показало (1) дали долната челюст, която е била маймуноподобна, е била от човек или от маймуна, и (2) дали долната челюст е била свързана с костите на черепа, които са били очевидно човешки.
Самият череп се е състоял от само няколко парчета. Това означава, че не е можело да се определи размерът на черепната кухина. Парчетата са можели да съответстват и на голяма, и на малка черепна кухина; нямало е начин да се разбере. Кийт, макар и ревностен еволюционист, е бил по-отворен за действителните данни, и теоретизирал 1,500 кубически сантиметра за обем на мозъчната кутия; докато Уудуърд е смятал, че е само 1,070 (по средата между маймуна [600 cm3] и човек [средно 1,500 cm3]). Преценката на Кийт, която е била малко по-голяма от някои съвременни хора, е била основана върху по-голямата челюст. Но неговата преценка разгневила останалите. Такава оценка би съсипала многото планиране и работа. Тогава *Тейлар дьо Шарден, ревностен еволюционист макар и да е бил йезуитски свещеник в близката семинария, намира маймуноподобен кучешки зъб в същата яма. Тогава Кийт отстъпва и мъжете се съгласили на обем на мозъка от 1,200 cm3.
С тази нещастна колекция от няколко парченца от кости учените “възстановили” цялата глава на това, което те гордо наричат “пилтдаунски човек.” Ето най-после, тържествено заявяват те, “дългоочакваното липсващо звено.”
Тъй като латинските имена винаги са доказателство за нещо, те го наричат Eoanthropus Dawsoni, което означава “човек на утрото на Досън.” Това име прави всичко да звучи научно.
На 16 декември 1912 откритието е официално обявено в геологичното общество. Печатът пощурял. Ето я сензацията, която продава вестници. Много хора го приемат за истина; мнозина други не го приемат.
На 29 август 1913 Тейлар остава да спи в дома на Досън, и на следващия ден двамата отива до Пилтдаунската яма. И го намират! Още един от липсващите кучешки зъби! Бил е точно там малко под повърхността на чакъла в ямата. Представете си: седи си там, прекрасно запазен в продължение на 300,000 години, измит от водата на потока и влажен от дългите епохи на британска мъгла, запазен така добре, като че е бил в египетската пустиня – очакващ Досън и Тейлар да го намерят.
Той е бил решаващата трета част от доказателството, и е бил надлежно представен на събранието на Геологичното общество през 1913.
Заедно с този зъб е намерен и зъб от стегодон (вид слон). Това се оказва от помощ, защото дава доказателство, че костите трябва да са наистина много древни.
Наскоро учените анализираха този конкретен зъб от стегодон – и откриха, че съдържа забележително високо ниво на радиоактивност (от замърсяване в миналото с 0.1 процента уранов окис). Нивото на радиоактивност на зъба е твърде високо за Британските острови, но е равно на онова, което може да се намери при зъби от стегодон изкопани по същото време в сухия климат на Ишкьол, Тунис. По някаква случайност от 1906 до 1908 Тейлар, ревностен събирач на вкаменелости в продължение на много години, е живял в Северна Африка и е пребивавал за известно време в Ишкьол близо до Бизерта в Северен Тунис, на място, където има изобилие от вкаменелости от стегодон.
Но не всички са били убедени. Някои учени са твърдели, че челюстта и черепа не принадлежат на едно и също същество. Също е било отбелязано, че няколко парченца от череп могат да се подредят в много форми и размери, за да съставят всяка желана форма на черепна кутия и глава.
В действителност именно това е било направено. Частите са били внимателно подбрани с умение, за да дадат само най-минималните данни, докато пропускат определени други факти. Целта е била след това главата да бъде възстановена като маймунска; защото колкото по-близо до формата на животно бъде направено “възстановяването,” толкова по-убедително ще изглежда като “научно доказателство” за еволюцията.
