(Виж нашето специално изследване върху Protein на нашия уеб-сайт. То е впечатляващо и показва удивително сложните дейности на белтъците вътре в клетката.)

6 – ПРОИЗВОДСТВО НА ПЕТ СПЕЦИАЛНИ МАТЕРИАЛА

Пропускаме този раздел от тази книга. Той се състои от подробна информация за изискванията за всяка стъпка необходима за произвеждане на белтъци, захари, ензими, мазнини и ДНК. Сложността на всичко това е впечатляваща. Само за изброяване на стъпките са необходими три пълни страници! Ще намерите всичко това на страници 280-283 от том 2 от Evolution Disproved series или на нашия уебсайт, evolution-facts.org.

7 – ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕМАТИЧЕСКИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ

ВСИЧКО ПО СЛУЧАЙНОСТ – По-рано в тази глава казахме, че възможните комбинации на ДНК са 4¹⁰⁰⁰. Това е относно комбинациите в ДНК; какво да кажем за комбинациите в белтъците?

Възможните подредби на 20-те различни аминокиселини са 2,500,000,000,000,000,000. Ако еволюционната теория е вярна, всяка белтъчна подредба в живите форми трябва да се е произвеждала по случайност докато се появи правилната подредба – първо една комбинация, после друга, докато се намери онази, която е правилната. Но дотогава организмът ще е мъртъв отдавна, ако въобще някога е станал жив!

Веднъж като случайните подредби успеят да произведат правилната комбинация от аминокиселини за ЕДИН белтък, същият процес трябва да се повтори за другите 19 белтъци. И след това това всичко трябва да се предаде на потомството!

РЕКАТА НА ЖИВОТА – Главният белтък във вашите червени кръвни телца съдържа 574 аминокиселини. Докато тази формула не бъде произведена правилно по случайност, и след това предадена правилно на следващото поколение, вашите предшественици не биха могли да живеят дори минута, още по-малко да оцелеят и да се възпроизвеждат.

Във вашето тяло има милиарди червени кръвни телца. Именно това прави кръвта ви червена. Всяко червено кръвно телце съдържа около 280 милиона молекули хемоглобин, а в една точка на този лист могат да се съберат 1000 червени кръвни телца. (Хемоглобинът е съдържащ желязо белтъчен материал в червените кръвни телца, който пренася кислород от дробовете към тъканите и въглероден двуокис от тъканите към дробовете.) Вашите червени кръвни телца са необикновени както по сложност, така и по своето необичайно количество. Фактите относно вашите червени кръвни телца биха могли да изпълнят няколко големи книги.

ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА БЕЛТЪК ПО СЛУЧАЙНОСТ – Вероятността за образуване на 124 специално подредени белтъци от 400 аминокиселини по случайност е 1 на 10⁶⁴⁴⁸⁹. ТОВА е огромно число! Ако пишем хиляда нули на всяка страница, ще е необходима книга от 64 страници само за да напишем числото!

Ако ВСЯКА молекула във всички океани на 10³¹ планети беше аминокиселина, и ако тези молекули се свързват непрекъснато в поредици от 124 белтъци ВСЯКА секунда в продължение на 10 милиарда години, вероятността да се образуват по случайност тези 124 белтъци състоящи се от 400 ляво-ориентирани аминокиселини ще бъде 1 на 10⁷⁸⁴³⁶. А ТОВА е още едно ГОЛЯМО число! Това е едно следвано от 78,436 нули!

Както споменахме по-рано, такива “вероятности” са “невъзможности.” те са интересни за игри по математика, но нищо повече. Те нямат нищо общо с реалността. Но именно такива вероятности участват в образуването на само 124 белтъци! Ако такива вероятности, умножени милиони пъти, не се реализират, еволюцията би била напълно невъзможна.

В тази и в предишната глава разгледахме само основите на най-долното стъпало на еволюцията. Тоест, разгледахме само първите мигове от времето. Но какво да кажем за развитието след това?

Още пълни невъзможности.

