Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2014 09:45 - Развенчаване на модерната псевдонаучна митология. Защо теорията за вкаменелостите/слоевете е измама (1).
Автор: django Категория: Други   
Прочетен: 4545 Коментари: 0 Гласове:
0



 Това е най-дългата и една от най-важните глави в тази книга. Вкаменелостите дават на еволюционистите тяхното единствено свидетелство, че еволюцията може и да е станала в миналото. Ако вкаменелостите не свидетелстват за еволюция в миналото, тогава тя не може да протича и сега.

Единственото значително свидетелство, ако въобще има такова, че в миналите епохи е имало еволюция, трябва да се търси във вкаменелостите. Единственото сигурно свидетелство от настоящето, че има механизъм, по който еволюцията може да стане – в настоящето или в миналото – ако въобще има такова свидетелство, трябва да се намери в естествения отбор и мутациите. За всяка една от тези теми има по една глава в тази книга (глави 12, 9 и 10).

Предметът може и да изглежда сложен, но не е. Ще започнем тази глава с въведение и преглед на някои от проблемите с вкаменелостите. След това ще обърнем достатъчно внимание на всеки един от тези проблеми – и повече от това – за да ви дадем ясно разбиране за принципите и изводите.

И когато го получите, ще бъдете удивени от количеството внушителни свидетелства подкрепящи твърдението, че няма абсолютно никакви данни от вкаменелостите, че някога на нашата планета е имало еволюция!

“Все още не знаем механиката на еволюцията, въпреки свръхуверените твърдения на някои места, нито има вероятност да постигнем повече напредък в това чрез класическите методи на палеонтологията или биологията; и определено няма да напреднем като скачаме и крещим, ‘Дарвин е бог и аз съм неговият пророк.’”—*Errol White, Proceedings of the Linnean Society, London, 177:8 (1966).

1 – ВЪВЕДЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЯ – (*#1/9 Introduction*) Повечето хора знаят много малко за коя да е част от геологията. Ето някои от главните области на геологичните изучавания. От геологичните понятия дефинирани по-долу, ще е най-добре да обърнете специално внимание на думите в черен курсив:

Ето някои от главните клонове на физическата геология: (1) Геохимия е изучаване на химическите вещества в земята и химическите промени, през които преминават. (2) Петрология е общо изучаване на камъните. (3) Минералогия е изучаване на минералите, като желязна руда и уран. (4) Геофизика е изучаване на устройството, състава и развитието на земята. (5) Структурна геология е изучаване на разположението и формите на скалите много дълбоко в земята.

И физическата, и историческата геология включват три области: (1) Геохронология е изучаване на геологичното време. (2) Земни процеси е изучаване на силите, които предизвикват промените в земята. (3) Седиментология е изучаване на седиментите и начините, по които те се отлагат.

Историческата геология има поне четири основни области: (1) Палеонтология е изучаване на вкаменелостите, а палеонтолози са учените, които ги изучават. (2) Стратиграфия е изучаване на скалните слоеве, в които се намират вкаменелостите. (3) Палеогеография е изучаване на географията на земята в миналото. (4) Палеоекология е изучаване на взаимоотношенията между предисторическите растения и животни и тяхната среда.

Вкаменелостите са останки от живи създания, растения или животни, или следи от тяхното съществуване. Те се намират в седиментните скали. Седиментните скали са съставени от слоеве от скали, натрупани като многоетажна торта. Седиментните скали съдържат вкаменелости, или още са фосилиферни скали.

Търсачите на вкаменелости използват думата таксони за да опишат основните различни типове растения и животни намерени във вкаменелостите. С това те като цяло имат предвид биологични видове, но понякога и родове или по-сложни класификации, като семейства или дори класове. Следователно таксон е доста общо понятие; вероятно ще го срещнете в някои от цитатите в тази глава. По-висши таксони ще означава по-големите създания като гръбначни (животни с гръбначен стълб).

“Частта от геологията, която се занимава с проследяването на геологичните данни в миналото, се нарича историческа геология. Историческата геология разчита предимно на палеонтологията, изучаването на еволюцията на вкаменелостите, както е запазена в наличните вкаменелости, за да определя и свързва скалните данни от древните времена.”—*O. D. Von Engeln and *K. E. Caster, Geology (1952), p. 423.

Тези вкаменелости могат да бъдат черупки, кости или цели скелети. Вкаменелост може да бъде също отпечатък, следа от птичи крак или следа от опашка на гущер. Може дори да включва и следи от дъждовни капки. Много вкаменелости вече не съдържат първоначалния материал, но са съставени от минерални депозити, които са проникнали в тях и са възприели тяхната форма.

Вкаменелостите са изключително важни за еволюционната теория, тъй като те дават единствените данни за растения и животни в древните времена. Еволюцията на вкаменелостите е от най-висока важност като доказателство за еволюцията. В тези вкаменелости учените трябва да могат да намерят всички данни необходими за да се докаже, че едни видове са произлезли от други.

“Макар че сравнителното изучаване на живите животни и растения може да даде много убедителни косвени доказателства, вкаменелостите дават единственото историческо документално доказателства, че животът е еволюирал от по-прости към по-сложни форми.”—*Carl O. Dunbar, Historical Geology (1949), p. 52.

“За щастие има наука, която е в състояние да наблюдава развитието на еволюцията в историята на земята. Геологията проследява скалните слоеве на нашата земя положени един върху друг в миналите геологични епохи в продължение на стотици милиони години, открива техния ред и време и разкрива организми, които са живели във всички тези периоди. Така палеонтологията, която изучава вкаменелостите, е в състояние да представи органичната еволюция като видим факт.”—*Richard B. Goldschmidt, “An Introduction to a Popularized Symposium on Evolution,” in Scientific Monthly, Vol. 77, October 1953, p. 184.

ПАЛЕОНТОЛОЗИТЕ ПОЗНАВАТ ФАКТИТЕ – (*#3/25 The Experts Speak*) Изучаването на вкаменелостите и мутациите са изброени като двете ключови доказателства за еволюцията: Данните от вкаменелостите или доказват, или опровергават еволюцията в миналото; фактите относно мутациите доказват или опровергават дали тя въобще може да се случи.

