АТФ (аденозин трифосфат) е високоенергийно фосфатно съединение, което осигурява на всяка клетка в живата тъкан цялата енергия необходима за извършване на нейната работа. Нещо повече, клетката произвежда АТФ от сурови материали. След това този АТФ се складира в малки структури подобни на бобови зърна вътре в клетката, наречени митохондрии. Той се произвежда в листата на растенията и животинските и човешките клетки.

Ако клетката може да го прави, защо да не можем и ние да го правим? АТФ ще реши всичките ни енергийни проблеми. На диаграмата ще откриете какво вашето тяло произвежда редовно “по обикновена случайност.” Тази изключително сложна формула била плод на “естествен отбор.”

Както ще видите на диаграмата, АТФ се произвежда чрез единадесет стъпки. Всички стъпки трябва да завършени за да произведат допълнителен АТФ. Колко дълго са чакали клетките в живите създания докато случайността на “естествения отбор” е измислила тази крайно сложна формула? Ако живите растения и животни не са го произвеждали през цялото време, не биха могли да живеят; следователно АТФ трябва да е съществувал от самото начало.

САМО СЕДЕМ НАЧИНА – (*#9/15 Planned Breeding vs. Natural Selection*) Ако разгледаме този въпрос малко по-задълбочено, има само седем начина, по който вътре в даден организъм може да настъпи промяна:

1 – Индивидът може да промени отношението си. Вместо да бъде вечно недоволен, той може да започне да гледа весело на всички обстоятелства и проблеми, с които трябва да се сблъсква всеки ден.

Но промяната в отношението няма да доведе до промяна от един вид в друг.

2 – Индивидът може да има физическо произшествие. Следствието може да е загуба на крайник. Но загубата на крайник не е основа за еволюция. Един изследовател реже опашките на плъхове в продължение на деветнадесет поколения. Потомството продължава да се ражда с опашки.

3 – Индивидът може да пострада от други въздействия на средата. Такива промени могат да причинят забележителни последствия върху външния вид на индивидите. Ако класовете на червената царевица останат затворени в обвивката при растежа, зърната ще останат безцветни. Но ако обвивката се отвори така че слънчевата светлина пада върху растящите класове, в зърната ще се развие червен пигмент.

Външният вид може и да се е променил, но не и гените. Гените на царевицата продължават от поколение в поколение, и само тези класове във всяко поколение, които биват изложени на слънчева светлина, ще имат червени зърна.

Въздействието на средата може да включва разделно развъждане, светлина, обучение; други неща също могат да въздействат на индивида, но никои от тях няма да променят гените му. Както споменахме по-рано, краката на китайските жени в продължение на поколения са били стягани, за да останат малки. Но краката на съвременните китайски жени, след като вече не биват стягани, са нормални по размери.

4 – Един вид наследствена разновидност е известна като рекомбинация. Но тя не може да произведе нови видове, защото тя е само пренареждане на вече съществуващи гени. Рекомбинацията е съчетаване на доминанти и рецесивни гени. Ето някои примери:

Чернобелите крави от породата Холщайн са резултат от доминантен ген. Ако теле от тази порода има ген за бяло и черно от един от родителите си, това теле като цяло ще бъде чернобяло. Но в някои случаи се срещат два рецесивни гена и тогава се ражда теле, което е червенобяло. Но телето все пак израства в крава; рецесивният ген не го превръща в коза.

Друг пример са гените за бяло и кафяво при овцете. Бялото е доминантен ген, затова повечето овце се раждат бели. Но понякога рецесивният ген за кафяво произвежда кафява овца. Тези резултати се наричат реверсии или “обръщания.” Но резултатът все още е овца. Тези разновидности при наследяването са част от Менделовата генетика.

5 – Втори вид разновидност при наследяването се нарича полиплоидия (или плоидия). Тя е свързана с промяната в броя на хромозомите и пренареждането на материала в хромозомите. Но тя не произвежда промени от вид към вид.

Нормалните клетки са диплоидни, с два комплекта от еднакви хромозоми, но възпроизводителните клетки са хаплоидни, със само един комплект. Хаплоидна мъжка и хаплоидна женска клетка се съединяват в зигота, за да образуват нова диплоидна клетка. Но при полиплоидията, срещана при много растения, но рядко при животните, три или повече хаплоидни комплекта хромозоми се намират в клетките на организма. Човекът може да създаде полиплоидни клетки при растенията по няколко начина, включително употребата на такива химикали като коичицин.

Ето някои примери: Розовоцветния конски кестен (Aesculus camea) идва от двама родители, всеки от които има 20 хромозоми в своите зародишни клетки резултатът е конски кестен с 40 хромозоми, който има розови цветове! Генетично това се нарича плоидия, но всичко, което се получава, е малко по-различен конски кестен. Той не се е променил в кленово дърво.

Има също плоидни катерици и плоидни плодови мушици. Всеки път създанието е малко по-различно в някакво отношение, но то винаги остава по същество непроменено. То е все още катерица или плодова мушица.

