1 – ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ ОБЯСНЯВАТ КАКВА Е ЦЕЛТА ИМ

Има причини еволюционистите да са толкова загрижени да се придържат към теория, в чиято подкрепа няма никакви данни, която многократно е била опровергавана. Това са важни причини. Този раздел обяснява защо тези хора така фанатично се придържат към лъжа.

Цел: Хората не желаят да бъдат отговорни към никого за своите действия.

“[Човекът] е сам във вселената, уникален продукт на дълъг, несъзнателен, безличностен, материален процес, с уникално съзнание и възможности. Той не дължи тези качества на никого освен на самия себе си и е отговорен единствено към самия себе си. Той не е творение на неконтролируеми и неопределими сили, а е господар сам на себе си. Той може да решава и трябва да решава сам да определя съдбата си.”—*George G. Simpson, “The World into which Darwin Led Us,” in Science, 131 (1980), p. 968.

Цел: Отделяне от Бога и отъждествяване с безсмислието:

“Истинският въпрос е дали човекът трябва да следва Бога в мисленето си за да разбира правилно света или човешкият ум трябва да бъде върховният източник на смисъл за безсмислените и безредни факти. . . . Еволюционното мислене е популярно, защото е мироглед, който насърчава опитите на човека да отхвърли всяко познание за трансцендентния Създател и обещава да утвърди автономността на човека.”—G. L. Bahnsen, “On Worshipping the Creature Rather Than the Creator,” in Journal of Christian Reconstruction, I (1974), p. 89.

Цел: Сексуална свобода.

“Аз имах мотиви да не искам светът да има смисъл; и следователно приех за даденост, че той няма никакъв смисъл, и можех без никакви трудности да намеря задоволителни причини за тази презумпция. . . . Философът, който не намира смисъл в света, не се занимава само с проблеми в чистата метафизика; той също е зает да докаже, че няма никакви основателни причини защо да не прави каквото си поиска. . . . За мен, както без съмнение за повечето мои съвременници, философията на безсмислието беше по същество философия на освобождение. Освобождението, което желаехме, беше едновременно освобождение от определена политическа и икономическа система, и от определена морална система. Ние се съпротивявахме на моралността, защото тя пречеше на нашата сексуална свобода.”—*Aldous Huxley, “Confessions of a Professed Atheist,” Report: Perspective on the News, Vol. 3, June 1966, p. 19. [Внук на еволюциониста *Томас Хъксли и брат на еволюциониста *Джулиън Хъксли. *Олдъс Хъксли е един от най-влиятелните писатели и философи на 20 век.]

Цел: Начин за скриване от Бога.

“Дарвинизмът премахна от сферата на рационалните дискусии цялата идея за Бога като създател на организмите. Дарвин посочва, че не е необходим никакъв свръхестествен творец; тъй като естественият отбор може да обясни всяка нова форма на живот, няма място за свръхестествена намеса в нейната еволюция.”—*Julian Huxley, “At Random, A Television Preview,” in Evolution after Darwin (1960), p. 41.

Цел: Можем да изберем да живеем като животни и това да не ни притеснява.

“В света на Дарвин човекът няма никакво специално положение освен своето място като отделен вид животно. Той е в най-пълния смисъл част от природата и не отделен от нея. Той е роднина – не метафорично, а буквално – на всяко живо същество, било то амеба, червей, бълха, водорасли, дъбово дърво или маймуна, дори ако степените на родство да са различни и да изпитваме сравнително по-малко съчувствие към четиридесет и втори братовчеди като плоските червеи, отколкото към братя като маймуните.”—*George Gaylord Simpson, “The World Into Which Darwin Led Us,” Science 131 (1960), p. 970.

Цел: Човекът по-скоро би ял от забраненото дърво, отколкото да бъде в Божието присъствие.

“С този прост аргумент бива обяснена тайната на вселената, бива премахнато божеството, и започва нова епоха на безкрайно познание.”—*Ernst Haeckel. The Riddle of the Universe (1899), p. 337.

Цел: Това ще унищожи религията.

“Извън своето влияние върху традиционната наука, дарвинизмът унищожи традиционната теология.”—*D. Nelkin, Science Textbook Controversies and the Politics of Equal Time (1977), p. 11.

2 – НАЙ-ДОБРИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА

Навсякъде в тази книга показваме, че няма никакви автентични данни, че коя да е част от еволюционната теория е научно вярна. Но самите еволюционисти най-после сами намират пет причини да вярват, че еволюцията е истина. Ето ги и тях:

1 – Знаем, че еволюцията е истина, защото живите същества имат родители.

“Никой никога не е намирал организъм, за който се знае, че няма родители или родител. Това е най-силното свидетелство в полза на еволюцията.”—*Tom Bathell, “Agnostic Evolutionists,” Harper’s, February 1985, p. 81.

2 – Знаем, че еволюцията е истина, защото живите същества имат деца.

“Теорията на неодарвинизма е теория за еволюцията на населението по отношение на оставяне на потомство, но не и по отношение на каквото и да било друго. . . . Всеки интуитивно знае, че животните, които оставят най-голям брой потомци, са най-добре приспособени също за ядене на конкретни растения или нещо от този вид, но това не е изразено открито в теорията. . . . Тук стигаме до нещо, което на практика е безсмислено твърдение: Естественият отбор е, че някои неща оставят повече потомство от други; и именно онези, които оставят повече потомство, [биват естествено отбрани], и нищо повече. Цялата истинска същност на еволюцията – което е как се е стигнало да има коне, тигри и други неща – е извън математическата теория.”—*C. H. Waddington, quoted by Tom Bethell, in “Darwin’s Mistake,” Harper’s Magazine, February 1978, p. 75.

3 – Знаем, че еволюцията е истина, защото има съвършенства.