Вероятно това е причината от всички учени именно палеонтолозите и генетиците да са тези, които най-често публично отхвърлят с отвращение еволюционната теория (*А. Х. Кларк, *Ричард Голдшмит, *Стивън Гулд, *Стивън Стенли, *Колин Патърсън, и т.н.). Те са прекарали живота си в безплоден труд, на практика, с един от двата главни фактора в самото сърце на еволюцията: доказателството (вкаменелостите) или механизма, по който тя става (мутациите) и тази част от тялото, в което трябва да стане (ДНК).

ТЪРСАЧИ НА ВКАМЕНЕЛОСТИ – (*#2 The Fossil Hunters) В продължение на повече от век хиляди хора са посветили живота си на откриване, почистване, подреждане и съхраняване на милиони вкаменелости. Работата, която те вършат, отнема много време, изтощителна е, и въпреки това не е дала доказателството, което те търсят.

ДНЕС НЕ СЕ НАБЛЮДАВА НИКАКВА ЕВОЛЮЦИЯ – Еволюцията (промяна на един вид животно в друг) никога не се е случвала в наши дни.

“Никой биолог не е видял в действителност произход на група организми чрез еволюция.”—*G. Ledyard Stebbins, Process of Organic Evolution, p. 1. [Стебинс е генетик.]

ВСИЧКО СЕ КРЕПИ НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ – Тогава е очевидно, че тъй като днес не се наблюдава никаква еволюция, всичко, което еволюционистите имат, за да докажат своята теория, е данни от вкаменелости за форми на живот, които са живели в миналото. Ако еволюцията е причината за живота на земята, тогава трябва да има хиляди различни частично еволюирали форми на живот сред вкаменелостите. За да може еволюцията да се случи, такива трябва да има в изобилие. Вкаменелостите трябва да разкриват голям брой преходни видове – същества, които са полуриба-полувлечуго, и т.н.

Във всички тези изучавания ще говорим за основните типове растения и животни като “видове.” Но както видяхме в глава 1, Животински и растителни видове, биолозите често класифицират растения или животни като “видове,” когато те са само подвидове.

УНИФОРМИЗЪМ – (*#4/29 Uniformitarianism vs. Catastrophism) Основен постулат на еволюцията е схващането за униформизма. Според тази теория начинът, по който всичко става днес, е начинът, по който винаги е ставало в миналото на нашата планета. Това схващане има голямо значение за скалните слоеве. Тъй като понастоящем в повечето неалувиални области се отлагат не повече от 2-3 сантиметра седименти всяка година, следователно в тези области не може да се е отлагало повече от това количество на година в миналото. Тъй като има дебели скални пластове съдържащи вкаменелости, следователно тези скали и тяхното съдържание трябва да са изисквали милиони години за да се отложат. Това е теорията.

Противната гледна точка е известна като катастрофизъм и учи, че в миналото е имало голяма катастрофа – Потопът – която за няколко месеца е отложила всички седиментни скални слоеве, погребвайки животните вътре в тях, които след това са станали вкаменелости.

ТЕОРИЯТА, КОЯТО ДАВА НАЧАЛОТО – Естествоизпитатели работещи в Париж няколко години преди да е бил роден *Чарлс Лайел, откриват скални слоеве с вкаменелости. *Лайел използва тези сведения в своята важна книга, Принципи на геологията, и разделя слоевете на три раздела. Той датира един като най-млад, друг като по-стар, и трети като най-древен.

*Лайел и други като него измислят възрастите за тези слоеве в началото на 19 век, преди да е било известно каквото и да било за скалните слоеве и вкаменелостите в тях! Сред главните изследвани слоеве са някои намерени в Англия, Шотландия и Франция. *Лайел основава своята теория за възрастта на слоевете на броя на все още съществуващите видове представени от вкаменелостите във всеки слой. Ако даден слой е имал сравнително малко вкаменелости представляващи съществуващи днес видове, тогава *Лайел го е датирал като по-древен.

От тогава до сега е доказано, че теорията на *Лайел не се съгласува с действителността; процентът на все още съществуващи видове е много висок във всички слоеве, и е различен за различни места за един и същи слой. Въпреки това, след като се скарват относно подробностите, последователите на Лайел разширяват неговата схема; и макар че променят неговите първоначални названия на слоевете, те се придържат към неговата грешка и я развиват. Макар някои от названията на слоевете да са били променени по-късно през 19 век, учените през 20 век наследяват тази реликва от заблудата на 19 век. Именно това се преподава в университетите.

ЕРИТЕ – Съдържащите вкаменелости скални слоеве предполагаемо попадат в едно от три основни деления, наречени “ери.”

На върха са скалите от ценозойската ера. Под нея идват нивата на мезозойската ера. След това са слоевете на палеозойската ера. На дъното намираме камбрия, който съдържа най-ниските скали съдържащи вкаменелости. Под тях е докамбрият. (Ценозой означава “млад живот,” мезозой означава “среден живот,” а палеозой означава “древен живот.”)

ДАТИ НА ПОЯВА НА ГЕОЛОГИЧНИТЕ ВРЕМЕВИ ТАБЛИЦИ – Тази теория за вкаменелостите и слоевете е истински архаична. Основите на теорията са били създадени когато се е знаело много малко за слоевете или вкаменелостите. Но от тогава досега геологията и палеонтологията са били обременени с нея. Ето годините, в които са се появили различните геологични деления:

ПЕРИОДИ:
Кватернер – 1829
Терциер – 1759
Креда – 1822
Юра – 1795
Триас – 1834
Перм – 1841
Карбон – 1822
Девон – 1837
Силур – 1835
Ордовик – 1879
Камбрий – 1835

ЕРИ:
Ценозойска – 1841
Мезозойска – 1841
Палеозойска – 1838

Вероятно най-смешната страна на всичко това е, че радиодатирането на скали, което не е съществувало когато са били измислени теориите през 19 век, е принудено да се съобразява с тези дати за слоевете от 19 век! Това става като се приемат за валидни само няколко мостри, които съвпадат с датите от 19 век. Останалите биват отхвърляни. (Виж глава 6, Неточни методи за датиране, за повече по този въпрос.)

image

ГЕОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА — Голяма част от това, особено датите, е въображаемо. Полагането на слоевете с вкаменелости е станало предимно преди плеистоцена, образуването на планините по време на плеистоцена, а след-Потопните слоеве след него. Въглищата са предимно в карбона.