Представените възражения са били отхвърлени и пренебрегнати в научните общества, и още повече в печата. Човешките кости не продават толкова много вестници както маймунските кости.
Действителните кости са поставени в Британския музей и гипсови отливки на “възстановения” получовек-полумаймуна са изпратени по музеи по целия свят.
До август 1913, когато Британската асоциация за развитие на науката обсъжда костите от Пилтдаун, в същата яма са “намерени” още един кътник и две носови кости. Удивително е колко много парченца кости са продължавали да излизат на повърхността в тази яма с чакъл!
Това са кости запазени много добре след 300,000 години в този влажен чакъл; докато всички други милиони по милиони кости на животни и хора живели и умрели в същата местност по време на същия предполагаем времеви период не са намерени. Само тази съвкупност от парченца от череп, челюстна кост и няколко зъба, и това е. И те са били внимателно счупени, с точно определени липсващи части.
И всичко е било толкова близо до повърхността. Според теорията за слоевете, те би трябвало да са дълбоко под повърхността.
Но почакайте! Откъде идва чакълът? Той се отмива от дъна на потоци. За да се запазят костите, не е ли необходима вечната суша на египетските пясъци? Но потоците във вечно влажната Англия са съхранили 300,000-годишни кости също така добре както и пясъците! Както и да е, да се върнем към разказа.
В окончателното възстановяване на костите мъжете поставят своя единствен кучешки зъб отдясно на долната челюст под ъгъл наподобяващ маймуна. Това спомага за каузата!
Не е необходимо много за да бъдат заблудени хората, а възстановителите са работели внимателно и предвидливо. С човешки череп и маймунска челюстна кост пред себе си докато са работели, те са формирали гипса така, че да произведат “маймуночовек.”
*Капитан Сейнт Барб и *майор Мериът са двата любители палеонтолози от Съсекс, които по-късно съобщават, че при различни случаи са били изненадвали Досън в офиса му, докато е оцветявал кости. Поради това те са подозирали, че неговите находки на кости в Пилтдаун не са нищо друго освен фалшификация. Палеонтолозите знаят, че начинът да направят костите да изглеждат стари е да ги оцветят в по-тъмен цвят. Но малцина са послушали двамата мъже.
През 1915 Досън изпраща на Уудуърд пощенска картичка, заявявайки, че е намерил още останки в друга яма за чакъл някъде в местността на Пилтдаун. Но той не казва на никого за мястото на тази яма. Но тези нови черепни кости, макар да са били дори още по-фрагментирани от първите, са били оповестени от Уудуърд с подходяща церемония като находка “Пилтдаун II” през 1916, малко след смъртта на Досън.
Идват и четири други открития:
(1) *У. К. Грегъри през 1914 и *Дж. Я. Милър през 1915 обявяват в научни списания, че “десният долен” кучешки зъб е всъщност ляв горен кучешки зъб!
Учените не са били способни да определят правилно единственият кучешки зъб на тяхно разположение, но са били много уверени тържествено да обявят, че чакълът в Пилтдаун е бил “съставен главно от плиоценски наноси, вероятно втвърдени в плеистоцена.” Те са имали по-малък успех със зъба в ръцете си отколкото с конкретни дати милиони години в миналото.
(2) Друго възражение идва от *Алекс Хардлика, който в Smithsonian Report за 1913 заявява, че челюстта и кучешкия зъб идват от шимпанзе.
(3) През 1916 един зъбен анатом изследва зъбите и съобщава, че са били изпилени. Белезите от пилата са били доста очевидни. Но Кийт и Уудуърд решават да пренебрегнат това съобщение. Имали са сериозно основание да го пренебрегнат.
(4) През 1921 *сър Рей Ланкъстър твърди, че черепът и челюстта въобще не идват от едно и също същество. Неговият извод е потвърден от Дейвид Уотърстън от Кралския колеж в Лондонския университет.
