Двата най-големи врага за Карл Маркс са били библейският Бог и семейството. Свързани помежду си, той е гледал на тях като на големите защитници на частната собственост. За Маркс и Енгелс частната собственост е била крайъгълният камък на семейството, а семейството – основната институция на Библейската религия. Християнството е трябвало да бъде атакувано, за да бъде унищожено частното притежание на собствеността.

Маркс и Енгелс правилно са знаели кои са истинските им врагове. Библията защитава собствеността в две от десетте заповеди: “Не кради” и “Не пожелавай къщата на ближния си … нито какво да е нещо, което е на ближния ти”. Но това не е всичко. Мойсеевият закон не включва данък собственост: човек, богат или беден, е бил подсигурен в къщата и земята си от изселване или конфискация, и Левитският закон изрично подчертава това. Библейският закон възлага сигурността на човека в притежанието на частна собственост без възможност за конфискуване. Американските колонии преднамерено са следвали Библейския закон и са избягвали да налагат каквито и да било данъци върху собствеността. В някои щати е нямало данъци върху собственост до Гражданската война. Наскоро Небраска изостави държавния данък за собственост и щатския данък за доходи. На Камбаната на освобождението е надписан стих от Библейския закон за собствеността: “Да прогласите освобождение из цялата земя на всичките ѝ жители” (Левит 25:10).

Където изчезне частната собственост изчезва и свободата на човека. Той е оставен изцяло на милостта на държавата. Където частната собственост е отслабена е отслабена и човешката свобода. Има съществено взаимодействие между свободата и собствеността. Американските колонии са осъзнали това. Един от лозунгите на Войната за независимост бил: “Свобода и собственост”. Всяко нападение срещу частната собственост е атака срещу свободата. Това е опит на тиранията на цивилното правителство да разруши независимостта на човека от държавата. За тираните е важно да унищожат частната собственост на производителите собственици, или чрез директно конфискуване, или по заобиколен начин чрез налагане на контрол. Една от основните цели на диктаторите през всички епохи е била да контролира стопанското производство.

Атакуването на частната собственост е също и нападение срещу семейството, защото разрушава независимостта му и вместо това го прави зависимо от държавата. Държавата заема мястото на бащата като глава на семейството.

Атаката срещу частната собственост е нападение срещу Бога, защото така игнорира Неговия закон и го заменя с човешкия хуманистичен и социалистически закон. Защитата на частната собственост е здравословна и необходима религиозна стъпка. Тя е защитата на начин на живот, определен от Бога заради благосъстоянието и щастието на човечеството. Правото на собственост е право дадено от Бога. Притежанието е доказателство за работа и характер. Всеки опит за ограничаване на собствеността е форма на кражба, а Библията ясно казва: “Не кради”.

Библейският Бог няма начин да е враг на Маркс (Мардохай) по ред причини.
А израза "Атаката срещу частната собственост е нападение срещу Бога,...." е може би най-смешното нещо в това писание.

Не виждам защо правите специална връзка между Мордохай и Бог. Такава връзка може да има всеки човек, стига да го пожелае. Спасението не е по групова принадлежност, а е лична отговорност и е по вяра и благодат. Сигурен ли сте че познавате писанието, за да твърдите подобно нещо? Бог е дал най-ценният подарък на хората, правото на избор и свободата. Само свободният човек може да се развива и да прояви най-доброто от себе си. Да обича истински както Бог така и другите хора. А частната собственост му осигурява такава свобода и независимост. Така че няма никакво противоречие.

Преди да започна този коментар, се запознах със съдържанието на блога, за да придобия възможно най-точна представа за автора му. Ето резултата от тази моя мисловна дейност.
1. Г-н Иван Николов (django) е религиозен човек. Не казвам “вярващ”, защото невярващи хора няма. Неговата религиозност обаче е далеч от християнството и по-скоро е фарисейщина. Искреният християнин не би написал:” Първата основна причина е липса на християнска вяра, която беше ограбена от комунистите по време на социализма и която дава необходиният морален стандарт на хоратам за да изградят едно спаведливо и развито общество без ирационални контрасти. „
2. Природонаучните знания на господина са повърхностни. Почерпани са от не особено качествени научнопопулярни книжчици. Свидетелство за това са мислите му от областта на генетиката и еволюционната теория.
3. В областта на обществознанието господинът е абсолютен профан. Това проличава особено фрапантно в постинга му „Библията и собствеността”, където черно на бяло е написано: „ Двата най-големи врага за Карл Маркс са били библейският Бог и семейството. Свързани помежду си, той е гледал на тях като на големите защитници на частната собственост. За Маркс и Енгелс частната собственост е била крайъгълният камък на семейството, а семейството – основната институция на Библейската религия. Християнството е трябвало да бъде атакувано, за да бъде унищожено частното притежание на собствеността.”
Подобни глупости може да напише човек, който не си е направил труда да прочете дори и една страница от научното наследство на Маркс и Енгелс.