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА – Ако еволюцията беше факт, тогава в настоящите събития и в данните от миналото трябва да намираме изобилни свидетелства за промяна на един вид в друг вид. Но в цялата минала история и в настоящите наблюдения никой не е виждал това да става. Преди писаната история имаме само данни от вкаменелости. Учените по целия свят събират и изучават вкаменелости в продължение на повече от сто години. Буквално милиони вкаменелости са били събрани и изследвани!

Ето какво са открили във всичките си изследвания: (1) Няма никакви данни за промяна на един вид в друг. (2) Това, което откриваме, са нашите съвременни видове, заедно с някои вече изчезнали. (3) Няма преходни форми или полуформи между видовете.

Да, сред вкаменелостите има изчезнали същества. Това са растения и животни, които вече не живеят на земята. Но дори учените се съгласяват, че изчезналите видове не могат да бъдат доказателство за еволюция.

Но еволюционистите гордо показват динозавърски кости като велико доказателство за еволюцията – когато всъщност те не са никакво доказателство! Изчезването на видове не е еволюция!

Преди да продължим нататък в това изучаване, трябва да споменем две точки, които ще помогнат за изясняване на проблема:

ЗАЩО ИМА ТОЛКОВА СЛОЖНИ УСТРОЙСТВА В ОСНОВАТА? – Както вече споменахме, най-долният слой се нарича камбрий. Под този най-долен съдържащ вкаменелости слой се намира докамбрий.

Камбрият съдържа безгръбначни животни като трилобити и раменоноги. И двете групи са много сложни малки животни. В допълнение, много от съвременните животни и растения могат да се намерят на това най-ниско ниво, точно над докамбрия. Как е възможно такива сложни, многоклетъчни създания да се намират на дъното на камбриевия слой? Но те са там. В най-долния слой с вкаменелости внезапно откриваме много сложни растения и животни – и то много, без никакви данни те да са еволюирали от нещо по-нисше.

“Истината е, както всеки палеонтолог знае, че повечето нови видове, родове и семейства, и почти всички категории по-висши от семейства, се появяват в слоевете с вкаменелости внезапно и до тях не водят никакви известни постепенни, напълно непрекъснати преходни вериги.”—*George G. Simpson, The Major Features of Evolution, p. 360.

Палеонтолозите (търсачите на вкаменелости) наричат този огромен проблем “камбрийски взрив,” тъй като в слоевете с вкаменелости внезапно се появяват огромни множества от сложни създания – без никакви данни те да са еволюирали от по-прости създания!

По-късно в тази глава ще разгледаме проблема с камбрия и докамбрия.

Кое е причинило тази внезапна, масивна поява на живи същества? Кое е направило слоевете? Защо са всички тези вкаменелости в слоевете? Какво е решението на всичко това?

ПОТОПЪТ В БИТИЕ – Отговорът е, че голям Потоп – описан в Библията в Битие 6 до 9 – бързо е покрил земята с вода. Когато това е станало, седименти от камъни, чакъл, глина и пясък са били положени в последователни слоеве, погребвайки животинския и растителния живот. Под високо налягане тези седименти са се превърнали в това, което днес наричаме “седиментни скали.” (Глината е станала шисти; пясъкът се е превърнал в пясъчници; смесите от чакъл, глина и пясък са образували конгломератни скали.) Цялата тази маса от отложен от водата материал е погребвала постепенно милиони живи създания. Резултатът от това са вкаменелостите, които днес се намират единствено в седиментните скални слоеве.

Когато Потопът е покрил света, първите, които са били покрити, са били бавнодвижещите се животни, следващите са били малко по-големите и малко по-бързите животни, и така нататък. Днес можем да копаем в тези скални слоеве и да открием, че най-долният слой обикновено съдържа най-бавните създания; над тях са по-бързите. Еволюционните учени заявяват, че тези най-долни слоеве са на възраст много милиони години (57 милиона за най-стария, камбрий), а най-горните са най-млади (плиоценът е на 10 милиона години, а плеистоценът е на 2 милиона години).

Но в действителност ще открием, че данните показват, че всички седиментни слоеве с техните множества от вкаменелости са били положени за съвсем кратко време.

ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО НАЛИЧНИ ДАННИ? – Преди да продължим нататък, от жизненоважно значение е да знаем дали има налични достатъчно данни, за да решим проблема с вкаменелостите. Можем ли понастоящем наистина да знаем със сигурност дали според данните от вкаменелости еволюцията е станала или не е станала?

Да, МОЖЕМ! От началото на 19 мек хора са работели усилени за да намерят доказателство за еволюцията в слоевете с вкаменелости.

“Достатъчността на данните от вкаменелости като окончателно доказателство е подкрепена от факта, че 79.1 процента от живите семейства на земните гръбначни са намерени сред вкаменелостите (87.7 процента, ако изключим птиците).”—R. H. Brown, “The Great Twentieth-Century Myth,” in Origins, January 1986, p. 40.

“Чарлс Дарвин е имал големи очаквания от геологията и палеонтологията, макар че през 1859 [когато издава своята книга, Произход на видовете] той признава, че те [вече] представят най-силното доказателство против неговата теория. Вкаменелостите са били объркваща загадка за него, тъй като не са разкривали никакви данни за постепенна и непрекъсната еволюция на живота от общ прародител, доказателство, от което той се е нуждаел за да подкрепи своята теория. Макар че вкаменелостите са били загадка за Дарвин, той пренебрегва проблема и намира утеха във вярата, че бъдещите изследвания ще обърнат нещата и в края на краищата ще докажат верността на неговата теория.

 

Той заявява в своята книга, Произход на видовете, ‘Геологичните данни са изключително несъвършени и този факт до голяма степен ще обясни защо не намираме междинни разновидности, свързващи чрез съвсем малки стъпки всички изчезнали и съществуващи днес форми на живот. Онзи, който отхвърля тези възгледи относно естеството на геологичните данни, съвсем основателно трябва да отхвърли цялата моя теория’ [цитат от шестото (1901) издание на книгата на Дарвин, страници 341-342].

Днес, след повече от 120 години най-обширни и внимателни геологични изследвания на всеки континент и на морското дъно, картината е безкрайно по-жива и цялостна отколкото е била през 1859. Открити са образувания съдържащи стотици милиарди вкаменелости и нашите музеи днес са пълни с повече от 100 милиона вкаменелости от 250,000 различни видове. Наличността на това изобилие от конкретни научни данни би трябвало да позволи на обективните изследователи да определят дали Дарвин е бил на прав път.”—Luther D. Sunderland, Darwin’s Enigma (1988), p. 9 [курсивът е мой].

