Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2016 11:35 - Разделяне на църква и държава
Автор: django Категория: Други   
Прочетен: 1717 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.06.2016 11:36



Този въпрос многократно е бил повдиган и дискутиран досега - ако теокрацията е била добра за времето на Израил, защо тогава подобна теократична форма на правителството да не е добра и за нашето време?

Истинска теокрация

Теокрацията е правителство, което получава своята сила непосредствено от Бога. Правителството на Израил било истинска теокрация. Това било наистина Божие правителство. При горящия храст, Бог упълномощил Мойсей да изведе еврейския народ от Египет. Чрез знаци, необикновени неща и множество мощни чудеса, Бог освободил Израил от Египет и ги повел през пустинята и накрая в обещаната земя. Там Той ги управлявал чрез съдии "до пророк Самуил", на когото, още като дете, Бог говорел и чрез когото разкривал волята Си.

В дните на Самуил хората попитали могат ли да имат цар. Било им позволено и Бог избрал Саул, а Самуил го помазал за цар на Израил. Саул не изпълнил Божията воля и когато отхвърлил словото от Господа, Господ го отхвърлил да не е вече цар и изпратил Самуил да помаже Давид за цар на Израил; и Бог установил Давидовия трон завинаги. Когато Соломон управлявал царството на мястото на Давид, баща си, докладът казва: "Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида." (
1 Летописи 29:23)

Трона на Господа - "Чие право е"

Давидовият трон бил тронът на Господа и Соломон седнал на трона на Господа като цар над земното Божие царство. Управлението на трона вървяло по линия на Давид до Седекия, който бил подчинен от царя на Вавилон и който влязъл в тържествен завет пред Господа, че вярно ще показва преданост към царя на Вавилон. Но Седекия нарушил този завет и тогава Бог му казал:

"А ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си, така казва Господ Иеова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече да бъде такава, възвиси смирения, а смири възвисения. Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам." (
Езекил 21:25-27). Вижте също (Езекил 17:1-21).

Тогава царството се подчинило на Вавилон. Когато Вавилон паднал и на власт дошла Мидо-Персия, то било победено за първи път . Когато Мидо-Персия паднала и била заметена от Гърция, то било победено за втори път. Когато гръцката империя приготвила пътя за Рим, то било победено за трети път. И тогава, казва словото: "това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам."

Кой е този, на когото това царство принадлежи? "Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край." (
Лука 1:31-33)
Твоето царство идва
И докато Той бил тук като"пророк", човек на скърби и навикнал на печал, в нощта, в която бил предаден, Той сам заявил: "Моето царство не е от този свят." По този начин Господният трон бил преместен от този свят и "това няма да трае, докато не дойде оня, комуто принадлежи," и тогава властта ще му бъде дадена. И това време е краят на този свят, и началото на ""светът, който има да дойде."

Спасителят казал на дванадесетте апостола : "Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена." Лука 22:29, 30.

От доклада на Матей за Исусовото обещание към дванадесетте ученици, научаваме кога ще бъде изпълнено то: "във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена." (
Матей 19:28)

В притчата за талантите Христос представил Себе си в образа на благородник, който "отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне." (
Лука 19:12). И Той Сам заявил кога ще седне на славния Си престол: "А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи." (Матей 25:31, 32).

Гледайки напред

Авторът на Откровение, гледайки напред към бъдещето, казва: "Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове." (
Откровение 11:15). Контекстът ясно показва кога ще се случи това: "Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята." (Откровение 11: 18).

Това, във времето на последния съд, означава да се даде награда на праведните, наказание на нечестивите и установяване на Христовото царство. Когато всички, които се противопоставят на властта на Христос, бъдат унищожени, царствата на този свят ще станат царства на Нашия Господ и Христос.

Тогава Христос ще царува: "ЦАР НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ." (
Откровение 19:16). "А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния." и "светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове." (Данаил 7:27, 18).

Дотогава Христовото царство не може да бъде установено на земята. Неговото царство не е от този свят. Неговите последователи трябва да се смятат за "чужденци и пришълци на земята." Павел казва: "нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа." (
Евреи 11:13); (Филипяни 3:20).

Присвояване на Божията власт

Когато царството на Израил преминало, Бог никога вече не поверил властта на някой човек или на тяло от хора, за да прилагат Неговия закон. "Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ". (
Римляни 12:19). Гражданските правителства трябва да се занимават с отношенията между човек и човек, но те няма какво да правят със задълженията, които възникват от връзката между човек и Бог. Освен царя на Израил, не е съществувало царство на земята, в което Бог чрез вдъхновени мъже да е управлявал държавните дела. Когато и да е правил човек усилия да сформира такова правителство, като това в Израил, се налагало по необходимост да приеме и приложи Божия закон. Но постепенно, хората приели правото да контролират съвестта и по този начин си присвоили изключителното право на Бога.

