Тук имаме ситуация като при пъстрия молец, разгледана в предишната глава. Всяка бактерия и вирус имат свой генетичен фонд, така че той може да произведе множество разновидности. Когато определен антибиотик бива даван многократно на хора с туберкулоза и тези хора не вземат лекарството достатъчно дълго, за да убият бацила на туберкулозата, това дава възможност на резистентните щамове на бацила да се възпроизвеждат в голям брой, докато по-малко резистентните щамове намаляват на брой. Само от време на време се появяват мутирали щамове на микроби, и когато това стане, те бързо умират. Ще говорим повече за това по-късно в тази глава.
4 – ИЗСЛЕДВАНИЯ НА МУТАЦИИТЕ
МУШИЦИТЕ ИДВАТ НА ПОМОЩ – (*#4/12 Fruit Flies Speak Up*) През 1904 *Уолтър Сътън, американски цитолог, решава, че може да има някаква връзка между изследванията на Грегор Мендел от 60-те години на 19 век и новооткритите хромозоми с техните гени. През 1906 има ново сериозно откритие, когато *Томас Хънт Морган, зоолог от Колумбийския университет, прокарва идеята да се използват плодови мушици (Drosophila melanogaster) за генетични изследвания.това се дължи на факта, че те се размножават много бързо, изискват малко храна, имат множество лесно наблюдавани характеристики и само няколко хромозоми в клетката.
“Мухата може да се размножава с хиляди в бутилки с мляко. Нужни са само няколко банана за да се хранят всички опитни животни; целият им живот продължава съвсем кратко време и имат само четири хромозоми.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 169.
По-късно плодовите мушици започват да се използват в изследване на мутациите. Разкритото от тези изследвания решава завинаги въпроса дали еволюцията може да дойде от мутации. И тези малки създания трябва да могат да решат въпроса, тъй като са нужни само 12 дни за плодовата мушица да достигне зрялост; след това тя постоянно ражда малки. Всяко поколение пораства за 12 дена, и поколенията се размножават много бързо. Онова, за което на бозайниците са нужни десетки хиляди години, малките плодови мушици могат да постигнат за много кратко време.
Чували сме за “камъните ще извикат” (Лука 19:40). Скалите с вкаменелости определено викат. Е, малките плодови мушици също могат да дадат свидетелство.
ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ С ПЛОДОВИ МУШИЦИ
През целия 20 век учените са се опитвали да променят плодовите мушици в различен вид. Мнозина са посветили живота си на тази задача. Величината на задачата е впечатляваща, но постигането на целта е очаквано с нетърпение. То би доказало, че мутациите могат да произведат нови видове. Но то не става нито веднъж. Всъщност, многото милиони мутации причинени от безбройни облъчвания на милиони поколения на тези малки създания – повече поколения плодови мушици отколкото поколения по-големи създания са могли да живеят на земята в продължение на милиони години – по много убедителен начин опровергават вероятността мутациите да могат да произведат еволюционни (междувидови) промени. Много малко хора в историята са били така огорчени както съвестните генетици, които са прахосали живота си в този проект.
ИСТОРИЯ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА – Тъй като основният стълб на еволюционната теория са мутациите, ще бъде добре да отделим малко място на преглед на изследванията на мутациите. Те ще покажат колко подробно е бил изследван този въпрос. Много хора са посветили своя живот на анализиране на мутациите.
Мутациите биват изследвани за първи път от *Хуго деВриес, *Т. Х. Морган, *Калвин Бриджис и *А. Х. Стъртевант. С изключение на микробите, плодовите мушици (Drosophila melanogaster) се възпроизвеждат по-бързо от всяко друго създание, което е достатъчно голямо, за да може ефективно да се работи с него и да бъде изследвано. Тези хора са прекарали години търпеливо събирайки сведения за естествено появяващи се мутации при плодовите мушици. Те са изследвали цвета на очите, формата на крилата, структурата на очите, подредбата на власинките и много други характеристики на тази малка мушица.
Внимателните опити по развъждане дават информация за всяка от четирите хромозоми в плодовата мушица и за гените във всяка хромозома. Мутиралите гени биват внимателно идентифицирани; и биват определени техните точни места във всяка мутирала хромозома. Съставени са доста прецизни “хромозомни карти.” Подобни карти са направени за царевица, домати, брашнения бръмбар и няколко зърнени растения.
“Плодовата мушица отдавна е любим обект на опитите с мутации поради своя кратък размножителен период (дванадесет дни). За да се увеличи темпът на мутациите при плодовата мушица с 15,000 процента са използвани рентгенови лъчи. Като цяло учените са успели да “катализират еволюционния процес на плодовата мушица до такава степен, че онова, което се наблюдава при Drosophila, е равностойно на много милиони години на нормални мутации и еволюция.”—*Jeremy Rifkin, Algeny (1983), p. 134.
След десетилетия на изучаване, при плодовите мушици биват открити 400 различни мутационни характеристики, които не ги убиват веднага и не ги правят безплодни. Но никоя от тях не променя плодовата мушица в друг вид.
“От 400 мутации дадени ни от Drosophila melanogaster няма нито една, която може да се нарече нов вид. Следователно изглежда централният проблем на еволюцията не може да се реши чрез мутации.”—*Maurice Caulery, Genetics and Heredity (1964), p. 119.
Крайният резултат: Дори хиляда известни мутации на плодовата мушица да бъдат поставени в един индивид, пак няма да произведат нов вид!
“При най-добре познатите организми, като Drosophila, са известни безброй мутанти. Ако можехме да съберем хиляда или дори повече от такива мутанти в един индивид, това все още няма да прилича по никакъв начин на нов вид в природата.”—*Richard B. Goldschmidt, “Evolution, As Viewed by One Geneticist,” American Scientist, January 1952, p. 94.
Упорити непокорни малки твари!
“Плодовите мушици отказват да станат нещо друго освен плодови мушици, във всички известни досега обстоятелства.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe: Where Darwin Went Wrong (1982), p. 61.
