Мутацията е повреда в дадена ДНК-единица (ген). Ако се появи в соматичен (свързан с тялото) ген, тя засяга само индивида; но ако е в гаметичен (свързан с възпроизвеждането) ген, ще се предаде на наследниците.

Мутациите се нареждат заедно с вкаменелостите и естествения отбор като трите най-важни страни на еволюцията на живота.

Свидетелството от вкаменелостите в слоевете със седиментни скали предполагаемо дава доказателство, че в миналото е имало еволюция на видовете, а естественият отбор и мутациите са единствените средства (механизми), чрез които това е станало.

В главата за Вкаменелости и слоеве ще научим, че просто няма данни в миналото да е имало еволюция на форми на живот. В главата за Естествения отбор научихме, че случайното пренареждане на гените (което еволюционистите наричат “естествен отбор”) наистина може да произведе промени вътре във вида, но е напълно неспособно да произведе различен вид.

Това ни води до мутациите. Изследването на мутациите е жизнено важно! Те са всичко, което е останало на еволюционистите! Ако мутациите не могат да произведат еволюция, тогава нищо не може да я произведе.

В тази глава ще научите, че мутациите не само не са благоприятни, но те съставляват нещо ужасно, което разрушава и унищожава организмите, било в първото поколение или скоро след това. Не само е невъзможно за мутациите да предизвикат еволюционен процес, но те също отслабват или прекъсват самия процес на живота! Причината всички да се страхуваме от радиацията е защото тя е могъщо средство за причиняване на мутации, които са непоправимо вредни за нашите тела.

ПОСЛЕДНАТА НАДЕЖДА – Добре известно е сред много компетентни учени, че ако е възможно еволюцията да се случи, тя трябва да стане чрез мутации. Просто няма друг механизъм, който да може да произведе промени вътре в ДНК. Естественият отбор непрекъснато се проваля, така че мутациите са последната надежда на мнозинството от учените днес.

“Не трябва да се забравя, че мутациите са най-важният източник на всякакви генетични промени в естествените населения и са единственият наличен нов материал, чрез който естественият отбор може да работи.”—*E. Mayr, Populations, Species and Evolution (1970), p. 103.

“Процесът на мутации е единственият познат източник на новия материал за генетични промени, и следователно за еволюцията.”—*T. Dobzhansky in American Scientist, 45 (1957), p. 385.

Но те все още не могат да дадат доказателство, че мутациите произвеждат еволюция:

“Все още не е намерено завършено доказателство за участието на мутациите в еволюцията при естествени условия.”—*Julian Huxley, Evolution, the Modern Synthesis, pp. 183 and 205.

ОБЩ ПРЕГЛЕД НА СИТУАЦИЯТА – Мутациите като цяло произвеждат един от тези три вида промени в гените или хромозомите: (1) промяна на реда на буквите на ДНК в гените, (2) съвкупна промяна в хромозомите (инверсия, транслокация), или (3) промяна в броя на хромозомите (полиплоидия, хаплоидия). Каквато и да е причината, резултатът е промяна в генетичната информация.

Ето някои основни препятствия, които учените трябва да преодолеят, за да могат да направят мутациите да имат успех в причиняването на еволюция: (1) Мутациите трябва да се случват доста често. (2) Мутациите трябва да благоприятни – поне понякога. (3) Трябва да предизвикват достатъчно сериозна промяна (което всъщност означава милиони конкретни, целенасочени промени), така че един вид да се промени в друг. Малките промени само ще наранят или унищожат организма.

НЕО-ДАРВИНИЗЪМ – (*#1/25 What the Public Is Not Told*) Когато *Чарлс Дарвин пише Произход на видовете, той основава еволюционния преход на естествения отбор. В своята книга той дава много примери за това, но всички негови примери са само промени вътре в рамките на видовете.

От тогава досега учените прилежно търсят примери – в миналото или в настоящето – за промени от естествен отбор извън основните животински или растителни видове, но без успех. Например, те цитират няколко вида коне – от миниатюрни до големи товарни коне до зебри – но всички те са си пак коне.

Откривайки, че така нареченият “естествен отбор” не извършва никакви еволюционни промени, съвременните еволюционисти преминават от дарвинизъм към нео-дарвинизъм. Това е възкресеното учение, че мутации плюс естествен отбор (а не само естествен отбор) са произвели всички форми на живот на планетата Земя.

“Да го кажем просто, еволюцията е плод на естествен отбор действащ на основата на на случайни мутации.”—*M. Ruse, Philosophy of Biology (1973), p. 96.

Нео-дарвинистите твърдят, че мутациите са извършили всички промени от един вид в друг, и след това естественият отбор ги е усъвършенствал. Разбира се, това предполага, че мутациите и естественият отбор са позитивни и целенасочени.

1 – ЧЕТИРИ ОСОБЕНИ ПРОБЛЕМА

В действителност мутациите имат четири особени качества, които са бедствени за надеждите на еволюционистите:

(1) РЕДКИ ПОСЛЕДСТВИЯ – Мутациите са много редки. Това не е догадка, а научен факт, наблюдаван от експерти в областта. Тяхната изключителна рядкост обрича на неуспех възможността за еволюция чрез мутации.

“Вероятно е безопасно да оценим честотата на мнозинството от мутациите във висшите организми между едно на десет хиляди и едно на един милион на ген на поколение.”—*F. J. Ayala, “Teleological Explanations in Evolutionary Biology,” in Philosophy of Science, March 1970, p. 3.

Мутациите просто са твърде редки за да са произвели всички необходими характеристики дори на една форма на живот, да не говорим за всички създания, коит населяват земята.

Еволюцията изисква милиони след милиони преки, стабилни промени, но мутациите се случват много рядко.

“Макар мутациите да са основният източник на всички генетични промени, те са относително рязко явление.”—*F. J. Ayala, “Mechanism of Evolution,” Scientific American, September 1978, p. 63.

(2) СЛУЧАЙНИ ПОСЛЕДСТВИЯ – Мутациите винаги са случайни и никога не са преднамерени или целенасочени. Това е многократно наблюдавано при действителни експерименти с мутации.

