Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2014 08:15 - Защо няма свидетелство хората да са еволюирали от нещо (3)
Автор: django Категория: Други   
Прочетен: 1257 Коментари: 0 Гласове:
0



 Тук няма вероятност за човешко дялане на скалата, както еволюционистите твърдят относно Глен Роуз. Следата е разположена на средата на 600-метров планински склон, и Майстър е трябвало да спира за почивка много пъти докато се е качвал. На мястото, където намира следата, е трябвало да издълбае скалата за да има място да сложи краката си, за да може да търси трилобити.

Майстър споменава, че е казал на Бърдик и Карлайл относно мястото. Ето какво става след това:

“През първата седмица на август д-р Клифърд Бърдик, консултат по геология от Тусон, Аризона, който е пътувал много по света, посети мястото на находката заедно с г-н Карлайл [дипломант по геология от Колорадския университет]. При това посещение д-р Бърдик е намерил следа от босо дете на същото място, където направих моето откритие. Той ми показа тази следа на 18 август.

Предишният ден аз и моето семейство се бяхме запознали с д-р Бърдик при Антилоуп Спрингс. Докато бяхме там, намерихме още една следа от сандал. Д-р Бърдик продължи да търси, и в понеделник, 19 август, ме уведоми с писмо, че е намерил втора следа от дете.

 

В допълнение към моята находка и находките на д-р Бърдик, един мой приятел, Джордж Силвър, копаейки сам в същата местност открил още следи от човешки същества, също обути в сандали. Неговата находка, която той ми показа (аз я показах на свой ред на д-р Мелвин Кларк) съдържаше две следи, като едната беше с около 1.3 сантиметра над другата.

Накрая Дийн Бътър, учител в държавно училище в Солт Лейк Сити, открил и още следи от човешки същества обути в сандали, много подобни на намерените от мен и от Джордж Силвър. Двамата с д-р Кук видяхме неговите находки при Антилоуп Спрингс, на известно разстояние от мястото на моята находка.”—William J. Meister, Sr., “Discovery of Trilobite Fossils in Shod Footprint of Human in ‘Trilobite Beds’ – a Cambrian Formation – Antelope Springs, Utah,” in Why Not Creation? (1970), p. 190.

В следствие от намирането на следите Майстър става християнин.

*Лелънд Дейвис, консултант-геолог, анализира слоевете и вкаменелостите в тях – и открива, че те се “състоят почти изцяло от камбрийски слоеве”! Това е най-старият често срещан слой съдържащ вкаменелости на планетата!

Можете да намерите пълно описание на находките на следи в Антилоуп Спрингс в книгата Защо не сътворение? (Why Not Creation?, pp. 185-193).

ДРУГИ ГИГАНТИ – Подобни гигантски човешки следи са намерени в Аризона, близо до Маунт Уитни в Калифорния, близо до Уайт Сандс в Ню Мексико, и на други места.

Но в допълнение, намерени са няколко други гигантски човешки следи – и дори останки от скелети.

Близо до Уайт Сандс в Ню Мексико предисторически гигант е вървял през пресъхнало дъно на езеро, оставяйки следи от обути в сандали крака, като всяка следа е дълга 56 сантиметра.

“В Ява са намерени останки от гиганти с размери двойно по-големи от горили, а по-късно в Южна Африка са намерени вкаменени останки от гигант, за които съобщава световно известният антрополог Робърт Брум. [На основата на тези находки] Д-р Франц Вайденрайх (1946) предлага нова теория, според която предците на човека всъщност са били гиганти. Д-р [Клифърд] Бърдик също разказва за една от нерешените загадки от Националния паметник Грейт Уайт Сандс близо до Аламогордо в Ню Мексико. Това е площ от около 70 хектара състояща се от алабастър бял като сняг. Вярва се, че този гипс се е утаявал докато сухи ветрове са пресушавали езеро. Когато тези кални утаявания са започвали да се втвърдяват, очевидно някакъв предисторически гигант е преминал от единия до другия край на засъхващото езерно дъно, оставяйки последователност от следи от обути в сандали крака. Има 13 човешки следи, всяка дълга 56 сантиметра и широка 20-25 сантиметра. Размерът на крачката е 120 до 150 сантиметра.”—H. R. Siegler, Evolution or Degeneration: Which? (1972), p. 83.

СЛЕДИТЕ ОТ АРИЗОНА – Техническото названия на отпечатъците от древни следи е “ихнофосили.” Наскоро в Аризона бяха открити две нови групи от тях.

В края на 60-те частен самолет управляван от Ерил Къмингс прави аварийно кацане на черен път успоредно на Моенкопи Уош, близо до река Литъл Колорадо в северна Аризона. Докато се намира там, Къмингс намира в пясъчник няколко вкаменени следи от босо човешко дете. До тях е имало и няколко следи от динозаври. Къмингс определя слоя като кайента, който еволюционистите датират на около 190 милиона години. След това Къмингс иска да се върне на мястото, но никога не намира време, нито средства за експедиция. Минават години.

Пред 1984 Лорейн Остин намира подобни следи недалеч от мястото на находката на Къмингс и казва за тях на Пол Росно. Същата година Росно посещава областта (по-късно обозначена като място-1). Там той намира множество човешки следи, следи от динозаври, и отпечатък от ръка на дете, което се е било подхлъзнало и се е опряло на ръката си.