ИДВАНЕТО НА РЕНТГЕНОВИТЕ ЛЪЧИ – През 1928 има голям напредък, когато *Мълър открива, че рентгеновите лъчи могат да ускоряват мутациите. Сега вече има начин изследователите да ускорят мутациите един милион пъти. Облъчването на малките плодови мушици в стъклени буркани дава на учените възможност да изчислят степента, на която мутациите са благоприятни, неутрални или вредни.
“Всъщност радиацията е единственият известен активен фактор, на който човешките същества вероятно са изложени в достатъчно количество, за да предизвика значително производство на мутации в тях.”—*George W. Beadle, “Ionizing Radiation and the Citizen,” Scientific American, September 1959, p. 224.
Пренебрегвайки факта, че в природата мутациите се срещат много рядко, сега надеждата е, че като се ускори честотата на мутациите, може да се натрупа безценен сбор от статистически данни – доказателство, което предполагаемо ще докаже, че мутациите наистина могат да произведат всички сложни характеристики в цялото растително и животинско царство. Но ускорените изследвания разкриват единствено пълната вредност на мутациите. Те винаги повреждат; никога не помагат.
“Но има причина да се смята, че излагането на високоенергийно излъчване от какъвто и да е вид и на каквото и да е количество, е потенциално вредно. Мутациите обикновено са пропорционални на дозата и ефектът е кумулативен.”—*E. J. Gardner, Principles of Genetics (1964), p. 192.
ОБЛЪЧЕНИ РАСТЕНИЯ – След това учените обръщат своите рентгенови лъчи към растителните гени биват много изненадани от онова, което откриват! Мутациите НЕ са източник на почти нито една разновидност при цветята! Вместо това разновидностите са причинени от генетични фактори несвързани с мутациите. Това е още един съкрушаващ удар върху еволюционистите.
Разновидностите при цветята и растенията са често много позитивни и доста полезни, и надеждата е била, че са причинени от мутации. Но не се оказва така. Всъщност, бива открито, че рентгеновите лъчи като цяло не са много ефективни в появата на разновидности при растенията.
(Дори ако мутациите бяха причината за многото разновидности цветя, например, тези разновидности пак биха били само промени вътре във вида, а не от един вид в друг.)
Както при животните, така и при растенията; бива открито, че повечето мутации водят до вредни последствия и почти безплодни растителни форми. Много от мутациите при растенията са разцепване и погрешно свързване на хромозоми, и повечето от тях се оказват смъртоносни.
ЕСТЕСТВЕНИ УСЛОВИЯ – След това генетиците изследват действителния начин, по който мутациите се появяват в естествени условия. Заедно с това биват извършени други изследвания на мутации причинени от облъчване с гама лъчи, неутрони и различни мутагенни химикали. Финансирани са голям брой скъпи изследователски проекти.
Напредък в предизвикването на рязко увеличаване на мутирали растения идва с откритието, че облъчването на пъпките на розите увеличава мутациите. Сега вече може да се провеждат по-бързи и по-точни изследвания на мутациите при растенията.
От няколкото причинени от мутации промени смятани за “полезни” (промяна в броя на венчелистчетата, загуба на цвят и т.н.), всички растения носители на тези мутации са по-слаби от своите необлъчени родители. В края на краищата всички полезни мутации се провалят като икономически проекти, тъй като не са достатъчно издръжливи дори в градински условия. Във всеки от случаите дори най-добрите мутирали растителни форми са значително по-слаби или имат намалена плодовитост. Единствените изключения са малкото, на които може да се отдават специални грижи през целия им живот, като някои декоративни растения в защитената среда на дома.
Става очевидно, че растителните разновидности причинени от изкуствени мутации не могат да демонстрират еволюцията в действие, нито дори като възможност.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА БАНД – Още едно разочарование идва с публикуването на заключенията на *Х. Т. Банд в началото на 60-те. Банд извършва изследвания сред плодови мушици живеещи в естествени условия извън лабораториите.
Едно важно откритие, което тя прави, е, че нормалният естествен отбор не премахва генетичния товар, или постепенно нарастващия негативен ефект от дори най-малките мутации. Обратно на оптимистичните предсказания на неодарвинистката теория, естественият отбор не премахва натрупващите се лоши последствия от мутациите. Това означава, че ако е възможно за един вид да еволюира единствено чрез естествен отбор – или чрез естествен отбор плюс мутации – генетичният товар от вредни мутации в края на краищата ще стане толкова голям за няколкостотин поколения, че като следствие цялото потомство ще има дефекти.
Но фактът, че това не се случва сред растенията, животните и човека, показва специално сътворение на видовете и тяхното съществуване от относително неотдавна, вместо стотици хиляди години.
РЕЗИСТЕНТНИ ЩАМОВЕ – Но скоро надеждите отново се възраждат. Бива открито, че когато на хората се дават пеницилин, ауреомицин или хлоромицетин за различни болести, се появяват бактериални щамове резистенти на тях. Възможно ли е това да са “благоприятните мутации,” които учените търсят, които са облагодетелствани от естествения отбор?
Тези надежди биват съкрушени когато се открива, че тези разновидности не се появяват поради обработване с антибиотици, а се случват спонтанно с постоянен темп – независимо дали има антибиотици или не.
“Изглежда след контакт с пеницилин и ДДТ бива предизвикана появата на определени щамове бактерии и мухи, които са резистентни на тези съединения. Както ще покажем по-долу, те вече са съществували и изглежда, че просто по-пригодените оцеляват.”—Walter E. Larnmerts, book review, in Creation Research Society Quarterly, June 1977, p. 75.
Повечето резистентни щамове са всъщност естествени немутирали разновидности. Те винаги са съществували, но тъй като нерезистентните щамове намаляват, естествено резистентните щамове се увеличават на брой с времето.
Но тогава идват и по-лоши новини: Наистина се оказва, че няколко резистентни щама са мутанти. Но става очевидно, че те винаги са по-слаби и скоро умират по естествени причини различни от антибиотиците.
По отношение на мутиралата форма: Дози от антибиотика намаляват броя на естествените щамове и мутиралите нарастват. Когато се спре лечението с антибиотици, естественият щам се увеличава и резистентният скоро измира – тъй като като мутантна форма не е бил силен по начало.