“Остава вярно, че не знаем за никакъв друг начин за появата на новите наследствени разновидности освен случайните мутации, нито за някъкав друг начин, по който наследствените характеристики на едно население се променят от едно поколение в друго, освен естествения отбор.”—*C. H. Waddington, The Nature of Life (1962), p. 98.

*Идън заявява, че факторът случайност при мутациите унищожава тяхната полезност като средство за еволюцията.

“Нашето убеждение е, че ако се даде сериозно и категорично тълкуване на понятието “случаен” от гледна точка на вероятности, постулатът за вероятността е силно неправдоподобен и една завършена научна теория за еволюцията трябва да очаква откриването и изясняването на нови природни закони.”—*Murray Eden, “Inadequacies of Neo-Darwinian Evolution as Scientific Theory,” in Mathematical Challenges to the Neo-Darwinian Theory of Evolution (1967), p. 109.

Мутациите са случайни, нецеленасочени събития, които са напълно неуправляеми. Когато се появи мутация, тя е случайно събитие: напълно неочаквано и произволно. Единственото нещо, което можем да предскажем, е, че тя няма да излезе извън вида и да произведе нов вид организъм. Знаем това в следствие на дълги експерименти включващи буквално стотици хиляди мутации върху плодови мушици и други малки създания.

Еволюцията изисква целенасочени промени. Мутациите са само случайни събития и не могат да постигнат онова, което е необходимо за органичната еволюция.

НА КАКВО ПРИЛИЧАТ МУТАЦИИТЕ — Да внесем мутация в жив организъм прилича на сблъскване на бързо движещ се автомобил с дърво. Катастрофите могат да са опасни, а мутациите са катастрофи, които винаги са опасни.

(3) БЕЗПОЛЕЗНИ – Еволюцията изисква подобрение. Мутациите не помагат и не подобряват; те само отслабват и увреждат.

“Но мутациите се оказват от случайно естество, когато става въпрос за тяхната полезност. Голямото мнозинство от мутациите, определено доста над 99%, са вредни по някакво отношение, както и трябва да се очаква от последствията от случайни събития.”—*H. J. Muller, “Radiation Damage to the Genetic Material,” in American Scientist, January 190, p. 35.

(4) ВРЕДНИ ПОСЛЕДСТВИЯ – (*#2/21 Mutations are Always Harmful) Почти всички мутации са вредни. В повечето случаи мутациите отслабват и увреждат организма по някакъв начин, така че той (или неговото потомство, ако е способен да има такова) не оцелява дълго.

Както споменахме по-горе, учените се обръщат към нео-дарвинизма с надеждата, че той ще постигне онова, което дарвинизмът не е успял. Човекът, който носи най-много отговорност за убеждаването на учените да преминат към нео-дарвинизма, е *Джулиън Хъксли. Но в своите трудове дори той знае, че това учение също е несигурно:

“Съотношение от благоприятни мутации от една на хиляда не изглежда много, но вероятно е доста щедро, тъй като толкова много мутации са смъртоносни, не позволявайки на организма дори да оживее, и голямото мнозинство от останалите разстройват машината.”—*Julian Huxley, Evolution in Action, p. 41.

На друго място в същата книга той признава:

“Може да се очаква, че всяка намеса в химическа машина с такова сложно устройство, каквато е генетичната конструкция, ще причини повреди. И наистина е така: голямото мнозинство от мутантните гени са вредни в своите последствия върху организма.”—*Julian Huxley, op. cit., p. 137.

И така, това е всичко: четири особени характеристики на мутациите, които унищожават всяка възможност те да променят един вид в друг, да не говорим да произведат всички видове в света.

Мутациите са редки, произволни, почти никога не са подобрение, винаги са отслабващи или вредни, и често са смъртоносни за организма или неговото потомство.

МИЛИОНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ С МУТАЦИИ – Тук може би ще попитате, “Как можем да бъдем сигурни за такива факти относно мутациите, ако са толкова редки?” Това е добър въпрос.

Отговорът е този: Макар мутациите да се случват изключително рядко в природата, изследователите в лабораториите са се научили как да произвеждат мутации когато е нужно. Обичайният метод е радиацията, но и някои химически вещества могат да постигнат същото. Достатъчно количество рентгенови лъчи приложени към гените на зародишни клетки на един организъм ще произведат мутации в неговото потомство. В следствие на това генетиците изследователи са имали възможността да изследват последствията от стотици хиляди мутации върху милиони поколения на дадени създания. Ще говорим повече за това в по-късна глава.

ОСНОВАТА НА ЕВОЛЮЦИЯТА – От средата на двадесети век до днес, съвременната еволюционна теория е основана върху идеята, че мутации плюс естествен отбор плюс време могат да произведат най-чудни промени във всички живи създания. И това е произвело всички удивителни качества и сложни органи, които виждаме в растенията и животните.

Тъй като ДНК в клетката е строителните планове за формата на живо, в началото изглежда разумно да приемем, че ако се променят плановете, това може да подобри много формата на живот.

Като се възползват от това, в своите учебници еволюционистите обясняват, че именно мутациите са ни дали милионите полезни характеристики във всеки вид по света. Всичко, което е необходимо, е време и множество случайни мутации в кода на ДНК, и скоро ще се появят десетки хиляди превъзходни форми на живот.

Еволюционистите също ни казват, че мутациите по чуден начин ще ни пригодят към условията на средата. *Карл Сейгън, водещ учен и писател на научна фантастика, казва, че на планетата Земя нямаме създания, които се придвижват на колела, само защото тя е твърде неравна!

“Можем лесно да си представим друга планета с изключително дълги участъци от гладки лавови полета, в които има изобилие от организми на колела.”—*Carl Sagan, The Cosmic Connection, p. 42.

Идеята на Сейгън за хора, на които им порастват колела вместо крака само защото живеят на гладка повърхност, е също толкова хумористична както и идеята за лавови полета, които са гладки и равни.

Вече споменахме четири факта относно мутациите: (1) Те са изключително редки. (2) Те са случайни в своето действие. (3) Те никога не са благоприятни. (4) Те са вредни или смъртоносни. Но сега ситуацията ще стане дори още по-зле.

