В предишната глава (Вкаменелости и слоеве) разгледахме предполагаемите свидетелства за еволюцията на растенията и животните в миналото. Тази глава ще разгледаме въображаемите предци на хората.

След въведението, тази глава е разделена на два основни раздела: Хоминиди и Ранният човек.

Разделът върху Хоминидите ще се занимае с това, което е наречено предисторически човек, или което можем да наречем “еволюционния човек.” В известен смисъл той е допълнение към главата за вкаменелостите, макар да изгледа повече като странична тема и разказва за фалшификации като пилтдаунския човек, яванския човек, туангския човек и т.н.

Последният раздел, Ранният човек, ще се занимае с действителните геологични или исторически свидетелства за древните народи, и е относно “историческия човек.” До известна степен е повторение на информация в края на глава 4, Възрастта на земята.

Идеята, че сме просто животни само малко по-различни от маймуните, означава, че няма морални стандарти, няма закони, които си заслужава да бъдат спазвани, няма бъдеще и няма надежда. Осъзнаването на тази ужасна истина понякога прониква дори в мрака на ума на самия *Дарвин:

“Вътре в мен винаги се надига ужасяващото съмнение дали мислите на човешкия ум, който се е развил от умовете на по-нисшите животни, имат някаква стойност или въобще са достоверни. Някой би ли се доверил на мислите на маймунски ум, ако въобще има някакви мисли в такъв ум?”—*Charles Darwin, quoted in Francis Darwin (ed.), Life and Letters of Charles Darwin (1903; 1971 reprint), Vol. 1, p. 285.

1 – ВЪВЕДЕНИЕ

НАМИРАНИ ЛИ СА ТАКИВА КОСТИ? – (*#1/28 Man’s Non-human Ancestry Unknown*) Още от основното училище децата биват учени относно “пещерните хора” и постепенно биват привиквани към идеята, че сме еволюирали от по-нисши форми на живот. Те също биват учени относно костите и черепите на нашите “предшественици.”

Като възрастни често четем съобщения за намерени вкаменени останки от маймуноподобни хора. Всяко откритие е провъзгласявано за решаващо доказателство за еволюционната теория. Учените са дали название на тези предполагаеми получовешки-полумаймунски останки; наричат ги хоминиди.

Вярно ли е наистина, че са намерени такива скелетни останки? Наистина сме роднини с маймуните? В тази глава ще изследвате данните и ще намерите истинни отговори.

МАЙМУНИ – (*#2/28 From Ape to Man*) Еволюционистите предлагат две различни теории относно прекия прародител на човека: (1) човекът и маймуните са произлезли от общ прародител преди около 5-20 милиона години; (2) човекът е произлязъл от маймуна.

ГОРИЛА И ЧОВЕК
Черепите са напълно различни, различни са и вратните кости, останалата част от гръбначния стълб, и ребрата. Изправеното положение на човешкото тяло изисква двойно извит гръбначен стълб и големия мускул gluteus maximus. Свръзката на черепа с гръбначния стълб е далеч напред при човека, така че главата да е в равновесие в изправен положение. Забележете масивната долна челюст при горилата и изпъкналия костен гребен на върха на черепа, необходим за захващане на челюстните мускули.

Твърди се, че съвременният човек е еволюирал до преди около 100,000 години – и след това е престанал да еволюира! Твърди се, че оттогава насам човекът е превключил от “физическа еволюция” на “културна и обществена еволюция.” Това е опит да се обясни фактът, че в историческите данни еволюцията никога не е била наблюдавана сред хората.

Няма никакви данни, че еволюцията се наблюдава сега – или когато и да било – сред растенията и животните. Да приемаме ли, че те също еволюират културно сега? В допълнение, странно е, че ако човекът е по същество същият сега, както е бил и преди милиони години, защо е започнал да оставя след себе си писания, сгради и произведения едва през последните няколко хиляди години? Защо човешката история не се простира назад повече от 5,000 години?

“Търсенето на пословичното ‘липсващо звено’ в човешката еволюция, този свещен граал на безсмъртната секта на анатомите и биолозите, позволява всякакви измислици и митове да процъфтяват така изобилно днес, както са процъфтявали и преди повече от петдесет години.”—*Sir Solly Zuckerman, “Myth and Method in Anatomy,” in Journal of the Royal College of Surgeons of Edinburgh (1966), Vol. 11(2), pp. 87-114.

Дали човекът е произлязъл от маймуните? Нашата ДНК е различна от ДНК на коя да е от човекоподобните маймуни, обикновените маймуни, и всички останали. Броят на прешлените в нашия гръбначен стълб е различен от този на маймуните. Нашият черепен (мозъчен) обем е напълно различен от този на големите човекоподобни маймуни.

Орангутани	275-500cm3
Шимпанзета	275-500 cm3
Горили	340-752 cm3
Човек	1100-1700 cm3

Сам по себе си черепният обем е важен критерий дали намереният череп е от човек или маймуна.