Така че е възможно да има и нормални разновидности, и случайни мутирали форми. *Георгиу обяснява резистентността на мухите към ДДТ и определени други химически съединения, която е подобна на резистентността на бактериите. Той казва, че тя се дължи на нормални щамове, а не на мутирали форми:
“Вече е добре известно, че развитието на увеличена способност при насекомите да оцеляват при излагане на химикали не е причинено пряко от самите инсектициди. Тези химикали не предизвикват генетичните промени в насекомите [следователно не предизвикват мутации]; те служат единствено като средство за отбор, премахвайки по-уязвимите насекоми и давайки възможност на по-резистентните оцелели да нараснат и да запълнят празнината създадена от унищожаването на уязвимите индивиди.”—*C. P. Gheorghiou, et. al., “Housefly Resistance to Insecticides,” in California Agriculture, 19:8-10.
Резистентността на определени щамове бактерии, мухи, молци и маларийни комари на ДДТ и други пестициди не е еволюция, също както развъждането на нови разновидности кучета или котки не е еволюция.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА БЕНЗЪР – След това в началото на 60-те *Сеймур Бензър открива химически начин да увеличи мутациите многократно, така че да могат да се получават генетични данни по-бързо. Това дава възможност на учените да извършват по-точни и задълбочени изследвания в мутациите на гените. Като използват определено химическо съединение (5-бромоурацил), генетиците сега са способни да увеличат мутациите десет хиляди пъти!
Това дава на учените толкова много статистически данни, че те най-после успяват да потвърдят онова, което са подозирали през цялото време: Мутациите не са 99 процента вредни за ДНК и организма: те са 100 процента вредни!
Бива открито, че във ВСИЧКИ случаи мутациите предизвикват някаква вреда – винаги! Изследователите откриват, че кодът на ДНК в гените просто не търпи много промяна. Дори съвсем незначителна промяна съсипва кода и организмът бива силно отслабен.
Това е като да хвърлим камък в прецизните колелца на висококачествена машина. Дори най-простият организъм с най-малкото количество ДНК за свой код не може да се справи успешно с мутациите.
ОПРОВЕРГАНИ ОТ ДАННИТЕ ОТ ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ – Неодарвинистите теоретизират, че еволюцията е станала чрез много малки промени в гените, които в края на краищата променят вида в нещо съвсем малко по-различно, и след това то се е променило в нещо малко по-различно, и така нататък – и след като се раждат и умират много преходни видове, се появяват видовете, които съществуват днес.
Но няма данни от вкаменелостите за всички тези преходни видове, които били произведени постепенно от мутациите! Данните от вкаменелостите опровергават теорията за мутациите. (Виж глава 12, Вкаменелости и слоеве).
“При бързите еволюционни промени в родословията на животните процесът може да е бил типично неодарвинистки, с натрупване на малки приспособителни мутации, но натрупване с необичайно висока скорост. За съжаление като цяло има твърде малко свидетелства за това в данните от вкаменелостите, защото междинните еволюционни форми представляващи такова явление са изключително редки. Точно където най-ревностно желаем “звена,” те липсват, и е напълно вероятно много “звена” да продължат да липсват.”—*A. S. Romer, chapter in Genetics, Paleontology and Evolution (1963), p. 114.
ТЪРСЕНЕ НА НАЧИН – Изглежда няма фактор, който да може да причини еволюцията, тъй като показахме, че не е възможно и мутациите да са средството, чрез което тя би могла да се случи.
Първо, теорията на Чарлс Дарвин, че еволюцията е плод на естествен отбор, е трябвало да бъде изоставена. До началото на 20 век е било очевидно, че не съществуват научни данни за промяна на вида чрез естествен отбор. Но през тези първи десетилетия на века е започнала новата наука на изследване на мутациите. Така върху пепелта на теорията известна като “дарвинизъм” се появява “неодарвинизмът” – който заявява, че еволюционната промяна от един вид в друг е станала чрез мутации, с по-късни пречиствания извършени от естествения отбор. Но след няколко десетилетия на изследвания на мутациите на милиони поколения плодови мушици компетентните генетици започват да изоставят и тази теория.
Публично повечето еволюционни учени наричат себе си неодарвинисти, но вътре в себе си са в недоумение. Данните, които четете тук и в предишната глава (за естествения отбор), които толкова категорично унищожават основата за еволюцията, вече са известни на мнозинството утвърдени еволюционисти.
Бъдещето на тяхната теория наистина мрачно, но те продължават да се преструват на оптимистични; и чрез различни национални организации продължават да настояват в държавните училища и в акредитираните колежи и университети да се преподава единствено еволюцията.
(Уточнение: Макар че мнозинството от еволюционните учени днес клонят към салтацията [разгледана по-долу], тя също е основана върху мутации. Следователно те всички могат да бъдат наречени “неодарвинисти.”)
Но някои измислят алтернативни решения, които граничат със смешното:
5 – ТЕОРИЯ ЗА ГИГАНТСКИТЕ МУТАЦИИ
ОБЕЩАВАЩИТЕ ЧУДОВИЩА НА ГОЛДШМИТ – (*#6/29 Monster Mutations*) *Ричард Голдшмит от Калифорнийския университет прекарва повечето от живота си опитвайки се да докаже, че плодовите мушици могат да се променят в нов вид, но без успех.
“След като наблюдава мутации при плодови мушици в продължение на много години, Голдшмит изпада в отчаяние. Промените, оплаква се той, са толкова безнадеждно микро [малки], че дори в един екземпляр да се съберат хиляда мутации, пак няма да има нов вид.”—*Norman Macbeth, Darwin Retried (1971), p. 33.
Така в своето отчаяние *Голдшмит предлага своята “салтационна теория,” при която няма да са необходими никакви преходни форми. (“Салтация” означава “скок.”)
Според тази теория цялата еволюция е станала чрез огромни мутационни скокове от една форма на живот в друга. Станало е нещо като това:
От време на време едновременно се появява гигантски сбор от милиарди случайни мутации – и произвежда напълно нов вид. Например, два заека са произвели мъжки скунк, и в същото време от другата страна на хълма други два заека (или някакви други създания) са произвели женски скунк! Двата малки скунка са можели да получат достатъчно мляко от своите майки за да пораснат до зрялост и да произведат всички скункове на земята. Така е започнал животът на скунковете.