2 – ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ПРИЧИНИ

Ето 28 причини защо не е възможно мутациите да произведат еволюция на видовете:

1 – НИТО ВЕДНЪЖ – В целенасочени опити да се докаже възможността за еволюция чрез мутации са извършени стотици хиляди експерименти с мутации. И ето какво са открили учените: НИТО ВЕДНЪЖ не е наблюдаван случай на истински благоприятна мутация (нещо, за което се знае, че е мутация, а не просто пренареждане на латентни характеристики в гените), нито мутация, която е дълготрайна, предавана от едно поколение на друго!

Прочетете горния абзац няколко пъти. Ако след милиони експерименти с мутации на плодови мушици учените не са открили и една полезна и неотслабваща мутация, която да се запази в потомството, как биха могли мутациите да доведат до еволюция по целия свят?

“Мутациите са повече от просто внезапни промени в наследствеността; те също засягат жизнеността [способността на организма да продължи да живее], и според онова, което знаем, винаги я засягат неблагоприятно [винаги водят до повреда или смърт]. Този факт не показва ли, че мутациите всъщност са атаки срещу самата същност на организма, срещу неговата основополагаща способност да бъде живо същество?”—*C. P. Martin, “A Non-Geneticist Looks at Evolution,” in American Scientist, p. 102.

2 – САМО ВРЕДА – Проблемът тук е, че онези организми, които мутациите не убиват веднага, като цяло са толкова отслабени, че те или тяхното потомство в края на краищата умират. Следователно мутациите работят в посока обратна на еволюцията. Ако имахме достатъчно мутации, животът на земята не би бил подсилен или подпомогнат; той би измрял.

Това постепенно натрупване на вредни мутации в гените се нарича генетичен товар.

“Но голямото мнозинство от мутациите са вредни или дори смъртоносни за индивида, в който се проявяват. Такива мутации могат да се считат за налагащи “товар,” генетично бреме във фонда на ДНК. Понятието “генетичен товар” е използвано за първи път от Х. Дж. Мълър, който осъзнава, че скоростта на мутациите се увеличава от многобройните активни фактори, които човекът е въвел в своята среда, най-вече йонизираща радиация и мутагенни химикали.”—*Christopher Wills, “Genetic Load,” in Scientific American, March 1970, p. 98.

3 – ОБИКНОВЕНО ПРЕМАХВАТ – Поради своето естество, мутациите до голяма степен отслабват организма; дотолкова, че ако един организъм оцелее, неговите потомци измират.

Последствието е процес на отсяване. Противно на надеждите на нео-дарвинистите, естественият отбор не усилва ефекта от мутациите. Естественият отбор премахва мутациите като убива организма, в който се срещат мутациите!

“След известен брой поколения мутантите биват премахнати.”—*G. Ledyard Stebbins, Processes of Organic Evolution (1971), pp. 24-25.

“Ако позволим на безспорно най-големия експериментатор – а именно природата – да говори, получаваме скъп и неоспорим отговор на въпроса за значението на мутациите за образуването на видовете и еволюцията. Те изчезват под конкурентните условия на естествения отбор като сапунени мехури на вятъра.”—*Herbert Nilsson, Synthetische Artbildung, p. 174.

4 – МУТАГЕНИ – Известен факт е, че в продължение на десетилетия учените настояват за премахване на опасностите от радиация и мутагенни химикали (учените ги наричат мутагени) поради нарастващите вреди, които мутациите нанасят на хора, животни и растения.

Време е еволюционистите, които хвалят стойността на мутациите, да признаят истинските факти. Как е възможно такива ужасни бедствия, каквито са мутациите, да подобрят и усъвършенстват рода – и да произведат чрез случайно действие всички сложни структури и дейности на живота?

Ако учените наистина вярваха в мутациите като средство за усъвършенстване на рода, те биха искали на растителния и животинския живот да се даде повече мутагенна радиация! Но те знаят много добре, че мутациите са изключително опасни. Кой е този убеден дарвинист, който би желал тялото му да бъде облъчвано с рентгенови лъчи в продължение на минути, за да може неговото потомство да се подобри по чуден начин?

“Но най-важните действия, които трябва да се предприемат, са в областта на намаляването до минимум на добавянето на нови мутагени към онези, които вече присъстват в околната среда. Всяко увеличаване на мутациите е вредно, ако не веднага, то определено за бъдещите поколения.”—*Christopher Wills, “Genetic Load,” in Scientific America, March 1970, p. 107.

5 – ОПАСНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ – Колко често са полезни за вас автомобилните произшествия? Каква е вероятността следващото автомобилно произшествие да ви направи да се чувствате по-добре?

Поради тяхното случайно естество и негативни последствия, мутациите могат да унищожат целия живот на земята, ако не беше това, че се срещат толкова рядко в природата.

“Едно произшествие, случайна промяна в някой прецизен механизъм едва ли може да го подобри. Ако вкараме лост в часовников механизъм или в радиоапарат, това едва ли ще ги направи да работят по-добре.”—*Theodosius Dobzhansky, Heredity and the Nature of Man (1964), p. 126. [Добжански е генетик.]

Всъщност значителна част от опасността при мутациите е именно техният случаен характер! Мутацията е случайно произшествие с гените или хромозомите.

“На теоретична основа все още можем да бъдем сигурни, че мутациите обикновено са вредни. Защото мутацията е случайна промяна във високоорганизираното, добре функциониращо човешко тяло. Случайна промяна във високо интегрираната система от химически процеси, която съставлява живота, определено ще я повреди – точно както случайна размяна на жиците вътре в телевизора няма да подобри картината.”—*J. F. Crow, “Genetic Effects of Radiation,” in Bulletin of the Atomic Scientists, 14 (1958), pp. 19-20.

Говорейки за вредните последствия от мутациите, *Бълък заключава:

“Такива последствия трябва да се очакват от случайните промени във всяка сложна организация.”—*Helen Bullock, “Crusade to Unravel Life”s Mystery,” The Toronto Star, December 19, 1981, p. A13.

6 – КАТАСТРОФА С УСЛОЖНЕНИЕ ПОСЛЕДСТВИЯ – Наскоро беше открита нова причина мутациите да са толкова вредни. Генетиците откриха отговора в гените. Вместо една определена характеристика да бъде управлявана от определен ген, сега е известно, че всеки ген засяга много характеристики и всяка характеристика е управлявана от много гени! Имаме сложно преплитане на отношенията гени-характеристики, което никога преди не е било смятано за възможно!