“В музеите по света има сто милиона вкаменелости, всички описани и идентифицирани.”—*Porter Kier, quoted in New Scientist, January 15, 1981, p. 129.

В музеите и в други колекции се съхраняват сто милиона вкаменелости! Това би трябвало да е достатъчно за да се намерят липсващите звена и да се докаже еволюционната теория!

Да, днес има налична достатъчно информация, за да можем да сме сигурни от данните от вкаменелости дали еволюцията някога е станала в нашия свят! Тази глава ще ви даде кратко обобщение на тези факти.

“Причината за резките появи и празноти вече не може да се приписва на несъвършенството на данните от вкаменелости, както прави Дарвин, когато палеонтологията е била млада наука. С повече от 200,000,000 описани мостри на вкаменелости от около 250,000 вида, мнозина еволюционни палеонтолози като Стенли твърдят, че данните от вкаменелости вече са достатъчни.”—W. R. Bird, The Origins of Species Revisited (1954), p. 48 [курсивът е мой].

“Отчасти ролята на палеонтологията в еволюционните изследвания е дефинирана твърде тясно поради лъжливо вярване, което може да се проследи назад до Дарвин и неговите ранни последователи, че данните от вкаменелости са жалко непълни. Всъщност, данните са с достатъчно високо качество за да ни позволят смислено да предприемем определени видове анализ на ниво видове.”—*S. Stanley, “Macroevolution,” p. 1 (1979).

 

“Идентифицирани са вкаменелости на над десет хиляди вида насекоми, над тридесет хиляди вида паяци и близък до този брой за много морски създания. Но засега данните за постепенни промени водещи до значителни еволюционни преобразувания изглеждат изключително недостатъчни. Предполагаемият преход от безкрили към крилати насекоми все още не е намерен, както и преходът между двата главни вида крилати насекоми, палеоптери (еднодневка, водно конче) и неоптери (мухи, бръмбари, мравки, пчели).”—*Fred Hoyle, “The Intelligent Universe: A New View of Creation and Evolution,” 1983, p. 43.

ДАННИ СЪБИРАНИ 150 ГОДИНИ – Въпреки такова огромно количество данни от вкаменелости, след 40 години на изследвания по палеонтология и ботаника, *Хериберт-Нилсон от университета Лунд в Швеция казва, че празнотите – липсващите звена – никога няма да бъдат намерени.

“От палеобиологичните факти не е възможно да се състави дори бърза скица на еволюция. Материалът от вкаменелости сега е толкова цялостен, че . . . липсата на преходни видове не може да се обяснява като дължаща се на недостатъчното количество материал. Празнотите са истински; те никога няма да бъдат запълнени.”—*N. Heribert-Nilsson, Synthetische Artbildung (The Synthetic Origin of Species) (1953), p. 1212.

Дори преди повече век са били събрани достатъчно данни от изследване на вкаменелости, и вече е било ясно, че празнотите във вкаменелостите между видовете от Битие не могат да се запълнят. Дори *Чарлс Дарвин признава проблема в своята книга.

“. . . междинни звена? Геологията определено не разкрива никаква подобна постепенна промяна, и това вероятно е най-очевидното и сериозно възражение, което може да се повдигне против теорията [на еволюцията].”—*Charles Darwin, Origin of the Species, quoted in *David Raup, “Conflicts Between Darwin and Paleontology,” in Field Museum Bulletin, January 1979.

В продължение на повече от век стотици хора посвещават живота си да намерят тези липсващи звена! Ако преходните форми свързващи един вид с друг наистина съществуваха – досега трябваше да бъдат намерени!

Съндърланд, цитиран по-горе, казва, Нашите музеи днес са пълни с повече от 100 милиона вкаменелости от 250,000 различни видове.” Ето в два кратки абзаца ясно описание на значимостта на този проблем с липсващите звена:

“Времето необходимо за едно от тези безгръбначни да еволюира в гръбначно, или в риба, е оценено на приблизително 100 милиона години, и се вярва, че еволюцията на рибата в земноводно изисква около 30 милиона години. Същността на новия дарвинистки възглед е бавната постепенна еволюция на едно растение или животно в друго чрез постепенно натрупване на микромутации чрез естествен отбор на пригодените разновидности.

Ако този възглед за еволюцията е верен, данните от вкаменелости трябва да съдържат огромен брой преходни форми. Музеите за естествена история трябва да са препълнени с несъмнени междинни форми. Събрани са и са класифицирани вкаменелости на около 250,000 вида. Тези вкаменелости са били събирани на случаен признак от скали, които предполагаемо представляват всички геологични периоди в земната история. Ако приложим еволюционната теория и законите за вероятността, повечето от тези 250,000 вида трябва да представляват преходни форми. Следователно, ако еволюцията беше вярна, не би трябвало да има никакви съмнения, въпроси или спорове относно факта на еволюцията.”—Duane Gish, “The Origin of Mammals” in Creation: The Cutting Edge (1982), p. 76.

Горният цитат дава превъзходно обобщение на проблема с празнотите във вкаменелостите. Вкаменелостите предполагаемо съдържат данни за всички милиарди години живот на земята. Ако са необходими “100 милиона години” за безгръбначно да еволюира през преходни форми в риба, слоевете с вкаменелости трябва да показват огромен брой междинни форми. Но те не ги съдържат! Учените обсъждат тези факти един с друг; но тяхната отговорност е да ги съобщят на обществеността.

Данните подкрепят информацията дадена в най-старата запазено книга в света: книгата Битие.

2 – ДАТИРАНЕ НА СЛОЕВЕ И ВКАМЕНЕЛОСТИ

КАК СЕ ДАТИРАТ СКАЛИТЕ? – Има огромни количества вкаменелости пръснати в различни седиментни слоеве по целия свят. Но как се датират скалите и вкаменелостите? В този раздел ще научим, че скалите се датират по вкаменелостите, а вкаменелостите се датират по теориите относно датирането на скалите!