“Така че естественият отбор като процес е очевиден. Ние също сме напълно уверени, че той продължава да действа в природата, макар че изненадващо рядко намираме добри примери. Най-доброто доказателство идва от многото случаи, където може да се покаже, че биологичните структури са били оптимизирани – тоест, структури, които представляват оптимално инженерно решение на проблеми, с които животното се среща при хранене, или при избягване на хищници, или при цялостно функциониране в своята среда. . . . Разбира се, наличието на тези оптимални структури само по себе си не доказва, че те са се развили чрез естествен отбор, но все пак ни дава силен веществен аргумент.”—*David M. Raup, “Conflicts between Darwin and Paleontology,” Bulletin of the Field Museum of Natural History, January 1979, pp. 25-28.

4 – Знаем, че еволюцията е истина, защото има несъвършенства.

“Ако нямаше несъвършенства, не би имало никакво доказателство в полза на еволюцията чрез естествен отбор против сътворението.”—*Jeremy Cherfas, “The Difficulties of Darwinism,” New Scientist, Vol. 102 (May 17, 1984), p. 29. [Черфас разглежда специални лекции на *Стивън Джей Гулд в Кеймбриджския университет. Забележете какво казва той: Ако няма несъвършенство, няма доказателства.]

5 – Знаем, че еволюцията е истина, защото видовете изчезват.

“Най-добрият аргумент е изчезването на видовете. На всеки съществуващ днес вид са изчезнали приблизително деветдесет и девет. Въпросът защо са изчезнали е от огромно значение за еволюционистите. Той е изучаван от много хора, но не е намерен убедителен отговор. Остава неясно защо видовете изчезват.”—*David Raup, “Conflicts between Darwin and Paleontology,” Field Museum of Natural History Bulletin, January 1979, p. 29.

“[Чарлс] Дарвин пише [на Томас Хъксли относно неговия коментар върху даден изчезнал вид птици], ‘Твоите стари птици дават най-добрата подкрепа за теорията за еволюцията.’”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 119.

3 – УЧЕНИТЕ ГОВОРЯТ ПРОТИВ ЕВОЛЮЦИЯТА

Искрените, съзнателни учени имат съвсем различно мнение относно еволюцията. Това са хора високо компетентни в своите области, които могат да видят недостатъците в еволюцията далеч по-добре от средностатистическия човек. Ето какво биха искали да ви кажат.

След повече от един век на изследвания, все още никой не е открил точно как може да е протекла еволюцията.

“Еволюцията на животинския и растителния свят е смятана от всички, които имат право на мнение, за факт, за който не са необходими доказателства. Но въпреки, че имаме зад гърба си почти един век на работа и дискусии, все още няма единодушие относно подробностите за средствата, които еволюцията е използвала.”—*Richard Goldschmidt, “Evolution, as Viewed by One Geneticist,” in American Scientist, Vol. 409, January 1952, p. 84.

Един водещ учен в наши дни има да ни каже следното:

“Еволюцията няма никаква основа и е напълно неправдоподобна.”—*Амброуз Флеминг, президент на Британската асоциация за развитие на науката, в The Unleashing of Evolutionary Thought.

Еволюционната теория не е нищо повече от мит и загрижени учени осъзнават, че тя трябва да бъде унищожена, за да може науката да се развива. *Грас е водещ френски учен:

“Наш дълг днес е да унищожим мита за еволюцията, смятан за просто, разбираемо и обяснено явление, което бива разкривано пред нас. Биолозите трябва да бъдат насърчавани да мислят за слабостите и екстраполациите, които теоретиците представят или постановяват като установени истини. Заблудата е понякога несъзнателна, но не винаги, тъй като някои хора, водени от сектантски дух, съзнателно пренебрегват действителността и отказват да признаят недостатъците и неверните неща в своите вярвания.”—*Pierre-Paul Grasse, Evolution of Living Organisms (1977), p. 8.

Нарастващ брой учени смятат, че основната работа на науката е да защитава тази глупава теория. По тази причина тя съсипва научните изследвания и изводи в нашия съвременен свят.

“Не е дълг на науката да защитава теорията за еволюцията и да се придържа към нея до последен край, без значение колко нелогични и необосновани заключения предлага тя. Обратното, трябва да се очаква учените да осъзнаят напълно очевидната невъзможност на твърденията и предсказанията на Дарвин. . . . Нека да прережем пъпната връв, която толкова дълго време ни е свързвала с Дарвин. Тя ни задушава и ни пречи да се развиваме.”—*L. L. Cohen, Darwin Was Wrong: A Study in Probabilities (1985).

Не е намерена дори най-малка частица научно доказателство в подкрепа на еволюционната теория.

“ ‘Учените, които учат, че еволюцията е доказан факт, са големи измамници, и приказката, която разказват, може би е най-голямата измама на всички времена. Те нямат на своя страна нито една йота факти, когато обясняват еволюцията.’ [Тахмизян я нарича] объркан мишмаш от догадки и жонглиране с числа.”—*Fresno Bee, August 20, 1959, p. 1-B [цитирайки *Т. Н. Тахмизян, физиолог от Комисията по атомна енергия].

“Читателят . . . може да се изуми от това, че толкова много работа е довела до отговори на толкова въпроси.”—*Science, January 22, 1965, p. 389.

Истината относно необосноваността на теорията и неверността на свидетелствата в нейна полза се държи скрита от студентите по природни науки – и дори от онези, които имат докторски степени. Еволюционист, който преподава в университет, казва:

“Аз лично се придържам към еволюционната теория, но все пак намирам за неприятен факта, че мнозинството от онези, които получават докторски степени, са ужасно невежи относно многото сериозни проблеми на еволюционната теория. Тези проблеми няма да се решат освен ако не ги доведем до вниманието на студентите. Повечето студенти приемат за даденост, че еволюцията е доказана, липсващото звено е намерено, и всичко, което ни е останало, са няколко подробности за уточняване. Всъщност точно обратното е вярно; и множество открития наскоро . . . ни принуждават да подложим на преразглеждане нашите основни презумпции.”—*Декан на голям факултет по биология, цитиран в Creation: The Cutting Edge (1982), p. 28.