“Тъй като има разлики в тъканите и течностите, черепният обем никога не е точно равен на размера на мозъка, но може да даде приблизителна информация. Обемът на даден череп се намира като през голяма дупка в основата на черепа (foramen magnum) той се пълни със семена или дребни сачми, и след това те биват изсипвани в измервателен съд. Обемът обикновено се дава в кубични сантиметри (cm³). Живите хора имат черепен обем от около 950 cm³ до 1,800 cm³, като средният обем е около 1,400 cm³.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 98.

Еволюцията учи, че сме произлезли от големи маймуни, а те от своя страна от гибони и други малки маймуни.

Няколко разлики между човека и маймуната: (1) Теглото при раждане като процент от теглото на майката при човека е почти два пъти по-голямо от това на големите маймуни (5.5% в сравнение с 2.4 до 4.1%), но е приблизително същото или по-малко от малките маймуни (5-10%) и гибоните (7.5%). (2) Редът на поникване на зъбите е един и същ при човека и при маймуните в Стария свят, но е различен от реда при големите маймуни. (3) Изправеното вървене е напълно различно. Човекът и гибонът вървят естествено изправени; големите маймуни не вървят така. Както при другите учения на еволюцията, научните факти са на страната на креационистите, и невероятните еволюционни теории са извън обхвата на научните факти, открития и закони. (4) Опорната точка на врата е отзад при човека, но отпред при маймуната.

ТЕОРЕТИЧНИТЕ ПРАРОДИТЕЛИ НА ЧОВЕКА
Ето теоретичните прародители на човека според еволюционистите: (1) галаго, (2) гуенон, (3) шимпанзе, до (4) човек. Но като сравняваме черепите, зъбите, ръцете и костите на китките, откриваме, че всеки от тях е различен вид. Предполагаемо един вид се е променил в друг, но между тях няма преходни видове – било сред вкаменелостите или в света днес. Всичко, което имаме, е отделни видове, и празнини между тях.

Формата и подредбата на зъбите, например, са доста различни при маймуните и при човека:

“Много мъжки примати имат големи кучешки зъби, които използват при борба и защита. Там, където горните кучешки зъби срещат или се надвесват над долната челюст, между зъбите на долната челюст има празнини. Кучешките диастеми [празнини срещу кучешките зъби] са характерни за челюстите на бабуни, горили и малките маймуни. Те се използват като диагностичен критерий при изследване на вкаменелости, защото липсват при хоминидите [хора или почти хора]. Челюст на примат с кучешки диастеми се смята са принадлежаща на човекоподобните маймуни или малките маймуни, не на човешкото семейство.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 69.

ПЪРВОБИТНИ НАРОДИ – Ранните цивилизации са били технологично напреднали; но от време на време различни групи са се преселвали в нови области и за известно време са живели в “общества от каменната епоха,” докато не са имали възможността да строят градове, да обработват земята или да се занимават с отгледане на животни (*Science Year: 1966, p. 256). В някои местности климатът и околната среда са били доста трудни, поради което живеещите там групи продължават да живеят и до днес в условията на каменната епоха. Такива народностни групи могат да се намерят в Нова Гвинея и в определени други области.

Някои от тези народи са изгубили познанието за земеделие и производството на оръжия, оръдия на труда или къщи. Те имат само няколко грубо направени каменни и бамбукови оръдия и никакви оръжия. Живеят на открито под дърветата и мъжете прекарват всеки ден в събиране на червеи, листа и плодове за изхранване на семействата си.

Много антрополози вярват, че тези първобитни народи от “каменната епоха” не са свидетелство за по-ранни човешки форми на живот, а по-скоро племена, които са отпаднали от по-високи нива.

“Много от така наречените ‘първобитни’ народи в света днес, според повечето от участниците, може и да не са толкова първобитни в края на краищата. Те твърдят, че определени племена на ловци в Африка, централна Индия, Южна Америка и западния Тихи Океан не са останки от каменната епоха, както се е смятало преди, а са ‘руини’ от по-високо развити общества принудени поради различни обстоятелства да водят по-прост, по-малко развит живот.”—*Science Year, 1966, p. 256.

ПЕЩЕРНИ ХОРА – Първото въведение в еволюцията за много деца са картинки на динозаври и пещерни хора. Вярно е, че е имало групи, които са живели в пещери. Те са се скитали от топъл климат към студен климат и са избирали да живеят в пещери за известно време преди да си построят къщи в новата земя. Но фактът, че някои хора да живели в пещери за известно време, не доказва еволюцията от един вид към друг.

Пишейки около 60 пр. Хр., *Диодор Сицилийски разказва за хора, които живеят в пещери по бреговете на Червеното море. Той описва много други варварски племена, някои от тях доста първобитни. Така виждаме, че напреднали цивилизации и западнали пещерни общества са живели по едно и също време. Нямаме причина да смятаме, че по-малко развитите народи са прародители на по-развитите народи.

Археолозите ни казват, че на някои места в Палестина хора приличащи на неандерталци са живели в пещери, докато недалеч от тях в Ерихон хората са живели в добре построени, украсени къщи.

НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ – (*#3/7 Neanderthal Men*) Еволюционистите наричат пещерните хора “неандерталци.”