Научавайки за откритието на Къмингс, Росно получава от него указания за мястото, което се оказва на около 3 километра от място-1. През 1986 той търси мястото на находката на Къмингс, но не успява да намери следите, явно защото черният път е бил разширяван и следите са били изличени. Но на около 160 километра на запад от същия път той намира десетки човешки следи. Тази местност е обозначена като място-2.

В статия от две части от Пол Росно, Джеръми Олдейни, Джордж Хауи и Уилиям Уайсбъргър в броевете от септември и декември 1989 на Creation Research Society Quarterly има тридесет пълни страници с информация за това откритие. Включени са и множество снимки.

Следите от Аризона са разположени в групата Глен Кениън, която е част от късен триас до ранна юра, и предполагаемо е на възраст 175 до 100 милиона години.

На същото място са намерени и поне 300 следи от трипръсти динозаври, следа от чифтокопитно, миди (Unlo complanatus, която все още съществува в американските езера), големи земноводни, риба саламандър и 3 следи от острокопитни (домашна овца или див едророг овен).

Описани са и снимани над 60 човешки следи. Много от човешките следи са в състояние на бърз вървеж, някои стоят с левия и десния крак един до друг, а другите в състояние на нормален вървеж. В някои случаи кракът изглежда е обут с обувка или нещо подобно. Ето някои интересни коментари от авторите:

“[Описвайки една от следите:] Другата е почти съвършена след от бос крак, характерна за следи оставени в мека кал. Има дълбока пета, дъга почти на нивото на повърхността, дълбок отпечатък на предната става и ъгъл на палеца.”—Op. cit. part 2, p. 81.

“По същия начин, самотна, неопределена, еродирала следа от динозавър не би била считана за автентична, но в област с много съвсем ясни следи тя би била приета за една от многото автентични следи. Последователностите от човешки следи, които открихме заедно, с всички подробности на човешкия крак – пръсти, ходило, дъга, пета и ветрило от постепенно намаляващи по големина пръсти – изключват това да са случайни природни образувания при много от нашите открития.”—Op. cit., p. 91.

 

“[Ето] две характеристики на автентични човешки следи: (1) върху твърда повърхност те ще имат форма на пясъчен часовник; (2) върху мокра повърхност петата и предната част на ходилото ще направят ясен отпечатък, докато арката няма да се отпечата. Според мен на място-2 близо до Туба Сити има следи, които изпълняват и двете условия.”—Ibid.

“Сред отпечатъците има 30, които са по-ясно изразени от приетите за автентични човешки следи изложени в музея на окръг Сан Бернардино в Редлъндс, Калифорния.”—Ibid.

“Преобладават вкаменени кости и следи от месоядни животни като фитозаври, дилофозаври и Coelophysis. В нормалните екологични системи винаги има повече растителноядни. Дали това не показва, че тези месоядни животни са дошли в местността за да ядат мъртви животни убити при катаклизъм?”—Op. cit., p. 93.

Забележителен брой от следите са обути в сандали или нещо подобно на обувки.

“(1) Има последователности с повтарящи се следи от боси крака, докато други са отпечатъци от обувки, които винаги са насочени в една и съща посока и са на нормално разстояние една от друга, показващо бърз вървеж. (2) Някои са почти идентични, срещащи се на няколко места, с едно и също разстояние и ъгли. (3) Има отпечатъци с остри, подобни на обувка очертания. (4) Има необикновено висок процент (22 процента) следи от боси крака и обувки, които вървят в групи. . . (8) Има други последователности от отпечатъци с удивително еднакви характеристики, винаги близо една до друга.”—Op. cit., p. 92.

ДРУГИ ЧОВЕШКИ СЛЕДИ – Много други човешки следи с анамерени в “древни” слоеве – където не би трябвало да се намират.

Човешки следи са намерени в пясъчник близо до Карсън Сити в Невада. Отпечатъците са ясни и добре очертани, и за тях е съобщено в *American Journal of Science (също виж *Herbert Wendt, In Search of Adam, 1956, pp. 519-520).

Следи са намерени през 1930 в пясъчник близо до Береа, Кентъки, и са били внимателно анализирани от геолог от щата Кентъки. Някои от отпечатъците са в състояние на бърз вървеж. Намерени са ясно различими леви и десни отпечатъци, всеки с пет пръста и ясно изразена арка. Отпечатъците не биха могли да са издълбани от хора, тъй като някои от тях са били отчасти покрити от горните слоеве на пясъчника.

Миньори копаещи въглищна жила в каньона Фишър в окръг Пършинг, Невада, намерили отпечатък от обувка. Отпечатъкът от подметката е толкова ясен, че се виждат дори следи от конеца, с който е била зашита. Въглищната жила, в която е намерен, е на предполагаема възраст 15 милиона години, а се смята, че човекът не е еволюирал преди повече от един милион години (Andrew Tomas, We Are Not the First, 1971, p. 24).

Следи са намерени близо до езеро при Манагуа, Никарагуа. Намерени са на 5 до 7 метра под повърхността, под 11 слоя твърда скала. Еволюционистите спорят относно тези следи вече повече от един век. (Биха искали да не се налага да спорят относно това.) Първоначално следите са били датирани на възраст 200,000 години; но тъй като краката са съвършено съвременни, възрастта е била намалена на 50,000 години. Единственият геолог, който е посетил мястото, също е намерил следи от домашни кучета и коне около следите. Но когато европейците пристигат в Америка през 16 век, те не намират нито кучета, нито коне. Наблизо също са намерени дялани оръдия на труда и върхове на копия и стрели.