“Днес не можем да вземем дори един брой на вестник или списание, в който не ни осведомяват точно преди колко милиона години се е случило някакво забележително събитие в историята на земята.”—*Adolph Knopf, quoted in Isaac Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 62. [Нопф е американски геолог].

Нека да разгледаме по-внимателно този процес на датиране:

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ – Истинската история може да се проследи само до 4,500 години назад. Първата династия в Египет е оставила сведения, които датират от около 2200 пр. Хр. (Това е коригираната дата ккато е определена от учените; историята на Мането я датира на 3500 пр. Хр. Виж глава 21, Археологично датиране. [Поради липса на място трябваше да пропуснем почти цялата глава от тази книга, но тя се намира на нашия уебсайт.]) Мойсей започва да пише част от Библията около 1480 пр. Хр. Той пише относно събития от около 4000 пр. Хр.

Но еволюционистите твърдят, че могат да датират разните скали на милиони години назад! Цялата геологична колона – от долу до горе – предполагаемо е отнела 2 милиарда години, с милиони години отделени за всяко ниво на слоевете. На каква основа си позволяват да смятат, че могат да приписват такива древни дати на произхода на различните скали? С изключение на някои скали от наскоро изригнала вулканична лава, никой не е присъствал когато скалите са се образували. Човек взема парче скала от далечното минало и макар самият той да е на възраст само половин век, твърди, че е способен да датира тази скала на 110 милиона години!

НЕ СЕ ДАТИРАТ ПО ВЪНШНИЯ ИМ ВИД – Скалите не се датират по външния им вид, тъй като във всички еволюционни “епохи” могат да се намерят скали от всякакъв вид (варовик, шисти, базалт и т.н.). Скалите не се датират по тяхното съдържание на минерали, метали или петрол; защото в практически всяка “епоха” могат да се намерят всякакви видове минерали.

НЕ СЕ ДАТИРАТ ПО МЯСТО – Скалите не се датират по съседните скали. Скалите над тях в една седиментна последователност може да са под тях в друга. “Най-старите скали” могат понякога да се намират над така наречените “най-млади скали.” Скалите не се датират по тяхната структура, пукнатини, разседи или нагъвания. Нищо от това няма никакво значение за датирането, което еволюционистите използват за скалите. Учебници, списания и музейни експонати създават впечатление, че разположението на слоевете решава датирането, но това не е вярно.

“Всъщност е добре известен факт, че (физическо-стратиграфските) скални деления и техните разположения често престъпват границите на геологичните времеви плоскости по най-незакономерен начин, дори в рамките на изключително кратки разстояния.”—*J. A. Jeletzsky, “Paleontology, Basis of Practical Geochronology,” in Bulletin of the American Association of Petroleum Geologists, April 1956, p. 685.

НЕ СЕ ДАТИРАТ ПО ВЕРТИКАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ – Скалите не се датират по тяхната височина или дълбочина в слоевете, или според това кои скали са на “върха,” кои са на “дъното” и кои са в “средата.” Тяхното вертикално разположение има много малко значение по въпроса. Това трябва да е така, тъй като подредбата на слоевете не показва никакво единство никъде по света. (Ще говорим повече за това по-късно в тази глава.)

НЕ СЕ ДАТИРАТ ПО РАДИОАКТИВНОСТ – Скалните слоеве не се датират по радиоактивните минерали в тях. Схемите на датиране са били решени десетилетия преди някой да е чул или мислел за радиоактивно датиране. В допълнение, в главата за Методи за датиране научихме, че има много начини, по които радиометричното датиране може да е невярно, че не смеем да разчитаме на уран и подобни минерали като надеждни методи за датиране.

Истината е, че скалите не се датират по никаква физическа характеристика. Тогава всъщност по какво се датират?

image

ИНДЕКСНИ ВКАМЕНЕЛОСТИ — Можете ли да вземете черупка от мида и да знаете, че е умряла преди 52Ѕ месеца? Еволюционистите могат да вземат вкаменена черупка от мида и да ви кажат, че е умряла преди 525 милиона години!

ДАТИРАТ СЕ ПО ВКАМЕНЕЛОСТИ? – Слоевете се датират по ВКАМЕНЕЛОСТИ! Е, сега достигнахме до нещо конкретно. Слоевете са напълно объркани, долните са отгоре, горните са отдолу, или някои напълно липсват. Но поне можем да ги датираме по техните вкаменелости.

Но почакайте! Ние въобще не можем да използваме 99 процента от вкаменелостите за датиране, тъй като можем да намерим един и същи вид вкаменелост във всички слоеве! А във всеки слой има милиони вкаменелости представляващи стотици и дори хиляди различни видове на растителен или животински живот. Резултатът е объркващ лабиринт от размесени или липсващи слоеве, всеки с вкаменелости от огромно разнообразие от древни растения и животни, които можем да намерим и в другите скални слоеве.

Но сред цялото това объркване еволюционистите ни казват, че датирането по вкаменелости е от голяма важност. Това е много вярно, тъй като без него еволюционният учен не би имал никакъв начин да се опитва да теоретизира “по-ранни епохи” на земята. Датирането по вкаменелости е жизненоважно за цялата им теоретична къщичка от карти.

Но ако скалите не могат да се датират по повечето от вкаменелостите, които съдържат . . . тогава как се датират скалите?

СКАЛИТЕ СЕ ДАТИРАТ ПО ИНДЕКСНИ ВКАМЕНЕЛОСТИ – (*#5/6 Index Fossils*) Слоевете се датират по това, което еволюционистите наричат “индексни вкаменелости.” Във всеки слой има няколко вкаменелости, които не се наблюдават толкова често в другите слоеве. Това е основанието тези вкаменелости да се използват за да се “датира” този слой и всички останали вкаменелости в него!

Може да звучи смешно, но именно така се прави. Какви са тези магически вкаменелости, които имат силата да казват на хората, които са ги намерили, ВРЕМЕТО – отдалечено на много милиони години – когато са живели? Тези специални “индексни” вкаменелости са обикновено малки морски безгръбначни, които не са могли да се изкачат на по-високи нива, когато е дошъл Потопът! Тяхното присъствие в даден седиментен слой предполагаемо дава абсолютно сигурно доказателство, че този слой е точно толкова милиона години “по-млад” или “по-стар” от другите слоеве!