През 1856 работници взривяват входа към пещера в долината Неандертал близо до Дюселдорф в Германия. Вътре намират бедрени кости, седалищна кост, ребра и горна черепна кост. Костите са били изследвани и от учени, и от еволюционисти, и в продължение на много години всички са били единодушни, че това са нормални човешки същества. Дори ревностният еволюционист и защитник на *Дарвин, *Томас Хъксли, казва, че принадлежат на хора и не доказват еволюцията. *Рудолф Вирхов, немски анатом, казва, че костите са на съвременни хора болни от рахит и артрит. Мнозина учени днес осъзнават, че тези хора са имали извити крака поради рахита причинен от липсата на слънчева светлина.

През 1886 в Спи, Белгия са намерени два подобни черепа. В началото на 20 век в южна Франция са намерени множество подобни останки. Сега има над сто екземпляра в различни колекции.

Един френски палеонтолог на име *Марслен Бул казва, че те са принадлежали на маймуноподобни създания, но е бил сурово критикуван за това дори от други еволюционисти, които казват, че тези вкаменелости са просто съвременен човек (Homo sapiens) деформиран от артрит.

В броя от 1970 на научното списание Nature Айвънхоу пише превъзходен, подробен анализ как особените характеристики на неандерталците са причинени от рахит и артрит. Статията е озаглавена, “Дали Вирхов е бил прав относно Неандертал?”

“Човекът от Неандертал може да е изглеждал по този начин не защото е роднина на големите маймуни, а защото е имал рахит, предполага статия в британското издание Nature. Храната на човека от Неандертал определено е била лишена от витамин D.”—*”Neanderthals had Rickets,” in Science Digest, February 1971, p. 35.

Характеристиките на неандерталеца включват доста големи надочни арки (supra orbital torus), но е известно, че артритът може да направи очните арки да изпъкват. Вирхов отбелязва, че бедрената кост (femur) е извита, състояние характерно за рахит. Липсата на витамин D причинява остеомалация и рахит, което води до лека лицева промяна като увеличава размера на очната кухина (orbit), особено вертикално.

През 1973 *Д. Дж. М. Райт показва, че вроденият сифилис също може да е причинил вида костни деформации намерени в мострите от неандерталци.

Неандерталците очевидно са живели по време, когато е нямало много слънчева светлина. Знаем, че ледниковата епоха е дошла като следствие от замърсяване с вулканична пепел по целия свят. Климатът в Европа по онова време е бил доста студен, така че те са оставали толкова дълго в своите пещери, че не са получавали достатъчно слънчева светлина, особено поради увеличената облачност.

Може също да са живеели по-дълго от съвременните хора. Библейските сведения показват, че хората веднага след Потопа (до Авраам и дори до Мойсей) са имали доста по-дълъг живот от нас днес. През 1973 *Х. Израел обяснява, че при напреднала възраст определени живи индивиди днес започват да развиват неандерталоподобни характеристики – тежки надочни арки, удължена черепна кухина и така нататък. Има определени данни, че неандерталците са били на възраст няколкостотин години.

За повече сведения вижте книгата на Джак Куозо, Живи погребани (Jack Cuozzo, Buried Alive, 1998). В нея той ясно показва, че неандерталците са били на възраст няколкостотин години. Лицевите кости растат през целия живот. Той също открива, че еволюционистите са разменили местата на горната и долната челюсти, за да направят неандерталците да изглеждат като маймуни.

Ето два факта, които няма да намерите в учебниците: (1) През 1908 в Полша е намерен типичен неандерталски скелет. Бил е погребан облечен в ризница, която все още не е била напълно ръждясала (“Neanderthal in Armour,” in *Nature, April 23, 1908, p. 587). (2) През 1910 във Филипините е намерен неандерталски скелет. Поради изключителната влажност на климата на тази страна, би било невъзможно скелетът да е на възраст повече от един век (“Living Neanderthal Man,” in *Nature, December 8, 1910, p. 176).

Трети интересен факт е, че неандерталците са имали по-големи черепни кутии от нас имали са по-голям мозък! Това показва регресия на нашия род от предишна раса, по-дълго живееща и по-интелигентна; не показва еволюционна прогресия. Обемът на мозъка е важен показател дали черепната кутия (частта от черепа, която съдържа мозъка) принадлежи на маймуна или на човек.

“Обемът на черепната кутия на неандерталския род от Homo sapiens е като цяло равен или дори по-голям на този на съвременния човек.”—*Theodosius Dobzhansky, “Changing Man,” in Science, January 27, 1967, p. 410.

“Размерите на нормалния човешки мозък са 1450cm³-1500cm³. Мозъкът на неандерталеца е 1600 cm³. Макар че веждите му са ниски, мозъкът му е по-голям от мозъка на съвременния човек.”—Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 87.

 

“Мозъчната кутия на неандерталеца е като цяло с 13 процента по-голяма от тази на съвременния човек.”—Erich A. von Fange, “Time Upside Down,” in Creation Research Society Quarterly, June 1974, p. 23.

Неандерталците също са имали добре развито общество, изкуства и религия. Понастоящем повечето учени са единодушни, че неандерталците са били обикновени хора, които са живели в пещери за известно време. За съжаление все още очакваме тази промяна в мисленето да се види в учебниците за деца.