Наскоро следите са били подложени на тестове с въглерод-14 – които дават дата 3000 пр. Хр. Но това би означавало, че в много скорошната история ужасна катастрофа е направила да се образуват над следите тези дебели пластове от 11 скални слоя. Още по-зле за еволюционистите, в слоевете над човешките следи са намерени вкаменелости от кости от мастодонти.

Харвардският университет притежава отпечатък от сандал намерен близо до други човешки и животински следи близо до град Сан Рафаел.

Други човешки следи са намерени в Южна Америка; в Ню Хармъни, Индиана, в Сейнт Луис, Мисури; Хъркюланиъм, Мисури; и Кингстън, Ню Йорк (Creation Research Society Quarterly, March 1971, p. 205).

ЧОВЕШКИ ОСТАНКИ ВЪВ ВЪГЛИЩА – Останки от хора и техни произведения са намерени във въглища, макар че въглищата предполагаемо датират от много ранни предисторически времена – много милиони години в миналото (обичайната възраст давана за въглищата е 300 милиона години). Еволюционистите са доста мълчаливи относно тези удивителни факти.

Напълно разбираемо е как това може да стане, тъй като огромните гори на древния свят са се превърнали във въглища и нефт по време на Потопа описан в Битие 6 до 9.

1 – Фрайбергският череп. През 1842 в Германия е намерен вкаменен човешки череп в твърди въглища. Когато въглищният пласт бил разчупен, черепът се намирал вътре в него.

“Във въглищната колекция на Минната академия във Фрайберг [Саксония] има загадъчен човешки череп съставен от кафяви въглища и манганов и фосфатен лимонит. . . . Този череп е бил описан от Карстен и Дехен през 1842.”—*Otto Stutzer, Geology of Coal (1940), p. 271.

Предполагаемо датирани през терциера, въглищата трябва да са се образували далеч преди появата на човека, според еволюционната теория.

2 – Детска челюст. Във въглища в Тоскана е намерена челюст на дете на възраст около 6 години. Била е смазана от пластовете като лист. В този случай е била намерена от експерт: Йохан Хурцелер от Музея по естествена история в Базел, Швейцария (*Charroux, One Hundred Thousand Years of Man’s Unknown History, 1970, p. 29).

3 – Два гигантски човешки кътни зъби са намерени във въглищната мина Ийгъл в Беър Крийк, Монтана, през ноември 1926 (*Frank Edwards, Stranger than Science, p. 77).

4 – Човешки крак. Миньор във въглищна мина в Западна Вирджиния намира съвършено запазен човешки крак, превърнат във въглища (Creation Research Society Quarterly, March 1968, p. 147).

ОСТАНКИ ОТ ЧОВЕШКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ВЪВ ВЪГЛИЩА – Във въглища също са намирани различни направени от човека предмети. Ето пет от тях:

1 – Златна верижка. През 1891 една жена в Морисвил, Илинойс, случайно изтърва на пода лопата с въглища, докато я пренася до печката. Едно голямо парче се разчупва, разкривайки сложно направена златна верижка, “изящно навита и преплетена.”

Първоначално спомената в Times на Морисвил, Илинойс, от 11 юни 1891, 25-сантиметровата верижка се оказва съставена от 8-каратово злато. Когато парчето въглища се счупило, във всяко от двете парчета е останала вградена част от верижката, свързвайки двете парчета. Следователно няма възможност верижката да е била сложена във въглищата по-късно.

2 – Стоманен куб. През 1882 в стоманолеярната на Изидор Браун във Фоклабрук, Австрия, е бил разчупен блок от въглища, и от него изпада стоманен куб. Имал е дълбок прорез по обиколката си, и ръбовете на двете основи са били заоблени. Синът на собственика го отнася в музея Линц в Австрия, но по-късно кубът бива изгубен. В музея все още се намира отливка от първоначалния куб (Andrew Tomas, We Are Not the First, 1971, p. 44).

3 – Железен съд. През 1912 двама служители на градската електроцентрала в Томас, Оклахома, работят с въглища изкопани близо до Уилбъртън, Оклахома. Едно парче е било твърде голямо за пещта, така че те го удрят с чук и то веднага се разчупва. От него изпада железен съд, оставяйки отпечатък (калъп) от формата си във въглищата. Двамата свидетели попълват свидетелски показания и съдът бива сниман. Съдът е видян от хиляди хора (Creation Research Society Quarterly, March 1971, p. 201).

4 – Детска лъжичка. През 1937, докато е била още дете, г-жа Мърна Бърдик и майка ѝ намират детска лъжичка в меки пенсилвански въглища. Снимка на лъжичката може да се намери в Creation Research Society Quarterly от юни 1976 (стр. 74). Нейният адрес е 1534 Kearney Street, Casper, Wyoming 82601.

5 – Клинообразен предмет. В парче въглища е намерен клинообразен метален предмет (Proceedings of the Society of Antiquarians of Scotland, Vol. 1, No. 1, p. 121).

ЧОВЕШКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В СКАЛИ – Направени от човек предмети са намирани също и в невъглищни материали. Скалните образувания са датирани от палеонтолозите н амилиони години в миналото. Ето осем от тези находки:

1 – Железен гвоздей. Дейвид Брустър намира железен гвоздей в скален блок от креда в мезозойската ера. През 1845-1851 изготвя доклад за находката, в който се казва, че е намерен гвоздей в каменен блок от кариерата Кингуди в северна Англия. Блокът съдържащ гвоздея е бил дебел 20 сантиметра и е лежал под повърхността на земята. Първите два сантиметра и половина от гвоздея заедно с главата са били вградени в камъка, но остатъкът, доста ръждясал, е продължавал в слой от наноси (Sir David Brewster, Report of Meeting of the British Association for the Advancement of Science, Vol. 14, *Charroux, One Hundred Thousand Years of Man’s Unknown History, 1970, p. 181).