*Сингър признава, че няма свидетелства за такава неправдоподобна теория, но той не желае да разглежда какви да е други възможности.

“Еволюцията е може би уникална сред големите научни теории поради това, че привлекателността ѝ се дължи не на това, че има доказателства за нея, а защото всяко друго тълкуване на данните е напълно неправдоподобно.”—*Charles Singer, A Short History of Science to the Nineteenth Century, 1941.

Мислещите учени все повече оспорват такава необоснована теория.

“Еволюцията . . . е под атака не само от страна на фундаменталистките християни, но също бива поставена под съмнение от изтъкнати учени. Сред палеонтолозите, учените, които изучават вкаменелостите, има нарастващо несъгласие с преобладаващия възглед на дарвинизма.”—*James Gorman, “The Tortoise or the Hare?” Discover, October 1980, p. 88.

*Джастроу, водещ астроном, признава, че свидетелствата са на страната на Сътворението, не на еволюцията.

“Учените нямат никакво доказателство, че животът не е резултат от действие на сътворение.”—*Robert Jastrow, The Enchanted Loom: Mind in the Universe (1981), p. 19.

*Бонър дава обширно признание.

“Човек бива смутен, тъй като казаното създава в нас неспокойното усещане, че дълбоко в себе си сме знаели това, но никога не сме искали да го признаем дори на самите себе си. Това е една от онези студени и безкомпромисни ситуации, в които голата истина се противопоставя напълно на човешката природа.

Конкретната истина просто е, че нямаме никакви надеждни свидетелства за еволюционната последователност на безгръбначните семейства. Не знаем коя група от коя е произлязла, или например, дали преходът от Protozoa е станал веднъж, два пъти, или много пъти. . . . В продължение на години казваме на нашите студенти да не приемат никое твърдение само по себе си, но де изследваме внимателно данните, и следователно е доста стряскащо да открием, че не сме следвали своя собствен разумен съвет.”—*John T. Bonner, критика на *G. A. Kerkut, Implications of Evolution, in American Scientist, June 1961, p. 240. [*Джон Бонър работи в Калифорнийския технологичен институт.]

*Симпсън, водещ еволюционистки автор от средата на 20 век, казва, че е време да се откажем от опитите да намерим механизъм за еволюционен произход или промяна.

“Вече е изоставено търсенето на причината за еволюцията. Вече е ясно, че еволюцията няма една единствена причина.”—*G. G. Simpson, Major Features, pp. 118-119.

“Може да се каже, че теорията е доста необоснована и е в положение само на обикновена спекулация.”—*George G. Simpson, Major Features, pp. 118-119.

Симпсън се е опитвал по-усилено от повечето еволюционисти да защитава еволюцията. Коментирайки върху един от по-ранните опити на *Симпсън да представи причините за еволюцията, Entomology Studies признава, че това е поредният объркващ опит за използване на нищо незначещи думи вместо солидни доказателства.

“Когато професор [Джордж Гейлорд] Симпсън казва, че омологията се определя от наследствеността, и заключава, че омологията е свидетелство за наследственост, той използва порочна кръгова логика толкова характерна за еволюционното мислене. Когато добавя, че еволюционното развитие може да се опише без палеонтологични данни, той се опитва да съживява лекомислените и безотговорни спекулации, които толкова много години, под влиянието на дарвинистката митология, са препятствали напредъка на биологията.”—* “Evolution and Taxonomy,” Studia Entomologica, Vol. 5, October 1982, p. 567.

*Томпсън, друг водещ учен, е помолен да напише въведението към новото издание на Произход на видовете на *Дарвин. Но Въведението на Томпсън се оказва изненадваща атака против еволюционната теория.

“Съвременните дарвинистки палеонтолози са задължавани, също както своите предшественици и както самия Дарвин, да разводняват фактите с помощни хипотези, които колкото и вероятностни, си остават в областта на непроверимите неща . . . и читателят бива оставен с усещането, че дори ако данните не подкрепят теорията, те всъщност би трябвало да я подкрепят. . . . Това състояние, в което хората на науката са призовавани да защитават доктрина, която не могат да дефинират научно, нито да демонстрират с научна строгост, опитвайки се да поддържат нейната правдоподобност сред обществото чрез потискане на критиката и пренебрегване на трудните въпроси, е ненормално и нежелателно в науката.”—*W. R. Thompson, “Introduction,” Origin of Species; изявлението е препечатано в Journal of the American Affiliation, March 1960.

Макар да ги е страх да го кажат открито, *Дентън разкрива, че има изненадващо голям брой биолози, които не могат да приемат глупостта на Дарвиновата теория.

“През последните сто години винаги е съществувало значително малцинство първокласни биолози, които никога не са успели да принудят себе си да приемат валидността на твърденията на Дарвин. Всъщност, броят на биолозите, които изразяват някаква степен на неодобрение е практически безкраен.”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1986), p. 327.

*Дентън казва, че митът на еволюцията винаги е бил проблем за учените. “Кризата на еволюцията” не е нещо ново.

“Безспорното господство на мита създава широкоразпространена илюзия, че теорията за еволюцията е напълно доказана още преди сто години, и че всички биологични изследвания след това – палеонтологични, зоологични и в най-новите клонове на генетиката и молекулярната биология – са дали все повече свидетелства за дарвинистките идеи. Нищо не може да бъде по-далеч от истината.