През 1923 в Санта Барбара, Калифорния са открити два черепа подобни на неандерталски. Изследователите признават, че това са просто индиански черепи.

Расовите характеристики на неандерталците са подобни на нашите.

КРОМАНЬОНСКИ ЧОВЕК – (*#4/4 Cro-Magnon and Rhodesian Man*) През 1868 в Лезейзи в областта Дордон във Франция е открита пещера. На местния диалект кроманьон означава “голяма дупка.” В пещерата биват намерени множество скелети и биват провъзгласени за голямото “липсващо звено” между човека и маймуната.

Кроманьонците са били истински хора, вероятно от благороден произход. Някои са били високи над 1.8 метра, с обем на черепната кутия доста по-голям от този на хората днес. Това означава, че те са имали повече мозък от хората днес. Сред тях не само е имало превъзходни художници, но те също са правели астрономически наблюдения. Кроманьонците са били нормални хора, не маймуни; и те не дават никакво доказателство за преход от маймуна към човек.

2 – ХОМИНИДИ

ОСНОВНИ ВЪПРОСИ – Сега ще насочим нашето внимание към една част от дълга поредица от фалшификации. Като ги разглеждаме една по една, има няколко въпроса, които трябва да имаме предвид:

(1) Защо всеки път се намира само по един екземпляр? Защо не стотици хиляди? Ако това са нашите прародители, трябва да има милиони екземпляри. Днес има толкова много хора, трябва да е имало голям брой полумаймунски същества през тези “милион години,” през които хората са съществували на тази планета. Нали еволюцията учи униформитаризъм, идеята, че климатът и условията за живот в миналото са били по същество точно като тези, които имаме сега в света.

(2) Защо за всеки екземпляр се намират само малки парченца от кости – и никога цял скелет? Това не е ли извличане на твърде много информация от почти никакви данни? Или, не е ли възможно ли е да си представим, че колкото по-малко бъде намерено, толкова по-лесно е да се правят опити да се правят необосновани твърдения относно него? (По-късно в тази глава ще научим, че ако бъдат намерени само парченца от кости, тяхното положение може да се променя за да ги направи да изглеждат като полумаймунски черепи и челюсти.)

(3) Макар че във влажните местности костите се разпадат за няколко години, а в по-сухите региони за няколко века – защо тези специални кости не са се разпаднали, въпреки че предполагаемо са на “милиони години”? Самата възможност тези “кости на възраст милиони години” да не са се разпаднали прави още по-сигурно предположението, че трябва да има милиони други кости пръснати наоколо, принадлежали на нашите прародители! Има милиони живи днес; ако хората са съществували на земята в продължение на милиони години, земята трябва да е пълна с костите на нашите прародители!

(4) Как е възможно във влажна земя да бъдат намерени “кости на възраст милиони години” (не вградени в твърда скала) в Индонезия, Китай и Англия? Но еволюционистите твърдят, че такива кости са намерени, както ще научим по-долу.

В статия относно откриването на Международния мемориален институт за африканска предистория “Луис Лийки” в Найроби, Кения, *Люин пише следното:

“Вероятно повече от всяка друга наука човешката предистория е високо персонализирано занимание, като цялата атмосфера отразява многократните сблъсъци на прекомерно големи самомнения. Причините не са трудни за откриване. Като начало, разглежданата тема – произходът на човека – е силно емоционална, и залогът е репутация и обществена популярност за онези, които открият най-старите предполагаеми човешки прародители. Но основният проблем е жалко малкият брой вкаменелости от хоминиди, върху които предисториците упражняват своето въображение.”—*Roger Lewin, “A New Focus for African Prehistory,” in New Scientist, September 29, 1977, p. 793.

САМО ПАРЧЕНЦА ОТ КОСТИ – Един проблем, както показахме по-горе, е, че всичко, с което тези експерти работят, са неща като части от челюсти, парченца от счупени черепи и части от други кости. Не е намерен нито един цял или дори половин скелет, който да свързва човека с останалите животни. Но като работи с парченца намерени тук и там, въображението може да произведе най-чудни “открития.” В някои случаи някои парченца са били намерени на известно разстояние от останалите парченца.

ЯВАНСКИ ЧОВЕК
Парчетата от кости известни като "Явански човек" идват от област, за която се знае, че в нея са били погребани хора. Забележете на тази илюстрация, че парчетата от кости на яванския човек могат да съвпадат и с човешко същество (възстановяването от фон Кьонигсвалд вляво), и с горила (възстановяването вдясно). По-късно немците решават, че те са човешки, а Дюбоа накрая заявява, че са от гибон.

ЯВАНСКИ ЧОВЕК – (*#5/5 Java Man*) През 1891 е намерен яванският човек. Това е класически пример за човек, който търси доказателства за да подкрепи някаква теория. *Йожен Дюбоа става убеден еволюционист докато учи в холандски колеж. След като напуска училището без да се дипломира, той започва да търси вкаменелости в Суматра и другите острови в Холандска Източна Индия. Изпраща в Холандия хиляди сандъци с кости от обикновени животни, и след това отива в Ява.