2 – Златна нишка. В каменна кариера близо до Туид, под Ръдърфорд Милс в Англия, работници са пренасяли парче скала, когато откриват златна нишка вградена на дълбочина 20 сантиметра в камъка. Парче от предмета е изпратено на местния вестник, Kelso Chronicle (London Times, June 22, 1844, p. 8, col. 5).

3 – Железен гвоздей. Вероятно докато е търсел злато, Найръм Уит намира парче златоносен кварц в Калифорния през 1851. Когато по случайност го изпуска, в кварца бива намерен железен гвоздей със съвършено запазена глава. London Times съобщава за него през 1851.

(Преди да завършим с този предмет, ще споменем между другото: Кварцът няма нужда от милиони години за да се образува. Кварцови кристали са намирани в мина в Невада, където биха могли да се образуват едва през последните 15 години. В същата област бива съборена мелница, и за същото време около нея се образува твърд пясъчник. В пясъчника е намерено парче дърво с гвоздей в него.)

4 – Сребърен съд. През 1851 в Масачузетс работници разбиват скали с динамит; в жила от твърда скала те намират метален съд във формата на камбана. Съдът е имал сребърно инкрустирани украшения във формата на цветя и е показвал забележително високо ниво на занаятчийство. Доклад за тази находка е отпечатан по-късно в Scientific American (June 1851).

5 – Метален винт. В парче фелдшпат е намерен отпечатък от метален винт (Springfield Republican; reprinted in London Times, December 24, 1851, p. 5, col. 6).

6 – Метална купа. При взрив от твърд конгломерат изпада изкусно гравирана и инкрустирана метална купа (Scientific American, June 5, 1852).

7 – Железен гвоздей. През 16 век испански конкистадори намират 15-сантиметров железен гвоздей здраво вграден в скала в мина в Перу. Местните индианци не са познавали желязото. Испанският вицекрал пази тайнствения гвоздей в кабинета си като сувенир, и в Мадридските архиви [виж архивна година 1572] може да се намери описание на тази находка (*Andrew Tomas, We Are Not the First, 1971, pp. 28-29).

ЧОВЕШКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В ЗЕМЯТА – Направени от човек предмети са намирани на места в земята, които са твърде дълбоко за да са били използвани от човешки същества (според еволюционната теория) или в слоеве, които са датирани като много древни:

1 – Кукла. През 1889 работници пробиват артезиански кладенец близо до Нампа, Айдъхо. От дълбочина 97 метра бива извадена малка керамична статуетка. Точно над статуетката сондата, разположена в тръба с диаметър 15 сантиметра, е била пробила 4.5-метров пласт от базалтова лава. Наречен “образът от Нампа,” предметът вероятно е бил кукла или идол (Immanuel Velikovsky, Earth in Upheaval, 1955). (Както споменахме в глава 14, Последствията от Потопа, части от северозападна Америка са покрити с дебели пластове от вулканичен материал, вероятно образуван веднага след Потопа.)

2 – Бронзова монета. През 1871 работници, които копаели кладенец край Чиликоут, Илинойс, намират бронзова монета на дълбочина 35 метра. Това забележително откритие разкрива, че преди времената на индианците в Америка са живели древни хора, имали са монети, и че в следствие на катастрофа са станали огромни раздвижвания и промени в земята (*Frank Edwards, Strangest of All, 1962, p. 101).

3 – Подови плочки. През 1936 жител на Плато Сити в Колорадо (близо до Гран Джънкшън) копаел за изба. На дълбочина 3 метра открил подова плочка положена в някакъв вид хоросан. В същата долина е нямало нищо подобно на нея. Плочките са открити в образувание от миоцена, което обикновено би ги определило на възраст 25 милиона години (*Frank Edwards, Strangest of All, 1962, pp. 100-101).

4 – Находки в Калифорния. По време на златната треска в средата на 19 век миньорите в Калифорния намират множество необичайни предмети. Те са се намирали или доста дълбоко в земята, или в “предчовешки” нива на слоевете. Интересно е, че самите тези древни хора са били способни да копаят в планините за злато и сребро. Една от техните шахти е била прокопана на 64 метра дълбочина в твърда скала. В една от тези шахти дори е намерен жертвеник за поклонение.

Ето и още предмети намерени в Калифорния:

“Хаван за стриване на златна руда на дълбочина 91 метра в тунел от мина; хаван и чукало тежащо 14 килограма, мъниста, пробити камъни; 18-килограмова овална гранитна чиния. На дълбочина 40 метра, под пет пласта лава и туф разделени от слоеве чакъл е намерен човешки череп. Очевидно човекът е бил там преди да тръгнат лавовите потоци, а дълбоките каньони са били прорязани от реки след като лавата се е втвърдила.

Всред кости на камили, носорози, хипопотами, коне и други животни е намерено удивително множество каменни оръдия. Находките почти винаги са в златоносна скала или чакъл.”—Creation Research Society Quarterly, June 1974, p. 23.

На десетки метри под повърхността са намерени изкусно издялани камъни с тегло до 360 килограма, както е било съобщено в един калифорнийски вестник (*Frank Edwards, Strange World, 1964).