Според *Голдшмит така е било с всички видове по света!
Популярно наричана “теория на обещаващото чудовище,” тя учи, че един ден някое влечуго е снесло яйце и от него се е излюпило “нещо кафяво и космато.” По случайност, когато е пораснало, това млекопитаещо е намерило женска, която също внезапно по случайност се е излюпила от друго яйце на влечуго – и резултатът е нов вид животно.
Какво е това, научна фантастика, гръцки мит или приказка по Андерсен? Във всеки случай много съвременни учени вярват в тази теория като решение на проблема на еволюцията. Това наистина е крайно отчаяние.
“Някои учени предполагат дори по-бързи еволюционни промени и вече съвсем сериозно се занимават с идеи, които преди са били популяризирани единствено във фантастиката.”—*John Gliedman, “Miracle Mutations,” Science Digest, February 1982, p. 92.
Една от причините тези хора да са толкова смели в измислянето на тези невъзможни разкази е, че се занимават с нещо, за което знаят твърде малко: живи тъкани, действие на структури и генетични фактори.
“Можем спокойно да си въобразяваме всичко. Не знаем нищо относно тези регулаторни гени.”—*John Gliedman, “Miracle Mutations,” Science Digest, February 1982, p. 92 [цитирайки британския зоолог Колин Патърсън].
“Много биолози смятат, че нови видове могат да се появят чрез внезапни резки промени в гените.”—*World Book Encyclopedia, Vol. 6, p. 335 (1982 edition).
*Ричард Голдшмит е ветеран в генетичните изследвания, и плодовите мушици му дават толкова много информация, че *Голдшмит напълно изоставя възможността последователни мутации да могат да извършат еволюцията. Но истината е, че други видове мутации няма!
Не е възможно да се случат гигантски мутации. Нито една не се е случила в Хирошима, Нагасаки или Чернобил. Но по отношение на внезапните мутации тези три града са столиците на света по чудовищни мутации. Няма гигантски мутации в облъчваните розови пъпки, нито в хилядите лабораторни колби с плодови мушици. Ако ги имаше, щяхме да видим да се образуват нови видове. С всичките лаборатории и радиация, 20 век над всички други векове е векът, в който трябва да се появят нови видове. Но досега не са се появили.
ПРЕКЪСНАТОТО РАВНОВЕСИЕ НА СТИВЪН ГУЛД – (Също *#4/7*) През 1972 *Стивън Гулд от Харвардския университет, работейки заедно с *Найлс Елдридж, развива идеята на *Голдшмит – и я нарича “прекъснато равновесие.” в броя на Natural History от май 1977 бива публикувана статия с неговата позиция и основанията за нея.
*Голдшмит е генетик през целия си живот – и не намира доказателства, че мутациите могат да произведат еволюция.
*Гулд е бил палеонтолог през целия си живот, и открива, че във вкаменелостите няма доказателства за еволюция от един вид в друг.
Всички вкаменелости са на ясно разграничени видове, без никакви междинни видове. Всички данни от света около нас и данните от вкаменелостите от миналото показват отделни, разграничени видове, без никакви преходни видове, които да ги свързват.
В своята статия от май 1977 *Гулд разкрива целия този проблем – и казва, че единственият възможен отговор са “обещаващите чудовища”: напълно нови видове, които се раждат внезапно от напълно различни създания! Един ден някой гущер е снесъл яйце и от него се е излюпил бобър.
Като заявява, че “ние никога няма да видим процесите, които твърдим, че изследваме,” *Гулд заявява своята нова позиция, която той назовава с величествено ново име: “прекъснато равновесие.” С това понятие той има предвид, че няма да има никакви промени в следващите около 50,000 години (“равновесие” без никаква еволюция). И тогава внезапно (в много рядко “прекъсване”) и напълно по случайност ще се появят две напълно различни форми на живот.
По пълна случайност едната винаги ще е мъжка, а другата ще е женска. Съвсем случайно те винаги ще се появят по едно и също време в историята и на няколко километра една от друга, за да могат да продължат новия вид. Макар че и двете многомилиардни мутации ще са станали по пълна случайност, и (според *Гулд) ще са минали 50,000 години от предишната гигантска мутация, все пак (1) и двете ще бъдат от един и същи нов вид, (2) едната ще бъде мъжка, а другата женска, и (3) и двете ще се родят на малко разстояние една от друга. Можем да добавим и четвърта точка: (4) Следователно това се случва и сега. (Затова *Гулд добавя условието за “50,000 години.”)
*Ричард Голдшмит ги нарича “обещаващи чудовища.” *Стивън Гулд по-късно нарича процеса “прекъснато равновесие.” Малко след това неговият приятел *Стивън Стенли го назовава “квантово видообразуване.”
Всичко това е интересно четиво – и обект на смях и шеговити подмятания от страна на учените – но всички тези опити на *Голдшмит, *Гулд, *Елдридж, *Стенли и други да предполагат внезапни многомилиардни позитивни мутации всъщност не е решение на кризата, в която еволюцията се намира. Самата теория разкрива дълбочината на отчаянието от страна на хора, които не могат да открият начин да докажат невъзможното.
На земята има стотици хиляди растителни и животински видове, но Гулд казва, че новопоявила се двойка от нов вид може да се случва на 50,000 години. Дори да имаме цяла вечност, не можем да се надяваме да очакваме всички тези създания да се появят.
Всичко в природата ни учи, че растителният и животинският живот е напълно взаимосвързан. Всяка форма на живот оцелява заради много други форми на живот. Периодът от 1/20 от 1 милион години между всяка двойка чудовища е твърде голям. Но – обърнете внимание на това – Гулд трябва да запази дългите периоди на “равновесие,” през които нищо не се случва – за да обясни защо нищо не се случва днес!
Всяко ново “видообразуване” трябва да се появи на основата на многомилиони ПОЗИТИВНИ мутации, но днес не можем да намерим дори ЕДНА позитивна мутация в милиони наблюдавани растителни и животински мутации!