Само докоснете такава прецизна система с мутации, и ще произведете преплетено безредие.

7 – САМО СЛУЧАЙНИ ПОСЛЕДСТВИЯ – Дотук в тази глава не споменахме фактора за случайните последствия. Какво би станало, ако мутациите бяха изобилни и винаги с положителни последствия, но все пак случайни, както са сега? Те пак биха били безполезни.

Дори ако приемем, че мутациите могат да произведат сложните структури наречени пера, птиците биха имали крила на стомасите си, където не биха могли да ги използват, или крилата биха били обърнати, без по-леките пера, твърде големи или твърде малко.

Повечето животни не биха имали очи, някои биха имали едно, а онези, които биха имали очи, те ще бъдат под мишниците или на петите им.

Случайните последствия от мутациите биха унищожили всякаква стойност, която биха могли да допринесат.

8 – ВСИЧКО Е ЗАСЕГНАТО – Мутациите имат широко разпространено действие върху гените.

“Нещо повече, въпреки факта, че мутацията е ограничена,конкретна на клетъчно, хромозомно или генно ниво, нейните последствия се розширяват поради взаимодействията в цялата генетична система на индивида. . . . Всяка характеристика на организма бива засегната от всички гени, и всеки ген засяга всички други характеристики. Именно това взаимодействие обяснява тясно свързаното функционално интегриране на генотипа като цяло.”—*Ernst Mayr, Populations, Species, and Evolution, p. 164 [курсивът в оригинал].

Всяка мутация нанася вреда в голям мащаб – върху всички гени, пряко или непряко; и тъй като 99 процента от мутациите са вредни и се появяват на напълно произволни места, не е възможно те да са произвели всички невероятни форми на живот, които намираме около нас.

Тъй като всяка променена характеристика изисква съвместното действие на много гени, очевидно е, че много гени трябва да мутират в БЛАГОПРИЯТНА посока, за да се постигне нещо стойностно. Но мутациите почти никога не са благоприятни.

За наблюдение на последствията от мутациите са правени опити с повече поколения плодови мушици, отколкото поколение хора е възможно да са живели в продължение на милиони години! Това е благодарение на факта, че плодовата мушица произвежда “ново поколение” за няколко часа; докато едно човешко поколение изисква 18-40 години; на много места изследователите развъждат плодови мушици в продължение на 80 години.

Хиляди по хиляди поколения плодови мушици са били облъчвани с надежда да се произведат стойностни мутации. Но резултатът винаги е бил само вреда и смърт.

“Повечето мутации, които се появяват в организъма, са повече или по-малко неблагоприятни. Класическите мутанти получени при Drosophila [плодовите мушици] показват влошаване, разпадане и изчезване на някои органи.”—*Dobzhansky, Evolution, Genetics and Man (1955), p. 105.

9 – КАТО ХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ – Да се опитваме да постигнем еволюция чрез произволни, случайни, вредни мутации е като да се опитваме да поправим телевизор като хвърляме камъни по него (макар че трябва да призная, че това може да е един от най-добрите начини да получите някаква полза от телевизора).

*Х. Дж. Мълър получи Нобелова награда за своята работа в генетиката и мутациите. В своето време той беше смятан за водеща фигура в света в генетичните изследвания. Ето как той описва проблема:

“В пълно съгласие с произволния характер на мутациите, многобройните тестове показват, че огромното мнозинство от тях са вредни за организма в неговата работа по оцеляване и възпроизвеждане, точно както произволно въведените промени в един изкуствен механизъм са преобладаващо вредни за неговото полезно действие. . . . Добрите са толкова редки, че можем да считаме всички мутации за вредни.”—*H. J. Muller, “How Radiation Changes the Genetic Constitution,” in Bulletin of Atomic Scientists, 11 (1955), p. 331.

10 – МАТЕМАТИЧЕСКИ НЕВЪЗМОЖНО – (*#3/9 Math on Mutations*) За щастие мутациите са редки. Те нормално се случват средно веднъж на десет милиона дублирания на молекулата на ДНК.

Дори ако приемем, че всички мутации са благоприятни, за да може еволюцията да започне да действа дори в много малък мащаб, ще бъде необходимо да имаме не просто една, а ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ от тясно свързани и преплитащи се мутации – всички те възникващи едновременно в един и същи организъм!

Вероятността да получим две мутации, които поне малко са свързани една с друга, е произведение на две вероятности: едно на десет милиона по едно на десет милиона, което е едно на сто трилиона. Това е 1 следвано от 14 нули (научна нотация: 1 Ч 10¹⁴). И какво могат да постигнат две мутации. Може би пчела с нагънат край на крилото. Но тя е все още пчела; не се е променила от един вид в друг.

Ще са нужни повече свързани мутации. Три мутации една след друга биха имали вероятност един милиард трилиона (1 следвано от 21 нули). Но и това не би започнало да прави необходимото. Четири мутации, които са едновременни или свързани в последователност биха имали вероятност 1 следвано от 28 нули (1 Ч 10²⁸). Но цялата земя не може да побере достатъчно организми, за да може тази вероятност да се случи. А четири мутации дори не могат да започнат да предизвикват истинска еволюция. Необходими са милиони по милиони съгласувани благоприятни мутации, за да се преобразува един вид в друг.

Но ВСИЧКИ тези едновременни мутации ще трябва да бъдат благоприятни; докато в реалния живот мутациите се случват много рядко и почти винаги са вредни.

(Между другото, ще трябва да произведете всички тези множествени мутации в двойка мъжко и женско, за да могат да произведат потомство. Иначе ще бъде като смесване на магаре и кон – получаваме безплодно потомство.)

“Огромното количество от данни показва, че всички или почти всички известни мутации са неизменно патологични, а малкото, които не са, са под подозрение. . . . Всички мутации изглежда са от вида повреди, които до известна степен засягат плодовитостта и жизнеността на засегнатия организъм.”—*C. P. Martin, “A Non-Geneticist Look at Evolution,” in American Scientist, 41 (1953), p. 103.

Еволюцията не може да успее без мутации, и еволюцията не може да успее с мутации. Еволюцията е невъзможна и толкова.