През септември 1891 на едно влажно място край река Соло близо до село Тринил, *Дюбоа открива теменна кост. Една година по-късно на двадесет метра от мястото, където е намерил теменната кост, намира бедрена кост. По-късно намира три зъба на друго място в същата местност. *Дюбоа приема за даденост, че (1) всички тези кости са от едно и също същество, и (2) че са на възраст почти един милион години.

В същите условия (което показва същата възраст) наблизо той също намира два човешки черепа (известни като черепите от Ваджак), но не публикува тази находка, тъй като те са имали обем на черепната кухина доста по-голям от съвременния човек. След тридесет и една години, през 1922, той признава, че черепът от Ваджак е бил на маймуна.

Въодушевен, *Дюбоа докладва за находката (парченца от кости) като “явански човек” и прекарва останалата част от живота си рекламирайки своето голямо откритие. Бедрената кост е била нормална човека бедрена кост. Както може да се очаква, мнозина експерти поставят под съмнение дали наистина костите идват от едно и също същество, и дори да е така, казват, че са човешки, не маймунски кости. Но *Дюбоа прекарва останалата част от живота си изнасяйки лекции и разказвайки на хората за “получовешките, полумаймунски” кости, които е намерил в Ява през 1891-1892. Той ги нарича Pithecanthropus erectus (изправен маймуночовек).

Британски зоолози са смятали костите за човешки. Немски експерти са ги смятали за маймунски, а френски експерти са си представяли, че е нещо между двете.

Накрая през 1907 от Берлин в Ява бива изпратена немска експедиция, за да установи истината. Но *Дюбоа не е могъл да им покаже своята “колекция от кости,” нито да им помогне по какъвто и да било начин. След като пристигат в Ява, те отиват на мястото край село Тринил и внимателно прекопават 10,000 кубични метра пръст и събират 43 сандъка с кости, и накрая обявяват това за прахосано време. Тяхното главно откритие е, че яванският човек на *Дюбоа е бил взет от наноси, които са дошли от вулкан наблизо. Той е бил изригнал в близкото минало и е посипал всичко с лава, която е погребала множество хора и животни.

Около 15 години преди смъртта си, след като повечето еволюционисти вече са били убедени, че неговата находка не е нищо повече от кости на съвременен човек, *Дюбоа обявява своето убеждение, че костите са принадлежали на гибон!

Училищните учебници и популярните книги продължават да споменават 500,000 години като възраст на “яванския човек,” който съвсем очевидно е доста въображаема фигура.

ПИЛТДАУНСКИ ЧОВЕК
В продължение на 40 години пилтдаунският човек е бил приеман за великото "липсващо звено," преди да бъде изобличен като измама. Части от челюст и зъби на шимпанзе са били внимателно преправени и след това съчетани с променени части от човешки череп. Използвани са само няколко кости, за да могат фалшификаторите да "възстановят" черепа в образа на "прародителя."

ПИЛТДАУНСКИ ЧОВЕК – (*#6/7 Piltdown Man / #10 The Story of Piltdown Man*) През 1912 е намерен пилтдаунският човек. Когато находката бива обявена от Британското геологично общество, тя създава голяма сензация и във вестниците, и в научните среди. Тя получава научното име Eoanthropus dawsoni. В продължение на 40 години научният свят се прекланя пред пилтдаунския човек като велик ключ към еволюцията на човека. Съществувал е само един екземпляр, макар че е трябвало да има хиляди, ако наистина е бил истински.

Рисувани са портрети на великите мъже, които са го открили и са работели по него, и трима от тези мъже по-късно биват удостоени с благородническа титла от английския крал. Такава е човешката слава. Остава пренебрегнат доклада на един зъболекар през 1916, който казва, че някой е поставил пломба на намерения зъб.

През 1953 *Джоузеф Уайнър и *Кенет оукли прилагат наскоро открития флуоров тест върху костите – и откриват, че пилтдаунският човек е една голяма измама! Някой е взел маймунска кост и я е закрепил към човешки череп, някак си е запълнил зъба, и след това внимателно е оцветил всичко така, че костите да изглеждат древни и съответстващи едни на други. Наблизо са били поставени донесени от друго място вкаменелости на бозайници и първобитни човешки оръдия. Необходими са били 40 години за да се разкрие тази измама. (По-долу в тази глава разказът е разглеждан в по-големи подробности.)

“Внимателното изследване на парченцата от кости [през 1953] разкрива удивителната информация, че цялото нещо е било фалшификация, измама извършена от Доусън, вероятно за да придобие слава. Черепите са сбор от парченца, някои човешки, други не. Един череп е имал човешко теме, но маймунска долна челюст. Зъбът е бил запълнен и предната част на челюстта е отчупена, за да прикрие маймунския ѝ произход. Някои използвани фрагменти са били оцветени, за да се прикрие фактът, че костите не са били вкаменени, а пресни. Като пробиват дупки в костите, изследователите получават стружки, а не прах, както би се очаквал от истинска вкаменена кост.”—Harold G. Coffin, Creation: Accident or Design? (1961), p. 21.