Фактът е, че данните са били толкова ненадеждни преди сто години, че дори самият Дарвин е имал нарастващи съмнения относно истинността на своите възгледи, и единствената част от неговата теория, който е получил някакво потвърждение през последния един век, е където теорията се прилага в микроеволюцията. Неговата обща теория, че целият живот на земята е произлязъл и еволюирал чрез постепенно последователно натрупване на благоприятни мутации, е все още, както по времето на Дарвин, високо спекулативна хипотеза без никаква пряка фактологична подкрепа и е много далеч от самоочевидната аксиома, в която някои от нейните ‘по-агресивни защитници’ биха искали да вярваме.”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1985), p. 327.

Кениън, учен в университета Уест Коуст, обобщава част от данните против еволюционната теория.

“Лабораторните данни и теоретичните аргументи относно произхода на първата форма на живот ни водят да се съмняваме в еволюцията на следващите форми на живот. Данните от вкаменелости и другите свидетелства потвърждават това подозрение. Накратко, когато внимателно преценим всички налични данни в тяхната цялостност, еволюционната теория за произхода изглежда значително по-малко вероятностна от възгледа на креационизма.”—Dean Kenyon, Creationist View of Biological Origins, NEXA Journal, Spring 1984, p. 33 [San Francisco State University].

*Макбет казва, че когато хората се придържат към овехтяла теория без поддържащи доказателства, проблемът е в умовете на хората. Те са окопали се догматици, които се страхуват да вземат предвид алтернативни факти и заключения.

“Когато и най-учените еволюционисти не могат да обяснят нито как е станало, нито защо е станало, чудесата в природата изглежда показват, че няма обяснение за приспособяването на видовете. Това е странно състояние на нещата, което само отчасти може да се припише ненаучното убеждение, че със сигурност доказателства ще се намерят някъде в бъдещето. Това е психологически проблем.”—*Norman Macbeth, Darwin Retried (1971), p. 77.

*Бонър заявява, че няма данни някой вид да е произлязъл от друг вид.

“Конкретната истина е, че ние просто нямаме надеждни свидетелства за еволюционна последователност. . . . Човек може да състави приемливи, професионални аргументи за произхода на всяка група от всяка друга група.”—*J. Bonner, “Book Review,” American Scientist 49:1961, p. 240.

Няма факти подкрепящи еволюционните твърдения, че някой вид се е променил в друг вид.

“Немският зоолог Бернхард Ренш успява да състави дълъг списък с водещи авторитети, които клонят към възгледа, че макроеволюцията [промени от един вид в друг] не може да бъде обяснена на основата на микроеволюционни процеси [промени вътре във вида], или на кой да е друг известен днес механизъм. Тези несъгласни не могат да бъдат пренебрегнати като шарлатани, креационисти или виталисти, защото сред тях има много първокласни биолози.”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1985), p. 86.

Всичко, което еволюционистите могат да покажат, е промяна вътре във вида; те нямат доказателства за промяна от един вид в друг.

“Самият успех на Дарвиновия модел на микроеволюционно ниво . . . само служи за да подчертае неговия провал на макроеволюционно ниво.”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1985), p. 344.

Няма доказателства за произхода на видовете.

“Фактите не дават никаква информация относно произхода на отделните видове, да не говорим за по-висшите категории в класификацията.”—*Richard Goldschmidt, The Natural Basis of Evolution, p. 165.

Вместо междинни промени от един вид към друг, намираме само ясно отделени, завършени видове.

“Увеличаването на биологичното познание като цяло подкрепя изключителната непроменимост на видовете, и все повече отхвърля идеята за промяна от един вид към друг – което е същностната основа на дарвинизма.”—*McNair Wilson, “The Witness of Science,” in the Oxford Medical Publications (1942).

Еволюционната теория не може да се съвмести с научните факти.

“Теорията на еволюцията страда от тежки недостатъци, които с течение на времето стават все по-очевидни. Тя вече не може да се съвмести с практическото научно познание.”—*Алберт Флайшман, биолог.

Еволюционната теория се е сблъскала с гранитна стена.

“Къде се намираме, когато пред нас се разкрива тайната на живота? Намираме се пред гранитна стена, от която не сме отчупили даже едно парченце. . . . Не знаем нищо относно растежа, нищо относно живота.”—*W. Kaempffert, “The Greatest Mystery of All: The Secret of Life,” New York Times.

*Тулмин има усещането, че в света действа свръхестествена сила. Сложните галактически системи, земната природа, десетките хиляди внимателно сътворени растения и животни; всичко това сочи към свръхмогъщ, безкрайно интелигентен Създател.

“Струва ми се, че астрономията е доказала, че в света действат сили, които са отвъд сегашните възможност за научно определяне; това са буквално свръхестествени сили, тъй като те са извън обхвата на природните закони.”—*S. Toulmin, “Science, Philosophy of,” in Encyclopedia Britannica Vol. 18 (15th ed., 1974), p. 389.

Двата най-големи проблема за еволюционистите са следните: Нищо не може да стане нещо, и Големият взрив не може да превърне нищо в звезди.

“Никой не може да си представи как нищо може да се превърне в нещо. Никой не може да се се придвижи и със сантиметър по-близо до обяснението как нещо може да се превърне в нещо друго.”—G. K. Chesterton (1925).

Нито един факт в природата не потвърждава тези вярвания.

“Дарвиновата теория за произхода не притежава нито един факт в природата, който да я потвърждава. Тя не е плод на научни изследвания, а е чист продукт на въображението.”—*Dr. Fleischmann, quoted in F. Meldau, Why We Believe in Creation, Not Evolution, p. 10 [зоолог в университета в Ерланген].

Самата еволюция, която предполагаемо е причинена от случайни произшествия, отива към катастрофа.

“С толкова много подкрепа в научните публикации като големият обединяващ принцип на биологията, след повече от век, дарвинизмът е в изненадващо големи проблеми.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe (1982), p. 12.

Проблемите са твърде тежки и нерешими.