11 – ВРЕМЕТО НЕ Е РЕШЕНИЕ – Но някой ще каже: “Може да стане, стига да има достатъчно време.” Еволюционистите ни предлагат 5 милиарда години за да могат мутациите да произведат всичките чудеса на природата, които виждате около вас. Но измерени в секунди, 5 милиарда години са само 1 със 17 нули след него (1 Ч 10¹⁷). А цялата вселена съдържа само 1 Ч 10⁸⁰ атомни частици. Така че няма никакъв начин цялата вселена в цялото време да може да произведе вероятността необходима за постигане на това! *Джулиън Хъксли, водещ говорител на еволюцията в средата на двадесети век, казва, че ще са необходими 10³⁰⁰⁰ промени за да се произведе дори само един кон чрез еволюция. Това е 1 следвано от 3000 нули! (*Julian Huxley, Evolution in Action, p. 46).

Еволюцията изисква милиони благоприятни мутации да работят заедно за да произведат прецизните живи системи пълни с точно настроени структури, органи, хормони и всичко останало. И всички тези мутации ще трябва да бъдат неслучайни и разумно замислени! Задачата не може да се постигне по никакъв друг начин.

Но, напускайки измислената страна на еволюционната теория и навлизайки в реалния свят, в който има само редки, случайни и вредни мутации, трябва да признаем, че мутациите просто не могат да свършат никаква работа.

А не съществува друг начин формите на живот да се създадат и пресъздадат чрез този митичен процес наречен “еволюция.”

“Мнозинството от мутациите, както в лабораториите, така и в естествените населения, предизвикват повреди в жизнеността, наследствени болести и чудовищности. Изглежда че такива промени едва ли могат да служат като основни елементи за еволюцията.”—*T. Dobzhansky, Genetics and the Origin of Species (1955), p. 73.

12 – СТАБИЛНОСТ НА ГЕНИТЕ – Именно редкият характер на мутациите е това, което гарантира стабилността на гените. Именно поради това вкаменелостите на древните растения и животни изглеждат напълно като като съвременните.

“Мутациите се срещат много рядко. Повечето гени мутират само веднъж на 100,000 или повече поколения.” “Изследователите изчисляват, че човешкият ген може да остане непроменен в продължение на 2,500,000 години.”—*World Book Encyclopedia, 1966 edition.

“Живите същества са изключително разнообразни по форма, но формата е забележително непроменима в рамките на вида: свинете остават свине и дъбовете остават дъбове поколение след поколение.”—*Edouard Kellenberger, “The Genetic Control of the Shape of a Virus,” in Scientific American, December 1966, p. 32.

13 – ПРОТИВНО НА ВСЯКАКВИ ЗАКОНИ – След като прекарва години в изследване на мутациите, австралийският генетик-изследовател *Майкъл Дентън обобщава проблема по следния начин:

“Ако сложните компютърни програми не могат да се променят чрез случайни механизми, тогава определено същото важи и за генетичните програми на живите организми.

Фактът, че системи [като сложните компютри], които по всякакъв начин са аналогични на живи организми, не могат да имат еволюция чрез проби и грешки [мутации и естествен отбор] и тяхното функционално действие неизменно се съобразява с определен невероятен дисконтинуум, според мен се доближава много до формално опровергаване на цялата Дарвинова парадигма за природата. Коя е тази странна способност на живите организми, по която те нарушават законите за вероятностите, които очевидно биват спазвани от всички аналогични сложни системи?”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1985), p. 342.

14 – СИНТРОПИЯ – Този принцип беше споменат в главата за Естествения отбор; но той трябва да се спомене и тук. Алберт Сент-Гьорги е блестящ унгарски учен, който е спечелил две Нобелови награди (1937 и 1955) за своите изследвания. Пред 1977 той развива теория, която нарича синтропия. *Сент-Гьорги показва, че за един организъм би било невъзможно да оцелее дори за един миг, ако не е напълно завършен с всички свои функции и ако те не работят съвършено или почти съвършено. Този принцип изключва възможността еволюцията да бъде предизвикана от случайните действия на естествения отбор или от произволните следствия от мутациите. Това е много важен аргумент.

“Като постулира своята теория за синтропията, Сент-Гьорги може би неволно дава един от най-силните аргументи в полза на креационизма – фактът, че един телесен орган е безполезен освен ако не е напълно усъвършенстван. Въображаемият закон за “оцеляване на пригодените” би действал против всякакви мутации освен ако не се появят голям брой мутации за да произведат съвършено функционално устройство; след което естественият отбор теоретично би избрал организма със съвършения орган.”—Jerry Bergman, “Albert-Szent-Gyorgyi”s Theory of Synthropy,” in Up with Creation (1978), p. 337.

15 – МАЛКИТЕ ПРОМЕНИ НАЙ-МНОГО ПОВРЕЖДАТ ПОТОМСТВОТО – В продължение на десетилетия генетиците изследват много подробно мутациите. Една интересна характеристика на тези случайни явления в гените наречени мутации нанася поразяващ удар на надеждите на неодарвинистите. Ето проблема накратко:

(1) Повечето мутации имат много незначителни последствия; някои имат по-големи последствия. (2) Малките мутации не могат да постигнат необходимото, защото не могат да произведат еволюционни промени. Само големите мутационни промени с широкообхватни последствия в организма е възможно да предизвикат необходимите промени от един вид в друг, може би.

И ето го новото откритие: (3) Само малките мутационни промени повреждат потомците на индивида. Големите промени убиват организма веднага или бързо унищожават потомството му!

“Човек може да си помисли, че мутациите, които предизвикват само незначителни повреди, са маловажни, но това не е вярно по следната причина: Мутация, която е много вредна, обикновено причинява ранна смърт или безсилие. Така мутационният ген бързо бива премахнат от населението. . . . Тъй като малките промени могат да причинят в дълъг период също толкова вреда колкото и големите, и се случват много по-често, следва, че повечето от вредите от мутации се дължат на натрупването на малки промени.”—*J. F. Crow, “Genetic Effects of Radiation,” in Bulletin of the Atomic Scientists, January 1958, p. 20.