РОДЕЗИЙСКИ ЧОВЕК – През 1921 в пещера бива открит родезийският човек. Антрополози и художници се захващат на работа за да го превърнат в някакво полумаймунско, получовешко същество. Но тогава един компетентен анатом получава възможността да го изследва, и открива, че той е просто нормално човешко същество.

По-нататъшният анализ разкрива зъбни кариеси, които нормално биват причинявани от съвременните хранителни навици, а също и дупка в черепа причинена от куршум или стрела от арбалет. Така че родезийският човек в края на краищата се оказва не толкова древен.

ТАУНГСКИ АФРИКАНСКИ ЧОВЕК – Таунгският африкански човек бива открит през 1924 от *Реймънд Дарт, когато се натъква на предната лицева кост и долната челюст на млада маймуна в пещера във варовиковата кариера Таунг в Южна Африка. Той се втурва да докладва за него, като придружава съобщението си с екстравагантни твърдения. Мнозинството от учените отхвърлят тази находка, но пресата гръмогласно я обявява за “липсващото звено.” Днес повечето учения отхвърлят като череп на млада маймуна.

“Разликите от възрастта са особено значими по отношение на устройството на черепа при маймуните. При прехода от детство към пълнолетие се наблюдават много ясно изразени промени при маймуните, но не и при човека. Черепът на млада маймуна е доста различен то черепа на човек. Можем да си припомним, че първият екземпляр от австралопитек открит от Реймънд Дарт, туангското ‘дете,’ беше череп на млада маймуна. Този млад череп не е трябвало въобще да бъде сравняван с черепите на възрастни маймуни или на хора.”—Duane Gish, Evolution: The Challenge of the Fossil Record (1985), p. 178.

ЧОВЕКЪТ ОТ НЕБРАСКА – (*#7/2 Nebraska Man*) През 1922 е намерен човекът от Небраска. Всъщност, не е точно така. През 1922 е намерен един единствен кътен зъб – и е наречен “човекът от Небраска”! На един художник е възложено да нарисува картина на основата на този единствен зъб. Той го прави и картината се разпространява по целия свят. Човекът от Небраска е бил главното доказателство в процеса срещу Скоупс през юли 1925 в Дейтън, Тенеси. През 1928 бива открито, че зъбът принадлежи на “изчезнал вид свине”! През 1972 в Парагвай са намерени живи екземпляри на точно този вид свине. *Графтън Смит, един от хората участвали в рекламирането на “човека от Небраска,” получава благородническа титла за усилията си да направи тази впечатляваща находка известна п оцелия свят.

*Хенри Осбърн, водещ палеонтолог, се подиграва на Уилиям Дженингс Брайън по време на поцеса срещу Скоупс, завявайки, че зъбът е “глашатаят на човекоподобните маймуни в Америка,” и че той “говори томове от истина” (*H. F. Osborn, Evolution and Religion in Education, 1926, p. 103). По време на процеса двама специалисти по зъби от Американския музей по естествена история казват, че след внимателно проучване са стигнали до извода, че зъбът определено е от вид по-близък до човека отколкото до маймуната (Science 55, May 5, 1922, p. 464).

ПЕКИНСКИ ЧОВЕК – Пекинският човек се появява на международната сцена през 20-те години. Финансите на *Дейвидсън Блак почти са свършвали, и е имал нужда то финансиране, когато през 1927 намира зъб край Пекин в Китай. *Фондацията Рокфелер се намесва и му дава 80,000 долара за да продължи работата по тази колосална находка. Така че *Блак продължава да търси и намира череп, копия от който днес се показват в лабораториите по биология. *Блак го нарича Sinanthropus pekinensis (“китайски човек от Пекин”) и получава поздравления от целия свят за своето откритие. След неговата смърт през 1934, йезуитът помагал за създаването на пилтдаунския човек (*Тейлар дьо Шарден) поема работата върху мястото. След това *Франц Вайденрайх поема ръководството, докато цялата работа бива прекратена през 1936 поради японското нашествие в Китай.

Мястото се оказва някакво градско бунище. Макар в тази яма близо до Пекин да са били открити хиляди животински кости, намерени са само няколко човешки черепа, и няма никакво свидетелство те да са еволюирали от нещо друго – макар че в ямата са били натрупани животински кости до дълбочина 50 метра. Тези човешки кости са били 14 черепа в различно състояние, 11 челюстни кости, 147 зъба и няколко фрагмента от лакътна кост и бедрена кост, заедно с няколко каменни оръдия и пепел от огнище.

Били са човешки кости, но с доста по-малък обем на мозъка (1000 cm³, какъвто обем имат и някои хора днес), и с изпъкнали кости на надочните арки, които намираме при неандерталци и австралопитеци.

И днес има раси с по-големи надочни арки, а някои филипински жени имат надочни арки каквито обикновено имат само мъжете. Характеристиките са различни, но видът е един и същ.

“Тежкокостният [пекински] хоминиден череп изявява изпъкнали надочни арки и доста по-малка мозъчна кутия (около 1000 cm³) от съвременните хора (1500 cm³).”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 359.