“Почти всички [еволюционни биолози] възприемат крайно консервативна позиция, вярвайки, че проблемите могат да се обяснят само с минимални промени в дарвинистката рамка на тълкуване. В тази книга . . . се опитвам да покажа защо вярвам, че проблемите са твърде тежки и твърде нерешими, за да има някаква надежда за тяхното решение на основата на ортодоксалната дарвинистка схема.”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1985), p. 16.

Теорията е напълно безсилна.

“Теорията на еволюцията е напълно безсилна да обясни произхода и състоянието на неорганичния свят.”—*Sir Ambrose Fleming, F.R.S., quoted in H. Enoch, Evolution or Creation (1968), p. 91 [Изобретател на термионичния клапан].

Един от изтъкнатите учени на 19 век казва следното:

“Науката определено изисква сътворение.”—Lord Kelvin, quoted in H. Enoch, Evolution or Creation, (1988), p. 94.

Специалистите по биология признават, че теорията е неоснователна.

“Теориите на еволюцията, с които са заблуждавани нашите ученолюбиви младежи, всъщност са догми, които целият свят продължава да учи; но всеки учен в своята конкретна специалност, зоологът или ботаникът, потвърждава, че никое от предложените обяснения не е основателно. . . . От това обобщение следва: Теорията за еволюцията е невъзможна.”—*P. Lemoine, “Introduction: De l’evolution,” Encyclopedie Franзaise, Vol. 5 (1937), p. 8.

Тя е една голяма научна грешка.

“Теорията [на еволюцията] е научна грешка.”—*Louis Agassiz, цитиран в H. Epoch, Evolution or Creation (1986), p. 139 [Агаси е професор в Харвардския университет].

Тя е безразборна купчина спекулации.

“За мен теорията не означава нищо.”—*H. Lipson, “A Physicist Looks at Evolution, Physics Bulletin, 31 (1980), p. 138.

Как да си направим лъженаука:

“Съвременният ултра-дарвинизъм, който е толкова самоуверен, впечатлява не напълно информираните биолози, заблуждава ги и вдъхновява в тях погрешни тълкувания. . . .

Чрез употребата и злоупотребата с неизказани постулати, на безразсъдни, често необосновани екстраполации, е създадена една лъженаука. Тя пуска корени в самото сърце на биологията и подвежда много биохимици и биолози, които искрено вярват, че точността на фундаменталните схващания е била доказана, което не е вярно.”—*Pierre P. Grasse, The Evolution of Living Organisms (1977), p. 202.

Купчина необосновани мнения с множество предположения.

“От почти пълната липса на данни от вкаменелостите относно произхода на основните категории следва, че всяко обяснение на механизма чрез съзидателна еволюция на основните структури е множество предположения. Това трябва да се постави като мото на всяка книга за еволюцията. Липсата на преки доказателства води до формулиране на чисти измислици относно произхода на основните категории; ние дори нямаме основа да определим до каква степен тези мнения са правилни.”—*P. P. Grasse, Evolution of Living Organisms (1977), p. 31.

Има толкова много начини да бъде опровергана еволюцията.

“Мога да си представя множество наблюдения и експерименти, които биха опровергали всяка еволюционна теория, с която съм запознат.”—*Stephen Jay Gould, “Evolution as Fact and Theory,” Discover 2(5):34-37 (1981).

Четиридесет години работа са пълен провал.

“Моите опити да демонстрирам еволюцията чрез експеримент, който продължи повече от четиридесет години, се провалиха напълно. Поне не трябва да бъда обвиняван, че съм започнал от някаква предварително възприета антиеволюционна гледна точка.”—*H. Nilsson, Synthetic Speciation (1953), p. 31.

“Няма ни най-малко основание за такова допускане.”

“Почти неизменно се приема за даденост, че животни с тела състоящи се от една клетка представляват първоначалните животни, от които са произлезли всички други. Разпространено е допускането, че те са съществували преди всички други животински видове. Няма ни най-малко основание за такова допускане.”—*Austin Clark, The New Evolution (1930), pp. 235-236.

Директорът на отдела по палеонтология на голям музей в САЩ казва следното:

“Вярно е, че през последните осемнадесет месеца се занимавам с нееволюционни и дори антиеволюционни идеи. . . .

Така че това е моята първа тема: че еволюцията и сътворението имат някои общи паралели, които е все по-трудно да бъдат разграничени. Втората тема е, че еволюцията не само не ни сава никакво познание, но изглежда по някакъв начин ни дава анти-познание.”—*Colin Patterson, Address at the American Museum of Natural History (November 5, 1981).

Като изучаваме естествена история, откриваме само израждане, изчезване и промени вътре във видовете.

“Мнозинството от действията на еволюцията са в посока израждане. Случаите на прогрес са изключение. Внезапно се появяват видове, които нямат никаква склонност към прогрес [т.е. не еволюират в нищо друго]. . . . Единственото нещо, което може да се постигне чрез бавни промени, би било натрупването на неутрални характеристики, които нямат никакво значение за оцеляването.”—*John B. S. Haldane, quoted in Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 91 [английски генетик].

Повече като средновековна астрология отколкото наука от 20 век.

“Въпреки факта, че няма никакво убедително обяснение как случайни еволюционни процеси биха могли да доведат до такава подредена схема на разнообразие, идеята за равномерния темп на еволюцията е представена в литературата като че ли е емпирично откритие. Хватката на еволюционната парадигма върху умовете на хората е толкова силна, че идея, която повече прилича на принцип на средновековната астрология отколкото на сериозна научна теория от 20 век, е станала реалност за еволюционните биолози. . . . Изправени сме пред огромни, ако не и непреодолими, логически проблеми опитвайки се да си представим как празнините в еволюцията биха могли да бъдат запълнени с постепенни случайни процеси. Видяхме това в данните от вкаменелостите, в случая с белите дробове на птиците и крилото на прилепа. Видяхме го също в случая с произхода на живота и сега го виждаме в тази нова област на сравнителна биохимия [молекулярна биохимия]. . . . Но пред това необикновено откритие, общността на биолозите се задоволява да предлага обяснения, които не са нищо повече от апологетични тавтологии [логика в порочен кръг].”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1988), p. 308.