ЕНЗИМИ – *Фред Хойл пише в New Scientist, че за да може един жив организъм да съществува, са необходими 2000 различни много сложни ензими. И след това добавя, че процесът на случайно пренареждане не може да образува един такъв ензим дори за 20 милиарда години! След това той добавя следното:

“Не знам колко време трябва да мине за да могат астрономите да осъзнаят, че нареждането на дори един сред многото хиляди биополимери [ензими, белтъци, хормони, и т.н.], от които зависи животът, не може да се е появило чрез природните процеси тук на земята.

За астрономите ще бъде малко трудно да разберат това, защото те ще бъдат уверявани от биолозите, че не е така; а биолозите от своя страна са уверявани от други хора, че не е така. ‘Другите’ са група хора [еволюционните теоретици], които съвсем откровено вярват в математически чудеса.

Те защитават вярването, че скрит в природата извън нормалната физика съществува закон, който върши чудеса (стига чудесата да са в помощ на биологията). Тази любопитна ситуация е много странна за професия, която дълго време е била посветена да намира логични обяснения. . . . Съвременните чудотворци винаги се оказват в зоната на здрача на [двата закона на] термодинамиката.”—*Fred Hoyle, “The Big Bang in Astronomy,” in New Scientist, November 19, 1981, pp. 521-527.

*Тейлър казва, че белтъците, ДНК и ензимите – всички от които са много сложни – са необходими веднага след като еволюцията произведе новото създание.

“Основното възражение против всички тези [еволюционни] теории е, че те включват възможност човек да извади себе си от блатото като дърпа собствената си коса. Не можете да направите белтъци без ДНК, но не можете да направите ДНК без ензими, които са белтъци. Това е положение от вида на въпроса за кокошката и яйцето. Като се има предвид сложността на тези молекули, напълно невероятно е подходящият ензим да се е появил по случайност, дори за дълъг период от време. А и не е възможно да е имало дълъг период [в който това да стане].”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 201.

Ензимните системи въобще не работят в тялото, докато не са напълно завършени.

“Диксън [водещ ензимолог] признава, че не може да види как такава система би могла някога да се образува спонтанно. Основната трудност е, че ензимната система въобще не работи докато не е напълно завършена, или почти напълно. Друг проблем е въпросът как ензимите се появяват без предварително съществуващи ензими, които да ги направят. ‘Връзката между ензимите и живота,’ пише Диксън, ‘е толкова тясна, че самият проблем за произхода на живота е предимно проблем за произхода на ензимите.’ ”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), pp. 144-145.

ИЗЧИСЛЕНИЯТА НА ДИКСЪН-УЕБ – През 1964 на страница 667 от техния справочник, Enzymes, *Малкълм Диксън и *Едуин Уеб споменават към своите колеги учени, че за да могат да се доведат необходимите аминокиселини до достатъчна близост, за да образуват една белтъчна молекула, необходим е обем с аминокиселинен разтвор равен на 10⁵⁰ пъти обема на нашата Земя! Това би било 1 с 50 нули след него, умножено по съдържанието на съда с разтвора. А съдът би бил толкова голям, че планетата Земя би могла да се побере в него!

След като използваме горния метод за получаване на ЕДНА белтъчна молекула, какво би било необходимо за да се образува ЕДНА молекула хемоглобин (кръв), която съдържа 574 специално кодирани аминокиселини? На страница 279 от своята книга, Introduction to Protein Chemistry, *Фокс и *Фостър ни казват как да го направим:

Първо, необходими големи количества от случайни количества от всички 20 основни вида белтъчни молекули. За да имаме успех, необходими са достатъчно случайни белтъчни молекули за да изпълнят обем, който е 10⁵¹² ПЪТИ обема на цялата известна вселена! И цялото това пространство трябва да е здраво натъпкано с белтъчни молекули. В допълнение, всички те трябва да съдържат само лявоориентирани аминокиселини (което може да стане само в 50 процента от случаите при лабораторен синтез).

Тогава и само тогава произволната случайност може да произведе точно правилната комбинация за ЕДНА молекула хемоглобин, с правилната последователност от 574 лявоориентирани аминокиселини!