ОСТАВЕНИ ОТ ЧОВЕК БЕЛЕЗИ ВЪРХУ ВКАМЕНЕНИ ДЪРВЕТА – Учените вярват, че вкаменените дървета са на възраст милиони години. Вкаменената гора в Аризона съдържа някои от най-големите примери за такива материали. Но върху екземпляри от вкаменено дърво в различни местности са намерени направени от човек белези от преди минерализацията на дървото.

1 – Обработвано дърво в Индия. Преди няколко години в Индия бяха намерени малки парченца обработвано вкаменено дърво. Дървото очевидно е било обработвано преди вкаменяването, и по-късно за него се съобщава в списание по антропология (*Anthropos, 1963-64; 1969, 921-40).

2 – Сечено дърво в Ломбардия. В Ломбардия, Италия, са намерени няколко парчета вкаменено дърво. Преди минерализацията тези парчета са били сечени с остро оръдия. Дървото е било датирано в плиоцена, който се смята за предхождащ появата на човека (*Journal of the Transactions of the Victoria Institute, 13:343).

ОСТАВЕНИ ОТ ЧОВЕК БЕЛЕЗИ ВЪРХУ КОСТИ – Намирани са кости на животни са направени от човек белези върху тях, а учените смятат, че костите предхождат появата на човека според местата, на които са намерени.

1 – Нарези върху кост от носорог. Върху вкаменената кост на носорог има нарези направени от човек. Костта е намерена в местност край Париж, а през познатата история в Европа не са живели носорози.

2 – Дялан рог от носорог. Върху намерен в Ирландия рог от носорог е било използвано остро оръдие (*Robert F. Heizer, Man’s Discovery of His Past, 1962).

3 – Нарези върхи кости от динозаври. Това откритие беше категорична изненада за палеонтолозите: Бяха намерени две кости от динозаври, и двете с ясно различими нарези на равни разстояния. Изглежда нарезите са били направени с някакъв вид нож. Тъй като костите идват слой датиран като юра, било е решено, че не е възможно нарезите да са направени от човешки същества (*Journal of the Transactions of the Victoria Institute, 23:211-3).

За обобщение на гореспоменатите находки: (1) Всички исторически дати се връщат назад само няколко хиляди години и показват млада възраст за човечеството. (2) По местата, на които са намирани, човешките вкаменелости, следи и произведения показват, че “предисторическите епохи” в края на краищата не са толкова стари.

ЧОВЕШКИЯТ РАЗУМ – (*#14/15 The Human Brain*) Човешкият ум е необяснима загадка за еволюционната идея. Теорията учи, че естественият отбор заедно с помощ от случайни мутации е произвел промените от един вид в друг при растения и животни – и е произвел формите на живот приспособени да оцеляват в своята среда. Но човешкият мозък не съответства на еволюционната теория. Умът на човека е твърде развит за необходимостта на човека да оцелее!

Това е централен проблем и е в основата на теорията на *Дарвин: Никое същество не би могло да има много повече способности от другите същества около него, иначе “борбата за съществуване” и “оцеляването на най-пригодените” не биха могли да произведат еволюционна промяна. *Дарвин е приел за даденост, че европейците са високо интелигентни защото са се съревновавали срещу жители от третия свят, чиято интелигентност според *Дарвин е била само малко над тази на маймуните. Но *Уолъс е бил живял с първобитни местни жители в тропическите области – и е бил открил, че техните мозъци са също така развити както мозъците на европейците; тяхното познание е било различно, не техните умствени способности. Следователно цялото човечество има разум далеч надвишаващ кое да е животно в света, и следователно Дарвиновата теория е безнадеждно погрешна.

“Уолъс, ‘младшият съдружник’ на Дарвин в откриването на естествения отбор, е имал смущаващ проблем: Той не е вярвал, че тяхната теория може да обясни еволюцията на човешкия мозък.

В Произход на видовете (1859) Дарвин заключава, че естественият отбор прави едно животно съвършено само дотолкова, доколкото е необходимо за оцеляване в неговата среда. Но Уолъс осъзнава, че човешкият мозък изглежда е много по-добро оборудване отколкото действително е било необходимо на нашите предци.

 

В края на краищата, разсъждава той, хората живеещи като прости племенни ловци и събирачи на плодове няма да се нуждаят от много повече разум от този на горилите. Ако всичко, което трябва да правят, е да събират растения и яйца и да убият няколко малки създания за да живеят, защо да развиват мозък способен не просто да говори, но също да композира симфонии и да измисля висша математика?

Въпреки всичко, проблемът на Уолъс остава нерешен; появата на човешкия мозък е все още загадка.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 457.

В очевиден контраст на забележителната интелигентност на човека, която толкова много надвишава кое да е друго живо същество в света, е фактът че маймуните, от които според Дарвин човекът е произлязъл, имат толкова слаби умове, че въобще не знаят как да измислят сами употреба на оръдия! След като разглежда птици и животни използващи оръдия, *Макробъртс обяснява, че причината маймуните да бъдат смятани за толкова интелигентни е защото хората го приемат за даденост.

“Ако Лийки беше видял галапагоската чинка да дебне и забожда скрити ларви с бодли от кактус, или беше наблюдавал калифорнийски кълвачи да издълбават от дървета колективни ‘зърнохранилища’ за складиране на жълъди, не би ли казал, дали според него би трябвало да променим дефиницията си за човек . . . или птица?