Промените вътре във видовете са много далеч от обяснение за промените от един вид в друг.

“Фактите на микроеволюцията [промяна вътре във видовете] не са достатъчни за разбиране на макроеволюцията [теоретизирана промяна от един вид в друг].”—*Richard Goldschmidt, Material Basis for Evolution (1940).

Също толкова загадка днес, както винаги е била. . . . Обяснима единствено социологично.

“Като цяло еволюцията си остава също толкова загадка както и преди Дарвин да развие тезата си. Естественият отбор обяснява само малка част от това, което наблюдаваме; голямата част от него остава необяснена. Дарвинизмът не е толкова теория, колкото част от някаква друга теория, която все още не е формулирана. . . .

‘Аз, например . . . все още не мога да си обясня защо има значение за оцеляването на змиорките на Комачо да пътуват с риск за живота си до Саргасово море,’ възразява Берталанфи. ‘Според мен, фактът, че една толкова неясна, толкова недостатъчно проверена теория . . . е станала догма, може да се обясни единствено социологично [не научно],’ заключава фон Берталанфи.”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), pp. 232-233.

Разчитайки изцяло на въображение за намиране на решение.

“Как може човек уверено да твърди че не един, а друг механизъм е бил в основата на произхода схемите за [еволюционна] организация, ако разчита изцяло на въображението си, за да намери решение? Нашето незнание е толкова голямо, че дори не можем с някаква точност да определим предците на отделите Едноклетъчни, Членестоноги, Мекотели и Гръбначни. . . . От почти пълната липса на данни от вкаменелостите относно произхода на видовете следва, че каквото и да е обяснение на механизма на съзидателната еволюция на основните структури ще бъде силно повлияно от хипотези. Това трябва да бъде епиграф на всяка книга за еволюцията.”—*Pierre P. Grasse, Evolution of Living Organisms (1977), p. 178.

*Милнър е на страната на еволюционната теория, но има някои въпроси, които имат нужда от отговор:

“1. Произход на живота. Как живата материя е произлязла от нежива материя? . . .

2. Произход на половете. Защо разделението на полове е толкова широко разпространено в природата? Как са се появили мъжките и женските организми? . . .

 

3. Произход на езика. Как се е появила човешката реч. На земята днес не виждаме примери за първобитни езици; всички езици на човечеството са развити и сложни.

4. Произход на групите. Каква е еволюционната връзка между съществуващите групи и групите в миналото? . . . Почти нищо не се знае за междинните форми.

5. Причините за масови измирания. Астероидите са на мода, но въобще не е доказано, че са причина за глобално измиране на видове. . . .

6. Връзката между ДНК и фенотипа. Могат ли малки постепенни промени (микромутации) да обяснят еволюцията, или трябва да има периодични по-големи скокове (макромутации)? Дали ДНК съдържа пълната информация за индивида? . . .

7. Колко всъщност може да се обясни чрез естествения отбор? Дарвин никога не е твърдял, че естественият отбор е единственият механизъм на еволюцията. Макар че го е смятал за основно обяснение, той е продължавал да търси и други, и това търсене продължава и днес.”—*R. Milner. Encyclopedia of Evolution (1990), pp. 159-180.

Да, търсенето продължава. Теорията се е появила преди 150 години и хората все още търсят доказателства в нейна подкрепа и механизми, чрез които тя би могла да действа.

4 – УЧЕНИТЕ ЗАЯВЯВАТ, ЧЕ ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА РАБОТИ И Е БЕЗПОЛЕЗНА

Не само че еволюцията е изцяло само хипотеза, тя е много особена хипотеза. Това е заключението на множество съзнателни учени. Те са прекарали години опитвайки се да работят с теория, която не работи, и те искат тя да бъде напълно отхвърлена.

Вместо да пренебрегват нарастващата съпротива срещу еволюционната теория, учените трябва да обърнат внимание на огромното количество от доказателства против нея. Трябва да престанем да позволяваме на тази свещена крава да се разхожда из нашата наука.

“Досега не сме обръщали внимание на много фундаментални истини относно еволюцията, и това безкритично приемане на дарвинизма може да бъде също толкова неблагоприятно, колкото е удобно. Вместо да пренебрегваме или да се подиграваме на масовата съпротива против дарвинизма, която нараства, например, в Съединените щати, трябва да я приветстваме като възможност да преосмислим внимателно нашата свещена крава.”—*B. Storehouse, “Introduction,” in *Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 12.

[1] ХИПОТЕЗА, КОЯТО НЕ РАБОТИ

Сега знаем твърде малко, и очевидно няма вероятност да научим много повече.

“Въпреки самоуверените твърдения в някои среди, все още не ни е известен механизмът на еволюцията, нито има вероятност да постигнем някакъв напредък чрез класическите методи на палеонтологията или биологията.”—*Errol White, Proceedings of the Linnean Society, London 177:8 (1988).

Всичко, което ни е останало, е вяра, защото няма факти.

“Хипотезата, че животът се е появил от неорганична материя, е понастоящем все още въпрос на вяра.”—*J. W. H. Sullivan, The Limitations of Science (1933), p. 95.

Водещ еволюционистки автор казва: Ако не се съгласява с реалността, то тя няма нищо общо с науката.

“Присъщо на всяка дефиниция за наука е, че твърдения, които не могат да бъдат проверени чрез наблюдение, всъщност не казват нищо – или поне не са наука.”—*George Gaylord Simpson, “The Nonprevalence of Humanoids,” in Science 143 (1964), p. 770.