“Вероятността една мутация да оцелее или дори да се разпространи в хода на еволюцията обикновено е обратно пропорционална на степента на нейните соматични последствия. Повечето мутации с големи последствия са смъртоносни на ранен етап за индивида, в който се появяват, и следователно имат нулева вероятност за разпространение. Мутациите с малки последствия имат някаква вероятност за разпространение и като правило колкото по-малко е въздействието, толкова по-големи за вероятностите.”—*George Gaylord Simpson, “Uniformitarianism: An Inquiry into Principle Theory and Method in Geohistory and Biohistory,” Chapter 2; in *Max Hecht and *William C. Steeres, ed., Essays in Evolution and Genetics (1970), p. 80.

16 – ВСИЧКО ЩЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕ В ЕДНО ПОКОЛЕНИЕ – Дори една голяма мутация засягаща голям брой от органични фактори не може да реши задачата да прехвърли организма през видовата бариера. За да се произведе нов вид ще са необходими стотици мутации – винаги позитивни – и всички работещи заедно. Причината: Образуването на дори един нов вид ще трябва да стане изведнъж, и то за едно поколение!

“Тъй като теорията на Ламарк [придобитите характеристики] е доказано невярна, тя за нас е само от исторически интерес. Теорията на Дарвин [естественият отбор] не обяснява задоволително произхода и наследяването на промените. . . . Теорията на Девриес [големи мутации, или “обещаващи чудовища”] се оказва слаба, тъй като не е известна никаква мутация или съвкупност от мутации толкова голяма, че да може да постави началото на нов вид в рамките на едно поколение.”—*Mark A. Hall, and *Milton S. Lesser, Review Text in Biology, (1966), p. 363.

17 – НЕЗНАЧИТЕЛНИ ПРОМЕНИ – Един голям проблем тук е, че от една страна мутациите са вредни и смъртоносни; но от друга – като изключим повредите – те пряко променят само незначителни характеристики.

“Тогава дали наистина е сигурно, както твърдят неодарвинистите, че въпросът с еволюцията е решен? Аз лично не смятам така, и заедно с доста други трябва да настоявам да повдигна някои елементарни възражения против доктрината на неодарвинизма. . . .

Мутациите, които познаваме и които са считани за причината за създаването на живия свят, са като цяло или липси или недостатъци в организма (загуба на пигмент, загуба на крайник) или удвояване на вече съществуващи органи. Във всеки случай те никога не произвеждат нищо ново или оригинално в органичната схема, нищо, което да може да се смята за основа на нов орган или начало на нова функция.”—*Jean Rostand, The Orion Book of Evolution (1961), p. 79.

*Ричард Голдшмит е генетикът, който първи прави предположение за чудодейни многомилионни благоприятни мутации като единствена възможна причина за промяна от един вид в друг. (Ще говорим повече за това по-късно.) Ето какво пише той за незначителния характер на индивидуалните мутации:

“Такова предположение [че малки мутации тук и там могат постепенно, за няколко поколения, да произведат нов вид] категорично се отрича от мнозинството от генетиците, които твърдят, че фактите, които се наблюдават на подвидово ниво, трябва също да важат и за по-високите нива. Непрекъснатото повтаряне на това недоказано твърдение, пренебрегвайки неговите недостатъци, и възприемането на надменно отношение към онези, които не са така лесно завличани от модите в науката, се смятат за достатъчно научно доказателство за учението. Вярно е, че досега никой не е произвел нов вид или род или нещо друго чрез макромутации. Също толкова вярно е, че никой не е произвел дори и един вид чрез подбор от микромутации.”—*Richard Goldschmidt, in American Scientist (1952), p. 94.

По-късно в тази глава накратко ще разгледаме теорията на *Голдшмит за “обещаващото чудовище,” тъй като тя е основана върху мутационни промени.

18 – ХАРАКТЕРИСТИКИ, КОИТО СА НАПЪЛНО ВЗАИМОСВЪРЗАНИ – Опитните генетици осъзнават много добре факта, че характеристиките съдържащи се в гените са много тясно взаимосвързани. Онова, което засяга една характеристика, ще засегне много други. Те работят свързано. Поради това всички характеристики трябва да се променят едновременно – мигновено – за да може да се образува нов вид.

Ето как двама учени описват проблема:

“Всяка отделна изолирана мутация ще изчезне преди да може да се съчетае с други мутации. Всички те са взаимосвързани. Доктрината, че тяхното свързване се дължи на поредица от произволни съвпадения е противна не само на здравия разум но и на основните принципи на научното познание.”—*A. Koestler, The Ghost in the Machine (1975), p. 129.

“Повечето биологични реакции са верижни реакции. За да взаимодействат във верига, тези прецизно изградени молекули трябва да си съвпаднат много точно, като зъбни колела в швейцарски часовник. Но ако е така, как може такава система въобще да се развие? Защото ако едно отделно колело в тези вериги се промени, тогава цялата система просто ще престане да работи. Да кажем, че може да се подобри чрез произволна мутация на едно звено . . . е като да кажем, че можете да подобрите швейцарски часовник като го изтървете и така изкривите едно от неговите колелца или оси. За да имате по-добър часовник, всички колелца трябва да се променят едновременно, за да могат добре да си съвпаднат.”—*Albert Szent-Gyorgyi, “Drive in the Living Matter to Perfect Itself,” Synthesis I, Vol. 1, No. 1, p. 18 (1977), [носител на две Нобелови награди за научни изследвания и директор по изследванията в Института по изследвания на мускулите в Масачузетс].

19 – ТВЪРДЕ МНОГО СВЪРЗАНИ ФАКТОРИ – Има твърде много фактори свързани с всяка характеристика, за да може една единствена мутация – или дори няколко поред – да изпълнят задачата. Математическите вероятности правят мутационните промени от един вид в друг невъзможни за постигане.

“На основата на вероятности . . . всяка жизнена верига ДНК с повече от 84 нуклеотида не може да бъде следствие от случайни мутации. На това ниво вероятностите са 1 на 4.80 Ч 10⁵⁰. Ако бъде написано, такова число би изглеждало така:

480,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000

 

Математиците са единодушни, че статистически всяка вероятност отвъд 10⁵⁰ е на практика нулева вероятност. Всеки известен вид, включително “най-малките едноклетъчни бактерии, има значително по-голям брой нуклеотиди от 100 или 1000. Всъщност едноклетъчните бактерии имат около 3,000,000 нуклеотида подредени в специална последователност. Това означава, че няма никаква математическа вероятност кой да е известен вид да е бил плод на произволна случайност – случайни мутации (да използваме любимия израз на еволюциониста).””—*I. L. Cohen, Darwin was Wrong (1984), p. 205.