Действителни “чудовища” (които са винаги зловещи) може и да се появяват от време на време, но те умират в рамките на едно поколение. *Мейр, друг известен еволюционист, нарича тези чудовища не “обещаващи,” а “безнадеждни.”
“Появата на генетични чудовища чрез мутации . . . е добре документирано, но те са такива очевидни изроди, че тези чудовища могат да бъдат определени единствено като “безнадеждни.” Те са толкова крайно небалансирани, че “не биха имали и най-малката възможност да избягнат елиминиране чрез естествен отбор.” Ако дадем на дрозд крила на сокол, това няма да го направи по-добър летец. Напротив, ако всичко друго е на дрозд, той едва ли ще бъде способен да лети. . . . Да вярваме, че такава рязка мутация ще “произведе жизнен нов вид, способен да заеме нова зона на адаптация,” е равностойно на вяра в чудеса.”—*E. Mayr, “Populations” in Species and Evolution (1970), p. 253.
Учените признават, че идеята на *Стивън Джей Гулд за масивни мутации е невъзможна.
Казват, че странната теория на *Голдшмит и *Гулд има това предимство, че не може да бъде доказана или опровергана от данните от вкаменелостите. Но това не е вярно. Внимателните изследвания на данните в утаечните слоеве показват огромно разнообразие от хиляди различни видове вкаменени растения и животни – всички по едно и също време. Така че дори данните от вкаменелостите опровергават тяхната теория.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ – (*#7/22 Mutations Cannot Produce Species Evolution / #8/8 More Facts about Mutations*) Естественият отбор и мутациите са единствените възможни средства, чрез които първобитният живот е можел да еволюира във всички сегашни видове. Но виждаме, че по много причини и двете са напълно невъзможни.
“Очевидно такъв процес [промяна на вида чрез мутации] не е играл никаква роля в еволюцията.”—*Julian Huxley, Major Premises of Evolution, p. 7.
“Като възпроизводителен принцип, осигуряване на суров материал за естествения отбор, случайните мутации са недостатъчни както като мащаб, така и като теоретична основа.”—*Jeffrey S. Wicken, “The Generation of Complexity in Evolution: A Thermodynamic and Information-Theoretical Discussion,” Journal of Theoretical Biology, April 1979, p. 349.
“В трите важни области, където [съвременната еволюционна теория] може да бъде изпитана, тя се е провалила: данните от вкаменелостите разкриват закономерност от еволюционни скокове, а не постепенна промяна. Гените са могъщ стабилизиращ механизъм, чиято главна функция е да предотврати еволюирането на нови форми. Случайните постепенни мутации на молекулно ниво не могат да обяснят организираната и нарастваща сложност на живота.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe (1982), pp. 103, 107.
“Човек по-скоро се удивлява, че механизъм [животно] с такава сложност може въобще да съществува. Всичко това изисква създател и поддържане притежаващи безкраен разум. Дори най-простият направен от човека механизъм изисква проектант и производител. Въобще не мога да схвана как е възможно някой да смята, че механизъм десетки хиляди пъти по-прецизен и по-сложен, може да се самонаправи и саморазвие.”—E. C. Kornfield, in John Clover Monsma (ed.), The Evidence of God in an Expanding Universe (1958), p. 176.
“Добре е помним . . . че никой никога не е успял да създаде дори един нов вид чрез натрупване на микромутации. Дарвиновата теория за естествения отбор никога не е имала никакви доказателства, но е възприета от всички.”—*Richard Goldschmidt, Material Basis of Evolution.
“Ако мутациите сами по себе си можеха да обяснят еволюционния процес – произхода на живота – тогава защо естественият отбор – [който е] премахването на най-лошите мутации, негативно и външно действие – единствената възможна алтернатива?”—Marjorie Green, “The Faith of Darwinism,” Encounter, November 1959, p. 50 [курсивът е мой].
Случайните мутации винаги създават проблеми. Но те са толкова отслабващи организма, че или самият организъм, или неговото потомство скоро умират. Ако мутациите произвеждат само негативни последствия, а естественият отбор премахва негативните последствия, как може от това да произлезе еволюция?
УДИВИТЕЛНИТЕ НЕЩА В ПРИРОДАТА – (*#9 Mutations in Action: The Hummingbird*) Тази глава върху мутациите заслужава кратко споменаване на величественото планиране, което може да се намери в природата. Внимателният дизайн и майсторство намиращи се в природата са в остро противоречие със 100 процента случайното и вредно естество на мутациите.
Ето два прости примера, които никога не биха могли да бъдат причинени от мутации – със или без помощта на така наречения “естествен отбор,” който не е нищо повече от случайни разновидности вътре във вида:
“Стрелящият бръмбар изглежда уникален в животинското царство. Неговата защитна система е изключително прецизна, кръстоска между сълзотворен газ и огнехвъргачка.
Когато усети опасност, бръмбарът смесва в себе си ензими съдържащи се в една кухина в тялото му с концентриран разтвор на някои напълно безвредни съединения, водороден прекис и хидрохинони, съдържащи се в друга кухина. Това създава отровна струя от разяждащи бензохинони, която избухва от тялото му до температура 100° С.
Нещо повече, течността се изстрелва през две дюзи в задната част на тялото, които могат да се въртят като оръдейна кула на В-17 за да улучат някоя гладна мравка или жаба със съвършена точност.”—*Time, February 25, 1985, p. 70.
“Пеперудата юка е конкретно приспособена към растението юка и зависи от него през целия си жизнен цикъл. От своя страна растението юка е приспособено да се опложда само от това насекомо и от никое друго. Женската пеперуда събира топчица прашец от няколко цвята, и след това намира цвете, което е подходящо за снасяне на яйцето. След като снася яйцето в меката тъкан на яйчника чрез подобен на копие хобот, тя опложда цветето като вкарва прашеца до дъното на фуниеобразния отвор на пестика. Това позволява на ларвата да се храни от някои от растящите семена в неопаразитената част на плода, което позволява на растението да се възпроизвежда. Това съвършенство на възпроизводителното приспособяване на растението и пеперудата е наистина възхитително. Но в допълнение към това взаимоотношение на опрашване и яйцеснасяне има многобройни други приспособявания, като излюпването на пеперудите в началото на лятото десет месеца след завиването на какавидата, точно по времето, когато цъфти юката. Възможно ли е сляпа случайност да постигне такова съвършенство?”—*Ernst Mayr, “Accident or Design, The Paradox of Evolution,” in The Evolution of Living Organisms (1962), pp. 1, 3.