Но във всяка жива клетка също има хиляди други видове белтъчни молекули, и дори ако всички те биха могли да бъдат сглобени по случайност, клетката все още няма да е жива.

ОТВЪД ДНК И БЕЛТЪЦИТЕ – В тази глава съсредоточихме нашето внимание върху ДНК и последователността при белтъците. Но само за миг, нека погледнем отвъд ДНК и белтъците, към някои от по-сложните органи в човешкото тяло. Като направим това, препятствията, които случайността трябва да преодолее стават наистина невероятни. Помислете за човешкия мозък, с неговите десет милиарда свързани клетки в мозъчната кора. Как е възможно всичко това да се е появило по случайност? Помолете някой експерт по вътрешните жлези да ви обясни производството на хормони. Умът ви ще се замае. Вгледайте се в човешкото око и вижте как е устроено и как работи. Вие, които се придържате към еволюцията като че ли е работеща теория, откажете се! Откажете се! Няма никаква вероятност! Еволюцията е невъзможна!

КОМПЮТЪРНА СИМУЛАЦИЯ – Преди края на 40-те хората е трябвало да развиват своите различни еволюционни теории с молив и хартия. Но тогава биват изобретени компютрите. Това променя цялата картина. През 70-те вече беше ясно, че теориите за “дългите епохи” просто не работят. Компютърни изчисления са установили факта, че независимо колко време се дава за постигането на резултата, еволюцията не може да произведе форми на живот!

Еволюционистите вече не могат да казват убедително, “Ако имаме достатъчно време и достатъчно възможности, живи същества могат да се образуват от морска вода и светкавици, и пеликани могат да се променят в слонове.” (За съжаление еволюционистите все още говорят такива неща, защото незапознатото общество не знае фактите в тази книга.)

Но сега компютърните учени могат да вкарат данните в голям компютър и да получат доста бързи отговори. За коренно кратко време те могат да открият дали в еволюцията е възможна в края на краищата!

За съжаление еволюционистите предпочитат да избягват такива компютърни симулации; те се страхуват да се изправят лице в лице с фактите. Вместо това те прекарват време в обсъждане на техните нереални идеи един с друг и писане на статии за своите теории в научни списания.

Един компютърен учен, който говори на специален симпозиум по биология във Филаделфия през 1967, когато компютрите още не бяха така мощни както са днес, изложи фактите по следния начин:

“Днес компютрите работят в обхват, който не е напълно несъизмерим с онзи, с който се работи в действителните еволюционни теори. Ако един вид се размножава един път на година, броят на циклите за един милион години е същият, който може да се получи при десетдневни изчисления, които повтарят програма, чиято продължителност е една стотна от секундата. . . . Сега имаме по-малко оправдание да обясняваме трудностите [на еволюционната теория] като се позоваваме на ненаблюдаемите следствия на астрономически [изключително огромни] числа на малки вариации.”—*M. P. Schutzenberger, Mathematical Challenges to the Neo-Darwinian Interpretation of Evolution (1967), pp. 73-75 (реч изнесена пред симпозиум Института Уистър по анатомия и биология).

След това *Шутценбергер обръща внимание на ключовия въпрос, който учените приемат за единствена основа за еволюцията: постепенни подобрения в генетичния код чрез благоприятни мутации, което води до нов и променен вид:

“Ние вярваме, че това не е възможно. Всъщност, ако се опитаме да симулираме такава ситуация като правим случайни промени на текстово ниво – букви или буквосъчетания, размерът на единиците няма значение – при компютърни програми, откриваме, че нямаме никаква вероятност (т.е. по-малко от 1/10¹⁰⁰⁰) променената програма дори да започне да изчислява; тя просто спира!

Нещо повече, няма никаква вероятност (по-малко от 1/10¹⁰⁰⁰) да видим този механизъм (тази единствена променена характеристика в ДНК) да се появи спонтанно, и дори да се появи, дори още по-малко [вероятност] да се запази!