Мозъчна кутия от 1,000 cm³ не е подчовешка; хората днес имат различни обеми на мозъчните кутии от 1,000 до 2,000 cm³, като понякога стигат до 750 cm³, а средният обем е 1,500-1,600 cm³.

Всички черепи изчезват през Втората световна война, така че днес не можем да ги изследваме със съвременни методи, за да проверим тяхната автентичност.

“Всред несигурностите на разкъсвания от войната Пекин се оказва невъзможно да бъдат безопасно съхранени [костите на пекинския човек] от китайските власти, затова Вайденрайх в края на краищата ги опакова за военна доставка към Съединените щати. Смята се, че са били на борда на военния кораб Президент Харисън, който е потопен в Тихия океан в средата на ноември 1941. Така че сега костите на пекинския човек може би лежат на дъното на океана.

“Но от време на време има съобщения, че сандъкът не е достигнал до борда на нещастния кораб, но е оставен на железопътна гара, където е бил конфискуван от японците, откраднат или просто изгубен в бъркотията.”—*Ibid.

Данните показват, че мястото на находката може да е било място за ядене или бунище, и че са ядени и животни, и хора.

“Но точно какво е било изровено? Място за живеене? Гробище? Място на ритуално човекоядство? . . . Пекинският човек е представен предимно чрез черепи – и почти никакъв материал извън черепи. Няма седалищна кост или ребро. Само черепи. И отворът в основата, foramen magnum, на всички черепи е разширен и натрошен, като че някой е искал да извади мозъка от там.”—*Ibid.

Двадесет години по-късно, през 50-те, *Ърнст Мейр измисля ново название, Homo erectus, и включва в него множество находки на кости (явански човек, пекински човек и няколко други).

Добре е да помним, че всичко, което е останало от пекинския човек, са гипсови отливки в Съединените щати. Но гипсовите отливки не могат да бъдат смятани за надеждно свидетелство.

АВСТРАЛОПИТЕЦИ – (*#8/3 Ramapithecus*; #9/17 Australopithecus*) “Австралопитек” (“южна маймуна”) е названието дадено на разнообразие от маймунски кости намерени в Африка. След като внимателно изследват костите, антрополозите тържествено обявяват, че те са дошли от древна раса от пред-хора, които са живели преди 1 до 4 милиона години. Тези кости са намерени в различни африкански местности, включително Стеркфонтейн, Сварткранс, Куби Фора, Олдувай, Хадар и река Орно. Както съвременните маймуни, австралопитеците имат няколко разновидности. Но всички те са маймуни.

Един от най-известните от тях е “Луси,” и по-късно ще говорим за нея.

Някои експерти вярват, че тези маймуни, австралопитеците, са произлезли от друга маймуна, “рамапитек,” която предполагаемо е живяла преди 12 милиона години.

“Не е известен никакъв доказан прародител за който и да е ранен австралопитек, нито за който и да е ранен Homo habilis.”—W. Mehlert, “The Australopithecines and (Alleged) Early Man,” in Creation Research Society Quarterly, June 1980, p. 25.

Друга маймуна е Homo habilis. През 60-те години*Луис Лийки открива в Олдувай няколко зъба и парченца от череп. Той определя възрастта им на 1.8 милиона години и решава, че принадлежат на човешкото семейство, поради което ги наименува Homo (хората се класифицират като Homo sapiens). Но мнозина експерти, включително *Брейс и *Метрес, ясно показват, че habilis не е нищо повече от австралопитек с голям мозък.

Размер на мозъка: Човешките същества имат размери на мозъка приблизително 1500 cm³. В сравнение с тях, habilis има около 660 cm³. Размерите на мозъка за други същества са 800 cm³ за Хадар, 900 cm³ за Куби Фора. Размерите на мозъка за повечето от другите видове са около 500 cm³. Черепите от Таунг и Стеркфонтейн са по около 430 cm³, така че възрастен екземпляр от техните видове би бил само 550-600 cm³. Така че от гледна точка на размерите на мозъка, тези находки не доказват нищо.

Една превъзходна и подробна статия по този въпрос, включваща 13 диаграми и графики, е статията на Джералд Дъферт, “Някои изводи от различните черепни обеми на най-добре запазените черепни екземпляри от австралопитеци” (Gerald Duffert, “Some Implications of Variant Cranial Capacities for the Best-preserved Australopithecine Skull Specimens,” Creation Research Society Quarterly, September 1983, pp. 96-104). Статията разкрива, че има данни за лъжливи измервания на тези древни африкански черепи. Много пъти при първоначалните измервания се обявява голям измерен обем за черепа, но по-късните измервания от други изследователи разкриват много по-малки размери!

“Като цяло последващите изчисления на черепите на австралопитеци водят до намаление на техния измерен обем. Общият процент на разликите достига 157.91%.”—Op. cit., p. 100.

“Хипотезата, че появата на човека е белязана с увеличаване на мозъка, е била популярна дълго време, но губи популярност с откритието, че вътрешночерепните обеми на австралопитеците не са по-големи от тези на горилите.”—*Elwin L. Simmons, Primate Evolution: An Introduction to Man’s Place in Nature (1972), p. 278.