“Би било твърде голямо изискване към доверчивостта на хората да се приема, че известният случай с пеперудата юка може да произлезе от случайни мутации.”—*Ernst Mayr, Systematics and the Origins of Species (1942), p. 296.
6 – РАЙ ЗА ЕВОЛЮЦИОНИСТА
КЪДЕТО ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ МОГАТ ДА НАМЕРЯТ ВСИЧКИ МУТАЦИИ, КОИТО ИСКАТ – (*#5/5 An Evolutionist”s Paradise*) В нашия свят днес е възможно еволюционистите да изследват гигантски количества мутации на животни, растения, и дори хора! Имаме един такъв изследователски център от 1945; и още един от 1986.
Някои могат да кажат, че не е имало време за такива райски места да произведат нови видове, но сред мислещите учени е добре известно, че новите видове трябва да се образуват много бързо, иначе биха умрели. Живите организми са твърде сложни, за да живеят дълго време само с част от своите променени органи. Така че определено времето е било достатъчно!
ХИРОШИМА – Ето една забележителна изследователска лаборатория, в която да изследваме благородните и възвишени последствия от радиацията върху човешката генетична тъкан.
Било е прекрасна сутрин без нито едно облаче в небето. Датата била 6 август 1945, 8:00 сутринта. В небето летял самотен самолет. Бомбените му люкове се отворили.
Когато бомбата достигнала 560 метра височина, отразен радарен сигнал детонирал обикновен взрив вътре в нея. Той изпратил малък клин от U-235 в по-голяма маса U-235, което детонирало взрив със сила 11,800 тона тротил. Вследствие на това били унищожени около 12 квадратни километра от града. Атомната бомба с название “Момченцето” се взривила на височина 240 метра над земята, и на практика унищожила града. Жертвите били над 92,000.
Живите били в по-лошо положение от мъртвите, защото в техните тела навлязла радиация от взрива и от радиационния облак. Названието, което японците дали на нещастните оцелели, било хибакуша. Тези бедни създания са се мъчели с повредени от радиация тела през целия си кратък живот. Учените са ги изследвали в продължение на десетилетия; нито едно от тях не е еволюирало в различен вид или нова свръхраса.
ЧЕРНОБИЛ – В случая с Чернобил имаме изключително широка област, която е била облъчена. Този еволюционистки рай е много по-обширен!
В 1:24 през нощта местно време на 26 април 1986 един-два взрива разтърсват завода и разбиват реактор № 4 – и предизвикват най-тежкото произшествие с ядрена електроцентрала в съвременната история. Взривовете вдигат във въздуха тежащия хиляда тона капак върху ядрото на реактора и отварят дупка в стената и покрива на сградата. Няколко това ураниев двуокис и продукти на разпад като цезий-137 и йод-131 биват изхвърлени във въздуха. Взривът изхвърля във въздуха 5-километров димен стълб изпълнен със замърсители.
По съветски данни, 50 мегакюри от най-опасните радионуклиди биват изхвърлени в атмосферата, плюс 50 мегакюри от химически инертни радиоактивни газове. (Като сравнение, при произшествието при Три Майл Айлънд в Пенсилвания през 1979 са били изхвърлени само 17 кюри.)
С четири работещи реактора и още два в строеж, Чернобил е бил предназначен да стане една от най-мощните ядрени електроцентрали в Съветския съюз. Разположена в сърцето на един от най-добрите земеделски региони в страната, около нея е живеело значително население в градове, села и комуни.
За десет дена облаци от смъртоносен радиоактивен прах се пренасят над Полша към Скандинавия, а от там на юг към Гърция, разпръсвайки замърсители над цяла Източна Европа. След това облакът продължава на изток над цялата територия на Съветския съюз, и малка част от него стига дори до Калифорния (*“Chernobyl: One Year After,” National Geographic, May 1987).
Скоро след трагедията в Чернобил през 1986, съветските длъжностни лица заповядват пълната евакуация на всички села в радиус 30 километра от електроцентралата. Онова, което те не осъзнават веднага, е, че ядреното замърсяване покрива много по-обшилна област. В някои части на Народичи, земеделски район в Украйна чиито граници са на около 60 километра от реактора, нивата на радиоактивност са все още девет пъти над допустимите граници.
27 април 1990, новинарски репортаж: Три години и един ден след ядрената авария в Чернобил, 800,000 деца в белоруска провинция на Съветския съюз на север от Чернобил спешно се нуждаят от медицинска помощ вследствие от радиацията получена от тази авария.
А какво да кажем за растенията и животните? Едно изследване от пролетта на 1990, извършено 3 години след аварията от главния икономист на съветска държавна агенция, изчислява, че разходите от Чернобил, включително цената за почистването и стойността на похабената земеделска земя и продукция, могат да достигнат 358 милиарда долара – 20 пъти повече от по-ранните официални оценки.
Дали този рай за мутациите е помогнал на растенията? Не са произведени никакви фантастично големи реколти. Точно обратното, цялата земеделска ситуация се влошава ужасно. Растенията са се разболели и умрели. Растенията продължават да се разболяват и умират.
Дали този рай за мутациите е помогнал на животните? Тъй като радиационният облак от аварията през 1987 отива в самата почва, всяка следваща година носи все повече родилни дефекти сред домашните животни. Раждат се жребчета с осем крака, деформирани долни челюсти и несвързан гръбначен стълб. Колхозът “Юрий Гагарин” във Вязовка произвежда 197 изродени телета. Някои от животните са нямали очи, или са имали деформирани черепи, или разкривени уста. В една ферма в Малиновка след аварията са родени 200 прасета повредени в една или друга степен. Пред нас е еволюционистки рай в действие!
Но се наблюдават не само външни промени; редовно има и повредени вътрешни органи. Това редовно предизвиква спонтанни аборти, мъртвородени малки и ранна смърт сред животните.