Но тогава, също толкова странно, магията изчезва, когато се намери жива индексна вкаменелост:

“Повечето от видовете в рода Ginkgo са изчезнали; всъщност, те служеха като индексни вкаменелости за своя слой, докато не се намери съществуващ днес вид.” “Най-младата вкаменелост на целакант е на около 60 милиона години. След като един жив целакант беше открит близо до Мадагаскар, той вече не се смята за ‘индексна вкаменелост’ – вкаменелост, която ти казва, че всички други вкаменелости в нейния слой са на същата стара възраст.”—Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), pp. 186, 198.

В действителност във всеки слой може да се намери крайно объркване на хиляди различни видове растения или животни. Еволюционистите твърдят, че ако само един екземпляр от определен вид създание (“индексна вкаменелост”) се намери където и да е в този слой, слоят трябва автоматично да се наименува – и нещо повече, да се датира сигурно на възраст милиони години, когато предполагаемо са живели всички създания в този слой. Но просто чрез изследване на тази конкретна индексна вкаменелост няма начин да се разбере дали наистина е живяла преди толкова милиони години! Всичко това е част от удивителна теория, която всъщност не е нищо повече от голяма еволюционна измама. Опитните учени я отхвърлят като невярна.

Всяка скала съдържаща вкаменелости от един вид трилобит (Paradoxides) се нарича “камбрийска” скала, което предполагаемо датира всички създания в тази скала в период в миналото дълъг 120 милиона години и започнал преди 570 милиона години. Но скалите съдържащи друг вид трилобит (Bathyurus) произволно биват класифицирани като “ордовик,” за който се твърди, че е продължил 45 милиона години и е започнал преди 480 милиона години.

Но как би могъл някой да получи такива древни възрасти просто като изследва две различни разновидности на трилобит? Истината е, че това не може да се направи.

Добавете към това проблема със смесването на индексни вкаменелости – когато “индексни вкаменелости” от различни нива бъдат намерени заедно! Това е проблем, който палеонтолозите не обсъждат публично. Като анализираме една след друга частите на еволюцията (звездна, геологична, биологична, генетична и т.н.), откриваме, че тя не е нищо повече от внимателно замислен научнофантастичен роман.

ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ СЕ ДАТИРАТ ПО ТЕОРИЯ – Но сега идва най-важното: Как могат еволюционните геолози да знаят какви дати да прилагат към тези индексни вкаменелости? Отговорът на този въпрос е теория! Ето как го правят:

Дарвинистите теоретизират кои животни са се появили първи – и кога са се появили. И тогава датират скалите според своята теория – не според голямото разнообразие от вкаменелости на животни в тях – а като приписват дати – основани на тяхната теория – на определени “индексни” вкаменелости.

Това е гигантска измама на кръгова логика!

“Вкаменелостите доказват единственото историческо, документално свидетелство, че животът е еволюирал от прости към все по-сложни форми.”—*Carl O. Dunbar, Historical Geology, 2nd edition (1960), p. 47.

Изводите относно кои вкаменелости идват първи са основани върху допусканията на еволюцията. Изследват се скалните пластове, намират се няколко индексни вкаменелости (когато въобще могат да се намерят) и всеки слой се наименува. Тъй като слоевете са над, под и един между друг, като на всяко отделно място липсват повечето от слоевете – точно как теоретиците могат да “датират” всеки слой? Правят го като прилагат еволюционни размишления за датите, както те си ги въобразяват.

Този вид дейност може да се класифицира като интересна проза, но определено не трябва да се смята за наука. Истината е следната: За датиране на вкаменелостите се използва самата еволюционна теория, а не слоевете, и не “индексните вкаменелости.”

“Палеонтолозите специалисти по гръбначни животни разчитат на ‘еволюционния етап’ като критерий за определяне на хронологичните взаимоотношения между различните групи животни. Преди установяването на физически дати еволюционната последователност е била най-добрият метод за датиране на слоевете с вкаменелости.”—*J. F. Evernden, *O. E. Savage, *G. H. Curtis, and *G. T. James, “K/A Dates and the Cenozoic Mammalian Chronology of North America,” in American Journal of Science, February 1964, p. 166.

Имайте предвид, че само седиментните скали съдържат вкаменелости, защото те са седиментите отложени по времето на Потопа, които са се втвърдили под налягане и са изсъхнали, докато станат на скала. Няма да намерите вкаменелости в гранит, базалт и т.н.

“Датирането на всеки слой – и всички вкаменелости в него – е предполагаемо основано на индексни вкаменелости, но в действителност е основано на еволюционни измислици и нищо повече от това.

Колкото повече човек изучава палеонтология, толкова по-уверен става, че еволюцията е основана единствено на вяра.”—Randy Wysong, The Creation-Evolution Controversy (1976), p. 31.

“Индексните вкаменелости” се датират на основата на теорията. В цялата бъркотия на размесени и липсващи слоеве, не би имало никакъв възможен начин да се “датират” скали – или вкаменелости – според катастрофичните условия открити в седиментните слоеве. Всичко е напълно объркано. Затова еволюционистите прилагат теория към слоевете.

Те решават, че определени водни червеи в един слой са 80,000 години по-стари от определени водни червеи в друг слой – и според това датират всички други вкаменелости в тези слоеве! (Това е малко глупаво, нали? Как можете да датирате воден червей на възраст няколко милиона години?)

“Поради стерилността на своите схващания, историческата геология, която включва палеонтология [изучаване на вкаменелостите] и стратиграфия [изучаване на скалните слоеве], е станала статична и безплодна. Настоящите методи на определяне на времеви интервали, които са основополагащи единици на историческата геология, и на установяване на хронология имат съмнителна валидност. Дори по-лошо от това, критериите за съгласуване – опитът за изравняване по време, или синхронизиране на геологичната история на една област с друго – са логически уязвими. Откритията на историческата геология са под съмнение, защото принципите, върху които са основани, са или недостатъчни, в който случай трябва да бъдат формулирани наново, или лъжливи, в който случай трябва да бъдат изхвърлени. Повечето от нас [геолозите] отказват да изхвърлят или формулират наново, и следствието е настоящото жалко състояние на нашата дисциплина.”—*Robin S. Allen, “Geological Correlation and Paleoecology,” Bulletin of the Geological Society of America, January 1984, p. 2.