Не, защото приматолозите са като безумно влюбени родители. Всичко, което ‘техните’ маймунки правят е забележително умно, защото те очакват от тях да бъдат умни. И всичко, което другите животни правят, е ‘просто инстинкт,’ защото от тях се очаква да бъдат много далеч от човека.”—*Michael MacRoberts, quoted in R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 438.

ЧОВЕШКИТЕ ЕЗИЦИ – (*#16/1 Where Languages Lead Us*) Точно както човешкото око е удивително, така е и човешката реч. Как е могъл човекът да придобие способността да говори, когато всички други създания едва издават няколко звука? *Чомски от MIT, най-изтъкнатият лингвист на света, казва следното:

“Човешкият език очевидно е уникално явление, без никакъв значителен аналог в животинския свят.”—*Noam Chomsky, Language and Mind (1972), p. 67.

Водещ говорител за еволюцията добавя следния коментар:

“Човешкият език е абсолютно различен от коя да е система на общуване при другите животни. Това става напълно ясно при сравнение с животинските звуци, които най-близко наподобяват човешка реч и най-често биват наричани ‘реч.’ Нечовешките изговаряния са всъщност междуметия. Те отразяват физическото, или по-често емоционалното състояние на индивида. За разлика от истинския език, те не назовават, не обсъждат, не абстрахират, не символизират.”—*George Gaylord Simpson, “The Biological Nature of Man,” in Science, April 22, 1966, p. 476.

“Експериментите с шимпанзета, които ‘говорят’ на езика на знаците, показват, че те могат да съобщят за неща и да ги получат, но те не описват. Не спорят. . . . Нямат ценностна система. Не вземат морални решения. . . . Не знаят, че ще умрат. . . . Никога не трябва да преценяваме животните така, като че са зле възпитани човешки същества.”—*Sir John Eccles, “Photons, Philosophy, and Eccles,” in Washington Post, March 15, 1981, p. F-1.

*Ланкастър и други прекарват дълги периоди изучавайки бърборенето на маймуните и опитвайки се да го свържат с човешки език, но без успех.

“Колкото повече знаем за тези системи, толкова по-малко полезни ни изглеждат те в разбирането на човешкия език.”—*J. B. Lancaster, The Origin of Man (1965).

Човешкият език смущава учените. Няма начин той да се вмести в еволюционните теории. Езикът бележи непреодолима пропаст между човека и всички други форми на живот на нашата планета.

“Употребата на езика е много тясно свързана с превъзходните мисловни способности на човешките същества. В своята способност да общува човекът се различава от другите животни дори повече отколкото в способността да учи или да мисли. . . . Не знаем абсолютно нищо относно ранните етапи в развитието на езика.”—*Ralph Linton, The Tree of Culture (1955), pp. 8-9.

Човешкият език е удивителен. Колкото и назад в историята да отидем, той винаги е бил напълно развит! Но всички налични данни ни казват, че писмеността не се появява преди 2500 пр. Хр.!

По-рано в живота си авторът на тази книга изучава три древни езика, както и няколко съвременни, и беше удивен да открие, че древните езици са били много по-сложни от съвременните!

В древни времена някои народи са редували писането наляво и надясно: един ред от ляво на дясно, следващия ред от дясно на ляво, и т.н. Гърците са наричали това бустрофон: “както волът обръща ралото,” и не са използвали нито абзаци, нито дори интервали между думите и изреченията! Резултатът е бил много усложнено четене, меко казано.

Ето как гърците биха написали горния параграф преди около 1700 години. Очевидно тогава са били по-умни:

ВДРЕВНИВРЕМЕНАНЯКОИНАРОДИСАРЕДУВАЛИПИСАНЕТО
НАЛЯВОИНАДЯСНОЕДИНРЕДОТЛЯВОНАДЯСНОСЛЕДВАЩИЯ
РЕДОТДЯСНОНАЛЯВОИТНГЪРЦИТЕСАНАРИЧАЛИТОВА
БУСТРОФОНКАКТОВОЛЪТОБРЪЩАРАЛОТОИНЕСАИЗПОЛЗВАЛИ
НИТОАБЗАЦИНИТОДОРИИНТЕРВАЛИМЕЖДУДУМИТЕИ
ИЗРЕЧЕНИЯТАРЕЗУЛТАТЪТЕБИЛМНОГОУСЛОЖНЕНО
ЧЕТЕНЕМЕКОКАЗАНО

Ето как биха го написали на бустрофон преди около 2,500 години, когато са били дори по-умни!

ВДРЕВНИВРЕМЕНАНЯКОИНАРОДИСАРЕДУВАЛИПИСАНЕТО
ЯИЩАВДЕЛСОНСЯДАНОВЯЛТОДЕРНИДЕОНСЯДАНИОВЯЛАН
РЕДОТДЯСНОНАЛЯВОИТНГЪРЦИТЕСАНАРИЧАЛИТОВА
ИЛАВЗЛОПЗИАСЕНИОТОЛАРАЩЪРБОТЪЛОВОТКАКНОФОРТСУБ
НИТОАБЗАЦИНИТОДОРИИНТЕРВАЛИМЕЖДУДУМИТЕИ
ОНЕНЖОЛСУОГОНМЛИБЕТЪТАТЛУЗЕРАТЯИНЕЧЕРЗИ
ЧЕТЕНЕМЕКОКАЗАНО

В горния абзац първият ред върви отляво надясно, а вторият отдясно наляво.