А какво да кажем за хората? От есента на 1988 до пролетта на 1999 има рязко увеличение на болести на щитовидната жлеза, анемия и рак. Жителите на областта се оплакват от умора, както и загуба на зрение и апетит. Наблюдава се удивителен спад на естествената имунност сред цялото население. Хората трудно се възстановяват дори от най-малката зараза, и децата страдат дори повече от възрастните.
Отравянето на земята от радиацията причинява тежки здравни проблеми. Радиацията засяга негенетичните тъкани; а вътре във възпроизводителните клетки причинява мутации в ДНК, които раждат деформирано или мъртво потомство.
А къде са новите видове? Нито един не е наблюдаван. Не са се появили никакви нови видове. Няма излюпили се от яйца космати създания. Видовете са същите, каквито винаги са били; само че сега са повредени и умиращи.
Знаем толкова много за това благодарение на посвещението на Игор Костин, първият човек, който заснема аварията в Чернобил от въздуха. След 1987 той се връща при реактора шест пъти и прекарва стотици часове в областта около Чернобил, и пътува много през регионите около нея, документирайки трагедията на филм за света. Но неговите героични усилия да направи тази информация достъпна повреждат неговото собствено тяло. Изложен на ниво на радиация 5 пъти по-високо от допустимото, той започва да чувства постоянна умора и понякога дори не може да върви. Но той продължава да напуска дома си в Киев и да пътува до Чернобил, за да може светът да знае какво става там.
Новинарски репортаж, април 1991: Съветско министерство обяви, че вместо официалните “37 починали” в резултат на аварията в Чернобил, досега броят на жертвите е близо до 10,000.
7 – ОБОБЩЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА
ТРИ ВИДА ЕВОЛЮЦИОНИСТИ – Тъй като естественият отбор и мутациите са единствените две средства, чрез които еволюцията би могла да стане, изглежда уместно в края на тези две глави да разгледаме определени основни учения на еволюционното мислене. Когато приемате една теория, по принуда приемате всичко, което идва с нея.
Дарвинистите се придържат към идеята на *Дарвин, че естественият отбор е единственият механизъм (макар че в по-късна книга *Дарвин го отхвърля – и се връща към ламаркизма, наследяването на придобитите характеристики).
Неодарвинистите заявяват, че механизмите, по които еволюцията е станала и сега продължава да протича, са мутациите, които след това биват усъвършенствани от естествения отбор.
Защитниците на теорията за обещаващото чудовище поставят надеждите си във внезапни масивни мутации, произвеждащи изведнъж нов вид. Техният възглед е, че на всеки 50,000 години в две новородени – мъжко и женско – родени близо едно до друго, протичат милиард милиарда мутации.
До 30-те години дарвинистите са били мнозинство; след това неодарвинистите придобиват надмощие до началото на 80-те, когато мнозина се обръщат към теорията за обещаващото чудовище.
Макар да го крият от обществеността, еволюционистите са изпаднали в безнадеждност относно ситуацията.
ОСЕМ СТРАННИ УЧЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА – Еволюционната теория е основана върху осем стълба на глупостта. Трите вида еволюционисти приемат следните осем точки като абсолютна истина:
(1) Еволюцията действа без цел и посока. Механизмите трябва да са нечеленасочени. Иначе би трябвало да предполагат действащ Разум, а еволюционистите се страхуват от допускане на тази възможност.
(2) Еволюцията действа по произволна случайност. Всичко може да стане и то по всякакъв възможен начин. Отново, не трябва да има и намек за действащ Разум.
На основата на двата механизма (мутациите и естествения отбор) и двата метода (нецеленасоченост и случайност) мота да се получат само объркване, неориентираност, произволност и постоянни провали и безполезни резултати.
Но еволюционистите яростно твърдят, че двата механизма и двата метода действат конкретно по шест начина. Следните шест подхипотези на еволюцията противоречат напълно на горните две хипотези.
(3) Еволюцията винаги се движи нагоре, никога надолу. Макар да не го казват открито твърде често, с това те имат предвид, че еволюционните процеси винаги произвеждат положителни резултати – резултати, които винаги са подобрение на онова, което организмът е бил преди.
“Естественият отбор допуска само успехите, но “изличава” провалите. Така отборът създава сложният ред без да е необходим творчески разум. Всички фантастични аргументи относно невероятностите, които трябва да се случат наведнъж, са без значение. Отборът прави невероятното действителност.”—*Michael Ruse, Darwinism Defended (1982), p. 308.
(4) Еволюцията действа необратимо. С това те имат предвид, че еволюцията може да “върви само в една посока,” както те го наричат. Жабата, например, може да еволюира в птица; но по някакъв странен “закон” на еволюцията процесът не може да се обърне! Птицата никога не може да еволюира в жаба, нито гръбначното може да еволюира в червей. Маймуната може да роди човешки деца, но хората никога не могат да родят маймуни. Наистина е странно как случайните събития на еволюционистите могат да вървят само в една определена посока!
“Още по-забележителен е фактът, че това еволюционно движение към все по-голям ред също е необратимо. Еволюцията не се движи назад.”—*J. H. Rush, The Dawn of Life (1962), p. 35.
Тази теория за необратимостта е известна като Закон на Доло. Той е постулиран за първи път от *Доло през 1893 по следния начин:
“Организмът е неспособен да се върне, дори частично, към предишен етап, който вече е реализиран в неговите предшественици.”—*Dollo, quoted in “Ammonites Indicate Reversal,” in Nature, March 21, 1970.
*Джералд Смит от Мичиганския университет съобщава, че е намерил “връщания” в данните от вкаменелости на риби в Айдъхо. В своята статия той предполага, че има много такива случаи на връщания във вкаменелостите, но те се смятат за “аномалии” и не се огласяват (*Gerald R. Smith, “Fishes of the Pliocene Glenns Ferry Formation, Southwest Idaho,” Papers on Paleontology, No. 14, 1975, published by the University of Michigan Museum of Paleontology).