Теория, която е впечатляващо изолирана от експерименти и доказателства.

“Когато приемат еволюцията като факт, колко биолози се спират за момент да разсъдят, че наука се изгражда върху теории, чиято правота е доказана чрез експерименти, или си припомнят, че теорията за еволюцията на животните никога не е била доказвана.”—*L. H. Matthews, “Introduction,” Origin of the Species, Charles Darwin (1971 edition).

Няма никаква основа.

“Винаги съм имал известно подозрение относно теорията на еволюцията поради нейната способност да обясни всяко свойство на живите същества (например, дългия врат на жирафа). Затова съм се опитвал да видя дали откритията в биологията през последните тридесет години се съгласяват с Дарвиновата теория. Не мисля, че се съгласяват. Според мен, теорията няма никаква основа.”—*H. Lipson, “A Physicist Looks at Evolution,” Physics Bulletin 31 (1980), p. 138.

Купчина фантазии.

“За съжаление, повечето обяснения в областта на еволюцията не са добри. Всъщност, те едва ли дори могат да се квалифицират като обяснения; те са предположения, намеци, фантазии, недостойни да бъдат наречени хипотези.”—*Norman Macbeth, Darwin Retried (1971), p. 147.

[2] БЕЗПОЛЕЗНА ХИПОТЕЗА

Тя е само формула за класифициране на идеи дошли от въображението.

“Аз твърдя, че ‘теорията на еволюцията’ не може да дава предсказания относно екологията, а е сама по себе си логическа формула, която може да се използва единствено за класифициране на емпирицизми [теории] и така да показва взаимоотношенията, които следват от такава класификация . . . тези теории всъщност са тавтологии, и следователно не могат да произвеждат емпирично проверими предсказания. Те въобще не са научни теории.”—*R. H. Peters, “Tautology in Evolution and Ecology,” American Naturalist (1976), Vol. 110, No. 1, p. 1 [курсивът в оригинал].

Мястото ѝ не е в областта на науката.

“Една хипотеза е емпирична и научна само ако може да бъде проверена чрез експерименти. . . . Хипотеза или теория, които не могат поне по принцип да бъдат опровергани чрез емпирични наблюдения и експерименти, не принадлежат към областта на науката.”—*Francis J. Ayala, “Biological Evolution: Natural Selection or Random Walk?” American Scientist, Vol. 82, Nov-Dec. 1974, p. 700.

Потомството ще се чуди на учените от 20 век.

“Потомството ще се чуди, че една толкова ненадеждна и съмнителна хипотеза [дарвинизмът] може да бъде възприета с такава доверчивост. Смятам, че . . . нашата епоха е една от най-лековерните в историята.”—Malcolm Muggeridge, The End of Christendom (1980), p. 59.

Сътворението съвпада с фактите, но еволюцията все още не е намерила факти, които я доказват.

“Една теория губи доверие, ако трябва да бъде многократно променяна с години на експерименти, или ако изисква постоянно оправдаване защо нейните предсказания не съответстват на нови открития на данни. За една теория не е благоприятно качество да изисква множество втоични промени. Някои еволюционисти не разбира това и се опитват да посочат непрекъснатата поредица от промени в еволюционната теория като оправдание тя да бъде определена като единствената заслужаваща внимание теория относно произхода. Те често отправят странното твърдение, че теорията за сътворението не може да бъде научна, защото съвпада толкова съвършено с данните, че никога няма нужда от никакви промени. Тази логика е същата като да кажем, че законът за гравитацията не е научен, тъй като така съвършено съвпада с фактите, че никога няма нужда от промяна.”—Luther Sunderland, Darwin’s Enigma (1988), p. 31.

Етикетът от външната страна на опаковката може и два казва “познание,” но отвътре опаковката е празна.

“Смятам, че последствията от хипотезата в систематиката за общ прародител не са просто скука, нито просто липса на познание; според мен резултатът е определено анти-познание. . . . Ами еволюцията? Тя определено приема функцията на познание но дали всъщност ни дава някакво познание? Връщаме се отново към въпроса, който задава на хората, ‘Има ли поне едно сигурно нещо, което можете да ми кажете относно еволюцията?’ Липсата на отговори изглежда показва, че наистина, еволюцията не дава никакво познание.”—*Colin Patterson, Address at the American Museum of Natural History (November 5, 1981).

Големият мит на нашия век.

“В крайна сметка, Дарвиновата теория за еволюцията не е нищо повече или по-малко от големия космогоничен мит на двадесети век.”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1985), p. 358.

Това, което забавя научните изследвания.

“Науката е била сериозно забавена от изследвания на това, което не си заслужава да се знае.”—*Johann van Goethe (1749-1832), quoted in Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 257.

5 – УЧЕНИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЕВОЛЮЦИЯТА ВЪЗПРЕПЯТСТВА НАУКАТА

Смислените учени заключават, че еволюцията е не само пълна загуба на време, но тя също до голяма степен е възпрепятствала научния напредък. Това е голям недостатък за учените, да се опитват да направят всичко да съответства на теорията и да пренебрегват огромното количество данни, които не съответстват.

Напълно безполезна.

“Еволюционизмът е приказка за възрастни. Тази теория не е помогнала нищо за напредъка на науката. Тя е безполезна.”—*Bounoure, Le Monde et la Vie (October 1983) [директор на изследователския отдел при Националния център за научни изследвания във Франция].

Тя е сериозна пречка за биологичната наука, и всичко бива насилено да съвпада с нея.

“Еволюционната теория по никакъв начин не може да бъде смятана за безвредна естествена философия, а е по-скоро сериозна пречка за биологичните изследвания. Тя възпрепятства – както многократно е било показвано – постигането на смислени резултати, дори от опитен материал, който дава недвусмислени данни. Защото в края на краищата всичко трябва да бъде насилено да съвпада с тази теория. Следователно не е възможно да бъде изградена точна биологична наука.”—*H. Neilsson. Synthetische Artbildung, 1954, p. 11.