20 – ПРОМЕНИТЕ В РАЗМНОЖИТЕЛНИТЕ КЛЕТКИ СА МАЛКО – Ето една много ВАЖНА точка: Мутационните промени в размножителните клетки се наблюдават далеч по-рядко отколкото в другите клетки в тялото. Само мутационните промени в мъжките или женските рамножителни клетки могат да засегнат бъдещите поколения.

“Честотата на мутациите в соматичните клетки е много по-висока от честотата в гаметичните клетки.”—*”Biological Mechanisms Underlying the Aging Process,” in Science, August 23, 1963, p. 694.

21 – ЕВОЛЮЦИЯТА ИЗИСКВА НАРАСТВАЩА СЛОЖНОСТ – Теоретиците заявяват, че самото си естество еволюцията трябва да се движи нагоре с нарастваща сложност, по-добра организация на устройството и съвършенство. Всъщност това е основополагащ постулат на еволюционистите. Еволюционистите твърдят, че еволюцията може да се движи единствено нагоре към по-сложни форми на живот – и че никога не може да връща назад към предишни форми на живот.

Но в действителност по своето естество мутациите разрушават, дезорганизират, развалят, объркват и унищожават.

Ето как един учен обяснява проблема:

“Трябва да помним, че всичко при еволюцията е увеличаване на сложността. Тя не се дефинира като причиняване на промяна, която продължава на същото ниво на сложност, нито означава промяна, която носи намаляване на сложността. За еволюцията се приема единствено увеличаване на сложността.

Излъчванията от естествени източници навлизат в тялото по напълно произволен начин. Тоест те са напълно случайни в разпръснатия начин, по който въздействат на тялото. Химическите мутагени също действат по неопределен начин при причиняването на химически промени. Трудно е да се види как кое да е от тях може да предизвика подобрение. И при облъчванията, и при мутагените това е като да вземете пушка и да започнете да стреляте произволно по автомобил, очаквайки чрез това да създадете по-добро превозно средство, и то такова, което е напреднал дизайн и конструкция при автомобилите.

 

Тогава въпросът е, могат ли случайните източници на енергия като радиация или мутагенни химикали, при реакция с гените, да предизвикат промени в тялото, които ще доведат до нов вид?”—Lester McCann, Blowing the Whistle on Darwinism (1986), p. 51.

22 – ЕВОЛЮЦИЯТА ИЗИСКВА НОВА ИНФОРМАЦИЯ – За да може нов организъм да се образува чрез еволюционна промяна, трябва да си въведат нови бази от информация. Това е нещо като използване на по-добра компютърна програма; в централния процесор на компютъра трябва да се вкарат нови процедурни инструкции. Но произволните случайни последствия от мутациите никога не могат да осигурят тази нова подредена информация.

“За да може еволюцията да стане . . . живите същества трябва да са способни да придобиват нова информация или да променят своята записана информация.”—*George Gaylord Simpson, “The Non-Prevalence of Humanoids,” in Science, 143, (1964), p. 772.

23 – ЕВОЛЮЦИЯТА ИЗИСКВА НОВИ ОРГАНИ – Не е достатъчно мутациите да предизвикват промени; те трябва да произведат нови органи! Необходими са милиарди фактори за появата на нов орган или на нов вид, а мутациите не могат да постигнат това.

“В продължение на много години е бил очевиден фактът, че Менделовите мутации засягат само промени в съществуващи характеристики. . . . Нито един експеримент не е произвел потомство, което показва напълно нови функциониращи органи. Но именно появата на нови характеристики в организмите е това, което бележи границите на главните стъпки в еволюционната стълбица.”—*H. G. Cannon, The Evolution of Living Things (1958).

24 – ЕВОЛЮЦИЯТА ИЗИСКВА СЛОЖНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ – Една относително нова област на научни изследвания се нарича “взаимовръзки.” това е опит да се анализира съвкупността от взаимосвързани фактор в тялото. Казвам “опит,” защото има милиони такива взаимни връзки. Всяка структура или орган са свързани с хиляди други. (Подробно описание на този тип научни изследвания може да се намери в Creation Research Society Quarterly, March 1984, pp. 199-211. Включени са десет диаграми и седем схеми.)

Това, което ни интересува тук, е, че всяка мутация би повредила някоя мрежа с множество взаимовръзки. Това е една от причините мутациите винаги да са вредни за организма.

Бъбреците са свързани с кръвоносната система, защото те пречистват кръвта. Те са също свързани с нервната система, жлезите, храносмилателната система и т.н. И това са само главните системи. Има и много повече. Ние просто сме направени твърде страшно и чудно, за да могат случайни мутации да постигнат каквото и да е добро в нашите тела.

25 – ВИДИМИ И НЕВИДИМИ МУТАЦИИ – “Видими мутации” са тези генетични промени, които могат лесно да се видят, като албинизъм, джуджешки ръст и хемофилия. *Уинчестър обяснява: (1) На всяка видима мутация има 20, които са невидими! (2) Много по-чести от смъртоносните мутации са мутациите, които повреждат, но не убиват.

“Броят на смъртоносните мутации е по-голям от брой на видимите в съотношение 20 към 1. Мутациите, които имат дребни вредни последствия, неблагоприятните мутации, са дори по-чести от смъртоносните.”—*A. M. Winchester, Genetics, 5th Edition (1977), p. 356.

26 – НИКОГА ПО-ГОЛЯМА ЖИЗНЕНОСТ ОТ РОДИТЕЛЯ – Генетиците, които са прекарали живота си в изследване на мутациите, ни казват, че всяка мутация само отслабва организма. Мутиралото потомство никога няма повече сила от немутиралия (или по-малко мутирал) родител.