“Танцуващите мишки” не могат да тичат в права линия, а само в кръг. Те са резултат от плоидия, или промени в техните хромозоми. Но те са пак мишки.

Понякога тези нови породи се наричат нов “вид,” но това не е точно. Неправилно поставените названия не променят фактите. Те си остават точно същите видове от Битие; те са все още мишки, катерици, кестени или каквото друго са били техните родители. Тъй като при полиплоидите няма мутация, не се получава никакъв нов генетичен материал, и не се наблюдава никаква коренна промяна във формата. Следователно полиплоидията не може да произведе еволюция.

6 – Хибридизацията е възможна. Това е процес, чрез който хората правят изкуствено оплождане между два вида в един род. Тъй като потомството винаги е стерилно, хибридизацията трябва да се извършва постоянно. Тя е подобна на смесване на кон и магаре и получаване на безплодно муле.

“В процеса на хибридизация два различни вида от един същи род (в повечето случаи) биват кръстосвани, за да съчетаят най-добрите качества от двата. . . . Често новият хибрид е по-силен и от двамата родители. Потомството е безплодно изисква постоянно кръстосване.”—*Biology for Today, p. 294.

7 – Няма ли нищо, което може да засегне гените?

Има, радиация, рентгенови лъчи, атомни бомби, ултравиолетово излъчване и определени химикали – защото те могат да произведат мутации. При мутациите се натъкваме на нещо, което може да предизвика малки промени в гените.

Изследването на мутациите е толкова важно, че ще се занимаем с него подробно в следващата глава (глава 10, Мутации). Но тук ще обобщим част от него:

Мутацията е промяна в носителя на наследствеността – молекулата на ДНК вътре в гена. Гените и милионите молекули вътре в тях са много сложни. Ако такава промяна действително стане, ще има съответна промяна някъде в организма и в неговите потомци.

Ако мутацията не убие организма, тя ще го отслаби. Но мутацията няма да промени един вид в друг. Мутациите са способни да произвеждат промени само вътре в рамките на вида. Те никога не променят един вид растение или животно в друг.

МИСЛЕНЕ В ПОРОЧЕН КРЪГ – (*#4/5 Survival of the Fittest is Meaningless / #8/6 Natural Selection is Based on Reasoning in a Circle*) Самите понятия “естествен отбор” и “оцеляване на пригодените” са всъщност мислене в порочен кръг! Те са тавтологии. “Промяната е причинена от това, което причинява промяна.” “Пригоденото оцелява, защото е пригодено.”

“Нещата, които са успели, са били способни да успеят.”

“Това води до оправданата критика, че идеята за естествения отбор е повърхностна от научна гледна точка. Т. Х. Морган, известен американски генетик, казва, че идеята за естествения отбор е тавтология, пример за мислене в порочен кръг. Логиката е следната: Ако нещо не може да успее, то няма да успее. Или, казано по друг начин, нещата, които са оцелели, са били способни да оцелеят.”—Lester J. McCann, Blowing the Whistle on Darwinism (1986), p. 49.

“Които оставят най-голямо потомство.”

“За тях [дарвинистите] естественият отбор е тавтология, която заявява досега непризнато взаимоотношение: Най-пригодените – определени като онези, които оставят най-голямо потомство – ще оставят най-голямо потомство.”—*Gregory Alan Peasely, “The Epistemological Status of Natural Selection,” Laval Theologique et Philosophique, Vol. 38, February 1982, p. 74.

“Склонен съм да се съглася с онези, които гледат на естествения отбор като тавтология, а не като истинска теория.”—*S. Stanley, Macroevolution (1979), p. 193.

“Най-пригодените оставят най-голямо потомство.”

“При внимателно разглеждане естественият отбор се оказва тавтология, изявление на неизбежно, макар и преди непризнато взаимоотношение. Той заявява, че най-пригодените индивиди в едно население (определени като онези, които оставят най-голямо потомство) ще оставят най-голямо потомство).”—*C. Waddington, “Evolutionary Adaptation,” in Evolution After Darwin (1960), Vol. 1, pp. 381, 385.

Умножават се, защото се умножават.

“Така пред нас има въпрос: “защо някои се умножават, докато други остават стабилни, намаляват или измират?” На което получаваме отговор: Защото някои се умножават, докато други остават стабилни, намаляват или измират. Двете страни на уравнението са едни и същи. Имаме тавтология. Определението е безсмислено.”—*Norman Macbeth, Darwin Retried (1971), p. 47.

“Всичко, което причинява промяна.”

“[*Джордж Гейлорд Симпсън казва:] “Аз . . . дефинирам отбора, технически термин в еволюционните изследвания, като нещо, което е склонно да произвежда систематични, наследяеми промени в населението от едно поколение към друго.” [*G. G. Simpson, Major Features of Evolution (1953), p. 138].