Ние вярваме, че в неодарвинистката теория за еволюцията има сериозна празнина, и вярваме, че тази празнина е толкова голяма, че не може да се преодолее със съвременните схващания за биологията.”—*Ibid.

Вероятността дори за само една мутация да е благоприятна и да подобри ДНК е 1/10¹⁰⁰⁰. 10¹⁰⁰⁰ е едно с хиляда нули след него! Като сравнение, едно на един милион има само шест нули! Сравнете това с почти невъзможната вероятност да спечелите голяма многомилионна щатска лотария в Съединените щати: Това число е изчислено, и е относително “малко” число: шест и шест нули след него. Еволюцията изисква вероятности, които са напълно извън областта на реалния свят.

ЕЗИКЪТ НА ДНК – Друг изследовател в същия този Институт Уистър, *М. Идън, казва, че кодът в молекулата на ДНК е всъщност в структурна форма, като буквите и думите в езика. Точно като тях, кодът на ДНК е подреден в определена последователност и само поради тази последователност този код може да има някакъв смисъл.

След това *Идън обяснява, че както други езици, ДНК не може да се променя чрез случайни промени; ако това стане, резултатът винаги ще е объркване!

“Никой сега съществуващ формален език не може да толерира произволни промени в последователността от символи, която изразява неговите изречения. Смисълът неизменно бива унищожен.”—*M. Eden, “Inadequacies of Neo-Darwinian Evolution as a Scientific Theory,” in op. cit., p. 11.

И въпреки това еволюционната теория учи, че ДНК и всеки живот са се появили по случайност, и след това са еволюирали чрез случайни промени вътре в ДНК!

(За повече информация за тези специални еволюционистки конференции, виж глава 1, История на еволюционната теория.)

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ, ТОЛКОВА ПО-МАЛЪК УСПЕХ – Еволюционистите си въобразяват, че времето може да реши проблема: Ако имаме достатъчно време, невъзможното може да стане възможно. Но времето работи против успеха. Ето защо:

“Времето не помага. Биомолекулите извън живата система се разпадат с времето, не се изграждат. В повечето случаи биха издържали не повече от няколко дена. Времето разгражда сложните системи. Ако една голяма ‘дума’ (белтък) или дори абзац се образува по случайност, времето ще работи за нейното разпадане. Колкото повече време ѝ давате, толкова по-малка вероятност има този частичен ‘смисъл’ да оцелее в химическия водовъртеж на материята.”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 233.

ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ – Всичко трябва да се е появило заедно и изведнъж. Всичките различни части на живия организъм трябва да са се образували от гъста кална вода за няколко минути.

“Но конвенционалната Дарвинова теория обяснява повечето адаптации като приема за даденост, че е протекло достатъчно време в процеса на еволюция, за да може естественият отбор да ни даде всички биологични адаптации, които виждаме на Земята днес, но в действителност процесът на приспособяване трябва по необходимост да протича много бързо (за едно или най-много две поколения).”—*E. Steele, Somatic Selection and Adaptive Evolution (2nd ed. 1981), p. 3.

“Така че едновременното образуване на две или повече молекули на който и да е ензим напълно по случайност е фантастично невероятно.”—*W. Thorpe, “Reductionism in Biology,” in Studies in the Philosophy of Biology (1974), p. 117.

“От гледна точка на вероятността, подреждането на съвременната среда дори в една молекула аминокиселина би било напълно невъзможно за цялото време и място налично за произхода на живота на Земята.”—*Homer Jacobson, “Information, Reproduction and the Origin of Life,” American Scentist, January 1955, p. 125.

“Образуването на полипептидна верига на белтък съдържащ сто аминокиселини представлява вероятност едно на 10¹³⁰. И отново да споменем, няма сведения, че една последователност е по-стабилна от друга, от енергийна гледна точка. Общият брой на водородните атоми във вселената е само 10⁷⁸. Че вероятността да се образува една от тези полипептидни вериги по случайност е невъобразимо малка; в границите на условията на времето и пространството ние я считаме за нула.”—E. Ambrose, The Nature and Origin of the Biological World (1982), p. 135.