Далеч по-сложните схеми на древните езици показват, че хората тогава са имали по-добри умствени способности от нас днес! Макар и да са имали по-добри умове, те са нямали нашите способности за записване. Само откриването на хартията и печатането ни дават предимство.

“Така наречените ‘първобитни езици’ не могат да хвърлят светлина върху произхода на езика, тъй като повечето от тях са всъщност по-сложни в граматиката си от езиците говорени от цивилизованите народи днес.”—*Ralph Linton, The Tree of Culture (1955), p. 477.

Най-ранните езици са били далеч по-сложни от кой да е език, който съществува днес. Ако се съмнявате в това, запишете се на курс по санскрит, древния език на Индия. Когато думите се свързват, буквата, която ги свързва, се променя. Когато тези свързани думи се свържат и с други думи, свързващите букви се променят отново!

В наши дни също няма “първобитни езици.”

“Няма първобитни езици, заявява д-р Мейсън, който е специалист по американски езици. Идеята, че ‘диваците’ говорят с последователности от ръмжения и не са способни да изразят много ‘цивилизовани’ понятия, е много погрешна. Всъщност много от езиците на народите без писменост са далеч по-сложни от съвременните европейски езици, казва д-р Мейсън. . . . Д-р Мейсън е открил, че еволюцията в езиците се развива точно обратно на биологичната еволюция. Езиците еволюират от сложни към прости.”—*Science News Letter, September 3, 1955, p. 148.

Авторът на тази книга съзнателно вярва, че можем да преценим умствените способности на древните народи в сравнение с нашите като сравним нашите писмени езици с техните.

“Много ‘първобитни’ езици . . . често са доста по-сложни и по-ефикасни от езиците на така наречените висши цивилизации.”—*Ashley Montague, Man: His First Million Years, p. 116.

“Никоя група от човешки същества днес, нито дори живеещите в общества в каменната епоха, не говорят нещо, което би могло да се счете за първобитен език. Нещо повече, никой известен език в цялата история не е бил първобитен в какъвто и да е смисъл. Елджин отбелязва, ‘Най-древните езици, на които има писани текстове – санскрит, например – често са далеч по-изящни и сложни в своите граматически форми от много съвременни езици.’”—Les Bruce, Jr., “On the Origin of Language,” in Up with Creation (1978), p. 264. [Брус е завършвал докторската си дисертация по лингвистика, когато е написал тази статия.]

От огромно значение е фактът, че всички древни езици са били по-сложни от говорените днес от човечеството. Това ясно показва факта, че древните хора са били по-интелигентни от живеещите на земята днес.

“Правени са много други опити да се определи еволюционният произход на езика, и всички са се провалили. . . . Дори народите с най-проста култура имат доста сложни езици, със сложна граматика и обширен речник, способен да назове и обсъжда всичко, което става в областта на действие на хората, които ги говорят. . . . От еволюционна гледна точка, най-старият език, който може да се възстанови до задоволително ниво, е напълно завършен съвременен, сложен и завършен.”—*George Gaylord Simpson, “Biological Nature of Man,” Science, April 1966, p. 477.

*Симпсън, бивш професор в Харвард по палеонтология на гръбначните, е един от водещите еволюционни говорители от средата на 20 век. Признавайки огромната пропаст, която разделя животинското общуване от човешките езици, той признава, че най-древните човешки езици са били най-сложни.

“И все пак е невероятно, че първият език може да е бил най-сложният от всички.”—*George Gaylord Simpson, Biology and Man (1969), p. 116.

“Еволюцията на езика, поне в рамките на познатата история, е история на постепенно опростяване.”—*Albert C. Baugh, History of the English Language, 2nd Edition (1957), p. 10.

Въпреки твърденията на еволюционистите, никъде няма свидетелства за еволюция! То не може да се намери при растенията, нито при рибите, птиците, животните, човека, вкаменелостите, нито при човешките езици.

Езиците не само разкриват, че най-древните от нашите прародители са били по-интелигентни от нас днес, но също изясняват къде са живели първите хора след Потопа. На големи вълни, човешките родове са се разселвали от Анадола (източна Турция) и северен Вавилон (северен Ирак) по целия свят. И лингвистите днес могат да проследят пътищата на разселване.

МАЙМУНСКО ГОВОРЕНЕ – (*#18/3 Primate behavior studies*) Еволюционистите полагат големи усилия да изследват маймуни в Африка и в клетки в Европа и Америка. Те се надяват да намерят случаи на голям разум у маймуните, показвайки, че те са почти като нас. Но всички такива усилия са обречени на провал.

*Макробъртс, еволюционен изследовател, се оплаква от факта, че големите маймуни са толкова глупави:

“ ‘Като се имат предвид техните ръце и огромни мозъци, удивително е, че маймуните не използват оръдия. Те са невероятно глупави.’”—*Michael MacRoberts, quoted in R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 438.

Тъй като разглеждаме човешкия език, нека за момент да се отклоним да разгледаме маймунския език. Широко разпространено е мнението, че маймуните могат да използват символичен език, и следователно имат много високо ниво на разум. Това предполагаемо е “доказателство,” че са наши прародители.

Без да отнемам време за подробности по този въпрос, открито е, че в действителност маймуните правят това, което според тях техните учители искат да правят, за да получат храна! Казва се, че хората несъзнателно общуват “символично,” и че животното дава желания отговор, който ще донесе вкусната награда.