На различните слоеве са дадени големи имена и големи числа, което им придава някакъв вид на научен авторитет. Тъй като нямат експертиза в номенклатурата на палеонтологията, обикновените хора се предават, когато им бъдат представени тези списъци с големи думи. Всичко изглежда твърде величествено за да бъде разбрано, да не говорим да бъде оспорвано. Но големите думи и големите числа просто прикриват една празна теория, която няма достатъчно данни, за да бъде подкрепена.

КРЪГОВА ЛОГИКА – (*#6/10 Circular Reasoning*) Когато изследваме нещата, откриваме, че теорията за датиране на слоевете е основана върху кръгова логика.

Кръгова логика” е метод на лъжлива логика, чрез който “това се използва за да докаже онова, а онова се използва за да докаже това.” Нарича се също “порочен кръг.” Преди повече от сто години се е обозначавало с израза circulus in probando, което означава на латински “кръг в доказателството.”

Има няколко вида кръгова логика в подкрепата на еволюционната теория. Един от тях е позицията при геологичното датиране, че “вкаменелостите се датират по вида на слоя, в който се намират, докато в същото време слоят се датира по вкаменелостите, които се намират в него.” Алтернативно еволюционно твърдение е, че “вкаменелостите и скалите се тълкуват според теорията за еволюцията, а теорията се доказва от тълкуванието давано на вкаменелостите и скалите.”

Еволюционистите (1) използват своята теория за скалните слоеве за да датират вкаменелостите, (2) и след това използват своята теория за вкаменелостите за да датират скалните слоеве!

Множество учени коментират този проблем на кръговата логика:

“Обвинението, че съставянето на геологичната таблица включва кръгова логика има определена степен на валидност.”—*David M. Raup, “Geology and Creationism,” Field Museum of Natural History Bulletin, March 1983, p. 21.

“Интелигентният непрофесионалист отдавна подозира наличието на кръгова логика в употребата на скали за датиране на вкаменелости и на вкаменелости за датиране на скали. Геологът никога не се е захващал да измисли добър отговор, смятайки, че обясненията не си заслужават, стига работата да носи резултати. Това се смята за твърдоглав прагматизъм.”—*J. E. O’Rourke, “Pragmatism versus Materialism and Stratigraphy,” American Journal of Science, January 1976, p. 48.

 

“Не твърдят ли авторитетите от една страна, че еволюцията се доказва от геологията, а от друга, че геологията се доказва от еволюцията? Това не е ли кръгов аргумент?”—*Larry Azar, “Biologists, Help!” BioScience, November 1978, p. 714.

Един професор по палеобиология в Канзаския щатски университет пише следното:

“Противно на онова, което повечето учени пишат, данните от вкаменелости не подкрепят дарвиновата теория за еволюцията, тъй като ние използваме именно тази теория (има и други теории) за да тълкуваме данните от вкаменелости. Като правим това, можем да бъдем обвинени в кръгова логика, ако кажем, че данните от вкаменелости подкрепят тази теория.”—*Ronald R. West, “Paleontology and Uniformitarianism,” in Compass, May 1968, p. 216.

*Найлс Елдридж, ръководител на отдела по палеонтология към Американския музей за естествена история в Чикаго прави следния коментар:

“И това създава известен проблем. Ако датираме скалите по вкаменелостите в тях, как можем да се обърнем на обратно и да говорим за закономерности на еволюционни промени във времето намерени в данните от вкаменелости?”—*Niles Eldredge, Time Frames: The Rethinking of Darwinian Evolution, 1985, p. 52.

Отговорникът за зоологическите колекции в Оксфордския университет пише следното:

“Получава се кръгов аргумент: Тълкувате на данните от вкаменелости на основата на конкретна теория за еволюцията, анализирате тълкуванието и отбелязвате, че то потвърждава теорията. Ами то неизбежно ще я потвърждава, нали?”—*Tom Kemp, “A Fresh Look at the Fossil Record,” New Scientist 108, December 5, 1985, p. 66.

ДВОЕН КРЪГ – Кръговата логика е основата не само на теорията за вкаменелостите, но и на цялата теория за еволюцията!

Първо, порочният кръг е в основата на “доказателствата,” че еволюцията е станала в миналото. (Вкаменелостите се датират според теорията за възрастта на слоевете; слоевете се датират според вкаменелостите.)

Второ, порочният кръг е в основата на “механизма,” по който еволюцията предполагаемо е станала във времето. (Оцеляващите оцеляват. Най-пригодените оцеляват, защото са най-пригодени – но според това, всичко, което те правят, е да оцеляват, а не да еволюират в нещо по-добро!) (Виж Глава 9, Естествен отбор.)

В тази книга ще намерим много други примери за странната логика на еволюционистите: (1) Материята е трябвало да дойде от нещо, следователно тя някак си е дошла от нищо (глава 2, Големият взрив и еволюцията на звездите). (2) Живите създания е трябвало да дойдат от нещо, следователно някак си са дошли от пръст, която не е жива (глава 7, Първобитната среда).

Като използва кръгова логика, еволюционната теория се опитва да се разграничи от природните закони! Ограниченията на химическите, биологичните и физическите закони не позволяват материята или живите създания да се появяват от нищо.

Всъщност цялата теория на еволюцията е основана на порочен кръг! Тъй като приемат теорията, еволюционистите приемат всички глупави идеи, които се опитват да я докажат.

“Но опасността от порочен кръг е все още налице. За повечето биолози най-силната причина да приемат еволюционната хипотеза е тяхното приемане на някаква теория, която включва еволюция. Има и друга трудност. Времевото подреждане на биологичните събития извън рамките на дадена местност може да включва палеонтологично съгласуване, което неизбежно предполага невъзможност за повтаряне на органичните събития в геологичната история. Има различни оправдания за това допускане, но за почти всички съвременни палеонтолози то се основава на приемането на еволюционната хипотеза.”—*David Kitts, “Paleontology and Evolutionary Theory,” in Evolution, September 1974, p. 466.

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ – Като изследваме данните от вкаменелости, стигаме до множество много сериозни проблеми, които подкопават теорията за слоевете и вкаменелостите. Три от най-важните от тези проблеми са следните: (1) В самата основа на всички слоеве (геологичната колона) се намира камбрият, който е изпълнен със сложен многоклетъчен живот. Това се нарича “камбрийски взрив” на всички форми на живот изведнъж. (2) В цялата колона няма никакви преходни форми. Този проблем също се нарича празноти във вкаменелостите или липсващи звена. (3) Редовно биват намирани смесени или разместени слоеве. Всеки един от тези проблеми, както и всички заедно, унищожават еволюционният аргумент от скалните слоеве. Но има и много други проблеми.