“Инструкциите за възпроизводството на растенията, за енергията и за извличането на материали за растеж от средата, за последователността на растежа и за работния механизъм превеждащ инструкциите в растеж – всичко това е трябвало да присъства едновременно в този миг. Това съчетание от събития изглежда напълно невероятно като случайно събитие и често е приписвано на божествена намеса.”—*Homer Jacobson, “Information, Reproduction, and the Origin of Life,” American Scientist, January 1955, p. 121.

БАКТЕРИИ ОПРОВЕРГАВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА – Нека да отидем отвъд молекулите на ДНК и частите на белтъците и да разгледаме една от най-простите форми на живот. Учените са изследвали подробно бактерията Escherichia coli. Тази бактерия често се намира в голямото черво.

При благоприятни условия бактериалните клетки могат да се делят на всеки 20 минути. След това тяхното потомство незабавно започва да се възпроизвежда. Теоретично, една клетка може да произведе 10²⁰ клетки за един ден! Изследователите са изследвали бактерията E-coli в продължение на повече от век. За цялото това време тези бактерии са се възпроизвеждали толкова пъти, колкото хората за милиони години. Но никоя бактерия не е наблюдавана да се променя в нещо друго. И всички тези малки създания не се делят просто. Единствената хромозома се възпроизвежда (прави копие на самата себе си) и след това се разделя на две. След това всяка дъщерна клетка се разделя на две, образувайки различните клетки в бактерията. Тези малки бактерии могат да се делят и сексуално, и асексуално.

Escherichia coli има около 5000 гени в своята единствена хромозомна верига. Това е равностойно на един милион трибуквени думи. Но тази малка бактерия е едно от “най-простите” съществуващи живи създания.

Моля ви, не подценявайте сложността на това създание със само ЕДНА хромозома: Първо, тази една хромозома е секретна ключалка с един милион комбинации, подредени в определена последователност. Второ, всяка единица е направена от три подединици (A-C-C, G-T-A, и т.н.). Трето, подединиците са подредени от четири различни химически строителни блокчета: A, G, C и T. Какъв е възможният брой комбинации за тази една хромозома? Вземете лист хартия и се опитайте да го откриете сами.

ПРЕМЕСТВАНЕ НА РАМКАТА – Тогава учените откриха едно дори “по-просто” създание, което живее в човешките черва. То се нарича theta-x-174, и е малък вирус. Той е толкова малък, че не съдържа достатъчно информация в ДНК за да произведе белтъците в своята мембрана! Тогава как го прави? Как може да произведе белтъци без достатъчно код ДНК за да произвежда белтъци! Учените са били напълно озадачени при откриването на този вирус. След това откриват високотехнологичната тайна: Отговорът е просто още едно свидетелство за свръхразумен Създател. Изследователите откриват, че това миниатюрно безмозъчно създание непрекъснато произвежда този протеин хиляди пъти на ден, и го прави чрез “преместване на рамката.”

Ако се опитаме да го опишем с прости думи, генът бива четен започвайки от първата ДНК база, за да произведе белтък. След това същата информация се чете отново – но този път пропускайки първата база и започвайки с втората. Това произвежда различен вид белтък. И така продължава. Опитайте се да пишете писмо по този начин, и ще започнете да виждате колко безкрайно сложно е: “Опитайте се да пишете писмо / пишете писмо по / писмо по този / по този начин.” Така най-простият от вирусите използва своя ДНК код за да произвежда своите белтъци!

Възможно ли е да си помислим, че вирусът е бил достатъчно умен, за да измисли тази сложна процедура със собствения си мозък? Или някой ще каже, че всичко това “просто е станало по случайност”?

Като има предвид това, *Уоли Гилбърт, молекулярен биолог, носител на Нобелова награда, казва, че бактериите и вирусите има по-сложни системи за четене на кода на ДНК от “по-висшите форми на живот.”