Тя води от отстъпление в науката от фактологическо мислене.

Доктрината за непрекъснатостта [еволюционната теория] винаги изисква отстъпление от чистия емпирицизъм [факти и научни експерименти], и противно на това, което много еволюционни биолози вярват днес, винаги анти-еволюционистите в научната общност, не еволюционистите, са се придържали строго към фактите и са поддържали по-строг емпиричен подход.”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1985), p. 353.

Тя предизвиква спад на научната почтеност.

“Това, че Дарвин бил доказал идеята си или че имал благоприятно влияние върху научното и обществено мислене, не ме задоволява . . . успехът на дарвинизма е бил постигнат чрез спад в научната почтеност.”—*W. R. Thompson, Introduction to Charles Darwin, Origin of the Species.

6 – УЧЕНИТЕ ГОВОРЯТ ОТНОСНО ДАРВИН И НЕГОВАТА КНИГА

В този раздел ще чуем какво учените имат да кажат относно *Чарлс Дарвин и неговите писания.

*Джон Дюи, водач на “прогресивното образование” и убеден еволюционист, казва, че книгата на *Дарвин е повлияла на всички бъдещи възгледи в морала, политиката и религията.

“Произход на видовете въведе начин на мислене, който в края на краищата е предопределен да преобрази логиката на познанието, и следователно отношението към морала, политиката и религията.”—*John Dewey, “The Influence of Darwinism on Philosophy,” in Great Essays in Science, p. 18 (1957).

*Мора обяснява, че всичките теории на Дарвин противоречат на фактите.

“За нещастие на бъдещата репутация на Дарвин, той прекарва живота си работейки над проблема на еволюцията, който е по естество дедуктивен. . . . Нелепо е да очакваме, че много факти не винаги ще съвпадат с каква да е теория на еволюцията; и все пак, днес всяка една от неговите теории противоречи на фактите.”—*T. Mora, The Dogma of Evolution, p. 194.

Теорията на *Дарвин по отношение на вкаменелостите е само теория и нищо повече.

“Палеонтолозите плащат изключително висока цена за аргумента на Дарвин. Гордеем се, че сме единствените истински изследователи на историята на живота, но за да запазим нашата любима приказка за еволюцията, ние така зле разглеждаме нашите данни, че почти никога не виждаме самия процес, който твърдим, че изучаваме.”—*Stephen Jay Gould, The Panda’s Thumb (1982), p. 181-182.

Ако един тигър е “по-пригоден” от друг, това не доказва, че е еволюирал от нещо, нито че еволюира в нещо друго.

“Дарвин допуска грешка, която е достатъчно сериозна за да подкопае неговата теория. И тази грешка е осъзната едва наскоро. . . . Един организъм може наистина да е ‘по-пригоден’ от друг. . . . Това, разбира се, не е нещо, което спомага за създаването на организма. . . . Очевидно е, според мен, че има нещо много, много погрешно в тази идея.” “От моя гледна точка, изводът е стряскащ: Дарвиновата теория, според мен, е пред колапс.”—*Tom Bothell, “Darwin’s Mistake,” Harper, February 1978, pp. 72, 75.

*Дарвин се опитва усилено да ни даде цялостна теория, и това е единственото, което може да се каже в негова полза. *Макбет го казва много добре:

“Изглежда стандартите на еволюционната теория са относителни или сравнителни, а не абсолютни. Ако един еволюционен теоретик направи допускане, което е по-добро от други допускания или по-добро от нищо, той смята, че е постигнал нещо, дори ако неговото допускане очевидно не е основателно. Той не вярва, че трябва да задоволи някакви обективни стандарти за логика, мислене или правдоподобност.”—*Norman Macbeth, Darwin Retried (1971), pp. 71-78.

Неговите теории се оказват необосновани, остарели и невалидни.

“Аз твърдя само че механизмът на еволюцията предложен от Чарлс Дарвин е смятан за необоснован от професионалистите, и че те са насочили вниманието си към други възгледи и проблеми. Накратко, квалифицираните биолози вече не смятат класическия дарвинизъм за валиден.”—*N. Macbeth, Darwin Retried (1971).

Самият *Дарвин признава, че доказателствата за еволюцията – които трябва да се намират в слоевете с вкаменелости – просто не съществуват.

“Самият баща на еволюцията Чарлс Дарвин в последните години от живота си осъзнава липсата на истински доказателства за своите еволюционни измислици и пише: ‘Според тази теория, трябва да са съществували безброй междинни форми, но защо не ги намираме в земната кора? Защо цялата природа не е в пълен хаос, а е, както я виждаме, пълна с добре обособени видове?’”—*H. Enoch, Evolution or Creation (1968), p. 139.

Дарвинизмът е вяра в безсмислието на съществуването.

“Дарвинизмът е вяра не само за учени посветени да докажат всеобхватната роля на естествения отбор. Той също е вяра за множества от хора, които в най-добрия случай имат само смътна представа за механизма на еволюцията представен първоначално от Дарвин, и още по-малко за същия механизъм усложнен по-късно от неговите наследници. Очевидно привлекателността ѝ не е в научна истина, а във философско вярване, което не е трудно да се определи. Дарвинизмът е вяра в безсмислието на съществуването.”—*R. Kirk, “The Rediscovery of Creation,” in National Review (May 27, 1983), p. 841.

*Дарвин насочва науката в лабиринт от изследвания в опит да намери доказателство за своята теория, но всичко е илюзорни надежди.

“Голяма част от тази дейност [изследователска работа подбудена от дарвинизма] е насочена в безполезни усилия или посветена на следване на илюзии.”—*W. R. Thompson, “Introduction,” Darwin’s Origin of Species, (1983), p. 20.