“Няма нито един случай, за който може да се твърди, че кой да е от изследваните мутанти има по-голяма жизненост от родителя. . . . Следователно е напълно невъзможно съвременната еволюция да се изгради на основата на мутации или рекомбинации.”—*N. Herbert Nilsson, Synthetische Artbildung (1953), p. 1157 [курсивът е в оригинал].

27 – МУТАЦИИТЕ НЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ПРОМЯНА ВЪВ ВИДОВЕТЕ – Теория, теория, много теория, но нещата просто не стават така!

“Без значение колко многобройни са, мутациите не произвеждат никаква еволюция.”—*Pierre Paul Grasse, Evolution of Living Organisms (1977), p. 88.

“Вярно е, че никой досега не е произвел нов вид или род и т.н. чрез макромутация [комбинация от много мутации]; също толкова е вярно, че никой не е произвел дори един вид чрез подбор на микромутации [една или само няколко мутации].”—*Richard B. Goldschmidt, “Evolution, As Viewed by One Geneticist, “American Scientist, January 1952, p. 94.

“Зараждащ се орган” е орган, който е в процес на появяване. Досега не е наблюдаван такъв.

“Тогава дали виждаме мутациите да се занимават да образуват нови структури, с които естественият отбор да работи? Досега не е наблюдавана появата на зараждащ се орган, макар че произходът на зараждащите се органи е в основата на еволюционната теория. Някои трябва да са видими днес, срещащи се в организмите на различни етапи до интегрирането на функционална нова система, но не ги виждаме. Никъде няма и белег от такива радикални новости. Нито наблюденията, нито лабораторните експерименти са показали естествения отбор да манипулира мутациите за да произведе нов ген, хормон, ензимна система или орган.”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), pp. 67-68.

28 – УНИКАЛНОСТТА НА ГЕНИТЕ ПРЕПЯТСТВА ПРОМЯНАТА ВЪВ ВИДА – Самият факт, че всеки вид е толкова различен от другите, унищожава вероятността случайните мутации да могат да ги променят в нови видове. Има милиони фактори, които рпавят всеки вид различен от другите. Кодовата бариера на ДНК, която трябва да бъде преодоляна, е просто твърде висока.

“Ако животът наистина зависи от уникалността на гените, както я виждаме, тогава той е наистина твърде уникален, за да се появи чрез случайни мутации.”—*Frank B. Salisbury, “Natural Selection and the Complexity of the Gene,” Nature, October 25, 1969, p. 342.

3 – ЕДИНСТВЕНАТА БЛАГОПРИЯТНА МУТАЦИЯ

СЪРПОВИДНА АНЕМИЯ – Еволюционистите сочат към сърповидната анемия като забележителен пример на благоприятна еволюционна промяна чрез мутация.

Преди много време някъде в Африка се е появила мутация. Както при всички мутационни промени, тази също е довела до повреда. В този случай формата на червените кръвни телца се е променила от тяхната обикновена сплесната форма във формата на луна в първа четвърт. Тъй като вместо да убива направо, тази мутация създава сериозна анемия, сърповидната анемия е преминала в поколенията и е станала рецесивен фактор.

Проблемът е, че макар че кръвта на човек със сърповидна анемия не поглъща нормално храна и кислород, този човек по някакъв странен начин има по-малка вероятност да хване малария от ухапване на малариен комар. Като следствие факторът на сърповидната анемия е станал широко разпространен в Африка. Това е най-добрият случай на “благоприятна” мутация, който еволюционните учени са способни да ни представят.

“Всъщност само трима еволюционисти някога са ми давали пример за благоприятна мутация. И в трите случая примерът беше един и същ: сърповидна анемия. . . . Сърповидната анемия често се дава като пример за благоприятна мутация, защото хората със сърповиден хемоглобин в своите червени кръвни телца са резистентни на малария. Но цената за тази защита е висока: 25 процента от децата на носителите вероятно ще умрат от анемия, а други 25 процента са уязвими към малария.

Когато смъртността от малария е висока, генът автоматично бива отбиран, но самите еволюционисти признават, че краткосрочните предимства произвеждат “вредни последствия” неблагоприятни за дългосрочното оцеляване.”—Henry Morris and Gary Parker, What is Creation Science? (1987), pp. 103, 104.

Действителните статистики разкриват, че смъртността от малария за нормалните хора в определени части на Африка е над 30 процента, докато само 25 процента от носителите на сърповидна анемия имат вероятност да се разболеят. Но в замяна на предимството, 25% от техните деца ще умрат от тази сериозна анемия.

Тези носители имат съотношение 50-50 от нормални и сърповидни червени кръвни телца, но 25 процента от техните деца ще имат 100 процента сърповидни червени кръвни телца и ще умрат като следствие от това. Другите 75 процента също ще бъдат носители и ще имат съотношение 50-50.

При сърповидната анемия една от девет аминокиселини в пептид е дефектна. Вместо глутамична киселина има валин. Тази малка промяна е отговорна за разликата, което променя нормалния хемоглобин в сърповиден хемоглобин.

Този забележителен пример на “благоприятна мутация” не само поврежда онези, които го носят, но и по правило унищожава сам себе си. Само смъртта причинена от малария е благоприятен фактор за него.

“В областите, в които маларията не е остър проблем, генът по правило отмира. В Америка случаите на гени на сърповидна анемия сред негрите вероятно са били 25 процента от общото. Дори ако отчитаме намаление до 15 процента поради смесване с нечернокожи, настоящото съотношение от само 9 процента показва, че генът отмира. По всяка вероятност той ще продължи да отмира. Ако Африка бъде освободена от маларията, генът ще отмре и там.”—*Asimov”s New Guide to Science (1984), p. 619.

РЕЗИСТЕНТНИ МИКРОБИ – Какво да кажем за бактериалните и вирусни щамове, които са резистентни на антибиотици и други съвременни лекарства? Често ще чуете в медиите, че “новите мутации” на микробите са резистентни към лекарства. Това не е вярно.

Тук имаме ситуация като при пъстрия молец, разгледана в предишната глава. Всяка бактерия и вирус имат свой генетичен фонд, така че той може да произведе множество разновидности. Когато определен антибиотик бива даван многократно на хора с туберкулоза и тези хора не вземат лекарството достатъчно дълго, за да убият бацила на туберкулозата, това дава възможност н