ЦЕНТРАЛНАТА ДОГМА – *Франсис Крик, съоткривател на структурата на ДНК, формулира принцип в генетиката, който той нарича “Централната догма”:

“Предаването на информация от нуклеинова киселина към нуклеинова киселина или от нуклеинова киселина към белтък може и да е възможно, но предаването от белтък на белтък или от белтък на нуклеинова киселина е невъзможно.”—*Francis Crick, “Central Dogma,” quoted in *Richard Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 77.

Централната догма е важен научен принцип и означава следното: Сложното кодиране в ДНК в клетъчното ядро определя характеристиките на организма. Но онова, което е в тялото и което става с тялото не може да влияе на кодирането на ДНК. Това означава следното: Видовете не могат да се променят от един в друг! Всички членове на един вид (кучетата, например) могат да бъдат резултат от широкия обхват на информацията на “генетичния фонд” в ДНК, но никой член на този вид, поради средата или каквото е станало с този индивид, не може да се променя в друг вид. Само промените в кодирането на ДНК могат да произведат такива промени; нищо друго не може да ги произведе.

“Тя [Централната догма] се оказва много плодотворен принцип, още откакто Джеймс Уотсън и Крик откриха двойната спирална структура на ДНК през 50-те. ДНК е инструкции за действие; тя дава нареждания на РНК и на белтъците как да се подреждат.”—*Richard Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), ibid.

“Честният човек, въоръжен с цялото налично досега познание, може само да заяви, че в известен смисъл произходът на живота засега изглежда почти чудо, толкова много са условията, които е трябвало да бъдат изпълнени, за да започне.”—*Francis Crick, Life Itself (1981), p. 88.

БЛУ ДЖИЙН – Докато пишем тази книга, излезе новината, че IBM са започнали работа върху най-големия компютър, който някога са правели. Той се нарича Блу Джийн; и вероятно е много мощен, тъй като те строят все по-големи компютри още от 40-те. Този ще бъде около 100 пъти по-мощен от Биг Блу, компютърът използван за да победи на шах Каспаров преди няколко години.

Те се опитват да схванат нещо, което е толкова безкрайно сложно, че никой по-малък компютър не може да свърши работата. Не, не нещо просто като полет до Сатурн и обратно. Тяхната цел е да решат нещо далеч по-сложно: Те се опитват да осъзнаят как се навиват белтъците!

Във всяка клетка във вашето тяло безмозъчни белтъци сглобяват още белтъци от аминокиселини. Те ги поставят в правилната последователност (!) и веднага след като тази задача е завършена, новият белтък автоматично се навива на кълбо, сложно като преплетена прежда. IBM се опитват да разберат начина, по който моментално се навива този микроскопичен безмозъчен новороден белтък!

Компютърът ще струва 100 милиона долара, и университетът Станфърд се опитва да убеди хора да им позволят да използват техните домашни компютри, за да помогнат за осъществяването. Те казват, че информацията им е нужна за да измислят лекарства против HIV и други вируси. Засега те успяват само да накарат белтъка да се сгърчва; не могат да го направят да се навива (NPR, Wednesday evening, September 27, 2000).

За повече информация относно белтъците и как работят в клетката, идете на нашия уеб-сайт, evolution-facts.org, и намерете отделната тема за белтъците, която сме подготвили. Тя съдържа забележителна колекция от факти.

Докато приготвяме тази книга за печатницата: Наскоро беше открито, че ужасната болест “луда крава” (първоначално предизвикана от канибализъм) се причинява от белтъци, които не се навиват правилно.

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Зъбите на плъха са направени по такъв начин, че горните два зъба минават зад долните два под такъв ъгъл, че се подострят едни други. Инженерите в Дженерал Електрик са искали да открият точно правилния ъгъл между ножа и метала, за създадат самонаточваща се резачка; затова са изследвали зъбите на плъха. Открили са, че няма начин това да се постигне по-ефективно. Минавайки през метала, малки парченца от острието биват отчупвани от метала под такъв ъгъл, че острието винаги остава остро. Това самонаточващо се острие трае шест пъти по-дълго от всички други остриета, които преди това са правили. Всичко това защото учените са изследвали зъбите на плъха.