3 – СЛОЖНОСТ В САМОТО НАЧАЛО

НАЙ-ПРОСТИТЕ СА СЪЩО ТОЛКОВА СЛОЖНИ – Тъй като водите на Потопа първо са покрили създанията, които не са били способни да се изкачат на по-високо, някои от “най-простите животни” се намират в най-долните седиментни слоеве. Но тези създания имат сложно вътрешно устройство.

Едно от най-често срещаните създания намирани в най-долния – камбрийски – слой, е трилобитът. Трилобитите са малки водни създания от същата група като насекомите (членестоноги). Но внимателните изследвания разкриват, че те са имали много сложни очи. Математиката необходима за разкриване на устройството на лещите на тези малки създания е толкова сложна, че не е била открита до средата на двадесети век!

Ето как един експерт я описва. В реч пред Харвардския университет през 1983 *Норман Макбет казва следното:

“През последните двадесет години работя с биолози. Откривам, че в известен смисъл твърде многото образование им пречи. От своето детство са били възпитани в дарвинистки възгледи, и като следствие тези възгледи са обзели умовете им до такава степен, че са почти неспособни да видят многото факти, които не са в съгласие с дарвинизма. Често тези факти просто не съществуват за тях, а други биват прикривани или изопачавани. Ще ви дам някои примери.

Първо, и може би най-важно, е първата поява на вкаменелости. Това става по време наречено ‘камбрий,’ преди 600 милиона години според датирането по вкаменелости. Вкаменелостите се появяват в това време [камбрия] в доста високо развити форми. Не започват много ниско и не се развиват малко по малко за дълги периоди от време. Те са напълно присъстващи в най-долния от слоевете съдържащи вкаменелости, и са доста сложни в горе-долу съвременната им развита форма.

 

Един пример за това е малкото животно наречено трилобит. Там в началото има изключително много вкаменелости на трилобити без стълба към тях [без еволюция на форми на живот водещи до тях]. И ако ги изследвате внимателно, ще откриете, че те не са прости животни. Те са малки, но имат око, което е обсъждано много в последните години – око, което е просто невероятно.

Направено е от десетки малки тръбички, които всички са наклонени на съвсем малки ъгли една от друга, така че покриват цялото зрително поле, като към всяка точка на небето сочи по една тръбичка. Но тези тръбички са много по-сложни от това. Всяка тръбичка има на върха си оптична леща, чието устройство е много сложно, и тя е вградена в слой, който трябва да бъде точно направен за тази леща, за да могат да виждат каквото и да било. . . . Но колкото по-сложно е, толкова по-малко вероятно е да е израснало от нищо.

И това положение притеснява всеки от самото начало – да имаме налице всичко още от самото начало на пиесата. Завесата се вдига [формите на живот се появяват в камбриевия слой] и актьорите вече са на сцената, всички в съвременни костюми.”—*Norman Macbeth, Speech at Harvard University, September 24, 1983, quoted in L. D. Sunderland, Darwin’s Enigma (1988), p. 150.

Помнете, тук разглеждаме едно от най-често срещаните създания в самата основа на слоевете с вкаменелости. Science News заявява, че трилобитът има “най-сложните очни лещи някога направени от природата.” (*Science News 105, February 2, 1974, p. 72). всяко око на трилобита има две лещи! Ето какво пише един от водещите световни изследователи на трилобити:

“Всъщност тази оптична двойка е устройство, което е толкова често свързвано с човешките изобретения, че нейното откриване при трилобитите е доста силна изненада. Осъзнаването, че трилобитите са развили и използвали такива устройства преди половин милиард години прави изненадата дори по-силна. И едно последно откритие – че отражателната повърхност между двете лещи в окото на трилобита е била проектирана [“проектирана”] според оптическите конструкции изчислени от Декарт и Хюйгенс в средата на седемнадесети век – е почти научна фантастика. . . . Устройството на лещите на окото на трилобита може напълно да се квалифицира като патентно откритие.”—*Riccardo Levi-Setti, Trilobites, 2nd ed., University of Chicago Press, 1993, pp. 54, 57.

Изключително сложни създания в самото начало, без да има нищо, което да води до тях: това е свидетелството на слоевете. Камъните викат; имат послание за нас. Дали ги чуваме?

ТЕЗИ ЧУДНИ ТРИЛОБИТИ – В камбрийския слой има огромни множества сложни трилобити, но под камбрия няма нищо, което дори да напомня за вкаменелост. Както споменахме по-горе, тези малки създания са имали чудно сложни очи. Но те също са имали и други развити качества: (1) Свързани чрез стави крака и израстъци, което показва, че са имали сложна система от мускули. (2) Хитинов външен скелет (рогово вещество като външна обвивка), което показва, че са растели чрез периодична екдиза, много сложен процес на събличане на външната обвивка. (3) Сложни очи и антени, което показва сложна нервна система. (4) Специални дихателни органи, което показва циркулираща кръвоносна система. (5) Сложни органи в устата, което показва специализирани изисквания към храната.

(Друга форма на многото видове създания открити в големи множества са членестите морски червеи. Както при трилобитите, откриваме, че те също са имали сложна мускулатура, специализирани хранителни навици и изисквания, кръвоносна система и развита нервна система.)

НЯМА РАЗВИТИЕ ОТ ПРОСТИ КЪМ СЛОЖНИ – Еволюционистите твърдят, че данните от вкаменелости показват развитие от просто към сложно. Но изследователите са открили, че простите създания са всъщност сложни. Всъщност, няма много примери в данните от вкаменелости за нещо като развитие “от просто към сложно.” Това отчасти се дължи на факта, че вкаменелостите се появяват внезапно в голям брой и разнообразие – твърде много за да може да се наблюдава развитие от просто към сложно.

Това включва сложни органи като вътрешности, стомах, бодли и гръбначен стълб. Очи и пипала показват наличието на нервна система. Например помислете за специализираните жилещи клетки (нематоцисти) в тялото на медузата с техните




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: django
Категория: Други
Прочетен: 223379
Постинги: 86
Коментари: 35
Гласове: 70
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031