Говорейки за австралопитеците, *Дж. С. Уайнър коментира:

“Маймуноподобният профил на австралопитека е толкова ясно изразен, че неговото очертание може да се наложи върху очертанието на женско шимпанзе и да съвпадне забележително добре, и в това и в други отношения австралопитекът е много различен от съвременния човек.”—*J.S. Weiner, The Natural History of Man (1973).

През 1957 водещият американски антрополог Ашли Монтагю пише, че не е възможно тези крайно маймуноподобни създания да имат нещо общо с човека (A. Montagu, Man’s First Million Years).

АВСТРАЛОПИТЕК
Сравнение между черепи на австралопитек, шимпанзе и човек. Австралопитекът очевидно е маймуна и по никакъв начин не е преход между маймуна и човек.

След много внимателни изследвания *Окснард и *Цукерман стигат до извода, че австралопитекът е маймуна, не човек, и не е преходна форма между двете.

“Д-р Чарлс Окснард и сър Золи Цукерман са водещи в развитието на могъща процедура за мултивариантен анализ. Тази компютъризирана техника извършва едновременно милиони сравнения върху стотици съответстващи измерения на костите на живи маймуни, хора и австралопитеци. Тяхното отсъждане, че австралопитеците не са междинно звено между човека и живите маймуни, е доста различно от по-субективните и и по-малко аналитични визуални техники на повечето антрополози. Но тази техника все още не е приложена към най-новия вид австралопитек, известен като ‘Луси.’”

ЛУСИ – Луси, една от най-скорошните находки на австралопитеци, бива изкопана от *Доналд Йохансон в Хадар, Етиопия, през 1975. той определя възрастта ѝ на 3 милиона години пр. н. [преди настоящето]. През 1979 *Йохансон и *Уайт твърдят, че Луси се класифицира като маймуночовек (Australopithecus afarensis). Но дори преди това изненадващо изявление, ситуацията не изглеждаше твърде добра за Луси. През 1976 Йохансон казва, че “Луси има масивни V-образни челюсти за разлика от човека” (*National Geographic Magazine, 150:790-810). През 1981 той казва, че тя е “смущаващо нечовекоподобна” (Science 81, 2(2):53-33). През 1977 списание Time съобщава, че Луси има малък череп, глава като на маймуна, размер на мозъчната кутия като на шимпанзе – 450 cm³ – и “е изненадващо късокрака” (*Time, November 7, 1979, p. 68-69).

В интервю за BBC-TV през 1982 *д-р Ив Копан заявява че черепът на Луси е като на маймуна.

През 1983 *Джеръми Черфас казва, че глезенът (talus) на Луси е извит назад като на горила, вместо напред като при човешките същества, които имат нужда от това за да вървят изправени, и заключава, че разликите между нея и човешките същества на “невъзможни да бъдат объркани” (*J. Cherfas, New Scientist, (97:172[1982]).

*Съсман и *Стърн от Нюйорския университет внимателно изследват Луси и казват, че палецът ѝ е като на маймуна, пръстите на краката ѝ са дълги и изкривени от катерене по дърветата, и “тя вероятно е гнездяла по дърветата като другите маймуни” (Bible Science Newsletter, 1982, p. 4).

Няколко учени са на мнение, че костите на Луси идват от два различни източника. Коментирайки това, *Питър Андрюс от Британския музей по естествена история казва следното:

“Нещо, което усложнява нещата още повече, е, че няколко изследователи вярват, че екземпляра на afarensis [Луси] е всъщност смес от два различни вида. Най-убедителното доказателство за това е основано върху характеристиките на колянната и лакътната стави.”—*Peter Andrews, “The Descent of Man,” in New Scientist, 102:24 (1984).

Относно тези колянни стави, *Оуен Лавджой, висококвалифициран сътрудник (анатом) на *Ричард Лийки заявява през 1979 в лекция в Съединените щати, че мултивариантен анализ на колянните стави на Луси разкрива, че тя е маймуна.

Така че независимо дали костите на Луси принадлежат на едно същество или две, и двете са маймуни.

*Теорията на Йохансон относно Луси е основана върху допускане, което свързва две вкаменелости намерени на разстояние 1,600 километра една от друга:

“Макар че вкаменелостта Луси първоначално е датирана на три милиона години, *Йохансон я обявява на 3.5 милиона години, защото според него видът е ‘същият’ както на черепа намерен от *Мери Лийки в Лаетоли, Танзания. Като обявява находката на Мери Лийки за ‘типов екземпляр’ за Australopithecus afarensis, той отъждествява Луси с друга вкаменелост намерена на разстояние 1,600 километра от Афар [в северна Етиопия] и по-стара с половин милион години! *Мери смята, че двете въобще не са идентични и отказва да участва в свързването на нейния екземпляр с afarensis на *Йохансон. . . . Тя заявява, че е силно раздразнена от ‘присвояването’ от Йохансон на нейната находка, нейната репутация и по-старата дата на нейната находка, за да придаде достоверност на Луси. Така започва горчивата дълготрайна вражда между Йохансон и семейство Лийки.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 285.