В предишното правораздаване, докато греховете против Бога били наказвани с временни наказания, изпълняваните присъди не само били следствие от Божествена подбуда, но и под Негов пряк контрол и по Негова заповед. Чародеите трябвало да бъдат наказвани със смърт. Идолопоклонниците трябвало да бъдат убити. Богохулството и светотатството се наказвали със смърт. Цели нации от идолопоклонници трябвало да бъдат изтребени. Но налагането на тези наказания било ръководено от Този, Който чете сърцата на хората, Който знае големината на тяхната вина и се отнася към Своите създания с мъдрост и милост. Когато хора с човешки слабост и страсти, започнат да се занимават с тази работа, врататаза невъздържана несправедливост и жестокост бива отворена. Ще бъдат извършени огромни човешки престъпления и то в Христовото свято име.

Основаване на религиозен деспотизъм

Като основание за задължението да се наказват прегрешенията срещу Бога в настоящето време, в аргумент се привеждат законите на Израил, които наказвали тези грехове. Всички гонители използват това, за да оправдаят делата си. Принципът, човешката власт да има правото да контролира съвестта, е истинската основа на религиозния деспотизъм и преследване. Всички, които мислят по този начин губят от поглед факта, че сега живеем в различна религиозна система, при условия, напълно различни от онези в Израил, че царството на Израил било по вид като царството на Христос, което няма повторно да бъде установено преди Неговото второ идване, и че задълженията, които принадлежат на връзката между човек и Бог няма да бъдат регулирани или наказвани от човешка власт.
Източник: Патриарси и пророци, Приложение

Цитати от най-големите водачи на Америка за връзката църква - държава

Джордж Вашингтон (Първият президент на Съединените американски щати)
"Всеки човек, живеещ като добър гражданин и отговорен пред Самия Бог за своите религиозни убеждения, трябва да бъде закрилян в поклонението си на Божеството, според повелята на собствената му съвест." Май, 1789

Томас Джеферсън (Третият президент на Съединените американски щати)
"Всемогъщият Бог създаде ума свободен; всички опити да му се повлияе чрез временни наказания от товари или чрез лишаване от граждански права, целят единствено да породят склонност към лицемерие и подлост и са отклонение от плана на святия Автор на нашата религия, който бивайки Бог и в тялото, и в ум, все пак избра да не я разпространява чрез принуда на тялото и ума, както би могъл да стори в Своята могъща сила." Действия за установяването на религиозна свобода във Вирджиния, 1785 "Аз смятам, че правителството на Съединените Щати е лишено от правото според конституцията да се меси в религиозните институции, в техните учения, ред и практики." Думи на Томас Джеферсън, том 5, стр. 236

Ейбрахам Линкълн (Шестнадесети президент на Съединените американски щати)
"Нашата опора е в любовта на свободата, която Бог е вложил в нас. Нашата защита е в духът, който цени високо свободата като наследство на всеки човек навсякъде по земята. Унищожете този дух и ще посадите семената на деспотизма пред собствената си врата. Привикнете с веригите на робството и ще приготвите ръцете и краката си да ги носят безропотно. Ако свикнете да погазвате правата на другите, вие ще изгубите собствената си независимост и ще се превърнете в лесна мишена за първия възникнал между вас измамник." Речта в Едуардсвил, ИЛ, 1858

Юлиус С. Грант (Осемнадесети президент на Съединените американски щати)
"Обявявам църквата и държавата завинаги да бъдат отделни и обособени; но всеки е свободен в рамките на принадлежащите му области." Седмо годишно послание, Конгрес, 7 декември, 1875 "Да оставим въпросите на религиозното обучение на семейния олтар, на църквата и на частното училище, поддържани изцяло от частни дарения. Да запазим църквата и държавата разделени завинаги." Des Moines, ЛА, 1875.

Джеймс А. Гарфийлд (Двадесети президент на Съединените американски щати) "Следващото по важност точка за свободата и справедливостта е всеобщото образование, без което нито справедливостта, нито свободата могат да бъдат трайно запазени. Неговите интереси са поверени на държавата и доброволната дейност на хората. Каквато и помощ да може държавата законно да си позволи, тя би била дадена главно в подкрепа на щатските обществени училища; но би било несправедливо и опасно за хората и институциите да се кандидатства за част от държавния или щатския приход, за издръжка на сектантски училища. Отделянето на църквата от държавата във всичко, свързано с облагането на данъци, трябва да бъде абсолютно." Писмо за приемане кандидатурата за президент, 12 юли, 1880

Теодор Рузвелт (Двадесет и шести президент на Съединените американски щати)
"Аз стоях твърдо зад позицията в тази страна да има пълно отделяне на църква от държава; държавните пари не трябва да бъдат използвани за поддържане на което и да е вероизповедание; и следователно обществените училища трябва да бъдат несектантски и никакви държавни пари да не се дават за сектантски училища." Ню Йорк, 12 октомври, 1915

Бенджамин Франклин (Държавник, изобретател, автор)
"Когато религията е добра, тя ще се грижи за себе си. Когато тя не може да се грижи за себе си и Бог не смята за подходящо да се грижи за нея и тя се обърне към гражданската власт за подкрепа, това за мен е доказателство, че тя не е наред."



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: django
Категория: Други
Прочетен: 223355
Постинги: 86
Коментари: 35
Гласове: 70
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031