Но НИТО ЕДНО от горните четири открития не достига вестниците. Едно цяло поколение израства с “пилтдаунския човек” за свой предполагаем прародител. Учебници, изложби, витрини, енциклопедии – всички те разпространяват добрата вест, че в края на краищата сме произлезли от маймуните.
Направени са маслени портрети на откривателите. Костите са назовани по името на Досън, а другите мъже (Кийт, Уудуърд и Графтън) получават благородническо звание от британската монархия за своето участие във великото откритие.
Колкото до костите на пилтдаунския човек, твърде много хора били започнали да намират проблеми в тях, така че те са били внимателно заключени в Британския музей. Дори на такива авторитети като *Луис Лийки не е било позволено да изследват нищо друго освен ипсови отливки от костите. Само оригиналите могат да разкрият измамата, не отливките от тях.
През 1946 Encyclopedia Britannica (Vol. 14, p. 763) заявява авторитетно, “Сред британските авторитети има единодушие, че черепът и челюстта идват от един и същи индивид.”
Минават десетилетия на измама, и след това цялото нещо пропада.
През 1953 *Кенет Оукли (геолог в Британския музей) заедно с Джоузеф Уайнър (антрополог от Оксфордския университет) и Ле Грос Кларк (професор по анатомия в Оксфорд) някак успяват да се сдобият с оригиналните кости! (Забележително е как са постигнали това.)
Наскоро е бил открит нов метод за определяне на относителната възраст на кости по тяхното съдържание на флуор. Този флуоров тест разкрива, че костите са от доста скоро.
Допълнителното изследване разкрива, че костите на пилтдаунския човек са били внимателно оцветени с бихромат, за да изглеждат стари.
Сондите в костта изваждат от там стружки, когато трябва да извадят прах, ако костите са древни, но прах не излиза. След това стигат до кучешкия зъб – и откриват, че е бил изпилен, оцветен в кафяво с калиев бихромат, и след това запълнен с пясъчни зрънца. Не е чудно, че е отнело толкова дълго преди да бъде обявено откритието; трябвало е да се свърши доста работа върху тези кости и зъби.
*Сър Золи Цукерман, експерт в областта, по-късно коментира, че човекът или хората, които са извършили тази съзнателна и безскрупулна измама, са знаели повече за маймунските кости от учените в Британския музей.
Флуоровият тест е начин за определяне дали различни кости са били заровени по едно и също време или различни времена. Това се прави с измерване на количеството флуор, което са погълнали от подземните води. Той не дава възраст в години, но е високотехнологичен метод за установяване на сравнителната възраст между различни кости.
“Неговият [на Оукли] тест за радиоактивен флуор доказа, че парчетата от черепа са по-стари от челюстта с много хиляди години. Не е възможно да са били от един и същи индивид, както един учен казва, ‘човекът умрял, но челюстта му останала жива още няколко хиляди години.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 363.
По-късно през 1955 Уайнър, главен разследващ по случая, публикува книга относно измамата, Пилтдаунската фалшификация (Joseph Weiner, The Piltdown Forgery). Той смята Досън за инициатор на фалшификицията.
“Всяка важна част се оказва фалшификация. Пилтдаунският човек е бил измама от начало до край!”—*Alden Armagnac, “The Piltdown Hoax,” Reader’s Digest, October 1956, p. 182.
Друг добър източник е *William L. Straus, Jr., “The Great Piltdown Hoax,” Science, February 26, 1954. Също интересен е *Robert Silverberg, Scientists and Scoundrels: A Book of Hoaxes (1965).
Камарата на представителите в Британския парламент е била толкова смутена от обявяването на измамата, че е била близо до прокарване на мярка, според която “Камарата няма доверие на надзорниците на Британския музей . . . поради закъснението на тяхното откритие, че черепът на пилтдаунския човек е частична измама.”
“Член на британския парламент предлага вот на недоверие в научното ръководство на Британския музей. Предложението пропада, когато друг член на парламента напомня на своите колеги, че политиците ‘имат достатъчно скелети в своите собствени гардероби.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 364.