*Бьорн Куртен, финландски палеонтолог, пише относно вкаменелости от рисове, които показват зъб, който е изгубен, и след това се появява отново. (На друго място се казва, че някои рисове днес го имат, а други го нямат.) Като коментира откритието, Куртен казва:
“Още по-удивителен е фактът, че това изглежда е съчетано с повторното появяване на М2, структура непозната при Felidae от времето на миоцена. Всичко това, разбира се, е в пълно противоречие с един от най-любимите принципи на еволюционната палеонтология, а именно Законът на Доло. Това би било пример за структура, която е била напълно изгубена и след това появила се отново в подобна форма – което просто не може да се случи според Закона на Доло.”—*Bjorn Kurten, “Return of a Lost Structure in the Evolution of the Felid Dentition,” in Societas Scientiarum Fennica, Commentationes Biologicae, XXVI(4):3 (1963).
И все пак, независимо дали зъбът е изчезнал за известно време, видът не се е променил.
Случайните мутации регулирани от случайни събития (“естественият отбор” не е нищо повече от случайни събития) не действат само в една посока. Ако вземете тесте карти или куп плочки за домино и ги разхвърляте насам-натам известно време, те няма постепенно да се подреждат във все по-подреден числов ред. Случайните действия просто не произвеждат такива резултати.
(5) Еволюцията действа от по-малкото към по-голямото. Тази идея се нарича Закон на Коуп от еволюционистите. Тук става въпрос за размери. Твърди се, че малкит създания еволюират в по-големи, но никога в по-малки. На тази основа еволюционистите са измислили своята “конска последователност,” за която ще говорим в глава 17, Примери за еволюцията.
Но всеки палеонтолог може да ви каже, че вкаменелостите често са много по-големи от съвременните животни. Например, акулите са били много по-големи в миналото; но разбира се, те си остават акули.
“В каквато и да е степен да е бил верен по времето на формирането на слоевете с вкаменелости Законът на Коуп, сега се вижда, че посоката е обърната. Практически всички съвременни растения и животни, включително човекът, са представени във вкаменелостите от много по-големи екземпляри от живеещите сега (напр. гигантски бобър, саблезъб тигър, мамут, пещерна мечка, гигантски бизон и т.н.).”—John C. Whitcomb and Henry M. Morris, Genesis Flood (1961), p. 285.
“Тъй като преди Потопа човекът е живеел поне 11 пъти по-дълго от сега, бозайниците, птиците, насекомите, рибите и влечугите също са живеели по-дълго. Следователно те са пораствали по-големи, по-тежки и са били различни в много отношения. Сравнете един 50-годишен слон с 200-годишен мамут. Различават се предимно по размери, тегло, дължина на бивните и дължината на козината.”—Bany Bunsfield, “Where are the Dinosaurs Now?” in Creation Research Society Quarterly, March 1982, p. 234.
Отново същата очевидна непоследователност: Случайните събития няма да произведат винаги “от по-малко към по-голямо.”
(6) Еволюцията действа от по-просто към по-сложно.Поради тази хипотеза еволюционистите биват особено засегнати от изявленията на учените, че формите на живот в камбрийския (най-долния) седиментен слой са много сложни.
“В продължение на години еволюционистите съставят филогенетични или еволюционни “родословия” на основата на предполагаемия “еднопосочен” характер на данните от вкаменелостите. Като използват съвременните специализирани форми, те се връщат назад в данните от вкаменелостите търсейки по-обобщени предшественици на съвременните форми.”—Marvin L. Lubenow, “Reversals in the Fossil Record,” in Creation Research Society Quarterly, March 1977, p. 186.
По-късно ще научим, че най-долният земен слой (камбрий), положен от Потопа, съдържа широко разнообразие от сложни създания. Под камбрия няма форми на живот.
Науката изследваща случайните явления и случайното подреждане на числата е известна като “теория на вероятностите.” Всеки математик или изследовател на вероятностите ще ви каже, че случайността (1) никога не работи от по-прости подредени структури към по-сложни подредени структури, и (2) всъщност случайността никога не произвежда никакъв сложен ред! Случайните явления водят единствено до хаос и бъркотия. Случайността разрушава, разбива и разпилява. Тя никога не гради, не произвежда по-добра организация, нито по-висока сложност.
(7) Еволюцията действа от по-несъвършено към по-съвършено. Това учение е в пряко противоречие с друга теория на дарвинистите, че еволюцията произвежда безполезни органи или “рудиментарни органи” (виж глава 16, Рудиментарни органи и рекапитулация).
(8) Еволюцията не може да се повтори. *Патърсън заявява, че еволюционната теория е защитена от изследователския поглед на научния анализ, защото се занимава с явления, които “не могат да се повторят.”
“Ако приемем разграничението на Попър между наука и ненаука, трябва първо да попитаме дали теорията за еволюция чрез естествен отбор е наука или лъженаука (метафизика). Ако вземем първата част от теорията, че еволюцията наистина е станала, тя казва, че историята на живота е прост процес на разделяне на видовете развитието им. Този процес трябва да е уникален и неповторим, като историята на Англия. Следователно тази част от теорията е историческа теория относно уникални явления, а уникалните явления по определение не са част от науката, защото са неповторими и следователно неподлежащи на проверка.”—*Colin Patterson, Evolution (1978), pp. 145-146.
*Добжански, друг категоричен еволюционист, се съгласява:
“Еволюционните явления . . . в палеонтологията и палеобиологията са уникални, неповторими и необратими.”—*T. Dobzhansky, “On Methods of Evolutionary Biology and Anthropology,” in American Scientist 45 (1957), p. 388.
УЧЕНИТЕ КАЗВАТ, ЧЕ НЕ Е НАУЧНА – На друго място Патърсън отново повтаря факта, че еволюцията е минало, и се съгласява с *Карл Попър (водещ еволюционистки учен на двадесети век), че теорията е “метафизична,” а не “научна.” На обществеността те казват, че еволюцията е “научна,” но помежду си признават, че не е така.
“И така, понастоящем ни е останала неодарвинистката теория: че еволюцията се е случила и е била насочвана предимно от естествения отбор, със случайният принос на генетични отклонения, и вероятно случайни обещаващи чудовища. В тази ѝ форма те
Развенчаване на модерната псевдонаучна м...
Развенчаване на модерната научна митолог...