Но дали има някаква полза от такова обширно определение? Ние се опитваме да обясним кое причинява промени. Обяснението на Симпсън е естественият отбор, което той дефинира като онова, което причинява промени. Отново двете страни на уравнението са едни и същи; отново имаме тавтология. . . . Ако отборът е всичко, което има способността да причинява промени, той просто казва, че промяната се причинява от онова, което причинява промяна. . . . Като цяло обяснението е без стойност.”—*Norman Macbeth, Darwin Retried (1971), p. 49.

Оцелелите са най-пригодени, а най-пригодените оцеляват.

“Но за едно нещо съм сигурен, и то е, че “естественият отбор” не дава никакво обяснение за мимикрията или коя да е друга форма на еволюция. Той не означава нищо повече от “оцелелите оцеляват.” Защо оцеляват определени индивиди? Защото са най-пригодени. Как знаем, че са най-пригодени? Защото оцеляват.”—*E. W. MacBride, Nature, May 11, 1929, p. 713.

В главата за вкаменелостите ще открием, че теорията за вкаменелостите и слоевете също е изцяло основана върху мислене в порочен кръг!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ – Открихме, че естественият отбор не произвежда еволюция; тоест, промяна от един вид в друг той е безполезен за тази цел.

Всъщност, естествен отбор е очевидно неправилно название: Той е “естествени промени,” а не “естествен отбор,” тъй като е съставен само от прости промени, или пренареждане на гени, вътре в рамките на съществуващ вид. Или, за да бъдем по-точни, той е “случайни промени.”

Той НЕ е “отбор.”

“Отбор” изисква мислещ ум, а еволюционистите ни казват, че в тези случайни промени във видовете няма никакъв мислещ ум. Безсмислената дейност довежда до разновидности; само целенасочената дейност от разумно действащо лице е това, което отбира.

Изразът “естествен отбор” предполага нещо, което не е вярно. Той създава впечатление за мислещ разум в действие, докато по признанието на самите еволюционисти, те твърдят, че това всичко става чрез напълно случайни действия.

Според *Макбет, така нареченият “естествен отбор” осигурява само промени за всяко създание в рамките на даден вид, и след това това създание умира – и тогава какво е постигнал естественият отбор?

“Аз смятам, че изразът [естествен отбор] е напълно лишен от смисъл. Той не описва нищо. По-слабите хора умират, много от силните също умират, но различен процент от тях. Ако искате да кажете, че това е естествен отбор, може и да е така, но това само описва процес. Този процес може да продължава докато измре последното растение, животно или човек.”—*Norman Macbeth, “What”s Wrong with Darwinism” (1982), [палеонтолог в Американския музей].

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Всичко започва с два термита, цар и царица. Те снасят яйца, но никога не учат на нищо своето потомство. Как биха могли, след като почти нямат мозък и са напълно слепи? Работейки заедно, младите термити изграждат големи кули, някои от които са високи 6 метра. Термитникът може да има хоризонтални размери до 4 метра. Тясната част е разположена на север и на юг, така че кулата получава топлина сутринта и в късния следобед, но по-малко през деня, когато е горещо. Учените са открили, че при строенето термитите се ориентират по магнитния север. Тъй като понякога вали изобилно, кулите имат конусообразни покриви и стените имат малък наклон близо до върха до голям в основата. Стрехите на кулите са изпъкнали, така че водата се оттича по тях настрани от основата на кулата. Това изисква повече мислене отколкото термитът е способен да мисли по даден проект. Когато разширяват домовете си, минават през покрива и добавят нови кули и минарета около едно централно кълбо. Цялата постройка изглежда като замък. В тази кула могат да се намерят етажи с детски ясли, градини за отглеждане на хранителни гъби, складове за храни и други секции, включително царските покои, където живеят царят и царицата. Ако термитите бяха с размери на хора, техният комплекс с жилищни помещения, офиси, строителни и промишлени сгради би бил висок над километър и половина. Но това са малки слепи създания с размери и интелигентност на червеи. Имат си и климатична система. В средата на големия като пещера приземен етаж има голям глинен стълб поддържащ покрива на тази пещера. В него е разположен централният процесор на тяхната климатична система. Той се състои от спирала от пръстени в тънки вертикални турбини дълбоки до около 15 сантиметра дълбоки, съсредоточени около стълба и разпространяващи се в спирала навън. Стените на всеки ред от спиралата са само на около 2 сантиметра разстояние едни от други. Долният край на турбините има дупки, за да увеличават въздушното течение около тях. Турбините охлаждат въздуха и мрежа от отдушници довежда горещия въздух до пещерата. Тези вентилационни шахти започват от върха на кулата и стигат и стигат до основата. Но въглеродният двуокис трябва да се сменя с кислород, което не може да се осигури от няколкото охранявани изхода. Затова отдушниците завършват на върха в много специален порест глинен материал в горните части на кулата, точно под изпъкналите стрехи. Така вентилационната система проведа чист въздух през кулите.