*Б. Ф. Скинър открива, че гълъбите с техния малък мозък могат да използват “символично общуване” също толкова добре, колкото и маймуните! (За повече информация относно това, виж Duane Gish, “Can Apes Learn Language?” in Evolution: The Challenge of the Fossil Record, 1985, pp. 209-212; John W. Klotz, “Animal Speech,” in Studies in Creation, 1985, pp. 154-157.)

*Хърбърт С. Теръс, психолог в университета Колумбия, прекарва пет години учейки шимпанзе на име “Ним” да говори. Но по-късно Теръс пише, че е осъзнал, че Ним прави само това, което е угодно на неговите пазачи, и че много от резултатите са били просто случайни действия, изтълкувани неправилно като “словесна” интелигентност.

“[До края на петте години, през 1978] се е смятало, че Ним разбира 300 знака, може да възпроизведе 125 от тях, и е съставил хиляди ‘изречения.’ . . . През 1979 Теръс пише книга, Nim, в която отхвърля своите предишни резултати.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 328.

*Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт, е смятан за един от водещите световни лингвисти. В продължение на години той работи с маймуни, опитвайки се да ги учи на език.

“Няма причина да се смята, че ‘пропастта’ [между човешкия език и животинските звуци] може да бъде преодоляна. В този случай основанието да се предположи еволюционно развитие на ‘по-висши’ от ‘по-нисши’ етапи не е по-голямо от основанието да се предположи еволюционно развитие от дишане към вървене.”—*Noam Chomsky, Language and Mind (1972), p. 68.

“Човешкият език очевидно е уникално явление, без никакъв значителен аналог в животинския свят.”—*Op. cit., p. 67.

Мисленето, способността на ума да разсъждава, е разположено в “сивото вещество,” което е мозъчната кора – повърхността на предните полукълба. В предната част на мозъка има една определена малка област наречена “гънка на Брока,” която изглежда да е центърът на речта при човека. Маймуните въобще нямат такава област.

“Най-забележителната промяна във формата на мозъка при възхода от маймуната към човека, е сравнителното увеличаване на предните полукълба, и няма причина за съмнение, че това увеличение е свързано с превъзходството на човека в областта на разума.”—*1955 Annual Report, Smithsonian Institute, p. 436.

*Джордж Гейлорд Симпсън е добре известен защитник на еволюционизма, но той казва следното:

“Човешкият език е напълно различен от всяка система на общуване при другите животни. Все още е възможно, но е малко вероятно, някога да разберем точно кога и как са започнали да говорят нашите предци.”—*George Gaylord Simpson, “The Biological Nature of Man,” in Science, April 22, 1966, pp. 476-477.

(Два от следващите раздели в тази глава, Древни култури и Колко назад можем да стигнем, покриват същия материал както раздела Сведения от цивилизациите в края на глава 4 от тази книга, Възрастта на земята. Препоръчваме ви този материал за допълнителна информация.)

ДРЕВНИ КУЛТУРИ – Учените често отбелязват, че човешките народи и езици показват, че човекът се е разселил от една централна точка разположена някъде в Близкия Изток или Мала Азия. Това е в съгласие с условията след Потопа, и с факта, че ковчегът е заседнал в източна Турция (виж Битие 8-9).

При разселването на народите в началото би имало кратък период, който учените наричат “каменна епоха,” и след това започва развитието на грънчарство, земеделие, скотовъдство, металургия, градове, писменост и т.н. (Но в по-късните векове някои изолирани общества са се върнали назад в развитието си.)

Най-ранното грънчарство може да се намери в Близкия Изток, най-ранното опитомяване на животни се намира пак там. Най-ранната обработка на метали, най-ранните поселища и градове, и най-ранната писменост се намират пак там.

За повече информация относно това, виж следното: Грънчарство: *Cyril Smith, “Materials and the Development of Civilization and Science,” in Science, May 14, 1965, p. 908. Растения: *Hans Helbaek, “Domestication of Food Plants in the World,” in Science, August 14, 1959, p. 365. Скотовъдство: *H. Cambel and *R. J. Braidwood, “An Early Farming Village in Turkey,” in Scientific American, March 1970, p. 52. Металургия: *Cyril Smith, op. cit., p. 910. Градове: *R. M. Adams, “The Origin of Cities,” in Scientific American, September 1960, p. 154. Писменост: *Ralph Linton, The Tree of Culture, p. 110.

Най-ранната историческа дата в Китай е 2250 пр. Хр., а на Тихоокеанските острови около първи век от Хр. (Много повече информация относно най-старите дати на човечеството може да се намери в глава 4, Възрастта на земята.)

Еволюционистите ни казват, че преди 500,000 до 150,000 години човекът е развил “съвременен мозък.” Тогава защо е чакал до преди 5,000 години за да започне да го използва?

Еволюционистите ни казват, че човекът първо се е появил в централна Африка (поради маймунските кости открити там, както видяхме по-рано в тази глава). Тогава защо всички най-ранни човешки дейности са започнали в Близкия Изток – а не в централна Африка?

Макар да са правени опити да бъдат използвани възстановени каменни оръдия и други каменни технологии като средство за датиране, сега е известно, че от тях не могат да се определят дати.

“Въпреки дългата съпротива, днес в археологията е известно, че датиране и класификация чрез технически образци, например каменни оръдия, вече не са възможни в много случаи.”—*D. A. Bowen, Quarterly Geology (1978), p. 193.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: django
Категория: Други
Прочетен: 223384
Постинги: 86
Коментари: 35
Гласове: 70
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031