В допълнение към срама на държавата и нацията, три години преди изобличението Националната агенция за запазване на природата изразходва значителна сума пари на данъкоплатците в преобразуване на областта около ямата в Национален паметник “Пилтдаунска чакълена яма.”
Такава е историята на поредното упражнение в еволюционно безсмислие, историята на пилтдаунския човек.
ЖЕНИ-МАЙМУНИ – През 60-те *Луис Лийки, отчаяно търсейки получовешки-полумаймунски кости без да ги намери, решава, че има нужда от “жени-маймуни” – които ще посветят живота си на наблюдаване на големите маймуни в джунглата и описване на тяхното човекоподобно поведение. Това, смята *Лийки, ще помогне да се докаже, че сме произлезли от тях! С това предвид, той наема *Джейн Гудол за да живее с шимпанзетата около езерото Танганайка в Африка; *Дайен Фоси да наблюдава планинските горили в Заир; и *Байрут Галдикас да съжителства с орангутаните в Индонезия.
През следващите десетилетия трите жени произвеждат хиляди бележки, като никоя от тях не допринася за каузата на еволюцията. Те откриват, че големите маймуни имат дори по-малко разум от много птици и малки бозайници. Маймуната си сбръчква носа, чеше си гърба, пощи кърлеж от гърба си и го изяжда. Това е.
Една от “жените-маймуни,” *Дайен Фоси, полудява в процеса на работа. Тя постепенно се разлага психически до нивото на своите любими горили. Става интровертна, раздразнима и зла. Постепенно става все по-гневна към хората около себе си, докато накрая, вечерта на 28 декември 1985, неизвестни лица я пребиват до смърт.
“В последните ѝ години в Карисоке нейната психика се разпада; тя се изолира от изследователи и студенти, прекарвайки седмици затворена в бунгалото си. Става гневна, мнителна към другите и откровено жестока към своя екип.
Хората живели в Карисоке през последните ѝ години изглежда са на мнение, че вероятно е била убита не от някой селски крадец, а от някой близък до нея, който е понасял цялата ярост на нейните неоправдани изблици на гняв и безмилостни личностни атаки. Макар да е живяла в планината, тя е била изпаднала в лудост. Била е погребана в гробището на горилите в нейния лагер, до гроба на нейната любима Диджит [една от нейните любими горили].”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 171.
ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА
Азиатските лястовици са малки птички, които живеят в югозападна Азия и Австралия. Те правят гнездата дълбоко навътре в тъмни пещери. Тези птички имат малки очи, и вътрешността на пещерите е пълен мрак. С бързи криле, както обикновената лястовица, азиатската лястовица влиза на висока скорост в пещерата. Тя бързо лети към едно конкретно малко гнездо сред стотици други малки гнезда. Веднага при влизане в пещерата птичката започва да издава поредица от високочестотни цъкания. Тя има способността да променя честотата на звуците и като наближава стената, увеличава броя на цъканията на секунда докато стигнат 20 на секунда. Времето необходимо за цъканията да се отразят от стената и да се върнат разкрива разстоянието до стената. Учените са се опитвали да открият защо цъканията са с различна честота с приближаването на птичката до стената. Накрая са открили, че малката птичка – с размери на мозъка една осма от края на малкия ми пръст – прави това за да чуе ехото! Проблемът е, че цъканията трябва да са толкова кратки и на толкова точно разстояние едно от друго, че ехото да се чуе от ухото птичката преди да издаде следващото цъкане. Иначе следващото цъкане ще заглуши звука от връщащото се ехо. Между другото, как азиатската лястовица открива точно своето гнездо чрез тези цъкания? В пещерата има стотици гнезда. Учените се опитват да решават такива проблеми, но не успяват. По някаква причина еволюционната теория въобще не помага.
Защо теорията за вкаменелостите/слоевете...
Защо няма свидетелство хората да са евол...
